Решение по дело №92/2023 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 82
Дата: 19 юли 2023 г. (в сила от 7 август 2023 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20233220100092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Г.Т., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100092 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№72*/17.03.2023г. от С. П. А. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., обл. Д., ул.
„В.М.“ ***, чрез адв. К. П. от АК – Д., адрес за призоваване и съобщения: гр.
Г.Т., обл.Д., ул. „Т.М.“ № 14, срещу Община Г.Т., представлявана от В.Д.В. -
Кмет, адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № *, с посочено правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК и цена на предявените искове 7680лева.
Претендира се да се признае за установено по отношение на общ. Г.Т.,
правото на собственост на ищецът върху Дворно място с площ от 8000 кв.м
/осем хиляди квадратни метра/, включено в околовръстния полигон на селото.
Релевирани са доказателствени искания. Желае се присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Г.Т., представлявана от
В.Д.В. – кмет, представя отговор на исковата молба, според който предявения
установителен иск е допустим и основателен, признава се иска, както и
всички факти изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Претендира се за приложение на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно освобождаване
отговорност от разноски. Излагат се подробни доводи.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
1
11.07.2023г. ищецът заявява, че с оглед признанието на иска сторено от
ответника, оттегля искането си за назначаване на експертиза, както и за
разпит на един свидетел, като претендира за произнасяна на съда с решение,
което се основава на признание на иска. Ищецът претендира за присъждане
на сторените от него разноски като заявява, че именно ответната страна с
действията си е станала причина за завеждане на делото.
Предвид това съдът основава решението си на признаването на исковете.
С определение в открито съдебно заседание от 11.07.2023г. по
направеното искане за постановяване на решение при признание на иска
съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на решение
при признание на иска, намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
От представените и приети от съда доказателства става ясно, че на
11.12.2013г., чрез нотариален акт № 127, т. IX, д. 10*1/2013г. на Нотариус Сн.
Ж. - peг. № 313, с район на действие Районен съд - Г.Т., е закупил от С.К.С от
гр. Г.Т., наследствен негов поземлен имот, находящ се в с. Л., общ. Г.Т., обл.
Д., представляващ Дворно място с площ от 8000 кв.м /осем хиляди квадратни
метра/, включено в околовръстния полигон на селото, като акта е вписан в
Служба по вписванията при Районен съд Г.Т. с вх. № 3824 от 11.12.2013 г.,
акт № 173, том IX, дело № 160*/2013 год. Ищецът от момента на
закупуването и влязъл във владение на имота, като стопанисва и обработва
същия ежегодно, без прекъсване, като регистриран земеделски производител
и до момента на подаване на исковата молба никой не е оспорвал
собствеността върху имота. Ищецът не е могъл да се сдобие със скица на
процесния имот, тъй като бил включен в поземлен имот № 081001, изключен
от регулацията на селото в общинския поземлен фонд, понастоящем с
идентификатор 44179.81.1 по КККР на с. Л., общ. Г.Т., обл. Д.. Ищецът е
подал заявление с вх. № ТР-0*-07-1*09/01.02.2023г. до Кмета на общ.Г.Т., с
искане за предоставяне на становище-съгласие за промяна на КККР на с. Л.,
като, получил отговор от общ. Г.Т. с изх. № ТР-0*-07-2324 от 1*.02.2023г., в
който се препоръчва да се предприемат действия за признаване правото на
собственост по съдебен ред. За имота е бил съставен Акт за общинска
собственост № 391* на 07.10.201*г., около две години след като е бил
2
придобит на годно правно основание - правна сделка, удостоверена с
нотариален акт и вписана в Имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Съгл. ал.2, в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Съгл. ал.3 на чл. 237 от ГПК, съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на
добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да
се разпорежда.
В случая, видно от отговора на исковата молба с вх. №1426/12.06.2023г.,
ответникът Община Г.Т., представлявана от В.Д.В. – кмет, представя отговор
на исковата молба, според който предявения установителен иск е допустим и
основателен, признава се иска, както и всички факти изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.
По искане на ищеца с оглед признанието на иска, съдът е прекратил
съдебното дирене и е дал ход по същество.
Съдът намира, че в случая са изпълнени предпоставките за произнасяне
на решение при признание на иска, извършено от ответника Община Г.Т.,
представлявана от В.Д.В. – кмет в отговора на исковата молба с вх.
№1426/12.06.2023г.. Извършеното признание не противоречи на закона и
добрите нрави, признато е право, с което страната може да се разпорежда,
поради което не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.3 от
ГПК. От ищеца в съдебно заседание е направено своевременно искане за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
3
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима. Именно в чл. 78, ал. 2
ГПК е въведено възлагането в тежест на ищеца на разноските по делото при
признание на иска. Признанието на иска, обаче не е единствената
предпоставка за присъждане на разноските в полза на ответника и в тежест на
ищеца а една от двете кумулативни предпоставки. Втора предпоставка за
присъждане на разноските при признание на иска в тежест на ищеца е
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Т.е.
следва да са налице кумулативно установени по конкретния казус и двете
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за да се възложат разноските по делото в
тежест на ищеца. Доколкото бе безспорно установено, че ищецът не е могъл
да се сдобие със скица на процесния имот, тъй като бил включен в поземлен
имот № 081001, изключен от регулацията на селото в общинския поземлен
фонд, понастоящем с идентификатор 44179.81.1 по КККР на с. Л., общ. Г.Т.,
обл. Д.. Ищецът е подал заявление с вх. № ТР-0*-07-1*09/01.02.2023г. до
Кмета на общ.Г.Т., с искане за предоставяне на становище-съгласие за
промяна на КККР на с. Л., като, получил отговор от общ. Г.Т. с изх. № ТР-0*-
07-2324 от 1*.02.2023г., в който се препоръчва да се предприемат действия за
признаване правото на собственост по съдебен ред.
Поради изложеното съдът намира, че след като ищецът има правен
интерес да заведе настоящото производство, предвид поведението на
ответника, то ответникът е дал и повод за предявяване на иска.
По делото са представени доказателства за извършени от ищцовата
страна разноски по водене на делото в общ размер от 978,80 лева, в това
число за 76,80 лв. за ДТ, *,00 са съдебно удостоверение, сумата от 900,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.Т. с
административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № *, представлявана от В.Д.В. –
Кмет, правото на собственост на С. П. А. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., обл.
Д., ул. „В.М.“ ***, върху поземлен имот, находящ се в с. Л., общ. Г.Т., обл. Д.,
представляващ Дворно място с площ от 8000 кв.м /осем хиляди квадратни
метра/, включено в околовръстния полигон на селото съгласно окомерна
4
скица №974/10.12.2013г. на Община Г.Т., при граници и съседи: улица и мера,
на основание покупко-продажба.
ОСЪЖДА Община Г.Т. с административен адрес: гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № *,
представлявана от В.Д.В. – Кмет, да заплати на С. П. А. с ЕГН – **********,
от гр. Г.Т., обл. Д., ул. „В.М.“ ***, сторените по делото разноски в размер на
978,80 лева (деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5