Мотиви
към присъда по НОХД N 2980/2016г. по описа на СНС, ХI състав.
Специализирана прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Н.Х.А., Д.Ц.А.,
Г.В.Ф.,
А.М.Н. и същите са предадени
на съд за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 3, т. 2 вр. е
ал. 2 НК за това, че от
началото на м. септември 2014 г. до 20.03.2016 на територията на Р България и Р
Турция са участвали
в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на четири лица
с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 280,
ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с
ал. 1 НК и по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. с ал. 1
НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е била
създадена с користна цел - да се извличат противозаконно облаги от превеждане
на чужди граждани през границата на страната и от подпомагането им да
пребивават незаконно на територията на страната.
Отделно от това, със същия обвинителен акт е
повдигнато обвинение срещу Д.Ц.А. и Г.В.Ф. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по
чл. 280,
ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 3 / за Д.Ц.А./ и ал. 4 / за Д.Ц.А. и Г.В.Ф./ НК за това, че за времето от
08.12.2014 г. до 09.12.2014 г., в съучастие, Д.Ц.А. като подбудител и помагач, а Г.В.Ф. като помагач, и с Б.С.Б., ЕГН ********** - извършител , Д.Ц.А. подбудил Б.С.Б. -
като на 08.12.2014 г. в с. ***, общ. Бяла Слатина, му предложил сумата от 3000
евро, за да преведе чужди граждани през границата на страната, и
го подпомогнал като на 09.12.2014 г. го превозил от с. ***
до неустановено по делото място в района на гр. Бяла Слатина и му показал
товарния автомобил с тайник, в който да превози чуждите граждани, а Г.В.Ф. подпомогнал Б.С.Б.
- като осигурил товарен автомобил марка „МАН", модел „***" с ДК № ***
с тайник, в който да превози чуждите граждани, Б.С.Б.
да направи опит на 10.12.2014 г. да преведе през границата на страната от Р
България в Р Сърбия, през ГКПП - Брегово, група от хора - иракските граждани Р.И.,
роден на *** г. и К.О., роден на *** г. и сирийските граждани Ш.А., роден на ***
г., А.К., роден на *** г., С.А., роден на *** г., Р.О., роден на *** г., А.Х.,
роден на *** г., А.А., роден на *** г., А.М., роден на *** г., О.А., роден на ***
г. и С.Х., роден на *** г., като превежданите лица не са български граждани, за
целта е използвано моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„МАН", модел „***" с ДК № *** и превеждането е организирано от
организирана престъпна група (с участници Н.Х.А., ЕГН **********, А.М.Н., ЕГН **********
Д.Ц.А., ЕГН ********** и Г.В.Ф., ЕГН **********), като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини - товарният автомобил бил спрян
за проверка от органите на реда и скритите в тайника чужди граждани били
установени
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на всеки от подсъдимите за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. е ал. 2 НК да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години за всеки един от тях, чието изпълнение да бъде отложено за по
пет години. За престъплението по чл.
280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК се предложи на
всеки един от подсъдимите А. и Ф. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на по 5 годи и и глоба в размер на по 20 000 лв. за всеки
един от тях.
Подсъдимият Н.А.,
не се яви в последните съдебни заседания по делото. Спрямо същия беше
постановено ОДИ и екстрадиция от К Норвегия. След извършеното щателно издирване и в двете държави, подс. А. не беше открит. Поради
изложеното обстоятелство Съдът продължи
хода на делото при условията на
чл. 269,ал.3,т.2 от НПК и производството протече задочно спрямо подсъдимия Н.А..
представляващият го защитник, адв. М., в хода на съдебните прения изрази
становище, че от доказателствата по делото не може да се установи каквото и да
било участие на подс. А. в твърдяната от СП ОПГ и моли съда да признае
подсъдимия изцяло за невиновен.
Подсъдимите Н. и А. отказаха да дават обяснения. Защитникът
им, адв. Н., също изрази становище, че от доказателствата по делото не може да
се установи участие в твърдяната от СП ОПГ на който и да било от
двамата подсъдми, поради което и моли съда двамата да бъдат признати за невиновни. Относно твърдяното за извършено от
подс. А. престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 от НК също застъпи
становище, че не е налице доказателствена подкрепа на негово участие в същото
престъпление и моли подсъдимият да бъде оправдан и затова престъпление.
Подсъдимият
Ф., в
съдебно заседание, даде
частични обяснения по обвинението. Защитникът му, адв. И., изрази
становище, че по делото не са събрани доказателства както за причастността на
подсъдимия към престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 3, т. 2 вр. е
ал. 2 НК, така и за това по чл. 280, ал.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 4 от НК. Относно второто
престъпление защитникът допълни, че макар подс. Ф. да е придобил собствеността
на процесния товарен автомобил,
последният никога не е бил в негово владение. Подсъдимият не го е
управлявал, нито е знаел нещо за съдбата му. Защитникът застъпи становище, че
по делото не са събрани доказателства подс. Ф. да е предал товарния автомобил
на св. Б., което се твърди от обвинението. Поради изложеното моли Съда да
оправдае изцяло подс. Ф. и по двете обвинения.
Че не са извършили престъпленията, за които им е повдигнато
обвинение заявиха в хода на съдебните прения
и четиримата подсъдими. И четиримата молят Съда да бъдат изцяло
оправдани по всички обвинения.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.М.Н., ЕГН **********, е
роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Д.Ц.А., ЕГН **********, е роден на ***
***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият Г.В.Ф., ЕГН **********, е
роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият
Н.Х.А., ЕГН **********,
е роден на *** г. в Сирийска арабска република, живее в град
София, сирийски
гражданин, кюрд, чужденец с хуманитарен статут в Р България, с основно
образование, неженен, осъждан.
На 21,11,2014г. св. В.С. продал гореописания товарен автомобил МАН с ДК № ***
на подс. Г.Ф., за което бил оформен договор за покупко продажба, приложен на л.
46 т. 2 от ДП. При подписване на
договора, пред нотариус се явили подс. Д. А. и подс. Г.Ф.. Всъщност всички условия по сделката св. В.С.
уговорил с подс. Д. А. и той дал уговорената сума на св. В.С. за
покупката. С подс. Г.Ф. свидетелят не
водил никакви разговори относно извършената между тях сделка.
На 08 декември 2014г. при св. Б.Б.
дошли лице с прякор „Ф.“ и подсъдимият Д.Ц.А.. Лицето с прякор „Ф.“ представил подсъдимия Д.Ц.А. на св. Б.Б. като „шефа“. Подсъдимият Д.Ц.А. предложил на св. Б.Б. да му плати 3 000 евро, за да
прекара чужденци - емигранти от гр. Бяла Слатина до паркинг, намиращ се преди
гр. Белград. Подсъдимият му обяснил
също, че за целта ще му осигури камион със специален тайник, в който да бъдат
скрити превозваните емигранти. Свидетелят се съгласил и на следващия ден, а
именно на 09,12,2014г., около 19,30
ч. подсъдимият Д.Ц.А. и лицето с прякор „Ф.“ отново се срещнали със св. Б.Б.
като го превозили с лек автомобил от с. *** до с. ***. Там, паркиран на
центъра, бил товарен автомобил МАН с ДК № ***. Към тази дата товарният
автомобил бил собственост на подс. Г.Ф..
На същата дата единадесет чуждестранни мъже били натоварени в изградения в
каросерията на товарния автомобил тайник и св. Б.Б. потеглил с товарния
автомобил към границата на страната ни с
Р Сърбия. Там бил спрян за проверка от служители на гранична
полиция, сред които свидетелят Б.П.. Служителите
се усъмнили, че каросерията на товарния автомобил е празна. Отделно от това
видимо вътрешната част на каросерията изглеждала по-къса от външните габарити
на същата каросерия. Св. Б.П., заедно с колега си, премерили с рулетка двете
разстояния и се убедили, че тази разлика действително е налице. Заради това
двамата разпоредили на св. Б.Б. за изчака, за да бъде извършена проверка на
товарния автомобил. В това време намиращите с в тайника емигранти се разшумели,
св. Б.Б. показал на служителите на гранична полиция тайника и двамата
освободили от там 11 мъже от арабски произход. Всички били отведени в РПУ
Брегово, където била извършена проверка. Там било установено, че чуждите
граждани са Р.И., К. О., Ш.А., А.К., С.А., Р.О., А.Х., А.А., А.М., О.А., С.Х..
По-късно било заведено наказателно производство срещу св. Б.Б. в обвинение
за извършено престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 3 т. 4 вр.ал. 1 вр. чл. 18 ал.1
от НК. При това свидетелят е бил разследван за самостоятелно извършено от него престъпление.
На 12,12,2014г. с определение по
НОХД 1430/2014г. по описа на Районен съд
Видин било прекратено това наказателно производство след одобрено от съда
споразумение между св. Б.Б. и РП, по силата на което същият е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 3 т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал 1 от НК като му било
наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, чието изпълнеине било
отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, както и глоба в
размер на 1 000 лв. Същото престъпление се състояло в това, че на 10,12,2014г. Б.Б.
направил опит да преведе през граница Р.И., К. О., Ш.А., А.К., С.А., Р.О.,
А.Х., А.А., А.М., О.А., С.Х. като е ползвал МПС – товарен автомобил МАН 8,150 с
ДК № ***, собственост на подс. Г.Ф..
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от
свидетелските показания на свидетелите Б.Б., Д.С., Б.П., В.С., Ю.К., Г. К., дадени
в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите Б.Б., Д.С., Б.П., дадени в досъдебното производство,прочетени на
основание чл.281,ал.4,
вр. ал.1,т.2 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, от
извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания от св. В.С., св. Б.Б. и св. Г.К., както
и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - договор за продажба
на МПС и документи за същото МПС, справки от ГД ГП, справки от МВР БДС, справки
от държавна агенция за бежанците, справка от Виваком, протоколи за доброволно предаване и фотоалбуми, свидетелство
за съдимост за подсъдимите, приложените по делото ВДС, получени въз основа на експлоатиране на СРС,
както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
прочетени на основание чл.283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – справки от МВР КАТ, справки от АВ към РС.
На първо място в
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Д.С. заяви знание
относно закупуването на товарен автомобил от подс. Д.А., съвместно с подс. Г.Ф.. Това обстоятелство се потвърди от
приложения по делото Договор за покупко продажба/ на л. 46 т. 2 и л. 43 т. 4 от
ДП/. От същия е видно, че на 21,11,2014г. действително св. В.С. е продал на
подс. Г.Ф. собствения си товарен автомобил МАН с ДК № ***. Отделно от това това
обстоятелство, залегнало в показанията на св. Д.С. се
потвърди от показанията на св. В.С. и извършеното от него
разпознаване.
Че използваното МПС, а именно товарен автомобил МАН с ДК № *** НК, е било
предоставено от подс. Г.Ф., Съдът прие за установено от следните доказателства:
На първо място, видно от цитирания договор за покупка на МПС, именно подс. Г.Ф.
е купил от св. В.С. същия товарен автомобил. Това обстоятелство се подкрепи от
показанията на св. В.С., в които същият заяви напълно същите обстоятелства. В
същите показания св. В.С. заяви също, че
въпреки, че в цитирания договор като „купувач“ е вписан подс. Г.Ф.,
последният само е присъствал на сделката. А реалните уговорки свидетелят е
извършил с подс. Д. А. и именно
последният е дал уговорената на покупката парична сума на свидетеля. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, св. В.С. посочи подс. Г.Ф. като лицето, което е
вписано като купувач в изготвения договор за продажба, а подс. Д. А. като лицето, което му е дал
парите и с който е уговорил условията по сделката. Относно последният
свидетелят изрази съмнение дали подс. Д. А. е именно лицето,
с което е уговорил условията по сделката и който му дал парите. Това съмнение,
обаче, се преодоля чрез извършеното от свидетеля разпознаване в хода на съдебното
следствие. Видно от протокола за
същото, намиращ се на л. 51 т. 2 от ДП, св. В.С. е разпознал подс. Д. А. като човека, който му се е обадил, за да купи камиона,
присъствал е на сделката за камиона и му е дал парите.
Посочените доказателства са непротиворечиви относно обсъжданото обстоятелство,
а именно, че подс. Д. А. е присъствал на сделката между св. В.С. и подс. Г.Ф. за
покупка на посочения товарен автомобил и че именно подс. Д. А. е дал парите за закупуването му, въпреки че в договора
като купувач е вписан единствено подс. Г.Ф.. Поради това Съдът прие това
обстоятелство за несъмнено установено.
На следващо място са показанията на св. Б.Б. и св. Б.П., дадени в
съдебно заседание. В същите, както беше отбелязано при излагане на фактическата
обстановка в настоящите мотиви, св. Б.Б.
заяви, че действително е направил опит да преведе през границата на Р България
посочените по-горе чужди граници. При това е бил подбуден от подс. Д.А..
Съответно в своите показания свидетелят Б.П. разказа как е спрял за
проверка на граничния пункт товарния автомобил, управляван от св. Б.Б., като именно по този начин е прекъснал
изпълнението на започнатото от Б. деяние. За точната дата и ДК
номер на товарния автомобил в съдебно заседание свидетелят Б.П. не успя да си спомни, поради което и бяха
прочетени на основание чл. 281 ал. 4
вр.ал. 1 т. 2 от НПК показанията
му, дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство.
Относно горните обстоятелства показанията на свидетеля Б.П., дадени в хода
на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство намериха
подкрепа в показанията на св. Б.Б..
Съдът прие, че датата, на която подс.
Д.А. е предложил гореописаното извозване на емигранти през граница, за което е
предложил на св. Б.Б. 3000 евро и е обещал осигуряване на товарен автомобил, е
именно 08,12,2014г. За да стигне до този извод, Съдът отчете на първо място
показанията на самия св. Б.Б., в които същият, разказвайки за същото
обстоятелство казва, че на следващия ден, а именно 09,12,2014г. вече е
предприел извозването на емигрантите, изложено по-горе. И след като следващия
ден е 09,12,2014г., то явно, предишния ден е именно 08,12,2014г.
Същото обстоятелство намери потвърждение и в показанията на св. Б.П.,
дадени в съдебно заседание. В същите
свидетелят заяви, че е задържал товарния автомобил МАН с ДК № ***,
управляван от св. Б.Б. на 10,12,2014г. около 3 часа през нощта. Това твърдение
напълно кореспондира с показанията на св. Б.Б., в които същият заяви, че именно на 09,12,2014г. през нощта е
потеглил със същия товарен автомобил с
тайник, пълен с емигранти към ГКПП Брегово.
Съдът прие, че именно подс. Д.А. е лицето, обещал 3 000 евро на св. Б.Б.
за да превози през граница нелегални емигранти поради следните съображения:
Действително, разпитан в хода на съдебното следствие, св. Б.Б. не можа да
разпознае подсъдимия Д.А. като някой от двете лица, които са му предложили 3000
евро и са го превозили до мястото, на което дошли емигрантите. Същият не успя
да си спомни и имената на същите лица.
В прочетените на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.2 от НПК показания на
св. Б.Б., дадени в хода на ДП, обаче, същият заявява, че един от мъжете му е
бил представен като „шефа“. А по-късно е разпознал като „шефа“, който му бил
представен от лице с прякор „Ф.“, именно подс. Д.А..
При прочитането на горните показания
в съдебно заседание, св. Б.Б. потвърди верността им, както и
обстоятелството, че е извършил в хода на ДП
разпознавания. Съгласно показанията на св. Б.Б., именно това лице, представено
му като „шефа“, а именно подсъдимият Д.Ц.А., му е предложил сумата от 300 евро, за да превози
чужденци от гр. Бяла Слатина до паркинг преди гр. Белград. И именно същото това
лице, а именно подсъдимият Д.Ц.А. му е обещал, че за изпълнение на този превоз ще му осигури камион със
специален тайник., в който ще бъдат скрити емигрантите. Отново подсъдимият Д.Ц.А., заедно с лице с прякор „Ф.“ са превозили свидетеля на
09,12,2014г. с лек автомобил от с. ***
до с. ***, където са ги очаквали осигурения товарен автомобил МАН със софийска
регистрация.
Тоест, налице са показанията на св. Б.Б., прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал. 1 т. 2 от НПК, които
относно горните твърдения намират подкрепа в извършеното от свидетеля друго
процесуално следствено действие, а именно извършеното разпознаване. При това
положение не може да се твърди, че е налице забраната на чл.281 ал. 8 от НПК. И именно поради изложеното Съдът
намери този факт за несъмнено установен.
Отделно
от гореописаното по делото са събрани следните доказателства:
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, св. Д.С. разказва за няколко
случаи, в които подс. Д.А. е организирал
извеждането на незаконни емигранти през границата на страната ни. Свидетелят,
обаче, не можа да си спомни повече подробности относно тези случаи. Заради това
и на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2
от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на
ДП. В същите, обаче, разказвайки за разискваното обстоятелство, свидетелят е
заявил, че е придобил разказаната информация след експлоатиране на СРС.
По делото към настоящия момент са приложени ВДС, получени въз основа на
експлоатиране на СРС. И действително, в същите, а именно намиращите се в Папка № 1 от секретните материали по делото
се установява множество разговори на подс. Д.А. с неустановени по делото лица,
в които същият уговаря подробности по превеждането на незаконни емигранти. В същите разговори, обаче, подсъдимият не
сочи конкретни имена, или факти, за да може да се индивидуализира което и да е
от споменатите в тях деяния. Досежно
същите твърдяни деяния по делото не са събрани други доказателства.
Знание относно организирана група,
занимаваща се с незаконно транспортиране на емигранти, заявява в показанията си
друг служител на ГД ГП, св. И.Д.. В показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие, същата разказа абстрактно за съществуваща организация по
транспортиране през граница на емигранти като посочи лицето за връзка в Р
България подс.Н.А.. Свидетелката изказа
твърдение за почти ежедневен трафик, при който ролята на подс.Н.А. е била да
осигурява автомобили с предварително приготвени тайници. Свидетелката посочи
също св. Г.К. като едно от лицата, което е съдействало на подсъдимия.
Свидетелката разказа също, че подс.Н.А. е получавал често парични суми за тази
дейност. В показанията си същата заяви, че познава и други двама подсъдими, а
именно Д.А. и А.Н. като уточни, че техните имена е чула при неуспешен опит да
изведат емигранти през ГКПП Връшка чука, за което тя е разбрала във връзка с изпълнение
на служебните си задължения. В този случай тя не била разговаряла лично с нито
един от двамата подсъдими. Разговаряла била със задържаните шофьор и емигранти,
но нито един от тях не споменал когото и да било от подсъдимите. Тъй като
свидетелката заяви липса на спомен относно обстоятелства, за които й бяха
задавани въпроси, на основание чл. 281 ал. 4
вр.ал. 1 т. 2 от НПК бяха
прочетени показанията й, дадени в хода на ДП пред орган на ДП. В същите, обаче,
свидетелката не внася повече яснота относно обсъжданите твърдения. А в частта
на показанията си, в която разказва за дейността на подс.Н.А., същата изрично е
заявила, че е получила тази информация от експлоатация на СРС.
При анализа на горните показанията на св. И.Д. относно разказаните
от нея събития, Съдът установи на първо място, че същите не съдържат никакви конкретни деяния, или
действия от страна на подсъдимите. Изключение съставлява твърдението, че подс.Н.А.
е осигурявал автомобили с изградени тайници. И в изключението и в целостта си,
обаче, тези показания не намериха подкрепа в друг доказателствен източник по
делото, освен в приложените по делото
ВДС, получени следствие на експлоатиране на СРС. А при това положение, че
същите, обаче преразказват информация, получена от същите тези ВДС, въз основа
на експлоатиране на СРС, по същите причини, които бяха изтъкнати при обсъждане
на показанията на св. Д.С. непосредствено по-горе в настоящите мотиви, Съдът
счете, че е налице хипотезата на чл. 177 ал. 1 от НПК, поради което и показанията
на тази свидетелка не могат да послужат като несъмнено доказателство относно
разказаните от нея факти.
Св. И.Д. спомена в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие за
случай, в който подс.Н.А. лично с автомобила си стигнал до район на Богров, където станало качването на
емигранти в един камион. Свидетелката уточни, обаче, че лично не е видяла нито
пристигането на подсъдимия, нито пристигането на емигрантите, нито каквито и да
било действия от негова страна, които биха го свързали с превеждане на
емигранти през границата.
Отново за случай на опит да бъдат преведени нелегални емигранти през ГКПП
Връшка чука, започнал в района на Долни Богров, разказаха в показанията си
служителите на ГКПП Връшка чука – св. Р.Е. и служителите на ГД ГП – св. Л.К. и
св. Ж.Ж.. Така св. Ж.Ж. и св. Л.К.
разказаха, че на 18,12,2014г. като екип наблюдавали късния следобед района на
бензиностанция „Еко“ в в землището на с. Долни Богров. При това наблюдение
двамата видели пристигането на таксиметрови автомобил. Малко по-късно и пристигането на товарен автомобил МАН с ДК№ ***и
лек автомобил. Двата автомобила потеглили и по-късно товарният автомобил бил
задържан на 19,12,2014г. около 3,00 ч. ГКПП
Връшка чука при опит да напусне страната. Проверката на автомобила била
извършена от св. Р.Е.. При извършената проверка било установено, че товарният
автомобил бил управлява от починалия св. Н.А.. Другото обстоятелство, което
било установено при проверката било, че
в товарния автомобил бил изграден тайник и в него били открити 11 незаконни емигранти. На следващия ден св. Ж.Ж., св. Л.К. и св. И.Д.
били изпратени на място и провели разпити на задържаните лица. Нито един от тях
не бил беседвал с който и да било от подсъдимите. А никой от последните не бил
установен на място.
По случая било заведено досъдебно производство ЗМ 155/2014г. по описа на
ГПУ Бегово. Същото било заведено срещу Н.А. по обвинение за извършено престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 1 т. 3 т. 4
вр.ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство бил
разследван единствено Н.А. като самостоятелен извършител като по никакъв начин
не са били споменати който и да било от подсъдимите.
Доколкото към момента на провеждане на съдебно следствие по настоящото дело
Н.А. вече беше починал, и с оглед изразеното несъгласие от страна на защитата
да бъдат прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство
пред орган на досъдебното производство, същият свидетел беше заличен, поради
което и Съдът не позова своите изводи на неговите показания. В съдебно
заседание беше заличен като свидетел и К.О.. Причина за това стана
обстоятелството, че за същия по делото не беше открит адрес за призоваване.
Показанията си в хода на ДП свидетелят също е дал единствено пред орган на ДП,
а защитата изрази несъгласие за прочитането им. Това стана пречка същите да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
По делото бяха разпитани и
свидетелите Е.Д.-М. и Д.Д.. И двамата
към инкриминирания период са били служители на ГП Аерогара София. Св. Д.Д. в показанията си заяви, че не знае
нищо за който и да било от подсъдимите, нито
пък за някакво съмнително деяние на неговата месторабота. Св. Е.Д.-М. си
спомни за името на подс.Н.А. във връзка с някакво забавяне за преминаване на
граничния пункт на Аерогара София от него. При това свидетелката обясни, че се
е касаело именно за забавяне, а не за каквото
и да било нерегламентирано от закона преминаване.
Следващите свидетели, които бяха разпитани по
настоящото дело са св. Ю.К. и св. Г.К..
И двамата свидетели заявиха, че познават подс.Н.А.. Така св. Г.К. уточни, че е
карал коли с цел продажба извън страната ни по поръчение на подс.Н.А. до Сирия.
При това много пъти двамата са влизали с такива коли в Р Турция, както и в Ирак
и Германия. Отново свидетелят уточни, че единствената цел на тези пътувания е
била купуването на коли.
Св. Ю.К. разказа, че в инкриминирания период е бил таксиметров шофьор в гр.
София. След като возил като клиент подс.Н.А., последният му поискал телефона и
го ползвал за таксиметрови услуги още няколко пъти. Също по негова молба, св. Ю.К.
е превозвал роднини на подсъдимия до Германия. При това всички са били с
редовни документи и са преминали съответните гранични пунктове по законово
определения начин. Отново по молба на подс.Н.А., свидетелят откарвал като
таксиметров шофьор сирийски граждани до паркинга на магазин „Джъмбо“ , до
бензиностанция „Шел“ и „Макдоналдс“ в гр. София.
В приложените по делото ВДС, получени
въз основа на експлоатира не на СРС се установяват множество разговори между
подс.Н.А. и подс. Д.А. с неустановени по делото лица. От съдържанието на голяма част от разговорите може да се направи
предположение, че и двамата подсъдими водят разговори във връзка с превозване на нелегални емигранти през
граничните пунктове на страната ни.
От съдържанието на един от
разговорите, а именно № 2, намиращ се в Папка № 1 от секретните материали по
делото може да се направи предположение, че следеният подс. Д.А. разговаря с
подс. А.Н.. Това предположение може да се направи, тъй като по време на самия
разговор, на въпрос, зададен от подс. Д.А. „ От име е?“, непознатият мъж,
вписан в протокола отговаря с „От мойто е. М.Н.“.
Нито в един от разговорите, обаче, не се споменават конкретни лица, или
действия.
По делото е приложена една единствена справка от Виваком, от която се установяват
няколко телефона на името на подс.Н.А.. С оглед изключително дългия период на
отминало време от инкриминирания до настоящия момент, такива справки в хода на
съдебното следствие не бяха изискани и от Съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 321 ал.
3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2
НК.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на
нови доказателства Съдът зае становище, че по делото не са събрани несъмнени доказателства относно това който и да е
от подсъдимите да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК.
От обективна страна по
делото не беше установено който и да било от четиримата подсъдими от
началото на м. септември 2014 г. до 20.03.2016 на
територията на Р България и Р Турция да са
участвали в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на четири лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 НК и по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. с ал. 1
НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата да е била създадена с користна цел - да се
извличат противозаконно облаги от превеждане на чужди граждани през границата
на страната и от подпомагането им да пребивават незаконно на територията на
страната.
Престъпното
деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК е уредено в глава десета от особената
част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото
спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са
обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия
ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове. Именно такова посегателство, като формирането и съществуването на
организирана престъпна група, представлява противоправно поведение,
застрашаващо очертаните обществени отношения.
За да
се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на
престъплението – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна
група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна
отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени
в легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК.
Съобразно
посочената норма, „организирана престъпна група“ представлява структурирано трайно сдружение на три или
повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления,
за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура.
Основна
характеристика на „организираната престъпна група“ е
наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма
пречка броят им да е по-голям. За съставомерността на
деянието по чл. 321, ал.1 НК не е необходимо всички
участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си.
Но абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на
наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е
извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае,
че членовете й действат синхронизирано. Решението за
осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на
информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със
структурата и организационните връзки между членовете й.
Съществен елемент на
организираната престъпна група е изискването тя да представлява трайно
структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от
характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове.
От съдебната практика по тези дела се е наложило
становището, че дейността на такава група следва да бъде изразена поне в две,
или повече деяния.
Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 1
от НК налага извод, че то e формално
по своя характер. Същото е продължено, като извършването му се осъществява
чрез действие – изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или
организиране на членовете на престъпната група и изпълването на останалите
посочени в чл. 93, т. 20 от НК съставомерни признаци и бездействие – изразяващо се
в съществуването на групата и подготовката на вторичната престъпна дейност.
Формата на изпълнително деяние членуване,
за което са налице повдигнати обвинения спрямо подсъдимите, се изразява в
членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на
определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва
в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.
От всичко изложено в настоящия казус е налице едниствено
количествения критерий. Към наказателна отговорност за
престъпление по чл чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК са привлечени четири
лица.
Отделно от това, от
доказателствата по делото не можа да се установи каквото и да било съставомерно
обстоятелство на престъплението по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК. По делото не беше
установено по никакъв начин не само обединяване на престъпни действия на които и да е от подсъдимите под
общата воля на организирано сдружение. Не можаха да се установят каквито и да било общи деяния на четиримата, изключая това по чл. 280, ал.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, за което бяха осъдени с настоящата присъда подсъдимите Ф.
и А.. Не се установиха
изискуемите от закона връзки и отношения между подсъдимите. Не беше установено
същите да са съзнавали участието си в подобна престъпна група. Не се установи и
друго деяние, освен това по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 / за Д.Ц.А./ и ал. 4 / за Д.Ц.А. и Г.В.Ф./ НК, за което подс. Г.Ф. и подс. Д. А. бяха признати за виновни с настоящата присъда, което да
може да бъде отнесено до четиримата подсъдими. Нещо повече, не се установи и
самото това деяние по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т.
5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 3 /
за Д.Ц.А./ и ал. 4 / за Д.Ц.А. и Г.В.Ф./ НК по някакъв
начин да включва участието на останалите двама подсъдими Н.А. и А.Н..
Както вече беше отбелязано по-горе, в показанията си, дадени в хода на
съдебното следствие по настоящото
дело, св. Д.С. разказа за няколко
случаи, в които подс. Д.А. е организирал
извеждането на незаконни емигранти през границата на страната ни. Свидетелят,
обаче, не можа да си спомни повече подробности относно тези случаи. Заради това
и на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.
1 т. 2
от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на
ДП. В същите, обаче, разказвайки за разискваното обстоятелство, свидетелят е
заявил, че е придобил разказаната информация след експлоатиране на СРС. По
делото към настоящия момент са приложени ВДС, получени въз основа на
експлоатиране на СРС. И действително, в същите , а именно намиращите се в Папка № 1 от секретните материали по делото
се установява множество разговори на подс. Д.А. с неустановени по делото лица,
в които същият уговаря подробности по превеждането на незаконни емигранти. В същите разговори, обаче, подсъдимият не
сочи конкретни имена, или факти, за да може да се индивидуализира което и да е
от споменатите в тях деяния. Досежно
същите твърдяни деяния по делото не са събрани други доказателства.
При това положение настоящият съдебен
състав прие, че доколкото показанията на св. Д.С., дадени в хода на
ДП пред орган на ДП преповтарят информацията, съдържаща се в приложените ВДС,
получени въз основа на експлоатиране на СРС, същите не могат да служат като
самостоятелен и годен доказателствен източник относно твърдяните за извършени
от него деяния по организирането на незаконно преминаване на държавната ни
граница чужди емигранти, нито пък досежно участието в тези деяния на останалите
подсъдими по делото. От своя страна, в самите ВДС, макар и да се съдържат
разговори, от чието съдържание воже да се направи предположение, че подс. Д.А.
говори именно за такова незаконно превеждане на емигранти през държавната ни
граница, същите остават изолирани от останалия доказателствен материал в тази
им част. А тъй като в същата част не намериха потвърждение в нито едно друго
доказателство, събрано по делото, е налице хипотезата на разпоредбата на чл.
177 ал. 1 от НПК и същите самостоятелно не могат да
послужат като несъмнено доказателство за подобни деяния.
Както вече беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, в приложените по
делото ВДС, получени въз основа на експлоатира не на СРС / намиращи се в Папка
№ 1 и Том ВДС от секретните материали по делото/ се установява, че подс. Н.А. и
подс. Д.
А. са водели
множество разговори с непознати лица . При това от съдържанието на голяма част от разговорите може да се направи
предположение, че и двамата подсъдими водят разговори във връзка с превозване на нелегални емигранти през
граничните пунктове на страната ни. Нещо повече, о съдържанието на разговор № 2, намиращ се в Папка № 1 от
секретните материали по делото може да се направи предположение, че следеният
подс. Д.А. разговаря с подс. А.Н.. В нито
един от разговорите, обаче, не се споменават конкретни лица, или
действия. А доколкото по делото не бяха установени такива действия, или лица,
причастни към твърдяната от СП престъпна организация, тези ВДС не могат да
бъдат ползвани като доказателствен източник за действие на подобна организация
при условията на чл. 177 ал. 1 от НПК.
По делото липсват иззети телефони от четиримата
подсъдими, или други вещи, които да ги биха свързали с проведените от подсъдимите
Н.А. и Д. А. разговори. По делото
не са изискани и справки от мобилните оператори, от които да би могло да се
установи някаква подобна причастност. А с оглед на изключително дългия изминал
период, такива справка не бяха изискани от Съда. Доколкото ноторно е, че
подобни данни мобилните оператори съхраняват не повече от шест месеца.
Прекъснатият опит за превеждане на нелегални емигранти, открити в тайник в
собствения на подс. Г.Ф. товарен автомобил, управляван от Н.А., по преценка на
настоящия съдебен състав също не може да бъде отнесен като дейност на
твърдяната от СП ОПГ. Единственото обстоятелство, което може да бъде относимо
към настоящия казус е обстоятелството, че към онзи момент товарният автомобил е
бил собственост на подс. Г.Ф.. По делото, обаче, не беше установено по несъмнен
начин каквото и да било участие на този подсъдим, или на някой от останалите,
към този опит да бъде извършено престъпление по чл. 280 от НК. В единствените доказателства относно същия случай, а
именно показанията на св. Р.Е., св. Ж.Ж. св. Л.К. и св. И.Д. не се съдържат
дори данни някой от подсъдимите да е бил причастен към същия. Други
доказателства за същото по делото не бяха събрани.
Както беше описано по-горе, св. Г.К. и св. Ю.К. са имали отношения с подс.Н.А.,
но нито един от двамата не заяви каквото и да било незаконно действие от страна
на подсъдимия. От приложената по делото справка от ГД ГП се установи, че по
време на инкриминирания период подс.Н.А. многократно е напускал страната ни. Но
по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства което и да е от тези
преминавания на държавната ни граница да е свързано с някакво престъпно
поведение от негова страна.
На практика в настоящото наказателно производство липсват каквито и да било
доказателства относно обща престъпна дейност на четиримата подсъдими. Такива
доказателства са липсвали изначално, същата липса е била налице и при внасяне
на делото в съда. Същата липса е налице и към настоящия момент на приключване
на съдебното производство пред първонистанционния съд. В тази връзка по делото неизяснен остана и въпроса поради каква
причина изобщо е внесено за разглеждане в съда настоящото наказателно
производство за престъплението по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК.
С оглед пълната липса на
доказателства относно наличието на който и да било от съставомерните признаци
на обсъжданото престъпление от обективна страна, настоящият съдебен състав
прие, че същото не е доказано и от субективна страна, поради което и на основание
чл. 304 от НПК призна и четиримата
подсъдими за невинни в извършване на същото и ги оправда относно повдигнатото
им обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК.
ОТНОСНО
ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 280 ал. 2 т. 3 т. 4 и т. 5
вр. с ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 3 / за Д.Ц.А./ и ал. 4 / за Д.Ц.А. и Г.В.Ф./ НК от подс. Д.Ц.А. и подс. Г.В.Ф.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си всеки един от подсъдимите Д.Ц.А. и Г.В.Ф. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 280 ал. 2 т.
3 т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 18 ал.
1 вр. с чл. 20 ал. 3 / за Д.Ц.А./ и ал. 4 / за Д.Ц.А. и Г.В.Ф./ НК.
От обективна страна
подсъдимите Г.Ф. и Д. А. за времето от
08.12.2014 г. до 09.12.2014 г., в съучастие:
Д. А. като подбудител и помагач, а Г.В.Ф. като помагач, и с Б.С.Б., ЕГН ********** - извършител , Д. А. подбудил Б.С.Б.
- като на 08.12.2014 г. в с. ***, общ. Бяла Слатина, му предложил сумата от
3000 евро, за да преведе чужди граждани през границата на страната, и
го подпомогнал като на 09.12.2014 г. го превозил от с. ***
до неустановено по делото място в района на гр. Бяла Слатина и му показал
товарния автомобил с тайник, в който да превози чуждите граждани, а Г.В.Ф. подпомогнал Б.С.Б.
- като осигурил товарен автомобил марка „МАН", модел „***" с ДК № ***
с тайник, в който да превози чуждите граждани, Б.С.Б.
да направи опит на 10.12.2014 г. да преведе през границата на страната от Р
България в Р Сърбия, през ГКПП - Брегово, група от хора - иракските граждани Р.И.,
роден на *** г. и К.О., роден на *** г. и сирийските граждани Ш.А., роден на ***
г., А.К., роден на *** г., С.А., роден на *** г., Р.О., роден на *** г., А.Х.,
роден на *** г., А.А., роден на *** г., А.М., роден на *** г., О.А., роден на ***
г. и С.Х., роден на *** г., като превежданите лица не са български граждани, за
целта е използвано моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„МАН", модел „***" с ДК № ***, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - товарният
автомобил бил спрян за проверка от органите на реда и скритите в тайника чужди
граждани били установени.
Подсъдимият Д.А. е изпълнил обективните съставомерни признаци на горните
деяния като се е срещнал лично с извършителя на обсъжданото престъпление, св. Б.Б.
и му е предложил извършване на същото. След получаване на съгласие от бъдещия
извършител, подсъдимият е уговорил с него всички подробности. За да доведе св. Б.Б.
до съгласие да преведе през граница на незаконни емигранти, подс. Д.А. му е
предложил сумата от 3000
евро. С тези свои лични действия подс. Д.А. е изпълнил
съставомерните признаци на подбудителство към извършване от страна на св. Б.Б.
на процесното престъпление. А като го е превозил със собствен автомобил и му е
показал товарния автомобил, с който е трябвало да бъде извършено незаконното
превеждане, е изпълнил съставомерните признаци и на помагачество към извършване от страна на св. Б.Б. на
същото престъпление.
Относно това от кои доказателства се установиха всички елементи на
обсъжданото престъпление, Съдът изложи мотиви при обсъждане на доказателствата,
събрани по делото, непосредствено по-горе.
Подсъдимият Г.Ф. е изпълнил обективните съставомерни признаци на
помагачество към горното престъпление като е осигурил собствения си товарен автомобил марка
„МАН", модел „***" с ДК № *** с тайник, в който Б.С.Б. да превози
чуждите граждани.
Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите
мотиви, подс. Г.Ф. на 21,11,2014г. е закупил процесния товарен автомобил от св.
В.С.. А от показанията на извършилия проверка на същото МПС св. Б.П. се
установи, че в същото МПС има изграден тайник, в който при опит да бъде
премината държавната ни граница, са открити 11 броя незаконни емигранти.
Отделно от това, както беше отбелязано при обсъждане на доказателствата в
настоящите мотиви, Съдът прие за несъмнено установено, че именно подс. Д. А. е присъствал на сделката между св. В.С. и подс. Г.Ф. за
покупка на посочения товарен автомобил и че именно подс. Д. А. е дал парите за закупуването му, въпреки че в договора
като купувач е вписан единствено подс. Г.Ф..
Тук е моментът да се отбележи, че Съдът не приема за основателно
направеното от защитата възражение, че подсъдимият не е предоставял своя
товарен автомобил на извършителя Б., тъй като автомобилът никога не е бил в
негово реално владение и подсъдимият не е знаел за „съдбата му“.
По делото не бяха събрани доказателства подс. Г.Ф. да е изготвял пълномощно
за ползване, или разпореждане с личното си МПС на трето лице. По делото не бяха
събрани доказателства също и обсъжданото МПС да
е било обект на чуждо посегателство. Не са събрани и доказателства подс.
Г.Ф. да се е освобождавал по някакъв
начин от собствеността, или владението на същото МПС. Не бяха събрани също и
доказателства относно физически, или психически недъг, който да пречи на подс. Ф.
да взима сам своите решения и да управлява постъпките си.
При това положение не може да се приеме за основателно възражение, че
собственикът и владелецът на едно МПС – пълнолетен и дееспособен гражданин, не знае какво се случва с това МПС, без да
сигнализира за това компетентните за това органи на страната ни.
Отделно от горното, започнатото деяние от св. Б.Б. не е било доведено до
своя завършек не поради взето решение и осъществени действия от страна на св. Б.Б.
, а поради обстоятелството, че същият е спрян за проверка на ГКПП Брегово от
св. Б.П., който е установил изградения тайник. Тоест, налице е и съставомерния
признак на чл. 18 ал. 1 от НК.
Горното се установи от показанията на св. Б.Б. и свидетелят Б.П., дадени в
съдебно заседание. В същите, както беше отбелязано при излагане на фактическата
обстановка в настоящите мотиви, св. Б.Б.
заяви, че действително е направил опит да преведе през границата на Р България
посочените по-горе чужди граници. При това е бил решението за това е взел
следствие на предложените му от подс. Д.А.
пари в размер на 3 000 евро.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите Г.Ф. и Д.А. при форма на вина пряк умисъл като
всеки от тях е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В представното
съдържание на умисъла на подс. Д.А.
е било включено както съзнанието, че обещавайки
на св. Б.Б. сумата от 3 000 евро, ще го мотивира да извърши процесното
деяние, така и знанието, че превозвайки го до мястото, от където е следвало да
потегли товарния автомобил, управляван от свидетеля Б.Б. и посочвайки му същия
автомобил, го подпомага в извършване на престъплението. От своя страна в
представното съдържание на умисъла на подс. Г.Ф. е било налично знанието, че предоставяйки собствения си
товарен автомобил на бъдещия извършител, св. Б.Б., подпомага същия в извършване
на процесното престъпление.
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността
за събиране на нови доказателства настоящият съдебен състав прие, че от
доказателствата по делото не беше установено обсъденото престъпление, а именно превеждането да е
организирано от организирана престъпна група (с участници Н.Х.А., ЕГН **********,
А.М.Н., ЕГН ********** Д.Ц.А., ЕГН ********** и Г.В.Ф., ЕГН **********).
Както беше обсъдено в настоящите мотиви, Съдът прие, че по делото не са налице
доказателства за съществуване на престъпна организация, сформирана от
четиримата подсъдими. При това положение не може да се приеме, че подобна
несъществуваща организация е била отговорна за организирането на извършеното престъпление от подсъдимите Г.Ф.
и Д.А.. Още повече, по делото не бяха събрани доказателства относно това някой
друг, освен двамата подсъдими Г.Ф. и Д.А., както и св. Б.Б., да е участвал, или знаел за подготовката
на горното престъпление.
С оглед на изложеното Съдът прие, че това
квалифициращо обстоятелство не беше установено както от обективна, така
и от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна
двамата подсъдими за невиновни и ги
опрадва досежна квалификацията на извършеното от тях престъпление по чл. 280
ал. 2 т. 5 от НК.
При индивидуализиране на наказанието на всеки
един от подс. Д.А. и подс. Г.Ф. Съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало за всеки един от тях. Отегчаващи вината
обстоятелства за всеки един от тях Съдът не констатира. Отделно от това Съдът отчете обстоятелството,
че деянието, започнато от двамата е останало във фазата на опита, а това даде
основание на съдебния състав да наложи
на всеки един от подсъдимите наказание при условията на чл.54 вр. чл. 2 от НК, малко над законовия минимум. При определяне на размера на предвидените в разпоредбата
на чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 от НК наказания лишаване от свобода и глоба / в
редакцията й, действаща към момента на инкриминароното деяние/, Съдът отчете
сравнително по-малкия принос на подс. Г.Ф. в процесното престъпление. Поради изложеното Съдът наложи на подс. Д.А.
наказание лишаване от свобода в размер
на две години и шест месеца и глоба в размер на 1 000
лв., а на подс. Г.Ф. наложи наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба
в размер на 1 200 лв.
Предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ
Съдът не наложи на подсъдимия Д.А.,
тъй като след извършените справки в ОД
МВР КАТ и Агенциите по вписванията, не се установиха имоти и МПС, притежавани
от подсъдимия.
Такъв автомобил се установи за подс. Г.Ф., но същият към настоящия момент е
с прекратена регистрация. Отново за подс. Г.Ф. се установи собственост на три поземлени имота. Поради изложените съображения
по-горе, Съдът наложи на подс. Г.Ф.
наказание КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно на 9/30 идеални чести
от поземлен имот № 013011 / парцел 11 от масив 13/ по плана на земеразделяне на
с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, представляващ полска култура, цялата с
площ 19 110 дка, трета категория земя в местността „Златията“.
Според преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват
съответни на степента на обществена опасност на деянието и двамата дейци,
изпълняващи целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което и са справедливи.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на всеки
един от подсъдимите, Съдът отчете обстоятелството, че нито един от
тях не попада в която и да е от изброените хипотези в разпоредбата на чл. 57
ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗИНЗС. Ето защо и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
постанови така наложеното наказание на всеки един от
подсъдимите Д.Ц.А. и Г.В.Ф. лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на всеки един от подсъдимите
Д.Ц.А. и Г.В.Ф. Съдът възложи по една четвърт от направените
по делото разноски в размер на 43 лв. за всеки един от тях.
От тази сума бяха изключени направените разноски за преводач на подс. Н.А.
в размер на 210 лв. Същата сума, както и частта от общите разноски по делото за
подсъдимите Н.А. и А.Н., в размер на 86 лв., на основание чл. 190 ал. 1 от НПК Съдът постанови да останат за сметка
на държавата.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: