ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
гр.Плевен, 2.10.2017
год.
Административен
съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №816 по описа за 2017 год. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба от ЕТ „Кристин-Л.А.“,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК
*********, представляван от Л.К.А., чрез адв.В.И. ***, против Заповед №РД-10-1546/13.09.2017 год. на кмета на
община Плевен, издадена на основание чл.65 от ЗОС, с която е разпоредено ЕТ да
освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот,
представляващ сграда за обществено хранене-снек-бар, находящ се на ул.“Вардар“
№2Б-Градска градина в 5(пет) дневен
срок от датата на получаване на заповедта, а при липса на доброволно
изпълнение, поименно определена в заповедта комисия да освободи по
административен ред описания недвижим имот на 10.10.2017 год.
Съгласно
разпоредбата на чл.157 ал.1 от АПК, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание и страните да бъдат призовани.
На основание
чл.154 ал.1 във връзка с чл.153 ал.1 от АПК следва да се конституират страните по делото, а именно- в качеството на
жалбоподател от ЕТ „Кристин-Л.А.“, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК
*********, представляван от Л.К.А., който да се призове за датата на съдебното
заседание чрез адв.И., за административния орган – кметът на община Плевен.
На
ответника следва да се изпратят преписи от жалбата, като му се укаже, че в 14-дневен срок от съобщението може
да представи писмен отговор по жалбата и да сочи доказателства, като представи писмените, с които разполага.
На
основание чл.170 ал.1 от АПК, на административния орган следва да се укаже, че
носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите
основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
В жалбата е
направено особено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, на
основание чл.65, ал.4 от ЗОС, до произнасяне на съда с влязло в сила съдебно
решение. Във връзка с искането за спиране е посочено от жалбоподателя, че след
сключване на договора за наем на общинския имот, още през първата година на
действие на договора са вложени над 100 000 лева, като разчета на тази
инвестиция е бил да се покрие от
печалбата. За тази инвестиция е бил сключен договор за банков кредит, по силата
на който на ЕТ е отпуснат банков кредит в размер на 30 000 евро, който да
бъде погасен на 60 равни вноски, т.е. за периода на действие на договора за
наем. Сочи още, че е сключил и договор за залог на движими вещи
№ОЗ-956354/2.06.2014 год., по силата на който оборудването в ползвания под наем недвижим имот е предмет на
особен залог в полза на банка. Отделно от това ЕТ е страна по редица текущи
договори, свързани с експлоатацията на
приетия под наем недвижим имот – договор за рекламни услуги от 27.09.2016 год.;
договор №SD N P 2016/4.04.2016 год.; договор от 29.08.2016 год.; маркетингово споразумение
от 21.01.2014 год. и маркетингово споразумение от 1.02.2015 год. Сочи, че при
предсрочно прекратяване на някой от тези
договори или при неизпълнение на задължения по тях, ще дължи заплащането на
неустойки а договорът за банков кредит ще стане предсрочно изискуем,
изпълнението ще се насочи върху оборудването в наетия имот-предмет на особен
залог. В заключение моли съда да спре предварителното изпълнение на оспорената
заповед, допуснато по силата на закона,
до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по оспорването. Представя писмени
доказателства в подкрепа на твърденията, обосноваващи искането за спиране.
В
придружителното писмо, с което административната преписка по оспорване на
заповедта е изпратена в съда, ответникът-кметът на община Плевен е взел
становище, че искането за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта е неоснователно и моли съда да
остави същото без уважение.
По
направеното в жалбата особено искане за спиране предварителното изпълнение на
оспорената заповед, съдът съобрази следното:
С оспорената Заповед №РД-10-1546/13.09.2017 год. на кмета на
община Плевен е разпоредено ЕТ да освободи доброволно заемания без правно
основание общински недвижим имот, представляващ сграда за обществено хранене-снек-бар,
находящ се на ул.“Вардар“ №2Б-Градска градина в 5(пет) дневен срок от датата на
получаване на заповедта, а при липса на доброволно изпълнение, поименно
определена в заповедта комисия да освободи по административен ред описания
недвижим имот на 10.10.2017 год. Заповедта е издадена на основание чл.65 от Закона за общинската
собственост, съгласно който общински имот, който се владее или държи без
основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По силата на
регламентацията на чл.65, ал.4, изр.второ от ЗОС, обжалването не спира
изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Т.е. самият
законодател е предвидил, че тези заповеди подлежат на предварително изпълнение
и подадената против тях жалба пред съда не спира изпълнението им. Съгласно чл.166,ал.2 от АПК, при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Според чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
Следователно, съдът
може да спре предварителното изпълнение на оспорения акт, когато предварителното
изпълнение на акта би могло да причини на оспорващия значителни или трудно
поправими вреди. За доказване наличието на такива вреди, жалбоподателят е
представил към жалбата договор за банков кредит, по силата на който на ЕТ е
отпуснат банков кредит от 30.10.2013 год. в размер на 30 000 евро, който
да бъде погасен на 60 равни вноски, като целта на кредита е инвестиционен-за
покупка на машини, съоръжения, извършване на ремонт и подобрения. Като
допълнително условие по договора за кредит
е предвидено учредяването в полза на банката на особен залог на
новозакупеното оборудване. Такъв договор
за особен залог от 2.06.2014 год. също е приложен по делото. Приложени са към
жалбата и договор №SD N P 2016/4.04.2016 год. със Загорка АД, по силата на
който ЕТ е поел задължение до 4.04.2019 год. да осъществява реализация и
популяризиране, и то именно в търговския обект, предмет на договора за наем, на
продуктите на Загорка и да реализира определен обем от продукти. Съобразно друг
приложен по делото договор от 29.08.2016 год. ЕТ е приел да ползва кафе-машини и кафе-мелачки,
а съгласно два броя маркетингови споразумения жалбоподателят се е задължил да
реализира покупка и продажба на кафе Lavazza. Всички тези представени
доказателства сочат, че евентуално предсрочно
прекратяване на договора за наем ще
обуслови и предсрочно прекратяване на цитираните договори, респ. неизпълнение
на задължения по тях и търсене на съответна имуществена отговорност от ЕТ.
Търговецът не просто ще престане да получава доходи от нефункционирането на
наетия търговски обект, а поради неизпълнение на задължения по редица договори,
сключени за доставка на стоки и услуги по повод функционирането на наетия
обект, ще възникне имуществена, договорна отговорност поради това неизпълнение.
Евентуалното необслужване на задълженията по отпуснатия паричен кредит от своя
страна ще доведе до възможност за
удовлетворение на банката от заложеното имущество, което според договора се
съхранява в процесния търговски обект. Ето защо настоящият състав на съда
намира, че предварителното изпълнение на
оспорената заповед при наличните по делото данни би било мярка, несъразмерна на
преследваната от закона цел. Поради което предварителното изпълнение на
заповедта следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по
законосъобразността на оспорената заповед.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №РД-10-1546/13.09.2017 год. на кмета на
община Плевен, издадена на основание чл.65 от ЗОС, с която е разпоредено ЕТ да
освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот,
представляващ сграда за обществено хранене-снек-бар, находящ се на ул.“Вардар“
№2Б-Градска градина в 5(пет) дневен
срок от датата на получаване на заповедта, а при липса на доброволно
изпълнение, поименно определена в заповедта комисия да освободи по
административен ред описания недвижим имот на 10.10.2017 год., до окончателно
приключване на административно дело №816/2017 год. с влязъл в сила съдебен акт.
НАСРОЧВА
адм.дело №816/2017г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 2.11.2017.
от 9,00часа, за която дата да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА като
страни по делото : в качеството на
жалбоподател от ЕТ „Кристин-Л.А.“, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, с ЕИК *********,
представляван от Л.К.А., който да се призове за датата на съдебното заседание
чрез адв.И., за административния орган – кметът на община Плевен.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
на ответника преписи от жалбата, като му се укаже, че в 14-дневен срок от съобщението може
да представи писмен отговор по жалбата и да сочи доказателства, като представи писмените, с които разполага.
УКАЗВА на
административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване
съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в производството да искат и представят и други
доказателства в подкрепа на техните твърдения, в.ч. указва на жалбоподателя, че
ако оспорва истинността на положения подпис върху обратната разписка, която
удостоверява получаването от ЕТ на предизвестието за прекратяване на договора
за наем, може да поиска назначаването на графическа експертиза.
Определението в
частта, с която е спряно предварителното изпълнение на оспореният акт подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-мо дневен
срок от съобщението, в останалата част определението не подлежи на оспорване.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: