РЕШЕНИЕ
№
173/ 20.05.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 18.04.2019год.
/ осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени
Ковачка
мл.съдия
Кристина Костадинова
при секретаря Катя
Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 195 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1049/25.10.2018год., постановено по
гр.дело № 03365/2018год., изменено по реда на чл.248 от ГПК с Решение от
22.01.2019год. Пeрнишкият
районен съд е признал за установено по отношение на П.М.С. ***, че дължи на „Топлофикация
Перник“ Ад гр.Перник сумата от 473.31лева, представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за
периода от 08.03.2015 год. до 30.04.2017 год., както и сумата 77.56лева, представляваща
обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 08.03.2015 год. до 27.11.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-08.03.2018год. до окончателното й изплащане като е отхвърлил
като неоснователни предявените искове за
разликата до пълния предявен размерка неоснователен.
Със същото решение съдът е осъдил П.С. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД разноски
по делото в размер на 233.54лева, както и е осъдил „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник да заплати на С. разноски
в размер на 181.02 лева.
Недоволен от
така постановеното решение е останал П.С. , който го обжалва изцяло в
законоустановения срок. Според жалбоподателя решението е недопустимо като
постановено по недопустим иск. Жалбоподателят твърди, че след постановяване на
обжалваното решение с нарочна молба е оттеглил възражението си по чл.441 от ГПК,
което прави предявения установителен иск по чл.422 от ГПК лишен от правен
интерес. Предвид на тези съображения моли обжалваното решение да бъде
обезсилено и прекратено производството по делото като му бъдат присъдени
направените по делото, в частност и пред настоящата инстанция разноски. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на противната
страна пред въззивната инстанция и моли то
да бъде намалено.
Въззиваемата страна не е депозирала в срок писмен
отговор.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Пернишкият районен съд е бил сезиран с иск, предявен
от „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник против П.М. Т., с който ищецът е поискал
да бъде признато за установено по отношение на ответника че му дължи сумата от 622.90лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.20176
год., както и сумата от 120.11 лева, представляваща обезщетение за забава на
месечени плащания за периода от 08.07.2014 год. до 27.11.2017год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 08.03.2018год. до окончателното й изплащане. Искът е
предявен в законоустановения срок и след подадено от жалбоподателите възражение
по чл.414 от ГПК, оспорващо вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник по
Заповед № 1220 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2018год.,
издадена по ч.гр.дело № 01613 по описа на ПРС за 2018 год.
По така предявения иск районния съд е постановил
обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил частично.
Решението е постановено на 25.10.2018год. като с молба вх.№ 35021 от 27.12.2018год.
жалбоподателят е направили изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне
на възраженията си срещу издадената
против него Заповед за
изпълнение.
Доколкото предявеният пред районния съд иск е
установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е
абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при
подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора
заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и
това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки
един момент до приключване на делото.
В случая, жалбоподателят е оттеглил възраженито си по
чл.414 от ГПК след постановяване на първоинстанционното решение, но преди
влизането му в сила. С оттеглянето на възражението е отпаднал правния интерес
от предявяване на иска за установяване на вземането на „Топлофикация Перник“ АД
по влязлата в сила Заповед за изпълнение, което обстоятелство рефлектира върху
допустимостта на обжалваното решение и
което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл. 235,
ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от
предявяване на установителния иск, то първоинстанционното решение, в
обжалваната му част, се явява недопустимо
и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.
По разноските: Съдът намира, че доколкото с оглед
своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като
отпадането на правния интерес за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е настъпило
в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване
на първоинстанционното решение вследствие оттегляне на подаденото от него
възражение по чл.414 от ГПК, то в негова тежест следва да се възложат
направените от ищеца в производството /исково и заповедно/разноски.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която намира израз
в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните разноски се
понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не
е дал повод за завеждане на иска и ако принае същия. По аргумент на противното ответникът
няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. С оглед на
изложеното жалбоподателят в настоящото производство следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в исковото и заповедно производство разноски, които са както следва: 55.61лева за
заповедното производство, от които 18.54 лева държавна такса и 37.07 лева
юрисконсултско възнаграждение и 177.94 лева в производството пред районния съд,
съобразявайки уважената част от исковете и минималното юрисконсултско
възнаграждание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца. Юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство е в размер на минимално предвидения такъв съгласно чл.26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, а това за първатата инстанция - минимума, предвидено в чл. 25 от същата
наредба. Съобразявайки горното при разпределение тежестта за разноските, районния съд е постановил правилно решение, в
частта му за разноските, което следва да бъде потвърдено
Основателно е възражението за прекомерност на
претендираното от ответника по жалбата юрисконсултското възнаграждение за
въззивната инстанция. Макар и да не надвишава
максималния размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се явява прекомерен
съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед на
обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани
други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1049/25.10.2018год., постановено
по гр.дело № 03365/2018год. , допълнено по реда на чл.248 от ГПК с Решение от
22.01.2019год. по описа на Пернишкия районен съд , В ЧАСТТА МУ, с която признато
за установено по отношение на П.М.С. с ЕГН ********** *** , че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
сумата от 473.31лв, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 08.03.2015 год. до 30.04.2017
год., както и сумата от 77.56 лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 08.03.2015
год. до 27.11.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-08.03.2018год. до
окончателното й изплащане като ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част,
поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК , подадено от П.С. .
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 1220/09.03.2018год.
за изпълнение на парично задължение, В
ЧАСТТА Й, с която е разпоределено длъжникът П.М.С. ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
сумата от 473.31лв, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 08.03.2015 год. до 30.04.2017
год., както и сумата от 77.56 лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 08.03.2015
год. до 27.11.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-08.03.2018год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1049/25.10.2018год., постановено
по гр.дело № 03365/2018год., допълнено по реда на чл.248 от ГПК с Решение от
22.01.2019год. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която П.С. е
осъден да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 233.54лева разноски.
ОСЪЖДА П.М.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, кв.“ Мошино“ ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по
ч.гр.дело № 01613/2018год. по описа на Пернишкия районен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: