№ 560
гр. Велико Търново , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА И. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20204110102211 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Н. А. М. срещу Б. М. Б., с която се
иска съдът да измени определените с решението по гр. дело № 3589/2019 г. на Районен съд -
Велико Търново режим на лични контакти между ответника и малолетната З. Б.а Б.а и
местоживеене на детето, както и да бъде разрешено на последното да пътува до и от
Германия, придружавано от своята майка или от упълномощени от нея лица, без съгласието
на бащата до навършване на 16-годишна възраст, без ограничение в броя на пътуванията.
Ищцата твърди, че с решение по гр. дело № 3589/2019 г. на Районен съд - Велико
Търново родителските права по отношение на малолетната З. Б.а са предоставени на нея,
при която е определено и местоживеенето на детето, а с решение по гр. дело № 3879/2019 г.
на Районен съд - Велико Търново е дадено разрешение малолетната да напуска пределите на
Република България и да пътува до Германия, придружена от майката или от упълномощени
лица, без съгласието на бащата. Заявява, че през август 2020 г. е заминала с детето за
Германия, където двете са се установили, както и че е налице изменение на обстоятелствата,
при които е било определено местоживеенето на детето и режима на лични контакти с
бащата.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че не е съгласен с направеното искане
за изменение на определения режим на лични контакти с дъщеря му, както и с исканата
промяна на определеното местоживеене на детето, тъй като същото намалява сериозно
доброволно определените между родителите периоди, в които има право да осъществява
лични контакти с дъщеря си и ограничава изключително много възможността му да се
среща с нея и да я взема в дома си. Счита, че към момента за дъщеря му ще бъде по-добре да
1
продължи да живее и учи в България, като изразява несъгласие детето да има местоживеене
в Германия. Заявява, че решението на ищцата да вземе дъщеря им в Германия за постоянно е
едностранно взето от нея и че въпреки направените отстъпки от негова страна, правата му
по отношение на личните контакти с детето са системно нарушавани от майката.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба
и моли за нейното уважаване. Сочи, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е
постановено решението по гр.д. № 3589/2019 г. на ВТРС – че детето живее и учи в
Германия, където се чувства добре, както и че същото се е адаптирало към новата си среда.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковата молба, като заявява, че не е
установено категорично, че в интерес на детето е същото да продължи да живее в Германия.
В писмени защити процесуалните представители на страните развиват подробни
аргументи в защита на поддържаните позиции.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното
фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 59, ал. 9 СК – по отношение на искането за изменение на
местоживеенето и режима на лични отношения, установени с решението по гр. дело №
3589/2019 г. на Районен съд - Велико Търново; и по чл. 127а, ал. 2 СК - по отношение на
искането за даване на разрешение, заместващото съгласието на бащата, за пътуване в
чужбина на малолетната З. Б.а Б.а.
По иска по чл. 59, ал. 9 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение на
обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-
добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи,
така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено
от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния морален
облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към
родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при
отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в
ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси
на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е
2
наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение
или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая не е спорно, а и се установява от приложеното гр.д. № 3589/2019 г. на Районен
съд - Велико Търново, че с решението по същото дело родителките права по отношение на
малолетната З. Б.а Б.а са предоставени за упражняване от майката, при която е определено и
местоживеенето на детето, като за бащата е определен режим на лични контакти и
последният е осъден да заплаща издръжка за дъщеря си.
В исковата молба се твърди, че след постановяване на решението по горепосоченото
дело ищцата и детето са заминали за гр. Берлин, Германия, където двете са се установили
при родителите на майката. Заявява се, че в чужбина детето е записано като редовен ученик,
че същото се е адаптирало много добре към новата среда, включително усвоявайки немски
език, че майката работи и получава добро трудово възнаграждение, като същата е
подкрепяна от своите родители.
Според съда ангажираните по делото доказателства доказаха горните твърдения.
По делото са представени писмени доказателства, от които става ясно, че от лятото на
2020 г. майката и детето са адресно регистрирани в гр. Берлин, където детето е записано
като ученик в 5-ти клас в Основно училище „Паул Клее”, гр. Берлин, както и че майката е
сключила безсрочен трудов договор с „Шпайки-Бау”, гр. Берлин при брутно месечно
възнаграждение от 1800 евро.
В показанията си св. Елмаз Маджарова заявява, че поддържа връзка с ищцата и с
детето, като последното й е споделяло, че харесва новата обстановка и иска да остане в
чужбина, където учи и се чувства по-спокойно. Св. Маджарова заявява, че в България
майката не е работела и е разчитала на средства от своите родители, а в чужбина работи
сравнително малко часове, но за добро възнаграждение, като получава и детски добавки.
Споделя, че в България ищцата не е имала на кого да разчита при отглеждането на детето, а
в чужбина двамата живеят при родителите й, в чието жилище има необходимите условия за
отглеждането на малолетната З..
Изслушана в съдебно заседание ищцата заявява, че е заминала при своите родители, тъй
като в България не е можела да разчита на помощ от никой, а след пристигането си в
Германия й е предложена добре заплатена работа. Твърди, че в чужбина детето учи редовно,
включително и местния език, има приятели и се чувства много добре. Сочи, че ответникът
честно пътува за Германия, където има роднини, но не е идвал да види дъщеря си и не е
правил опит да се свърже с нея. Заявява, че в България не може да работи и няма кой да й
помага с детето, което е наложило до заминаването им нейните родители да й изпращат
пари.
3
За опровергаване твърденията на ищцата ответникът ангажира гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В показанията си св. Атидже Калоолу заявява, че детето се е чувствало много добре в
България, тъй като бащата и неговите родители са го обгрижвали в максимална степен, а
самото дете е било отличен ученик и нищо не му е липсвало. Твърди, че З. е била много
привързана към баща си и към неговите родители, но сега нещата са се променили.
В показанията си св. Айнур Маркова заявява, че детето е било силно привързано към
баща си, а родителите на последния винаги са му били опора. Твърди, че в периода от
заминаването за чужбина до завръщането на З. в България бащата не я е виждал.
Изслушан в съдебно заседание ответникът заявява, че откакто детето е заминало за
чужбина той не го е виждал. Оспорва твърдението на ищцата, че пътувайки за Германия
може да вижда дъщеря си, като заявява, че пътува за Франкфурт, а не са Берлин, като двата
града са отдалечени на 650 км един от друг. Твърди, че основната му месторабота е в
България, а пътуванията до Германия са били за извършване на конкретна, а не на постоянна
работа. Заявява, че иска повече контакти с дъщеря си, както и че докато е била в България
същата е била отличен ученик и е имала много приятели.
Изслушана от съда малолетната З. Б.а заявява, че се чувства добре в Германия, където
много й харесва, като твърди, че причината за заминаването й се корени в обстоятелството,
че в България майка й не е можела да работи. Заявява, че в Германия майка й работи, а през
това време за нея се грижи баба й. Споделя, че макар да е имала приятели, в България не се е
чувствала много добре, тъй като с майка й са разчитали на средства от прародителите й.
Твърди, че е научила немски език и че в Германия децата и учителите са по-мили. Смята, че
един път годишно да вижда с баща си ще й бъде достатъчно, като заявява, че докато е била в
чужбина последният не я е търсил. Споделя, че откакто родителите й са се разделили се
чувства по-отдалечена от баща си.
Предвид на горепосочените доказателства, съдът приема, че от постановяване на
решението по гр.д. № 3589/2019 г. на Районен съд - Велико Търново е налице изменение на
обстоятелствата, което обуславя изменение на постановения по-рано режим на лични
контакти с бащата. Според съда въпросното изменение на обстоятелствата може да се
раздели условно и най-общо в две направления – настъпилата промяна във възможностите
на майката да отделя средства за дъщеря си, както и наличието на новосъздадена
подкрепяща среда в лицето на прародителите по майчина линия.
На първо място, съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства
безспорно се установява трудовата ангажираност на майката в чужбина за разлика от
положението на последната в България, което обстоятелство несъмнено е подобрило
възможностите на родителя да отделя средства за издръжката на дъщеря си. В този ред на
мисли, съдът приема, че подобрението във финансовите възможности на ищцата след
4
заминаването за чужбина несъмнено е увеличило и възможността й за осигуряване на по-
добър социален и битов живот на детето. Дали получаваното от ищцата трудово
възнаграждение е в размер на 1800 евро, както е посочено в представения трудов договор,
или същото е в размер на 800 евро, както сочи св. Маджарова, безспорно има значение при
преценката на съда за наличието на положително изменение на обстоятелствата, но и в
двата случая преценката е, че такова положително изменение е налице. Тук не следва да се
оставя без внимание и заявеното от св. Маджарова, че продължителността на работния ден
на майката в чужбина не е голяма, което обстоятелство пък ще дава възможност на
последната да отделя повече внимание на дъщеря си.
На второ място, съдът намира, че с установяване при родителите на ищцата последната
си е осигурила подкрепяща среда при отглеждането и възпитанието на детето, каквато среда
й е липсвала в България. Факт е, че от показанията на ангажираните от ответника свидетели
стана ясно, че бащата и неговите родителите също са полагали грижи за детето, докато то е
било в страната, но е факт и това, че след раздялата на страните срещите между ответника и
детето са били в рамките на установения режим на лични контакти, извън който режим
грижите за З. са полагани само от майката. По тази причина наличието на създадена
ежедневна подкрепяща среда несъмнено следва да се прецени като положително изменение
на обстоятелствата.
По повод новосъздадената среда съдът отчита обстоятелството, че за установяване на
същата тази среда е способствало поведението на ищцата, която е нарушила срока на
даденото по гр. д. № 3879/2019 г. разрешение за пътуване на детето в чужбина, но отчита и
обстоятелството, че в крайна сметка измененото фактическо положение се явява в интерес
на детето, което е същественото в случая. Съдът не споделя опасенията на ответника, че по
делото е останало неустановено дали детето ще има адекватен достъп до образование в
Германия, доколкото от заявеното от малолетната З. стана ясно, че адаптацията й към
учебното заведение в чужбина протича успешно, в това число и изучаването на местния
език.
Не на последно място, съдът следва да отчете и желанието на самото дете, което в
проведеното съдебно заседание изразява своето желание и занапред да продължи да живее с
майка си в чужбина, което желание в случая кореспондира и с неговия интерес.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице новосъздадена обстановка, при
която интересите на детето изискват ревизия на сега действащите мерки относно режима на
лични отношения с бащата, като следва да се намери подходящ баланс с цел недопускане на
вече формиращия се синдром на родителско отчуждение. Съдът намира, че при наличните
отношения между бащата и детето предложеният в исковата молба режим на лични
контакти се явява адекватен, поради което определя този режим, който е както следва: 30
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 5 дни по време
на Коледните и Новогодишните празници, 5 дни през пролетната ваканция на детето –
5
всички с преспиване при бащата, както и по всяко друго време при предварителна
договорка с майката. С цел преодоляване на зараждащото се отчуждение между бащата и
детето следва да бъде дадена допълнителна възможност за контакти, които да се
осъществяват в интернет пространството чрез видеоконферентна връзка два пъти в
седмицата в удобно за детето време извън учебните му занятия, като един от дните следва да
бъде събота или неделя.
Съдът намира, че искането за изменение на определеното по гр. д. № 3589/2019 г. на
Районен съд - Велико Търново местоживеене на детето не следва да бъде разглеждано,
поради липсва на правен интерес от същото. Това е така, тъй като с решението по
горепосоченото дело е утвърдено споразумение между родителите, с което местоживеенето
на детето е определено при майката, т.е. в случая (а и по принцип) местоживеенето на
детето се определя от и следва местоживеенето на майката. В този ред на мисли, щом
майката понастоящем има местоживеене в Германия, то и местоживеенето на детето е в тази
страна – на адреса на майката и искането за изменение на същото е безпредметно. Именно
по тази причина посочването в решението по чл. 127, ал. 1 СК на конкретен адрес, на който
детето ще има местоживеене, няма никакво правно значение.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се разрешава от съда.
Предвид променената фактическа обстановка, свързана с установяване на майката и
детето в чужбина и доколкото бащата не дава съгласие дъщеря му да пътува извън
пределите на страната в отклонение на сега действащия режим, то въпросното съгласие
следва да бъде заместено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че пътуването в
чужбина е в интерес на детето, поради което искането следва да бъде уважено. Както вече
беше посочено, налице е изменение в обстоятелствата, което изменение се оценява от съда
като положително, а след анализ на доказателствата се налага извод, че в интерес на
малолетната е същата да може да пътува от България до Германия и обратно.
Съдът намира, че на детето следва да бъде предоставена възможност да пътува до
Германия без ограничения в броя на пътуванията, като приема, че в случая не следва да се
налага такова ограничение, доколкото по делото не са налице данни подобно ограничение да
е необходимо, а и същото би нарушило правото му на свободно придвижване, гарантирано
както от Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и от Конвенцията за правата
на детето. По отношение периода на исканото разрешение, съдът намира, че даване на
такова за срок до навършване на пълнолетие на практика би заместило съгласието на бащата
завинаги, което би противоречало на приетото с ТР № 1/3.7.2017 г., с оглед на което приема,
че разрешението следва да се даде за срок до навършване 16-годишна възраст на детето.
6
По разноските:
По иска по чл. 59, ал. 9 СК разноски се дължат по общото правило на чл. 78 ГПК,
доколкото не се касае за производство по спорна съдебна администрация, докато
производството по чл. 127а, ал. 2 СК е именно такова на спорна съдебна администрация,
поради което направените във връзка с тези искове разноски следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищцата разноски. Доколкото в пълномощното по делото,
обективиращо в себе си и договор за правна защита и съдействие, не е направено
разграничение каква сума е заплатена за иска по чл. 59, ал. 9 СК и каква за иска по чл. 127а,
ал. 2 СК, съдът приема, че половината от адвокатското възнаграждение е заплатено за иска
по чл. 59, ал. 9 СК, а другата половина – за иска по чл. 127а, ал. 2 СК. С оглед на това, в
тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 380 лева, включваща
300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по иска по чл. 59, ал. 9 СК и 80 лева –
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ утвърдения с решението по гр. д. № 3589/2019 г. на Районен съд - Велико
Търново режим на лични отношения между Б. М. Б., ЕГН ********** и З. Б.а Б., ЕГН
**********, като определя следния режим на лични отношения:
- 30 (тридесет) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, 5 (пет) дни по време на Коледните и Новогодишните празници, 5 (пет) дни през
пролетната ваканция на детето – всички с преспиване при бащата, 2 (два) пъти в седмицата
за по един час в удобно за детето време извън учебните му занятия чрез видеоконферентна
връзка, като един от дните бъде събота или неделя, както и по всяко друго време при
предварителна договорка с майката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Б. М. Б., ЕГН **********, за
пътуване на З. Б.а Б., ЕГН ********** извън територията на Република България - до
Германия и обратно, придружавана от своята майка Н. А. М., ЕГН ********** или от
упълномощени от нея лица, без ограничения в броя на пътуванията до навършване на 16-
годишна възраст на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н. А. М., ЕГН ********** за изменение
7
на определеното с решението по гр. дело № 3589/2019 г. на Районен съд - Велико Търново
местоживеене на З. Б.а Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН ********** да заплати на Н. А. М., ЕГН ********** сумата от
380 (триста и осемдесет) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8