Решение по дело №15406/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8809
Дата: 6 декември 2016 г. (в сила от 23 април 2018 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20121100115406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 06.12.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15406 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.К.А., с която е предявен срещу П.Г. ЕАД и Е.Б. ООД иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за признаване на нищожността поради липса на съгласие на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2000 г., сключен с нотариален акт №131, рег.№15654, дело 368/2000 г. на нотариус №258.

            Ищецът твърди, че процесният договор е сключен от името на продавача П.Г. ЕАД от лице, в качеството си на изпълнителен директор, без да е вписан като такъв към момента на сделката и че не е спазен устава на продавача с предвидените процедури за разпореждане с недвижим имот.

            Ответниците оспорват иска. Твърдят, че не е налице твърдяния порок на волята – лицето, действало от името на продавача е легитимираният му законен представител и са спазени изискванията на действащия към момента на сделката устав.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По предмета на делото:

Съдът приема, че предмет на делото е един иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Това е така, защото с нарочно разпореждане от 26.11.2012 г. съдът е дал изрични указания на ищеца да уточни основанията за нищожност на сделката – липса на съгласие и невъзможен предмет или само липса на съгласие. Доколкото основанията на кумулативни, а не евентуални, съдът е дал указания за внасяне на две такси, ако се предявяват искове за двете основание. В своя молба по повод на тези указания от 03.12.2012 г. ищецът ясно е посочил, че основанието за нищожност, което предявява като иск, е само липса на съгласие. В молбата са изложени обяснения относно другото основание (невъзможен предмет) - че то е повдигнато като възражение в друго висящо производство между страни (по иск по чл.108 ЗС, предмет на който е имотите, за който е сключена атакуваната в настоящото производство сделка) и е посочено в исковата молба за яснота. С това предмета на делото е изяснен и съдът е пристъпил към размяна на книжа и е внесъл делото в открито заседание за решаването му. Действително с молба от 24.03.2015 г. ищецът се позовава и на второто основание – невъзможен предмет. По исковете за нищожност на сделка обаче всяко основание представлява отделен иск, а не е допустимо последващо обективно съединяване на искове, най-малкото – липсва изричен акт на съда, с което да е допуснато такова. По тези съображения съдът приема, че предмет на делото, така както е уточнен по реда на чл.129 ГПК - с молбата от 03.12.2012 г., е иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие.

 

По иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД:

Установява се от нотариален акт №131 от 14.06.2000 г., че „П. Т.“ АД (праводател на ищеца П.Г. ЕАД) е прехвърлил с договор за покупко-продажба на ответника Е. – Б. ООД недвижими имоти – УПИ V-49 от кв.271 по плана на гр. С., местност „******“ с площ от 1273 кв.м. и УПИ VI-49 от кв.271 по плана на гр. С., местност „******“ с площ от 5000 кв.м., срещу цена от 210000 лв. От името на продавача волеизявлението е направено от И. Я. И., в качеството му на изпълнителен директор.

Ищецът твърди, че лицето, изразило воля за продавача, не е вписаният му законен представител, поради което съгласие за сделката не е дадено от лице, легитимирано да действа за дружеството, както и че не са спазени предвидените в устава на дружеството правила за разпореждане с недвижим имот.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства – решения от фирменото дело на „П. Т.“ ЕАД, че с Решение №9/09.06.1997 г. като изпълнителни директори на дружеството са вписани И. Я. И. и А.М.А., а с Решение №10/20.09.1997 г. А.М.А. е заличен като изпълнителен директор. След това и до датата на процесната сделка – 14.06.2000 г. няма други вписвания или заличавания на изпълнителни директори. По силата на чл.31, ал.1 от ответника Устава на дружеството, приет през 1997 г. и действал към 2000 г. (л.144-152), дружеството се представлява от изпълнителния директор. Тъй като към момента на процесната сделка е имало вписан само един изпълнителен директор - И. Я. И., това е лицето, което осъществява органното представителство и има право да волеизявява за дружеството. Поради това съдът приема, че при сключване на процесната сделка праводателят на ответника П.Г. ЕАД - „П. Т.“ ЕАД валидно е изявил воля чрез вписания си законен представител.

Съображенията на ищеца относно спазване на предвидените в устава на дружеството правила за разпореждане с недвижим имот не следва да се обсъждат, тъй като не водят до порок на волята. По силата на чл.236, ал.4 ТЗ сделките, сключени в нарушение на законоустановените и установените с устава на дружеството правила за предварително разрешение или по решение на органи на дружеството, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди. В този случай ограничения в представителната власт на законния представител или липсата на решение на общото събрание или съответния орган на дружеството е непротивопоставима на трети лица – в такъв смисъл са разясненията, дадени с ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и доколкото евентуални нарушения при волеобразуването нямат значение за валидността на волеизявяването, не са противопоставими на трети лица и не биха могли да повлияят на действителността на сделката, безпредметно е да се обсъжда дали решението за сключване на процесната сделка е прието съгласно установените в закона и устава правила.

По изложените съображения съдът приема, че процесният договор за покупко-продажба не е нищожен на заявеното основание – липса на съгласие. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

С оглед искането на ответниците по чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски – на първия ответник за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6570,98 лв., на втория ответник – платеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

      

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.А., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу П.Г. ЕАД, ЕИК:********, адрес: *** и Е.Б. ООД, ЕИК:********, адрес: гр. С., ул. Г.С. ********, ап.6, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за признаване на нищожността поради липса на съгласие на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2000 г., сключен с нотариален акт №131, рег.№15654, дело 368/2000 г. на нотариус №258.

ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати както следва:

на П.Г. ЕАД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 6570,98 лв., представляваща съдебни разноски

и на Е.Б. ООД, ЕИК:********, адрес: гр. С., ул. Г.С. ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: