Решение по дело №753/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 358
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700753
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  358

 

      гр. Стара Загора, 06.10.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и осми септември през   две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

         СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                     

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА  

адм.дело    753 по описа  за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.256, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по искова молба от П.Т.З., с която се оспорва бездействие на Кмета на Община Стара Загора по задължението му, разписано в чл. 15а ал. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ да публикува на интернет страницата на Община Стара Загора в секция „Достъп до информация" реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж. В исковата молба се твърди, че на официалната страница на Община Стара Загора е създадена секция „Достъп до информация", на която липсва информация за реда и условията за повторно използване на информация таксите по чл. 41ж. На същата секция били публикувани "Вътрешните правила за предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация в общинска администрация – Стара Загора, утвърдена със заповед на Кмета на Общината, но никъде в съдържанието им не били указани редът и условията за повторно използване на информация, нито размера на таксите по чл. 41ж. При тези данни счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 15а ал. 2, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ да публикува на сайта информация за реда и условията за повторно използване на информация и размера на таксите по чл. 41ж от ЗДОИ, поради което не било необходимо подаването на искане до органа за отстраняване на пропуска, а той следва да се извърши по силата на закона. Твърди, че по реда на чл. 41е от ЗДОИ на 08.12.2020 г. подал искане по електронен път до кмета на общината да му предостави на хартиен носител копие от Вътрешните правила за предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация в общинска администрация – Стара Загора. Поставен бил в пълно неведение относно реда и условията за повторно използване на информация и размера на таксите по чл. 41ж от ЗДОИ, като никъде не бил публикуван образец на искане по чл. 41е от ЗДОИ, не било ясно дали предоставения достъп до повторно използване на информацията ще е безплатен или срещу заплащане на такса, кой ще разгледа искането и пр. Моли съда да постанови решение, с което да задължи Кмета на Община Стара Загора да публикува на основание чл. 15а ал. 2 от ЗДОИ на сайта на общината в секция "Достъп до информация" информация по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ за реда и условията за повторно използване на информация и размера на таксите по чл. 41ж от ЗДОИ. Претендира разноски в производството.

В съдебно заседание, ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмени бележки, чрез упълномощен адв. Б.Б. поддържа исковата молба на посочените в същата основания и моли съда да я уважи. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва иска като недопустим поради липса на пряк и непосредствен правен интерес и като неоснователен. Поддържа, че Община Стара Загора без изключения и други условия прилага принципа на за безплатно осигуряване на достъпа до обществена информация. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

 

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С молба рег. № 10-01-6553/07.12.2020 г. П.З. *** Загора на основание чл.41е от ЗДОИ да му бъдат предоставени „ Вътрешните правила за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация в общинска администрация- Стара Загора“. В отговор на молбата, с писмо изх. № 10-11-1445/14.12.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора молителят З. бил уведомен, че искането му не представлява такова по чл.41е от ЗДОИ и не представлява искане за повторно използване на информация. Ответникът представя по делото  „Вътрешните правила за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация в общинска администрация- Стара Загора“, утвърдени със заповед №19-00-483 от 29.03.2016 година на кмета на община Стара Загора . Съгласно чл. 12 ,ал.1 от същите достъп до обществена информация се предоставя на заявителя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. Съгласно чл.15 на информационното табло на община Стара Загора на входа на администрацията на бул. „ Цар Симеон Велики“ №107 се поставя писмена информация  относно формите на достъп до обществена информация,, дължимите разходи и начините на заплащане в касата на общината. От приобщената по делото екранна разпечатка  на секция "Достъп до информация" на Община Стара Загора се установява, че липсва публикация досежно реда на условията за повторно използване на информация, както и таксите по чл. 41ж от ЗДОИ. Липсва и указание, дали достъпът до повторна информация е безплатен. Но там е публикувана Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. на министъра за финансите, където са определени  разходи за достъп до информация. Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи

Исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Утвърдените от Кмета на Община Стара Загора „Вътрешните правила за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация в общинска администрация- Стара Загора се отнася до неопределен брой адресати и има многократно правно действие. Чрез този акт се осъществява правомощието на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект (в случая Кмет на Община Стара Загора) да обявява определени нормативи, по арг. от чл. 21 ЗДОИ. В случая в Правилата липсва нормативна регламентация досежно реда и условията за повторно ползване на информация, както и следващите се за това дължими такси. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж и форматите, в които се поддържа информацията. Разпоредбата задължава субектите по чл. 3 от закона да регламентират реда и условията за повторно използване на информация по смисъла на ЗДОИ, както и да направят публично достояние следващите се за услугата такси.

По силата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ таксите за предоставяне на информация за повторно използване (които съгласно ал. 1 на същата разпоредба не могат да надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията), когато задължен субект е общината, се определят с акт на общинския съвет, като така определените такси не могат да надвишават таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от с. з., а именно таксите, определени с тарифа на Министерския съвет. В чл. 41ж, ал. 6 са установени критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на визираните в ал. 5 такси, включително тези, определяни от общинските съвети. В случаи че такава тарифа не е приета от Общински съвет Стара Загора,/ което не е спорно/, като  разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 изрично предвижда, организацията предоставя тази информация за повторно ползване безплатно или след заплащане такса, определена с тарифата по ал. 5, т. 1.

Точното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ води до обоснования извод, че законодателят не е вменил задължения на кмета на общината да определя такси в хипотезата на предоставяне на информация за повторно ползване. Правната норма допуска ситуация, при която размерът на процесните такси не е изрично уреден с акт на общинския съвет, като в този случай информацията следва да бъде предоставена или безплатно, или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ. Оттук следва, че неизпълнението на задължението на общинския съвет да приеме изричен акт по смисъла на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ не може да доведе до извод за незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, който макар и представител по закон на общината  притежава самостоятелна правосубектност като орган на изпълнителната власт в общината и като задължен субект за предоставяне достъп до обществена информация, същият не е адресат на задължението по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ да определя такси за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Задължението, произтичащо пряко от нормата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, принадлежи на общинския съвет, който е орган на местното самоуправление съгласно чл. 18 от ЗМСМА, на който законът признава и възлага определени правомощия с оглед осъществяване на политиката за изграждане и развитие на общината.

Предвид изложеното не може да бъдат споделени твърденията, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Стара Загора да публикува на интернет сайта на общината информация за таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ с довода, че общинският съвет не е приел такава тарифа. Задължението по чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ се изразява в това на интернет страниците на общината да се обявят данните за нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и на нормативите за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж. След като такива нормативи за разходи не са приети от общинския съвет, не е налице незаконно бездействие от страна на кмета на общината.

Предмет на исковата молба по чл. 256 от АПК не е нито отказ да се предостави търсената информация в поисканата форма . Предмет на отправената  претенция е единствено и само твърдяното бездействие на кмета на община Стара Загора по чл. 15а, ал. 2, вр. с чл. 41ж, ал. 6 и ал. 9 от ЗДОИ да публикува на сайта на общината размера на таксите за повторно използване на информация или да укаже, че такава информация се предоставя безплатно. Липсата на претендираното незаконосъобразно бездействие, по изложените по-горе съображения, обуславя извод за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 256 от АПК. Тълкуването на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ сочи, че в случаите на неприета тарифа за таксите от общинския съвет, не се издава нарочен друг акт, а организацията от обществения сектор пристъпва директно към предоставяне на информацията безплатно или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ, т. е. действията на органа в хипотеза като процесната не са императивно обусловени и предопределени от въвеждането, респективно публикуването на изрични нормативи за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж от ЗДОИ. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати но ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение

Водим от тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪЛЯ предявения от П.Т.З. иск, с който се оспорва бездействието на Кмета на Община Стара Загора да публикува на  интернет страницата на Община Стара Загора в секция "Достъп до информация" реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж, като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Т.З. *** Загора сумата  от 100 /сто лева/лв., представляваща направени разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ: