№ 460
гр. Б., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201152 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Х. Р. С. с ЕГН ********** от гр.А.,
ул...., и съдебен адрес в гр.А., ул.... чрез адв.З. К. АК-Б. срещу наказателно постановление №
23-0769-000150/15.02.2023 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД МВР - Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3
предложение първо от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като жалбоподателят
излага доводи за неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не се
претендират разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, явява се ЮК. Моли за
потвърждаване на НП. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена от легитимно лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2022 г., около 17,20 ч., в гр. Б., на път І-6-КПП-1 до магазина на „М. П. - В.“
1
по посока от гр.Б. към кв.В. жалбоподателят С. управлявал л.а. марка „Санг Йонг“ модел
„Рекстон“ с рег.№... собственост на Е. В. С. с ЕГН **********, който не е били регистриран
по надлежния ред –от 01.12.2022г и бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
поради, това че не бил регистриран в двумесечния срок от придобиването му.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Г. Д. съставил срещу жалбоподателя
АУАН. Преписката била изпратена на РП-Б., като с постановление от 07.02.2023 г. прокурор
при РП-Б. постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите
били върнати отново в сектор ПП - Б.. На 15.02.2023 г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед (л.22-23 от делото). АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се
свалят регистрационните табели. Липсва такива задължения и в Наредба № І-45/24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика
от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
2
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят Х. Р. С. е
управлявал процесния автомобил, регистриран на името на Е. С. и е бил придобит с
покупко-продажба изповядана от нотариус. Жалбоподателят е съсобственик на автомобила
в СИО, тъй като е закупен по време на брака независимо, че е посочен като собственик
неговата съпруга Е. С.. Поради тази причина съдът счита, че същият е осъществил
посоченото в НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна
страна.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установеното като нарушител лице. Настоящият състав след като служебно направи справка
относно семейното положение на жалбоподателя достигна до извод, че са налице
доказателства за виновното му поведение, поради което не следва да се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС, жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР на
01.12.2022 г. Тъкмо напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните
документи за управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само, че е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят е действал
виновно, а от там извършеното от него съставлява административно нарушение. Поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал в приложеното в делото писмено становище
да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да се
3
произнесе като осъди жалбоподателят да го заплати в полза на ОДМВР –Б..
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-000150/15.02.2023 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Б., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предложение първо от
ЗДвП, на Х. Р. С. с ЕГН ********** от гр.А., ул...., и съдебен адрес в гр.А., ул.... чрез адв.З.
К. АК-Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Х. Р. С. с ЕГН ********** от гр.А. , ул...., и съдебен адрес в гр.А., ул....
чрез адв.З. К. АК-Б. Областна дирекция на МВР - Б. да заплати на ...., ЕГН **********,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4