Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.4.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3760 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 510 ГПК вр. чл. 240
ЗЗД.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 8231/2015 г.
на РС Пловдив на основание чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, с който „А.Х.“
АД (предишно наименование на „Ю.Т.“ АД) е осъден да заплати на А.Д. сумата от
281000 евро – дължима по запис на заповед, издаден на 23.08.2012 г. с падеж
30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 10992 лв. – разноски в заповедното производство. Поради
подадено възражение дължимостта на вземането по изпълнителния титул е била
предмет на разглеждане по търговско дело № 580/2015 г. на ОС гр. Пловдив, с
което е прието за установено дължимостта на сумата. Решението е потвърдено в
рамките на осъществения инстанционен контрол по в.гр.дело № 559/2016 г. на ПлАС
и т.д.№ 2312/2018 г. на ВКС, като с определение от 20.03.2018 г. делото не е
допуснато до касация. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20157590400113 по описа на ЧСИ В., впоследствие продължено
под № 20188190403139 от ЧСИ М. и № 20189070400663 от ЧСИ К.. Покана за
доброволно изпълнение е връчена на „А.Х.“ АД на 28.07.2015 г., а със запорно
съобщение от 14.07.2015 г. се твърди да е наложен запор за сумата от 578772,57
лв. по отношение на трето задължено лице „А.П.М.“ ООД. Твърди се на основание
договор за заем от 08.08.2008 г., допълнен с анекси „Ю.Т.“ АД да е кредитор по
предоставен паричен заем в размер на 104600 лв., като след анексите главницата
възлиза на 5775280,46 лв. Вземането е апортирано от „Ю.Т.“ АД. С получаване на
запорното съобщение третото лице е заявило, че кредитор по вземането е „Берил
Оттелчиик туризъм“, тъй като то е прехвърлено с договор за цесия от 08.06.2015
г. Твърди се договорът да няма достоверна дата и е съставен след получаване на
призовката за доброволно изпълнение и запорното съобщение с цел осуетяване на
последиците от наложения запор. Твърди се договорът да не е подписан от М.А.и Х.Г.,
наред с това цената на цесията е с разлика 800% спрямо оценката на вещите лица.
Твърди се последващото прехвърляне да е непротивопоставимо на взискателя. По
молба на кредитора ЧСИ К. е изготвил на 02.12.2018 г. постановление за възлагане
на вземане вместо плащане по реда на чл. 510, ал. 1, предл. второ ГПК. Третото
лице не приема изпълнението към новия кредитор. По изложените съображения
ищецът моли съда да постанови решение, с което „А.П.М.“ бъде осъдено да му
заплати сумата от 150 000 лв. – частичен иск от главница по договор за
заем, сключен на 08.08.2008 г. между „А.Х.“ АД и „А.П.М.“ ООД, допълнен с анекс
№ 1/17.12.2008 г., анекс № 2 от 04.12.2009 г., анекс № 3 от 04.05.2009 г.,
анекс № 4/17.08.2009 г., анекс № 5/04.12.2009 г., анекс № 6/09.12.2009 г.,
анекс № 7/15.02.2010 г., анекс № 8/06.10.2010 г. анекс № 9/27.05.2011 г., анекс
№ 10/10.10.2011 г. за сумата от 536512,92 лв., която сума е възложена на ищеца
вместо плащане на част от дълга на длъжника „Ю.Т.“ АД по изпълнително дело №
20189070400663 по описа на ЧСИ К. с Постановление от 02.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба
ответникът „А.П.М.“ ООД (с предходно наименование “А.П.М.” ООД оспорва
предявения иск. Посочва, че на 08.06.2015 г. „Ю.Т.“ АД е цедирал вземането в
полза на B.O. T. Tic Ltd Sti, за което длъжникът по договора за заем е уведомен
на 09.06.2015 г. Запорното съобщение е получено на 14.07.2015 г. с
индивидуализация „вземане на длъжника“ по изпълнително производство – „Ю.Т.“
АД. За цесията е уведомен ЧСИ В.. Впоследствие на 02.09.2015 г. В.е прехвърлил
вземането наМ.А., за което длъжникът по заема е уведомен на същата дата.
Вземането е апортирано за частта от 5300000 от М.А.в капитала на „А.П.М.“ ООД.
Според ответника запорът не е породил правни последици поради липса на надлежна
индивидуализация – липсва яснота кой договор касае и каква част е запорирана,
поради което последващите разпоредителни сделки са действителни и
противопоставими на ищеца. По тези съображения постановлението за възлагане не
е произвело правни последици и няма прехвърлителен ефект. Самото постановление
за възлагане отново не индивидуализира вземането. Последното не може да бъде
прехвърлено, тъй като „Ю.Т.“ АД не е имал качеството кредитор спрямо ответника.
Договорът за продажба на вземането от 08.06.2015 г. и уведомлението по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД са публикувани в ТТРЮЛНЦ при увеличение на капитала на „А.П.М.“ ООД
чрез непарична вноска наМ.А.. Съществуват три достоверни спрямо ищеца дати:
31.07.2015 г., 26.10.2015 г. и 30.10.2015 г. и те са преди датата на възлагане
на вземането с постановление от 02.12.2018 г. Цесията е подписана от Х.Г.и Х. А.,
като по арг. от чл. 301 ТЗ и чл. 42,ал. 2 ЗЗД същите са действителни и породили
последици в правната сфера на цедента и цесионера. При евентуалност се твърди
договорът да е сключен в устна форма на 08.06.2015 г. Евентуално се оспорва
договорът да е породил действие поради непредаване на заетата сума, срокът за
връщане на заетата сума не е започнал да тече, на последно място – прави се
възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения ответникът
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание адв. К., процесуален представител на А.Д.,
поддържа иска. Претендират се разноски като е противопоставено и възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Адв.
Ц. - представител на “А.П.М.” ООД оспорва предявения иск с довод, че запорното
съобщение не индивидуализира вземането, съответно наличието на договора да е
установено по предвидения от закона ред - с достоверна дата трикратно преди
постановлението за възлагане. Застъпва теза, че заемодателят не е кредитор по
вземането.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че с
писмен договор от 08.08.2008 г. е изразено съгласие, че “А.П.М.” ООД се
задължава да върне получени от “А.Х.” АД по предварителен договор в размер на
447 000 лв. в срок от дванадесет години срещу задължение да заплаща лихва в
размер на 7 % годишно. Договорено е също така, че “А.Х.” АД предоставя на “А.П.М.”
ООД сумата от 1046 000 лв. платима на два пъти съответно 916 000 лв. в срок до
30.10.2008 г. и 130 000 лв. в срок до 29.12.2008 г. срещу задължение на
ответника да заплаща годишна лихва от 7 % върху оставащата за връщане сума.
Няма спор, а и от представените писмени
доказателства се налага извод, че на 17.12.2008 г. е договорено предоставяне в
срок до 31.12.2008 г. на сумата 456 000 лв. съответно 356 000 лв. в брой и 116
000 лв. на ръка. С анекс № 2 от 12.01.2009 г. е изразено съгласие за
предоставяне на още 132 300 лв., с анекс № 3 от 04.05.2009 г. - 220 000 лв., с
анекс № 4 от 17.08.2009 г. - още 450 000
лв., анекс № 7 от 15.02.2010 г. - 1500 000 лв.,анекс № 8 от 06.10.2010 г. - 1
500 000 лв., анекс № 9 от 27.05.2010 г. - 1 000 000 лв., анекс № 10 от
10.10.2010 г. - 200 000 лв. По делото се установява, че не се спори, че тези
суми са получени от ответното дружество.
По делото не се спори, че
за “А.П.М.” ООД на 09.06.2015 г. е прието съобщение, изходящо от името на “А.Х.”
АД.
На 28.07.2015 г. за “А.Х.” АД е приета покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2020/14.07.2015 г. на ЧСИ Н. В.,
която покана съдържа уведомление за наложен запор на банкови сметки в посочени
банки и “...запор на вземанията от “А.П.М.”
ООД…”. Посочено е, че
предмет на изпълнение са вземания, посочени в изпълнителен лист, издадено по
ЧГД № 8231/2015 г. Видно от представеното по делото копие на “А.Х.” АД е
разпоредено да заплати на А.Д. сумата от 281 000 евро, дължими по запис на
заповед, издаден на 23.08.2012 г. и с падеж 30.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 01.07.2015
г.
С решение по гр. д. № 580/2015 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд - търговско отделение, ХVІ състав, влязло в сила на
20.03.2018 г. е признато за установено, че “Ю.Т.” АД, с предходно наименование
“А.Х.” АД дължи на А.Д. сумата 281000 евро по запис на заповед, издаден на
23.08.2012 г. с падеж на 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на заявление за издаване на заповедта по ч.гр.д. № 8231/2015 г. на
ПРС V гр.с. на 01.07.2015 г. до изплащане.
С постановление от 02.12.2018 г. по
изпълнително дело № 20189070400663 на ЧСИ И.К., образувано по реда на чл. 427
ал. 5 ГПК след препращане на предходно образуваните изп. дело № 113/2015 г. на
ЧСИ Н. В. и изп.д. № 3139/2018 г. на ЧСИ
М., на А.Д. е възложено вземането на “Ю.Т.” АД (А.Х. АД) срещу ответника,
произтичащи от договор за заем от 08.08.2008 г. и анекси към него в размер на
150 000 лв. - част от главница в размер на 5775 280,46 лв. вместо плащане на част от вземането по изпълнителното дело,
включващо главница 512 864,18 лв. и законна лихва 23648,74 лв. ведно със
законната лихва от 02.12.2018 г.
Спорно в процеса е дали
договор за цесия от 08.06.2015 г. е сключен и съответно да е станало на
посочената в договора дата. Законът не предписва изискване за форма на договора
за цесия. Необходимо, но и достатъчно, за да настъпи промяна в личността на
кредитора е достигнало до длъжника уведомление от цедента (първоначалния
кредитор, прехвърлил вземането си) до длъжника. От тази гледна точка
безпредметно остава изследването на въведеното оспорване за авторството на
договора за цесия.
Действително фактът на
подписване е от значение за доказване датата на договора. Съгласно чл. 14 изр.
първо ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у
предложителя. По силата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД обаче прехвърлянето има действие, а
следователно е противопоставимо както на длъжника, така и на третите лица
(какъвто се явява ищецът) от деня на полученото от длъжника съобщение,
изпратено му от предходния кредитор. Инкорпорираното в съобщението изявление е
неизгодно за неговия автор. Затова и в рамките на отношението между кредитор и
длъжник то е необходимо, но и достатъчно за длъжника както да отрече
легитимацията на първоначалния си кредитор, така и да откаже изпълнение на
всяко друго лице, основаващо претенцията си на правата на уведомилия го
кредитор. Предвидена е писмена форма за потвърждение на прехвърлянето към новия
кредитор (чл. 99 ал. 3 предл. последно ЗЗД). Следователно нормата свързва
легитимацията на новия кредитор с писмено изявление на предходния кредитор, че
вземането е прехвърлено.
Законът не предписва форма за действителност
на договора за прехвърляне на вземане. Не е възможно от нормата на чл. 99 ЗЗД
да бъде изведен извод и за установена форма за доказване на прехвърлителната
сделка. Тя не засяга правната сфера на длъжника, а интересът му е ограничен до
яснота за правния субект, легитимиран да приеме изпълнението. Това е посоченият
в писменото потвърждение приобретател на вземането, комуто цедентът дължи да
предаде и всички легитимиращи го
документи (чл. 99 ал. 3 ЗЗД). Следователно въпросът кога е оформено
обективираното в оспорвания договор съгласие остава без правно значение. Ищецът
не оспорва, а и представеното уведомление носи подпис на законния представител
на длъжника, което ангажира съда да приеме, че длъжникът е уведомен за
прехвърленото вземане на 09.06.2015 г. Тази дата предхожда запорното съобщение,
получено за ответника на 28.07.2015 г., с което обстоятелство едва законът
свързва непротивопоставимост на разпореждане със запорирано имущество. При тези
обстоятелства съдът приема, че обективираното в уведомлението прехвърляне
предхожда запорното съобщение, поради което и поражда действие за ищеца, т.е.
то му е противопоставимо. Това означава, че към датата на наложения запор
вземането не е съществувало в патримониума на “А.Х.” АД, за да легитимира ищеца
като негов титуляр по силата на принудителната цесия. Ето защо предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
Твърдяното желание с
процесната сделка да бъде осуетена реализацията на правата на ищеца не е
относимо обстоятелство към предявения за разглеждане иск, поради което и не
подлежи на обсъждане понастоящем.
По разноските:
Предвид изхода
на спора ищецът
няма право на разноски и дължи да възстанови направените от ответника и
доказани по делото разноски.
Сред подлежащите на
възстановяване разноски е и заплатеното, възнаграждение за един адвокат. За
разлика от всички останали, разноски размерът на адвокатското възнаграждение
пряко зависи от контролирано от страната обстоятелство - избора на адвокат.
Затова и нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК редуцира ангажимента на страната, чиято
позиция по спора не е споделена, до размера, изводим от правната и фактическа
сложност на делото. Спорът не се откроява с правна сложност. Допуснатата
експертиза е относима към фактическото му утежняване, но в случая и такова не
произтича от естеството на делото, а от формално противопоставеното от ответника
възражение за невъзникнало задължение по договор за заем при все, че с оглед
именно на това вземане е поискано увеличение на капитала на дружеството.
Развилото се трето открито заседание също е наложено от причина под контрола на
ответника - неосигурен своевременно достъп до счетоводните му книги. Ето защо
съдът приема за приложим предвиденият минимален размер на адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
материален интерес от 150 000 лв. обуславя адвокатско възнаграждение в размер
на 4530 лв., която сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. срещу „А.П.М.“ ЕАД, ЕИК ********иск с правно
основание чл. чл. 510 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за сумата 150 000 лв. - част
от вземане в общ размер от 5775280,46 лв. - главница по договор за заем от
08.08.2008 г, сключен между между „А.Х.“ АД и „А.П.М.“ ООД, допълнен с анекс № 1/17.12.2008 г.,
анекс № 2 от 04.12.2009 г., анекс № 3 от 04.05.2009 г., анекс № 4/17.08.2009
г., анекс № 5/04.12.2009 г., анекс № 6/09.12.2009 г., анекс № 7/15.02.2010 г.,
анекс № 8/06.10.2010 г. анекс № 9/27.05.2011 г., анекс № 10/10.10.2011 г.,
възложено с Постановление от 02.12.2018 г. на ищеца вместо плащане на вземания
по изпълнително дело № 20189070400663 по описа на ЧСИ К. до сумата от 536512,92 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК А.Н.Д. с адрес *** срещу „А.П.М.“ ЕАД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, р-н
“Искър”, бул. “****************3.4.2. сумата от 4530 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: