Р Е Ш Е Н И Е
№ 260572, 22.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Боряна
Дамбулева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 433 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на от ТП ДГС-Пловдив против
Решение № 260945/20.10.2020г., пост. по гр.д.№ 21045/2019, ПРС, с което е осъдено
да заплати на „Гея-аква“ ЕООД, сумата в размер на 12 480 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение за възложена дейност по изкореняване/раздробяване на
пънове в Обект №4 по договор от 03.04.2019г., ведно със законната лихва от
19.02.2019г., както и сумата от 2698,00лв. , внесена гаранция за изпълнение на
договора от 03.04.2019г., както и разноски. Жалбоподателят
ТП ДГС-Пловдив поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Развива
доводи, че е открит конкурс за възлагане на лесокултурни дейности, с разчетен
график по тях, който е спечелен от ответното дружество и е подписан съответен
договор. Сочи, че в този договор е определена стойност на дейностите по пълна
механизирана почвоподготовка в размер на 18 800лв. без ДДС, като съдът не
е определил правилно стойността за изпълнение на първата операция. Сочи, че при
обявяване на конкурса всички участници са имали възможност за направят оглед на
обектаq за който кандидатстват, като в случая ответното дружество е представило
декларация от 15.03.2020г., че е извършило такъв и не е открило препятствия за
изпълнение на договора, а с приемо-предавателен протокол от 03.04.2019г. е
декларирало, че приема обекта без забележки.
Поддържа, че по делото не се доказва твърдението на ищеца за наличие на
пречки пред изпълнение на договора, още по-малко това да е станало по реда
предвиден в договора – тридневен от възникване на формажорните обстоятелства с
двустранен протокол. По отношение на представената фактура счита, че същата не
съдържа необходимите реквизити, съобразно ЗСч, поради което и е нищожен акт.
Сочи, че възложителят не е приемал работата. Предвид изложеното счита, че не
дължи и възнаграждение по договора. По отношение иска за връщане на дадената
гаранция сочи, че доколкото ищецът не е доказал да е изправна страна по договора,
поради което и не може да иска връщане на дадената гаранция, обезпечаваща
изпълнението на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Гея-Аква“
ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Повтаря доводите си, изложени в исковата молба
относно дължимостта на претендираното заплащане за извършените дейности по
договора, както и за връщане на дадената гаранция при сключването му - поддържа
да е изправна страна, да е извършил твърдените дейности по договора, да не е
получил съдействие от възложителя във връзка с изпълнението му. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда
от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността
конкретните доводи на жалбоподателя са свързани с неправилния извод в
обжалваното решение, че е изпълнителят е изправна страна и че е извършил
претендираните дейности по договора, поради което не са дължими нито договореното
възнаграждение, нито връщане на дадената гаранция.
От фактическа страна е безспорно,
че между страните е налице сключен договор за изработка №28/0.04.2019г., по
силата на който ТП-ДГС-Пловдив е възложило на „Гея Аква“ ЕООД мероприятия по
ЛКД – почвоподготовка, залесяване и отглеждане 2019-20г. , съгласно
спецификация. В договора е посочено, че обектът се предява с
приемо-предавателен протокол. Заложен е график на дейностите –
01.07.-31.10.2019г. за подготовка на почвата, 01.11.-30.11.2019г. за
залесяване, 01.04.-30.06.2020г за отглеждане. Предвидена е и възможност
възложителя да дава писмени указания до изпълнителя при констатирани пропуски –
чл.2.2, както и да издава разпореждания за отстраняването им. Съгл. чл.5.13 от
договора, при обективна невъзможност за изпълнителя при възникване на
формажорни обстоятелства, той следва писмено в 3 дневен срок да уведоми
възложителя и тези обстоятелства да бъдат отразени в двустранен протокол на
страните. В чл.5.18.1 от договора е регламентирано какви дейности включа
механизираната почвоподготовка – изкореняване или раздробяване на „пъни“, като
не трябва да остане нито един пън; - „избутване на пъни“, така че да се
осъществи почвообработката; - подравяване на почвата; - ригловане - на дълбочина от 60см.
В раздел отговорност и неустойки
е предвидено, че такива не се дължат при неизпълнение поради възникване на формажорни обстоятелства. Уговорено е, че изпълнителят
дължи неустойка при виновно неизпълнение на задълженията си по договора при забава - в размер на 0,5% от стойността
на договора за съответната дейност, но не повече от 10%, а при некачествено изпълнение – 10% от
стойността на некачествената работа /чл.8 от договора/.
Договорът се прекратява в
хипотезите на чл.9-13.
Договорено е и заплащане на
гаранция за изпълнение в размер на 2 698лв., която се връща след
изпълнение на договора и приемане на извършената работа. При виновно неизпълнение на задълженията от
страна на изпълнителя гаранцията остава
в полза на възложителя като неустойка.
По делото е представен
приемо-предавателен протокол от 03.04.2019г. / съгласно условията на договора/,
в който изпълнителят е приел Обект №4-2019 / процесния/ без забележки. В
представената конкурсна документация се
съдържа декларация, подписана от Ж. Х. за това, че е извършила оглед на обект
№4 за извършване на лесокултурни дейности.
Представена е писмо от
дружеството изпълнител до възложителя за назначаване на комисия, която да
установи наличието на клони, вършини и битови и строителни отпадъци в обекта.
Същото е с дата 21.10.2019г. , но няма данни да е внесено при възложителя.
С писмо вх.№4397/06.11.2019г.
изпълнителят уведомява въдзложителя за възникнала авария на техниката за
извършване на почвоподготовка, поради което и няма да бъде спазен срока за
извършването й. Изпълнителят заявява, че иска прекратяване на договора.
С молба вх.№4938/19.11.2019г.
„Гея Аква“ ЕООД е поискала заплащане на извършените работи в обекта, съобразно
техническата спецификация, както и за връщане на внесената гаранция.
Изпълнителят е представил и писмо
от ТП ДГС-Пловдив, от 07.11.2019г., с което възложителят уведомява
изпълнителят, че виновно не е изпълнил задълженията си по договора, като
сочените причини в писмо от 06.11.2019г.
не могат да се уважат, поради което считано от същата дата се прекратява
договора помежду им. Поради тази причина и се задържа внесената гаранция.
В последващо писмо
изх.№4538/19.11.2019г. възложителят е уведомил изпълнителя, че не може да
приеме работата му, т.к. същата не е изпълнена. Признава единствено, че по
първата дейност – Пълна механизирана почвоподготовка е изпълнена единствено на
50% дейността по изкореняване на пънове, като е налице пълно неизпълнение на
останалите дейности – избутване на пънове, заравняване и ригловане.
Представена е и фактура за
заплащане на извършената работа на стойност от 10 400лв. без ДДС или
14 480лв. с ДДС. Представено е и копие от платежно нареждане за внесена
гаранция за изпълнение в размер на 2698лв.
Представен е и констативен
протокол от 07.10.2019г. , съставен от служител на възложителя, в който е
отразено, че операцията „пълна механизирана почвоподготовка“ е започнала, като
до момента е извършено раздробяване на пънове до около 50%. В друг протокол –
от 01.11.2019г. е отразено, че е започнало и част от ригловането на почвата, но
не е приключило изкореняването на пъновете и на обекта няма работници.
Представена е и спецификация към
договора, в която е предвидено стойността на почвоподготовката на 92дка, да е
на стойност 18 800лв.
По делото са събирани и гласни
доказателсва- разпитвани са свидетелите Х. Х., В. Д., А. А. и П. Ц.
Свидетелят Х. твърди, че като
служител на „Гея Аква“ ЕООД е присъствал при започване работа на процесния
обект. Имало клони от дървета, битови отпадъци, дивани, кофи и други боклуци.
Служители на горското присъствали, като обещали нещата да се оправят, но нищо
не станало. Това място представлявало
сметището на ромската махала в с. Т. в.
От горското постоянно идвали на проверка. На този терен работили два месеца.
Свидетелят В. Д. също е работник в „Гея Аква“ ЕООД. На този
обект мелел дънерите. Машината му се счупила поради големите клони и боклуците
на терен. Това станало м.12 или м.01.
Свидетелят А. е бил на проверка
на обекта заедно с експерт-контрольори. Установили, че частично са извадени
пъновете и е направен опит за ригловане., но не на технологичната дълбочина от
60см., а на 20см. При проверката не е
констатирал купчини вършини. Не е имало отпадъци, които да препятстват
работата. Указания за неизпълнение не са дали при тази проверка, т.к. няколко
дни по-късно фирмата изпълнител се е отказала от договора.
Свидетелят Ц. твърди, че процесния обект е предаден на
изпълнителя почистен. Имало само дънери. В последствие е ходил на проверки,
като забележки по отношение на раздробяването не е имал.
Заповедите, находащи се от л.38
до л.49 от делото, съдът намира за неотносими, т.к. касаят последващи периоди,
за които се обявява конкурс, а и не може да се установи за кои обекти се
отнасят.
При тези доказателства по делото
спорът между страните е дали се дължи заплащане на извършените дейности и
евентуално в какъв размер, както и подлежи ли на връщане дадената гаранция при
сключване на договора.
Касае се за сключен договор за
изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по силата на който възложителят е възложил
на изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да му
заплати възнаграждение. В самия договор е посочен и график на извършване на
дейностите – до 31.10.2019г. е следвало да бъде извършена почвоподготовка,
която включва в себе си няколко отделни дейности – изкореняване/раздробяване на
пънове, избутване на пънове, подравняване на терена, регловане на 60см.
дълбочина. За тази дейност , съгласно спецификацията по договора страните са
договорили заплащане в размер на 18 800лв. Безспорно е между страните, че
няма изрично приемане на работата, извършена от изпълнителя, както и че
договорът е прекратен с молба от изпълнителя, който на практика се отказва от
изпълнението му. Спорът е дали се дължи заплащане на извършената работа. Съгл.
чл.267, ал.1, изр. второ от ЗЗД ако една част
от работата е била изпълнена и може да е полезна за поръчващия,
изпълнителят има право на съответна част от уговореното възнаграждение.
Приемане на противното би означавало допускане на неоснователно обогатяване на
възложителя за сметка на изпълнителя, т.к. извършената работа е в негов интерес
и го ползва. От събраните гласни
доказателства, както и от двата констативни протокола, изготвени от служители
на възложителя се установява, че елемент от първата дейност – механизирана почвоподготовка
е изпълнена частично – налице са изкоренени/раздробени около 50% от подлежащите
на обработка пънове. Вписаното количество в издадената фактура не може да бъде
прието като извършено, т.к. тази работа не е приета от възложителя, фактурата
не е осчетоводена в този си вид, а и всички горепосочени доказателства сочат на
друго количество извършена работа. Безспорно извършеното е в полза на
възложителя, т.к. при последваща дейност тези работи няма да бъдат извършвани.
При това положение следва да се заплати възнаграждение. Проблем е определянето
на размера на възнаграждението, т.к. в тази първа дейност по договора – почвоподготовка,
са включени четири подраздела, но в спецификацията липсва договорена цена поотделно
за всеки от тях. От тях премахването на пъновете е най-тежкият и трудоемък
процес, т.к. останалите представляват избутване с булдозер на пънове,
заравняване и регловане, т.е. предполагат еднократно преминаване с механизация.
Така, изхождайки от спецификата на работа, съдът намира, че премахването на
пъновете съставлява 2/3 от работата по почвоподготовка. На осн. чл.162 от ГПК
доколкото искът за заплащане на възнаграждение се доказва по основание, но не е
доказан по размер, то дължимият размер следва да се определи по усмотрение на
съда. Така от договорените общо 18 800лв. / без ДДС/ за извършване
дейности по почвоподготовка, на първата дейност – изкореняване на пънове, съдът
намира че се полага 2/3 от възнаграждението. Доказва се, че самата дейност е
извършена на половина, при което дължимото възнаграждение за реално свършената
работа е 1/3 от договореното / ½ от 2/3/ или се дължи заплащане на
сумата от 6 266,67лв. без ДДС или
7520лв. с ДДС. За тази сума съставлява дължимото от възложителя на изпълнителя
възнаграждение за извършената работа.
По този иск първоинстанционното
решение се явява неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е присъдена
сумата над 6 266,67лв. до 12 480лв. и следва да бъде отменено и искът
отхвърлен в тази му част.
По отношение искът за връщане на
дадената гаранция по договора съдът намира следното : Уговорката за заплащане
на гаранция има за цел да обезпечи възложителя за дължима неустойка при виновно
неизпълнение на договора или при забава на изпълнителя. От разменената кореспонденция между страните, а
и от твърденията им в процеса, се установява, че договорът е прекратен по
искане на изпълнителя / молба от 06.11.2019г./ без да е изпълнен в цялост. По делото не се
установява виновно поведение на възложителя – неоказване на съдействие,
придаване на обекта в негодно за работа състояние. Тази изводи се правят както
от подписаните от управителя и от служител на самия изпълнител „Гея Аква“ ЕООД
документи, така и от липсата на документация, установяваща възникване на
препятствия пред изпълнителя. Представените писма, в които се твърди наличие на
битови отпадъци и строителни материали в обекта противоречат на изготвени и
съдържащи се в конкурсната документация
изявления на служители и на управителя на самия изпълнител, които са в
смисъл, че обектът е в задоволително състояние. При това положение , съдът
намира, че договорът е прекратен поради отказ на изпълнителя, без да е налице виновно
поведение на възложителя. Съгл. чл.92 от ЗЗД неустойката служи като обезпечение
на изпълнението на задължението. В случая задълженията по договора –
почвоподготовка, залесяване и грижа за насажденията не са извършени, т.е.
налице е неизпълнение на договорно задължение. Така, съгласно изрично
посоченото в договора, платената гаранция се трансформира в неустойка за
неизпълнено задължение. В самия договор е посочено, че размерът на неустойката
при забавено изпълнение е в размер на 0,5% от стойността на договора за съответната
дейност, но не повече от 10%. В случая е налице неизпълнение на всички дейности
по договора , с изключение на посочените 50% от дейностите по изваждане на
пънове. При обща стойност на договора от
над 54 000лв., 10% от неизпълнените
работа /54000-6266=47734/ се равняват на 4773лв. Задължаната неустойка от
2698лв. се явява много по-ниска от дължимата такава по договор, поради което и
липсват основания за връщането й изцяло или отчасти.
Постановеното по този иск решение
е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него предявеният иск следва
да се отхвърли.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 355,02лв., разноски в
производството, определени по съразмерност на отхвърлените искове /общи
претендираните разноски са : 303,56лв. за заплатена ДТ + 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция + 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция или общо 703,56лв., като
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда с оглед
правната и фактическа сложност на делото/.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
от 346,77лв., разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, определено по съразмерност на уважената част на исковете / като
съдът отчета, че липсват основания за уважаване на възражението за
прекомерност, доколкото уговореното възнаграждение е в рамките на минимума/.
Следва да бъдат корегирани и
присъдените в полза на въззиваемата страна разноски в първоинстанционното
производство в размер на 1595,34лв. с оглед изхода на делото, като дължими по
съразмерност на уважената част на исковете са 790,32лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260945/20.10.2020г., пост. по гр.д.№ 21045/2019, ПРС, в частта, в която Териториално поделение „ Държавно горско
стопанство-Пловдив“, към „Южноцентрално държавно предпиятие“-Смолян, ЕИК по
БУЛСТАТ 2016195800103, е осъдено да заплати
на „Гея-аква“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер над 7520лв. с ДДС до
присъдените 12 480 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение за възложена дейност по изкореняване/раздробяване на пънове
в Обект №4 по договор от 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.02.2019г.; - сумата от
2698,00лв. , внесена гаранция за изпълнение на договора от 03.04.2019г.; -
сумата над 790,32лв. до присъдените 1595,34лв. разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гея-аква“
ЕООД, ЕИК *********, против Териториално поделение „ Държавно горско стопанство-Пловдив“,
към „Южноцентрално държавно предпиятие“-Смолян, ЕИК по БУЛСТАТ 2016195800103,
иск за осъждането му да заплати сума в размер над 7520лв. с ДДС до претендираните 12 480 лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение
за възложена дейност по изкореняване/раздробяване на пънове в Обект №4 по договор
от 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2019г.;
- сумата от 2698,00лв. , внесена гаранция
за изпълнение на договора от 03.04.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260945/20.10.2020г., пост. по гр.д.№ 21045/2019, ПРС в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Гея-аква“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на Териториално поделение
„ Държавно горско стопанство-Пловдив“, към „Южноцентрално държавно предпиятие“-Смолян,
ЕИК по БУЛСТАТ 2016195800103, сумата от 355,02лв., разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Териториално поделение „ Държавно
горско стопанство-Пловдив“, към „Южноцентрално държавно предпиятие“-Смолян, ЕИК
по БУЛСТАТ 2016195800103 да заплати на „Гея-аква“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 346,77лв.,
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: