ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 02.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание четвъртък, 02 януари
2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 817 / 2019 по
описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт И. Н. Н.
ПРОТИВ:
РЕШЕНИЕ № 71 от 27.05.2019г., постановено по гр.д.№ 872/2018г. по описа на PC
Радомир.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради следните съображенията:
На първо място, неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е приел, че процесният договор за кредит е недействителен, респективно - нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и т.11 от ЗПК. Погрешно първоинстанционният съд е счел, че към договора за кредит липсва погасителен план (т.11) и не са посочени годишният процент на разходите, общата дължима сума от потребителя и допусканията, взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите (т.10). В случая погасителният план е инкорпориран в самия договор, посочена била датата на последното плащане: 09.04.2015 г., посочените са датите на всички погасителни вноски, както и техният брой: 43. В цитираните законови разпоредби не било предвидено погасителният план да е отделно, подписано между страните приложение към процесния договор. В случая били договорени условията за издължаване на кредита от потребителя, като видно от самия договор се съдържа погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Също така, договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. .11 ЗПК - за последователността на разпределение на вноските между различните и суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Страните били уговорили, че годишният, процент на разходите е в размер на
742.98 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата ал. 19, ал.1
ЗПК компоненти. При формиране на годишния процент на разходите се включвали не
само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски
кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19
ал.1 ЗПК
Следователно, въпреки че в клаузите на договора не било посочено какви
компоненти заемодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора,
последните били изводими от разпоредбите на закона - установени в разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Също така, в процесния договор за кредит били включени и
допусканията, които са взети предвид при формирането на годишния процент на
разходите.
Отделно от гореизложеното, въззивника счита постановеното първоинстанционно
решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с
материалния закон и на следното основание: след като първоинстанционният съд бил
констатирал изначалната недействителност на процесния договор за кредит поради
неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК не бил приложил
правилно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. С диспозитива на атакуваното решение
предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД искови претенции са
отхвърлени изцяло. Макар по делото да било изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза, което констатира липсата на пълно погасяване на
кредита и наличието на остатъчно задължение както за главница, така и за
договорна лихва и мораторна такава, първоинстанционният съд не бил приложил
правилно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, а именно — да осъди
ответника в производството на заплати на ищцовото дружество размера на чистата
стойност на кредита, а именно: размера на установената със заключението по
счетоводната експертиза главница.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, чрез назначения й особен представител адв. Ф. е
подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като не било налице
императивното съдържание на договора за потребителски кредит, като същия бил
недействителен на осн чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал.1,т.10 и 11 от ЗПК. Правилно съдът бил приел, че клаузите уреждащи
възнаграждението на кредитора за ползване на заетата сума и общ разход за
кредитирането, в размер на над 5 пъти на законната лихва били недействителни
поради противоречие с добрите нрави, а начислените на това основание суми били
недължими.
Направено е искане за определяне размер на адвокатско
възнаграждение за осъществяване на особено представителство пред въззивната
инстанция.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В
настоящото производство въззиваемата страна, се представлява от назначен по
реда на чл. 47, ал.6 от ГПК в хода на първоинстанционното производство особен представител,
поради което въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение на
назначения особен представител за процесуално представителство и пред
въззивната инстанция съгласно т.6 от ТР № 6 / 06.11.2013 по ТД № 6/2012 на ОС
на ГТК на ВКС при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно приложимата действаща редакция на чл. 47,
ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017г., възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него. По настоящото дело с оглед липсата на
фактическа и правна сложност размерът на възнаграждението следва да бъде
определен съобразно минимума на една
втора от по - горецитираната наредба, а именно в размер на сумата от 306.27 лв.
/Триста и шест лв. и 27 ст./ Поради което следва да бъде указано на въззивната
страна – ищец в първоинстанционното производство, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да внесе така определеното от
въззивната инстанция възнаграждение на назначения по делото особен
представител, с предупреждение, че ако не стори това, съдът ще присъди в полза
на особения представител посочената сума и ще го снабди с изпълнителен лист.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.02.2020 г.
от 10.35 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
УКАЗВА на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, че следва в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение, да внесе по депозитната
сметка на съда и представи незабавно доказателства за това, сумата в размер на 306.27 лв. /Триста и шест лв. и 27 ст./,
дължимо се независимо от изхода на
делото възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен
представител, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
ако не бъдат изпълнени указанията на съдът, така посочената сума ще бъде присъдена
в полза на особения представител и съдът ще го снабди с изпълнителен лист, за
принудително събиране на вземането.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.