гр. Силистра, 10.04.2020 г.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в
закритото заседание
проведено на десети април през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.
ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар
и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното от
съдия Василева в. ч гр.. д. №
90/2020 г. по
описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна частна жалба от А.С.А. с ЕГН ********** и А.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител, против протоколно определение № 193/24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 615/2019 г. на Силистренски районен съд, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело №615/2019 г. по описа на Силистренския районен съд поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска. Считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, молят да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответниците, защото същото надвишава с пъти минималните размери определени в тарифата, въпреки, че нито с обжалваното определение, нито в хода на цялото с.з. от тази дата този въпрос е обсъждан или има произнасяне на съда в такъв смисъл.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответниците Р.А.М., ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител. Считат, че жалбата е неоснователна, молят да бъде потвърдено обжалваното определение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Пред районния съд делото е образувано по искова молба, предявена от настоящите въззивници срещу въззиваемите с твърдения, че са собственици на недвижим имот, подробно описа от тях. Заявяват, че ответниците са навлезли от едната страна на имота и са го оградили, без да посочват точно или приблизително площта на заградената част. Считат, че по този начин им пречат ползват имота си, поради което молят съда да постанови решение , с което ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия спрямо недвижимия имот, като премахнат неправомерно изградената ограда по цялата дължина на имота.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, като е приел, че в случая е налице материално правен спор за собственост и тъй като от изложените фактически обстоятелства е ясно, че не е установена фактическа власт върху вещта от ищците, то исковата претенция не попада в обхвата на защитата на правото на собственост в случаите, предвидени в чл. 109 от ЗС, каквито указания съдът е дал още с определението за насрочване.
Действително, от изложението на фактите в исковата молба е очевидно, че се касае за спор за собственост, без обаче да е посочен размера на спорната част от имота на ищците. Освен това, въпреки, че в исковата молба се твърди, че ответниците са отнели владението на ищците върху имот, тяхна собственост, формулираният петитум е по чл. 109 ЗС, това е и правната квалификация, сочена от ищците. Вярно е, че тя не обвързва съда и не го задължава да разглежда съдебния спор по квалификацията, определена от ищците при наличието на фактически обстоятелства и петитум, които очертават друга правна квалификация на спора. В случая обаче, на първо място е налице противоречие между фактически обстоятелства и петитум, както и непосочване на спорната част от имота по размер и други параметри, ако са налице. Това са все нередовности, които е следвало да бъдат констатирани и отстранени по указание на съда в даден от него срок, след което да се преценява доколко исковата претенция касае чл.109 или друга разпоредба на ЗС. Наред с това, дори и да се твърди, че ответниците извършват неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, следва да се прецени дали фактът, че ищците не владеят имота, по отношение на който са заявили исковата си претенция по чл. 109, ако това е тяхното окончателно искане след изправяне на нередовностите, свързани с противоречие между основания и петитум, не води до неоснователност на иска, а не до недопустимост на същия и дали, ако се касае за недопустимост, тя не е поради нередовност на исковата молба след дадени указания за отстраняването и, а не поради посочените в обжалваното определение съображения.. В този смисъл съдът поставя на вниманието на участниците в процеса Определение 0 495/29.11.2019 г. на ВКС по гр. дело №2289/2019 г. , IIГО, Определение 0 739/20.11.2003 г. на ВКС по ч.гр.д. № 611/2003 г., IV ГО, Решение № 1/28.04.2016 г., на ВКС по гр. д. № 3136/2015 г., IIГО. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него с указания за отстраняване на посочените нередовности в исковата молба и произнасяне по предявения иск по същество в случай, че указанията бъдат изпълнени.
По отношение на направеното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на поцесуалния представител на ищците, защото същото надвишава с пъти минималните размери определени в тарифата, съдът счита, че жалбата в тази част е недопустима. С обжалваното определение съдът е взел отношение само по въпроса за допустимостта на иска, като изрично е посочил, че по искането за разноски ще се произнесе в .з., което е и сторил на 26.02.2020 г с отделно определение, в което е било уважено своевременно направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците. Съобщението за изготвянето му настоящите въззивници са получили на 11.03.2020 г., а настоящата жалба е получена в РС на 02.03.2020 г., т.е. същата е преждевременно подадена спрямо определението, засягащо въпроса за разноските, тъй като в нея се коментира единствено определението от 24.02.2020 г. и няма данни , нито твърдения, че на тях им е било известно определението от 26.02.2020 г., което те нямат и правен интерес на обжалват, тъй като с него е уважено възражението им за прекомерност на адв. възнаграждение. Ето защо, в тази част жалбата е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.
Водим от горното ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 193/24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 615/2019 г. на Силистренски районен съд, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело №615/2019 г. по описа на Силистренския районен съд поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за а продължаване на съдопроизводствените действия по него с указания за отстраняване на нередовности в исковата молба и произнасяне по предявения иск по същество в случай, че указанията бъдат изпълнени.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело , в частта, която касае предявената от А.С.А. с ЕГН ********** и А.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител, въззивна частта жалба против протоколно определение № 193/24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 615/2019 г. на Силистренски районен съд, в частта с която направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответниците по жалбата Р.А.М., ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********, защото същото надвишава с пъти минималните размери определени в тарифата, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА СЪЩАТА, поради липса на правен интерес от предявяването и..
Определението, в частта, с която е прекратено частично производството по делото, може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от узнаването му от страните по делото.
Определението да се съобщи на страните след 13.05.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.