Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260157
гр.Пловдив,
28.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и осми април…през…две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №284 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №195/31.12.2019г.,
постановено по търг. д. №242/2018г. по описа на окръжен съд П., по обективно съединените искове с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по процесуалния ред на
чл.422 от ГПК от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********
против солидарно отговорните
ответници ЕТ „И.П.“ ЕИК ********, И.В.П. ЕГН ********** и М.Р.Т., ЕГН **********
е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че Б. има вземане против
същите при условията на СОЛИДАРНОСТ, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело №1954/2018г. по
описа на Районен съд П. за сумите:
главница по договор за инвестиционен кредит
„Развитие“ от 11.09.2013г. в размер на 57040лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, договорна
лихва в размер на 12 431,41лв. за периода от 10.05.2015г. до 10.05.2018г., наказателна
лихва за периода от 21.05.2015г. до 21.05.2018г. в размер на 9 694,58лв., комисионна
за управление на кредита в размер на 1 283,40лв. и разноски в размер на 108лв.
Отхвърлен е установителният иск за вземане на Б. против тримата солидарно
отговорни ответници за договорна лихва над 12 431,41лв. до 16 942,52лв. или за
сумата 4 511,11лв. и за наказателна лихва над 9 694,58лв. до 10 257,92лв. или
за сумата от 563,34лв. Ответниците са осъдени солидарно да заплатят в полза на
„П.И.Б.“ АД деловодни разноски по делото в размер на 2 693лв., както и
разноските, сторени от ищеца, като заявител, в заповедното производство в
размер на 1 752,26лв. „П.И.Б.“ АД е осъдена да заплати деловодни разноски в
полза на ответника М.Р.Т. в размер на 82,51лв. „П.И.Б.“ АД е осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Х.Х.И. *** в размер на 183,64лв.
С определение №154/05.03.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено
решението в частта за разноските, като „П.И.Б.“
АД е осъдена да заплати на адв. Х.Х.И. *** допълнително възнаграждение в размер
на 17.77лв.
Решението е обжалвано от ответниците в
първоинстанционното производство – ЕТ „И.П.“, И.В.П. ЕГН ********** и М.Р.Т. в
частта, с която установителната искова претенция е уважена. Считат, че
решението в обжалваната част не е съобразено с депозираните по делото
доказателства, поради което не е мотивирано, не е съобразено с материалния
закон и е неправилно. Твърди се, че е нарушено служебното задължение на съда за
произнасяне по неравноправни клаузи. На първо място се твърди, че съдът
неправилно не е отчел липсата на обективния елемент за настъпване на
предсрочната изискуемост, като не е съобразил доказателствата в подкрепа на
правопогасяващото възражение на ответниците за извършено плащане за периода от
17.09.2013г. до 19.02.2014г. от страна на съдлъжника „М.“ ЕООД за погасяване на
кредита общо в размер на 56 000лв. Изложени са подробни съображения в тази
насока и анализ на доказателствата, свеждащи се до твърдения, че по делото е
установено погасяване на кредита, при хипотезата на чл.73 от ЗЗД, независимо от
доказаната неистинност на представения договор за встъпване в дълг от трето
лице - „М.“ ЕООД. Позовават се на нередовност на водените от Б. счетоводни
записвания. Въведено е оплакване за допуснати процесуални нарушения – непълен
доклад по делото, неправилно разпределение на доказателствената тежест, липса
на указания, че спорът ще бъде разгледан при наличие на неравноправни клаузи по
договора спрямо ответника М.Т.. Възразява се срещу извода на съда за
индивидуално сключен договор. В тази насока жалбоподателите се позовават на
част „Стандартни условия“ от договора, имащи характер на Общи условия, които,
освен че не са индивидуално уговорени, не са предоставени на кредитополучателя
и солидарните длъжници. Въведено е конкретно оплакване, че не е отчетено
качеството на М.Т. на потребител, въпреки своевременно въведеното възражение и
отношението в това му качество към неравноправните клаузи на договора,
регламентиращи възможността за Б. едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва. Въведени са
твърдения, че това би се отразило и върху размера на вземанията за лихви, с
оглед правилната констатация на съда за погасяване на част от тези вземания по
давност. На самостоятелно основание се възразява досежно вземането за
нотариални такси – в размер на 108лв., с доводи, че договорът за банков кредит
не съдържа клаузи, регламентиращи задължение на кредитополучателя за нотариални
такси, нито пък са представени доказателства за реално сторени такива от страна
на Б., като се твърди, че това възражение на пасивнолегитимираната страна не е
обсъдено от първоинстанционния съд. Оспорва се и
извода на съда за наличие на субективния елемент за настъпване на предсрочната
изискуемост – надлежно връчване по отношение на кредитополучателя и солидарните
длъжници на волеизявлението на Б. за настъпване на предсрочната изискуемост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което установителният иск да бъде отхвърлен.
В постъпилия в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна „П.И.Б.“
АД се оспорва изцяло предявената въззивна жалба. Претендират се сторените по
делото разноски. Не се предявяват доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок и от надлежна страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.
Решението е валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство – „П.И.Б.“
АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно
производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед №1010/28.05.2017г.
по ч.гр.д. №1954/2018г. по описа на районен съд П., съдържаща разпореждане за
незабавно изпълнение на парично задължение, е в срок възразена. С цитираната Заповед
ответниците ЕТ „И.П.“, И.В.П. и М.Р.Т. са осъдени да заплатят солидарно на
заявителя сумите: 57 040лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателното погасяване на задължението;
16 942.52лв. - непогасена лихва за редовен дълг, начислена за периода от
07.07.2014г. до 09.05.2018г., включително; 10 257.92лв. - обезщетение за забава
за просрочените плащания /лихва за просрочие/, начислено за периода от 06.03.2014г.
до 21.05.2018г., включително; 1 283.40лв. - непогасена комисиона за управление
на кредита; 108лв. - непогасени разноски за връчване на нотариални покани; 1
712.64лв. за платена държавна такса; юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 150лв. Съществуването
на вземането се обосновава с наличието на договор за
инвестиционен кредит „Развитие“ №***-***/11.09.2013г., сключен между „МКБ Ю.“
АД и кредитополучателя ЕТ „И.П.“, по силата на който Б. е предоставила на кредитополучателя
банков кредит в размер на 59 000лв. с краен срок за погасяване 06.10.2023г. С подписването на договора И.В.П.
и М.Р.Т. се задължили да отговарят солидарно с ЕТ „И.П.“ за изпълнение на
всички задължения по договора за кредит. Ищецът се позовава на качеството си на
правоприемник на „МКБ Ю.“ АД: На 04.03.2014г. в ТР е вписана промяна по
партидата на „Ю.“ ЕАД /преди това „МКБ Ю.“ АД, съгласно която „Ю.“ ЕАД се заличава
поради вливане в „П.И.Б.“ АД. Твърди се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на
30.09.2013г. по сметка с IBAN:***, открита на името на кредитополучателя в Б.. Усвоеният
кредит е погасяван по главница с 8 вноски, а лихвите са погасявани с 13 вноски,
посочени по дати и размери в исковата молба. Ищецът се позовава на клаузи от
договора: т.1.6, съгласно която формираният редовен дълг по кредита се олихвява
с плаващ лихвен процент за редовен дълг, считано от датата на първото усвояване
на средства по кредита, определен в размер на сумата на лихвената база
действащия едномесечен SOFIBOR и надбавка в размер на 947 базисни точки; т.1.7,
съгласно която лихвата за просрочие по кредита е в размер на сумата от размера
на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и
при спазване условията на т.4 от Договора за кредит; т. 1.8.1.2, съгласно която
кредитополучателят дължи на Б. заплащане на такси и комисиони за кредита,
съгласно действащата тарифа на Б.. Твърди се неизпълнение от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници на задължението за заплащане на
месечните погасителни вноски. Кредитът е в просрочие, считано от 06.03.2014г. -
общо 1538 дни към 21.05.2018г., включително, като са просрочени 51 вноски по
главница, съгласно погасителен план, 47 вноски по лихва. Поради неплащане в
срок на задълженията по договора за кредит, на основание т. 8.1.2, на
12.04.2018г., Б., чрез Hотариус Х.М.П.- с район на действие PC П., с peг. № ***на
НК, е връчила па кредитополучателя нотариална покана peг. №****, том *, №** за
доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит с предоставен 7
дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Такава нотариална покана
peг.№***,том *, №** за доброволно изпълнение на задълженията по договора за
кредит е връчена и на солидарния длъжник И.В.П. на 12.04.2018г. Нотариална
покана peг.№****,том *, №** за доброволно изпълнение на задълженията по Договора
за кредит е връчена на солидарния длъжник М.Р.Т. на 19.04.2018г. На основание
т.8.2.2 от Договора за кредит, кредитополучателят и солидарните длъжници са
предупредени, че в случай че в посочения срок не погасят доброволно задълженията
си, Б. ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем без изпращане
на повторно уведомление. Тъй като кредитополучателят и солидарните длъжници не
са платили просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им
срок за доброволно изпълнение, Б. е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 10.05.2018г. Искането, с което е сезиран съдът, е да
постанови решение, с което да признае за установено, че ЕТ „И.П.“, И.В.П., и М.Р.Т.
дължат на „П.и.б.“ АД солидарно следните суми: 57 040лв. - непогасена главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателно
погасяване на задължението, 16 942.52лв. - непогасена лихва за редовен дълг,
начислена за периода от 07.07.2014г. до 09.05.2018г., включително, 10 257.92лв.
- обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено за периода от
06.03.2014г. до 21.05.2018г., включително, 1 283.40лв. - непогасена комисиона
за управление на кредита, 108 лв. - непогасени разноски за връчване на
нотариални покани, както и съдът да се произнесе относно направените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 1
712.64лв. и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, в
размер на 150лв.
Ответниците ЕТ „И.П.“, И.В.П., и М.Р.Т. са оспорили
предявения иск. Възражението по основателността на иска са възпроизведени във
въззивната жалба, посочени по горе.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед
предметните предели на подадените от страните въззивни жалби, прие следното:
Неспорно е наличието на валидно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор, притежаващ всички
спицифични елементи на договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ - договор за инвестиционен кредит „Развитие“ №***-***/11.09.2013г.,
сключен между „МКБ Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът – „П.И.Б.“ АД и
кредитополучател ЕТ „И.П.“. Договорът е сключен и с И.В.П. и М.Р.Т., като
солидарни длъжници. Съгласно Раздел първи, чл.1.2, предмет на договора е банков
кредит в размер на 59 000лв., който не се спори, че е усвоен – на 30.09.2013г.
Съгласно чл.1.11 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е
06.10.2023г. В чл.1.12 е уговорен начинът на погасяване на кредита – 119 равни
месечни вноски по главницата, всяка в размер на 490лв., считано от 06.11.2013г.
до 06.09.2023г. и една последна изравнителна вноска в размер на 690лв., платима
на 06.10.2023г. В чл.1.8 са уговорени комисионни за управление на кредита,
съгласно Тарифата на Б.. В чл.8.1.2, във р. с чл.8.1 от договора е
регламентирано правото на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем
в случай че кредитополучателят не е погасил изцяло в срок която и да
погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни. На така
регламентираното в чл.8 от договора право ищецът основава претенцията си.
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от
два елемента: обективен – неизпълнение от страна на кредитополучателя на
поетите с договора задължения и субективен – възможност и избор на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в
съответно волеизявление, достигнало до длъжника.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за
липсата на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост. То,
както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, се свежда до
правопогасяващо възражение за пълно погасяване на кредита с обща сума
56 000лв., внесена за периода от 17.09.2013г. до 19.02.2014г. от страна на
трето лице – „М.“ ЕООД, с осем броя вносни бележки, представени като
доказателства: от 17.09.2013г., 30.09.2013г., 15.10.2013г., 30.10.2013г.,
12.12.2013г., 20.01.2014г., 03.02.2014г. и от 19.02.2014г. – всички за сумата
от по 7 000лв. Твърдението в тази насока е, че вички преводи са извършени по
сметката, обслужваща кредита с IBAN: ***, в полза на задълженото по кредита
лице. В първоинстанцинното производство настоящите жалбоподатели са се позовали
и на договор за встъпване в дълг от 16.09.2013г., с който като солидарен длъжник
по договора за инвестиционен кредит от 11.09.2013г. е встъпил, освен И.В.П., М.Р.Т.
и „М.“ ЕООД – вносител по гореописаните вносни бележки. Доказателствената
стойност на този документ – договор за встъпване в дълг, обаче, е оборена в
първоинстанционното производство и спор относно оборената доказателствена
стойност на документа не е повдигнат с въззивната жалба. /В открито
производство по оспорване автентичността - подписите на представителите на Б. -
Д.Р.и М.С., е установено, че същите не са положили подписи в договора за
встъпване в дълг като представители на Б., а освен това, видно от приложена
заповед №192/17.01.2012г., трудовият договор с М.С. е прекратен преди датата,
посочена в договора за встъпване в дълг от 16.09.2013г./. Правопогасяващото
възражение, поддържано с въззиванат жалба, се основава само на осемте броя
платежни нареждания, като се поддържа тезата, че по делото е установено
погасяване на кредита, при хипотезата на чл.73 от ЗЗД, независимо от доказаната
неистинност на представения договор за встъпване в дълг от трето лице - „М.“
ЕООД. Тази теза обаче не намира опора в доказателствата по делото и е
опровергана от самото съдържание на частните свидетелстващи писмени документи. При правилен и пълен анализ на това съдържание
първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че сумите по осемте вносни
бележки не са постъпили по разплащателната сметката, обслужваща процесния
кредит. Освен липсата на реквизити във вносните бележки, дублиране на номерата
на банковата операция на две от тях /тези от 17.09.2013 и 30.09.2013г./,
основното е, че два от отразените във вносните бележки превода датират преди
датата на усвояване на кредита – кредитът е усвоен на 30.09.2013г., първата
вносна бележка датира от 17.09.2013г., а следващата я по хронология – от датата
на усвояване на кредита – 30.09.2013г. Следващият факт, не само разколебаващ,
но и напълно опровергаващ тезата на жалбоподателите, е отразеното във вносните
бележки основание за внасяне на сумите – „Предварителен договор
покупко-продажба“. Въззивната инстанция споделя всички казано от
първоинстанционния съд относно съдържанието на вносните бележки, в опровержение
на материализираното в тях удостоверение като частни свидетелстващи документи. Само
следва да се коригира препращането от страна на окръжния съд към разпоредбата
на чл.58 от Закона за платежните услуги и платежните системи относно
възможността на посоченото за получател във вносните бележки лице – И.П. /което
е и страна по делото/ да представи доказателства - информация за платежната
операция. Тази корекция се налага от това, че Законът за платежните услуги и
платежните системи не е действал към процесния момент – същият е обнародван ДВ
бр.20/06.03.2018г., в сила от същата дата. Но абсолютно аналогична е
разпоредбата на чл.39 ал.1 от действащия към процесния момент Закон за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ – обн. ДВ бр.23/27.03.3009г., в
сила от 01.11.2009г., отменен - ДВ бр.20/06.03.2018г. Съгласно цитираната
разпоредба от отменения закон, незабавно след изпълнението на платежната
операция доставчикът на платежни услуги на получателя предоставя или осигурява
на разположение на получателя по достъпен начин следната информация:1. регистрационния
номер на платежната операция и информация относно платеца, както и всяка друга
информация, придружаваща платежната операция; 2. стойността на платежната
операция, изразена във валутата, в която средствата са предоставени на
разположение на получателя; 3. данни за размера на всички такси и комисиони,
дължими от получателя във връзка с платежната операция, и когато е приложимо,
представени по вид и стойност – - с каквато информация явно страната по делото
не разполага /в която насока ще бъде коментирано заключението от допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза/. В
тази връзка, освен казаното от първоинстанционния съд, следва да се допълни: В
случая се касае за платежна услуга по смисъла на чл.4, т.1 от отменения ЗПУПС
/отм./ - услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка,
обективирана чрез вносна бележка. Съгласно действащата към процесния момент
подзаконова нормативна уредба - Наредба №3/16.07.2009г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти /Приета с Решение
№85 на Управителния съвет на Българската народна банка от 16.07.2009г., обн.,
ДВ, бр.62/04.08.2009 г., в сила от 01.11.2009г., отменена 08.05.2018г./ и
изготвеното в съответствие с тази Наредба - Указание 03-2009 за съставяне на
платежни документи, един от реквизитите на документа „вносна бележка“, посочени
в чл.2.1.4 от Указание 03-2009 за съставяне на платежни документи, е „В полза
на – име“ /чл.2.1.4/4// - попълва се наименованието на юридическото лице или
името на физическото лице – получател на внесената сума“. В случая, във всички
вносни бележки, като лице, получател на внесената сума /“В полза на“/ е
посочена И.П. – като физическо лице, а не е посочен кредитополучателят по
договора за банков кредит – ЕТ „И.П.“, доколкото кредитополучател по договора,
чието задължение се твърди, че е изпълнено, е търговец, а не физическо лице и
независимо от сливащата се отговорност на физическото лице и едноличния
търговец. Освен това, по смисъла на Указание 03-2009, при внасяне на суми с вносни бележки вносителите попълват същите
саморъчно. Това се извежда от чл.2.1.2 от Указанието, съгласно който документът
„Вносна бележка“ се съставя от клиент на
Б., който внася пари в брой по банкова сметка. ******* – документът се съставя
най-малко в два екземпляра – по един за банка и за вносителя.
В тази връзка от значение е
заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебноикономическа експертиза, съгласно което в представеното от Б. извлечение
– отчет по сметка IBAN:*** /посочена във
вносните бележки/ няма отразени вноски на каса, всяка от които по
7 000лв., посочени в представените по делото вносни бележки от
17.09.2013г., 30.09.2013г., 15.10.2013г., 30.10.2013г., 12.12.2013г.,
20.01.2014г., 03.02.2014г. и от 19.02.2014г. Т.е. – освен недостатъците в
съдържанието на вносните бележки, при Б. липсва осчетоводяване на твърдените за
внесени суми, нито пък втори екземпляр от вносните бележки, а осчетоводяването
има предпоставящо значение за доказателствената сила на документа. Заключението
на вещото лице, като компетентно изготвено, се кредитира изцяло. Следва да се
допълни, че в подкрепа на твърдението на жалбоподателите за внасяне на 56 000лв.
от трето лице – търговец - „М.“ ЕООД, не са наведени доводи, нито са ангажирани
доказателства за счетоводно отразяване на сумата в регистрите на търговското
дружество. Всичко това, включително и съпоставимо с оборената автентичност на договора
за встъпване в дълг от 16.09.2013г., води до единствения извод за опровергана
верност на материализираното в процесните вносни бележки удостоверяване.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателите за нередовно водено счетоводство при Б.
– касае се за финансова институция, поддържаща при строга отчетност платежни
сметки за извършване на платежни операции и подлежаща на строга финансова
отчетност /чл.22 от ЗПУПС /отм./. При това положение не могат да се обсъждат и
възможностите за приложение на разпоредбата на чл.73 от ЗЗД за изпълнение на
задължение от страна на трето лице, доколкото наличие на такова изпълнение
изцяло е отречено.
Относно обективния
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, като обективен факт –
настъпване на определени обстоятелства, сочещи на неизпълнение на задължения на
кредитополучателя, който обективен факт, според обстоятелствата, на които
ищецът основава претенцията си, е неплащане
на дължимите погасителни вноски и пълно просрочие по кредита, считано от
06.03.2014г., по делото е допусната съдебноикономическа експертиза. Данните,
съдържащи се в заключението от съдебноикономическата експертиза, което като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло, относно степента
и обема на изпълнение на поетите от страна на кредитополучателя и солидарните
длъжници задължения за заплащане на месечните погасителни вноски, са следните:
Към дата на подаване на заявлението по чл.418 от ГПК - 21.05.2018г., размерът
на дължимата по кредита главница възлиза на 57 040лв., от които 24 990лв. - просрочена
падежирала главница за периода от просрочието - 06.03.2014г. до настъпването на
предсрочната изискуемост - 10.05.2018г. и 32 050лв. - предсрочно изискуема
непадежирала такава. Размерът на неизплатената договорна лихва възлиза на 16 942,52лв.
за периода от 07.07.2014г. до настъпването на предсрочната изискуемост. Лихвата
за забава върху просрочените плащания възлиза на 10 257,92лв. за периода от
06.03.2014г. до 21.05.2018г. Дължимата комисионна за управление на кредита е в
размер на 1 283,40лв., а разноските по събиране на дълга-връчване на нотариални
покани до длъжниците – 108лв.
Субективният елемент на предсрочната изискуемост в
настоящия случай също е оспорен, като с отговора на исковата молба ответниците
са се позовали бланкетно на неспазване разпоредбите на чл.40 до чл.47 и чл.50
от ГПК. Относно наличието на субективния елемент – упражненото право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и обявяване
на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, по делото са представени два броя покани за
доброволно изпълнение, съдържащи изявление, че при неизпълнение кредитът се счита
за изцяло и предсрочно изискуем.
Нотариална покана peг. №****, том *, №**, адресирана до
кредитополучателя ЕТ „И.П.“ и нотариална покана peг.№****,том *, №**,
адресирани до съдлъжника И.П. – и двете чрез Hотариус Х.М.П.- с район на действие
PC П., с peг. № ***на НК, съдържат удостоверяване за връчването им на дата
12.04.2018г. Допълнително от страна на връчителя – Б.М., са изготвени
приложения към двете нотариални покани, обстоятелствено пояснаващи предприети
действия от страна на връчителя и като краен резултат – осъществено връчване
при отказ по смисъла на чл.44 ал.1, пр. последно от ГПК, както по отношение на
физическото лице – солидарния длъжник – И.П., така и в качеството й на
представляващ едноличния търговец. По отношение на оформеното връчване на
адресирана до солидарния длъжник М.Т. Нотариална
покана peг.№****,том *, №** за доброволно изпълнение, не може да се направи
друг извод освен че е налице надлежно лично връчване на адресата по смисъла на
чл.43 ал.1 от ГПК по постоянния му адрес. Като „получател“ е изписано
собственоръчно името на адресата, с положен подпис. Законът за нотариусите и нотариалната дейност – чл.50 –
предвижда възможност връчването на нотариални съобщения и книжа да се извършва
при условията и по реда на чл.37 – 58 от ГПК, каквото връчване на писмено
обективираното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока,
чрез горепосочените нотариални покани, в случая е установено. Възражението,
съдържащо се във въззивната жалба, че от приложените нотариални покани не
ставало ясно връчителят Б.М. да е в трудово правоотношение с нотариус Х.П.,
освен че е нововъведено, е и несъстоятелно. И трите нотариални покани съдържат
ясно отразяване качеството на връчителя М.– „като пълномощник на нотариус Х.П.,
упълномощен с пълномощно рег.№***/11.02.2015г. на нотариус П.М.“.
Следователно
налице е и субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, като санкция за неизправността на длъжника и даваща
възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера,
който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл оплакванията,
съдържащи се във въззивната жалба за неоснователност на установителния иск, съответно
– неправилност на решението в частта, с която същият е уважен, аргументирано с
липса на предпоставки от обективна и субективна страна за настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, се явяват
неоснователни.
Основателно обаче е оплакването за неправилна преценка
от страна на първоинстанционния съд по основателността на въведеното възражение
за неравноправни клаузи в договора за банков кредит, регламентиращи формирането
на възнаградителната лихва, отнесени към солидарния длъжник М.Т. в качеството
му на потребител. В отговора на исковата молба се съдържа позоваване на
клаузите, регламентиращи определяне на възнаградителната лихва и въпреки че
няма изрично позоваване на неравноправност на тези клаузи, това може да се
изведе от същността на възраженията в тази насока. Въпреки че е въведено в
предмета на спора и въпреки че в мотивите на решението се съдържат съображения
в тази насока, липсва изрично указание на първоинстанционния съд, че ще се
произнесе по неравноправни клаузи в договора, което е сторено от въззивната
инстанция.
Безспорно солидарният длъжник М.Т. има качеството на
потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи. Т.е. – по
отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148
от ЗЗП.
Формирането на лихвата по редовен дълг е
регламентирано в чл.1.6 от договора – формираният редовен дълг по кредита ще
олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, считано от датата на първо
усвояване на средства по кредита, определен в размер на сумата на лихвената
база действащия едномесечен SOFIBOR и
надбавка в размер на 947 базисни точки, но не по-малко от 9.95%; изменението,
начисляването и погасяването на лихвите се извършва при спазване на условията
на т.4. Т.4.1 от „Стандартни условия относно лихвите по кредита“ е идентична с
чл.1.6 от договора, като по смисъла си т.4.6.1 дава възможност на Б.
едностранно да променя лихвения процент по редовен дълг. От друга страна
клаузата на чл.1.6 от договора обвързва формирането на лихвената база с
действащия едномесечен SOFIBOR, с
фиксирана постоянна надбавка, но поставя долна граница при формиране на
възнаградителната лихва - не по-малко от 9.95%. Т.е. – при сбор на едномесечния
SOFIBOR и постоянната фиксирана надбавка 947 базисни точки,
който ще намери цифрово изражение по-ниско от 9.95%, потребителят не би се
ползвал от по-изгодните за него последици, което води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл.143 ал.1 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като ал.2 примерно очертава хипотези на неравноправна
клауза в т.1 – 20, а съгласно т.20 - поставя други подобни /на изброените/ условия.
С оглед формулировките си клаузите на чл.1.6, ведно с т.4.6.1 от „Стандартни
условия относно лихвите по кредита“, са неравноправни, доколкото не са
индивидуално уговорена, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност,
създават значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните, при което същите са във вреда на потребителя.
Клаузата на т.4.6.1 от „Стандартни условия относно лихвите по кредита“, като
цяло предвиждаща едностранно изменение на условията по договора при
непредвидени в същия основания, ведно с клаузата на чл.1.6 – доколкото в чл.1.6
е поставен долен праг на лихвения процент по договорната лихва, без да са
посочени обективни предпоставки за несъобразяване с едномесечния SOFIBOR, въпреки че той е посочен като формиращ компонент, са
неравноправни и по смисъла на чл.143 т.11 от ЗЗП - позволяващи на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Същото се отнася и до клаузата на чл.1.7 от
договора, регламентираща лихвата при просрочи, формирането на която наказателна
лихва е на база лихвата по редовен дълг.
Неправилен е
изводът на първоинстанционния съд, че клаузата на чл.1.6 от договора е
индивидуално уговорена. При договор, по който една от страните е потребител и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, търговецът или доставчикът следва да установи
индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че
договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.
В конкретния случай страната, носеща доказателствената тежест не е установила,
че се касае за индивидуално уговорени клаузи, не са наведени и доводи в тази
насока.
Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага без тези клаузи. В случая обемът от основни права и задължения, поети с
договора, които стоят в основата на възникналото облигационно правоотношение,
са приложими, без да е необходимо да се прилагат нищожните клаузи, а тази
нищожност би рефлектирала върху размера на задължението на страната по
договора, имаща качеството на потребител – М.Т.. /Кредитополучател по договора
е търговец, а първият солидарен длъжник – негов представител и същите не
попадат под потребителската защита, регламентирана в ЗЗП/.
За пълното изясняване на възникналите по делото
въпроси, по повод произнасянето по неравноправни клаузи, във въззивното
производство се назначи допълнителна съдебноикономическа експертиза, със задача
– какъв би бил размерът на дължимата по кредита договорна лихва за периода от
11.09.2013г. /датата на сключване на договора/ до 10.05.2015г., както и за
периода от 10.05.2015г. до 10.05.2018г. /датата на осчетоводената при Б.
предсрочна изискуемост/, ако по кредита се приложи заложената от Б. методология
за формиране на договорна лихва, а именно лихвата се формира като сбор
от едномесечен Софибор и надбавка в размер на 947 пункта. /Вторият период е
посочен от жалбоподателя, но с оглед пълното изясняване на въпроса за
рефлектирането на неравноправните клаузи върху целия размер на задължението, задачата
към вещото лице е поставена и към датата на сключване на договора./ В табличен
вид вещото лице е отразило конкретните стойности на индекса SOFIBOR, конкретните стойности на алтернативния лихвен
процент по процесния кредит, формиран като сбор от едномесечен действащ SOFIBOR и
надбавка в размер на 947 пункта, както и сумите на месечните договорни лихви,
изчислени при посочените условия. Видно от това таблично отразяване, стойността
на индекса SOFIBOR, която към
момента на сключване на договора – м.09.2013г. е била 0.47, значително е
спадала, като към м.05.2018г. е -0,12. С оглед спадащите нива на индекса SOFIBOR и алтернативния лихвен процент по процесния кредит,
формиран като сбор от едномесечен действащ SOFIBOR и надбавка в размер на 947 пункта, съгласно
заключението на вещото лице, размерът на дължимата по кредита договорна лихва
за периода от 11.09.2013г. до 10.05.2015г. би бил 8 829,09лв. и за периода от
10.09.2015г. до 10.05.2018г. - 11 738,35лв. Поставена е и допълнителна
задача към вещото лице - като се съобразят всички плащания по процесния кредит
от началото на сключването му до датата, посочена в заявлението по чл.417 от ГПК - 10.05.2018г., да се изчисли, какъв би бил размерът на непогасената, но
изискуема с настъпване на падежите на
отделните вноски по пера главница, договорна лихва, санкционираща лихва,
комисионни, такси, при положение, че размерът на възнаградителната лихва би бил
помесечно така както е изчислен по задача №1 /съобразно спадащите нива на индекса SOFIBOR/. Вещото лице е съобразило всички извършени плащания
по договора за кредит, при което заключението е, че със заплатените от кредитополучателя
общо 8 094,67лв. биха се погасили 3 429,91лв. главница, в т.ч. 489,01лв. от
вноската за м. май 2014г., 3 535,79лв. от договорната лихва, в т.ч.137,46лв. с
падеж юни 2014г. При алтернативното изчисление на размера на остатъчния дълг по
процесния кредит към 10.05.2018г., същият е в размер на 51 421,83лв., от които:
Просрочена част от главница – 24 010лв.; Лихва върху редовна главница - 16
671,22лв.; Лихва при просрочие - 9 512,68лв; Комисионна за управление на
кредита за 2015г., 2016г. и 2017г. - 1 227,84лв.
Както се посочи, към дата на подаване на заявлението
по чл.418 от ГПК - 21.05.2018г., Б. е осчетоводила задължение: дължимата по
кредита главница - 57 040лв., от които 24 990лв. - просрочена падежирала
главница за периода от просрочието - 06.03.2014г. до настъпването на
предсрочната изискуемост - 10.05.2018г. – т.е. – с 980лв. повече при
съобразяване падащите нива на индекса SOFIBOR
и 32 050лв. - предсрочно изискуема непадежирала такава; договорна лихва - 16
942,52лв. за периода от 07.07.2014г. до настъпването на предсрочната
изискуемост – т.е. – с 271,30лв. повече при съобразяване падащите нива на
индекса
SOFIBOR; лихвата за забава върху
просрочените плащания - 10 257,92лв. за периода от 06.03.2014г. до 21.05.2018г.
– т.е. с 745,24лв. повече при съобразяване падащите нива на индекса SOFIBOR; дължимата комисионна за управление на кредита - 1
283,40лв. – т.е. с 55,56лв. повече при съобразяване падащите нива на индекса SOFIBOR.
При това положение и с оглед наличие на неравноправни
клаузи, по отношение солидарния длъжник М.Т., попадащ под потребителска защита,
задълженията по договора за банков кредит спрямо уважената част от
установителната искова претенция с обжалваното решение, се явяват в следните
размери: главница – 56 060лв.; договорна лихва - 12 160,11лв.; наказателна
лихва – 8 949,34лв., комисионна за управление на кредита - 1 227,84лв.
и разноски в размер на 108лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за
недължимост на разноски - нотариални такси – в размер на 108лв., аргументирано
с твърдение, че договорът за банков кредит не съдържал клаузи, регламентиращи
задължение на кредитополучателя за нотариални такси, нито пък са представени
доказателства за реално сторени такива от страна на Б.. Това задължение е
регламентирано в чл.5 от договора, а съгласно заключението от
съдебноикономическата експертиза, сторените разноски – нотариални такси, са
осчетоводени в регистрите на Б..
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е уважен установителният иск по отношение на
М.Т. за разликата: главница над 56 060лв. до 57 040лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното
изплащане; договорна лихва – за разликата над 12 160,11лв. до
12 431,41лв.; наказателна лихва – за разликата над 8 949,34лв. до
9 694,58лв.; комисионна за управление на кредита – за разликата над 1 227,84лв.
до 1 283,40лв. и вместо това исковите претенции за посочените размери да
бъдат отхвърлени.
В останалата обжалвана част, обжалваното решение, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени в първоинстанционното
производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която М.Т. е
осъден да заплати /заедно с останалите ответници/ разноски по съразмерност на „П.И.Б.“
АД над 2 624,40лв. до 2 693,00лв., както и разноските сторени от ищеца
като заявител в заповедното производство над 1 707,63лв. до 1 752,26лв.
Съразмерно с отхвърлената част от претенцията, „П.И.Б.“
АД следва да заплати на М.Т. разноски в размер на 115,88лв. или, освен
присъдените с първоинстанционното решение разноски – 82,51лв. – допълнително
33,37лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззиваемата
страна се дължат разноски в пълен размер – 375лв. – възнаграждение за вещо
лице.
С оглед уважената част от въззивната жалба по
отношение на жалбоподателя М.Р.Т., въззиваемата страна му дължи разноски по
съразмерност в размер на 56,96лв. /видно от вносните бележки за заплатена ДТ и
депозит за СИЕ наредител по същите е М.Т./.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №195/31.12.2019г.,
постановено по търг. д. №242/2018г. по описа на окръжен съд П., в частта, с която по обективно съединените искове с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** против
М.Р.Т., ЕГН **********, при условието на солидарност е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
Б. има вземане против М.Р.Т., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело №1954/2018г. по
описа на Районен съд П. за сумите:
главница по договор за инвестиционен кредит
„Развитие“ от 11.09.2013г. за разликата над 56 060лв. до 57 040лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното й
изплащане, договорна лихва за разликата над 12 160,11лв. до 12 431,41лв.;
наказателна лихва за разликата над 8 949,34лв. до 9 694,58лв.; комисионна за
управление на кредита за разликата над 1 227,84лв. до 1 283,40лв., както и
в частта, с която М.Р.Т. е осъден да заплати /заедно с останалите ответници/
разноски по съразмерност на „П.И.Б.“ АД над 2 624,40лв. до 2 693,00лв.,
както и разноските сторени от ищеца като заявител в заповедното производство
над 1 707,63лв. до 1 752,26лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** против
М.Р.Т., ЕГН ********** установителен иск за вземане, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело №1954/2018г. по описа на Районен
съд П. за сумите: главница по договор за
инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г. за разликата над 56 060лв.
до 57 040лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г.
до окончателното й изплащане; договорна лихва за разликата над
12 160,11лв. до 12 431,41лв.; наказателна лихва за разликата над 8 949,34лв.
до 9 694,58лв.; комисионна за управление на кредита за разликата над 1 227,84лв.
до 1283,40лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №195/31.12.2019г.,
постановено по търг. д. №242/2018г. по описа на окръжен съд П., в останалата обжалвана част, с която по обективно съединените искове с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** против
ЕТ „И.П.“ ЕИК ********, И.В.П. ЕГН ********** е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на тях, че Б. има вземане при условията на СОЛИДАРНОСТ, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК
по ч.гр. дело №1954/2018г. по описа на
Районен съд П. за сумите: главница
по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г. в размер на
57040лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 12 431,41лв. за периода
от 10.05.2015г. до 10.05.2018г., наказателна лихва за периода от 21.05.2015г. до
21.05.2018г. в размер на 9 694,58лв., комисионна за управление на кредита в
размер на 1 283,40лв. и разноски в размер на 108лв. и по отношение на и М.Р.Т.,
ЕГН **********, при условието на солидарност за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит „Развитие“
от 11.09.2013г. в размер на 56 060лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер
на 12 160,11лв.; наказателна лихва в размер на 8 949,34лв., комисионна за
управление на кредита в размер на 1 227,84лв. и разноски в размер на
108лв.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** да заплати на М.Р.Т., ЕГН **********
допълнително разноски за първоинстанционното производство - 33,37лв., както и
разноски за въззивното производство - 56,96лв.
ОСЪЖДА ЕТ „И.П.“ ЕИК ********, И.В.П. ЕГН ********** и М.Р.Т.,
ЕГН ********** да заплатят на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** разноски за въззивното
производство в размер на 375лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: