Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 06.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Д. ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15406 по описа за 2012 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.К.А., с която е предявен срещу П.Г. ЕАД и Е.Б.
ООД иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за признаване на нищожността
поради липса на съгласие на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.06.2000 г., сключен с нотариален акт №131, рег.№15654, дело 368/2000 г. на
нотариус №258.
Ищецът
твърди, че процесният договор е сключен от името на продавача П.Г. ЕАД от лице,
в качеството си на изпълнителен директор, без да е вписан като такъв към
момента на сделката и че не е спазен устава на продавача с предвидените
процедури за разпореждане с недвижим имот.
Ответниците
оспорват иска. Твърдят, че не е налице твърдяния порок на волята – лицето,
действало от името на продавача е легитимираният му законен представител и са
спазени изискванията на действащия към момента на сделката устав.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По предмета на делото:
Съдът приема, че предмет на делото е един иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Това е
така, защото с нарочно разпореждане от 26.11.2012 г. съдът е дал изрични
указания на ищеца да уточни основанията за нищожност на сделката – липса на
съгласие и невъзможен предмет или само липса на съгласие. Доколкото основанията
на кумулативни, а не евентуални, съдът е дал указания за внасяне на две такси,
ако се предявяват искове за двете основание. В своя молба по повод на тези
указания от 03.12.2012 г. ищецът ясно е посочил, че основанието за нищожност,
което предявява като иск, е само липса на съгласие. В молбата са изложени
обяснения относно другото основание (невъзможен предмет) - че то е повдигнато
като възражение в друго висящо производство между страни (по иск по чл.108 ЗС,
предмет на който е имотите, за който е сключена атакуваната в настоящото
производство сделка) и е посочено в исковата молба за яснота. С това предмета
на делото е изяснен и съдът е пристъпил към размяна на книжа и е внесъл делото
в открито заседание за решаването му. Действително с молба от 24.03.2015 г.
ищецът се позовава и на второто основание – невъзможен предмет. По исковете за
нищожност на сделка обаче всяко основание представлява отделен иск, а не е
допустимо последващо обективно съединяване на искове, най-малкото – липсва
изричен акт на съда, с което да е допуснато такова. По тези съображения съдът
приема, че предмет на делото, така както е уточнен по реда на чл.129 ГПК - с
молбата от 03.12.2012 г., е иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД - нищожност
поради липса на съгласие.
По иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД:
Установява се от нотариален акт №131 от 14.06.2000 г.,
че „П. Т.“ АД (праводател на ищеца П.Г. ЕАД) е прехвърлил с договор за
покупко-продажба на ответника Е. – Б. ООД недвижими имоти – УПИ V-49 от кв.271 по плана на гр. С., местност „******“ с
площ от 1273 кв.м. и УПИ VI-49
от кв.271 по плана на гр. С., местност „******“
с площ от 5000 кв.м., срещу цена от 210000 лв. От името на продавача
волеизявлението е направено от И. Я. И., в качеството му на изпълнителен
директор.
Ищецът твърди, че лицето, изразило воля за продавача,
не е вписаният му законен представител, поради което съгласие за сделката не е
дадено от лице, легитимирано да действа за дружеството, както и че не са
спазени предвидените в устава на дружеството правила за разпореждане с недвижим
имот.
Установява се от представените от ищеца писмени
доказателства – решения от фирменото дело на „П. Т.“ ЕАД, че с Решение №9/09.06.1997
г. като изпълнителни директори на дружеството са вписани И. Я. И. и А.М.А., а с
Решение №10/20.09.1997 г. А.М.А. е заличен като изпълнителен директор. След
това и до датата на процесната сделка – 14.06.2000 г. няма други вписвания или
заличавания на изпълнителни директори. По силата на чл.31, ал.1 от ответника
Устава на дружеството, приет през 1997 г. и действал към 2000 г. (л.144-152),
дружеството се представлява от изпълнителния директор. Тъй като към момента на
процесната сделка е имало вписан само един изпълнителен директор - И. Я. И.,
това е лицето, което осъществява органното представителство и има право да
волеизявява за дружеството. Поради това съдът приема, че при сключване на
процесната сделка праводателят на ответника П.Г. ЕАД - „П. Т.“ ЕАД валидно е
изявил воля чрез вписания си законен представител.
Съображенията на ищеца относно спазване на
предвидените в устава на дружеството правила за разпореждане с недвижим имот не
следва да се обсъждат, тъй като не водят до порок на волята. По силата на чл.236,
ал.4 ТЗ сделките, сключени в нарушение на законоустановените и установените с
устава на дружеството правила за предварително разрешение или по решение на
органи на дружеството, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря
пред дружеството за причинените вреди. В този случай ограничения в
представителната власт на законния представител или липсата на решение на
общото събрание или съответния орган на дружеството е непротивопоставима на
трети лица – в такъв смисъл са разясненията, дадени с ТР №3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Поради това и доколкото евентуални нарушения при волеобразуването нямат
значение за валидността на волеизявяването, не са противопоставими на трети
лица и не биха могли да повлияят на действителността на сделката, безпредметно
е да се обсъжда дали решението за сключване на процесната сделка е прието
съгласно установените в закона и устава правила.
По изложените съображения съдът приема, че процесният
договор за покупко-продажба не е нищожен на заявеното основание – липса на
съгласие. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед искането на ответниците по чл.78, ал.3 ГПК и
изхода на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски
– на първия ответник за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6570,98 лв.,
на втория ответник – платеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.А., ЕГН:**********,
адрес: ***, срещу П.Г. ЕАД, ЕИК:********,
адрес: *** и Е.Б. ООД, ЕИК:********,
адрес: гр. С., ул. Г.С. ********, ап.6, иск с правно основание чл.26, ал.2,
пр.2 ЗЗД за признаване на нищожността поради липса на съгласие на Договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 14.06.2000 г., сключен с нотариален акт №131, рег.№15654,
дело 368/2000 г. на нотариус №258.
ОСЪЖДА
В.К.А., ЕГН:**********, адрес: ***,
да заплати както следва:
на П.Г. ЕАД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 6570,98 лв., представляваща
съдебни разноски
и на Е.Б. ООД, ЕИК:********, адрес: гр. С., ул. Г.С. ********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 800
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: