МОТИВИ към присъда
№8/24.02.2014год., постановена по нох. дело №14 по
описа на Пернишкия окръжен съд за 2013год.
С обвинителен акт Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против :
1. Б.Н.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със ***
образование, женен, работи, осъждан, с ЕГН **********
З А
Т О В А, Ч Е:
За времето от м.февруари 2010 г. до м.август 2011 г. в гр.П. в съучастие като съизвършител с Д.Н.Б., без съответно разрешение, извършвал
по занятие банкови сделки (системно заемал парични средства на широк кръг лица
/около 20/ срещу лихва от 10% до 20% на
месец), за които се изисква такова разрешение (по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5
т.1 от Закона за кредитните институции) - престъпление
по чл.252 ал.1 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
2. Д.Н.Б. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, със *** образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********
З А
Т О В А, Ч Е:
За времето от м.февруари 2010 г. до м.август 2011 г. в гр.П. в съучастие като съизвършител с Б.Н.Б., без съответно разрешение, извършвал
по занятие банкови сделки (системно заемал парични средства на широк кръг лица
/около 20/ срещу лихва от 10% до 20% на
месец), за които се изисква такова разрешение (по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5
т.1 от Закона за кредитните институции) - престъпление
по чл.252 ал.1 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
На 09.07.2011 г. в гр.П., кв.”И.”,
бул.”Ю.Г.”, до магазин ***, с цел да принуди другиго – Е.Д.И. да поеме
имуществено задължение (да плати сума в размер на 1500, 00 лева), го заплашил с
насилие, като деянието е придружено с лека телесна повреда - престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК.
3. К.А.В. – роден на *** г. в
гр.С., живущ ***, българин, български гражданин, със *** образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********
З А
Т О В А, Ч Е:
На 09.07.2011 г. в гр.П., кв.”И.”,
бул.”Ю.Г.”, до магазин *** в съучастие като извършител с Б.А.В. и неустановено
до момента лице е причинил лека телесна повреда (изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота) на Е.Д.И.,
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с
чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
4. Б.А.В. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със *** образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********
З А
Т О В А, Ч Е:
На 09.07.2011 г. в гр.П., кв.”И.”,
бул.”Ю.Г.”, до магазин *** в съучастие като извършител с К.А.В. и неустановено
до момента лице е причинил лека телесна повреда (изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота) на Е.Д.И.,
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с
чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа повдигнатите обвинения и предлага на
подсъдимите Б.Б. и Д.Б. да бъде наложено наказание “ лишаване от свобода “ над
минималния размер предвиден в закона, което наказание да бъде ефективно
изтърпяно, като се наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание “конфискация“
до една втора от имуществото на двамата подсъдими. Предлага по отношение Б.Б.
да се приложи чл.68 от НК, като съдът приведе в изпълнение и наказанието по
предишното му осъждане, а по отношение на Д.Б. съдът на основание чл.23, ал.1
от НК да определи едно общо наказание за двете престъпления, което да бъде
изтърпяно ефективно.
По отношение на подсъдимите К.В. и Б.В.,
представителят на държавното обвинения предлага, след като бъдат признати за
виновни по повдигнатите им обвинения, на основание чл.78а от НК до бъдат освободени
от наказателна отговорност, като им бъде наложено административно наказание.
Защитникът на подсъдимите Б.Б. и Д.Б. е
изразил становище, че обвинението по отношение на неговите подзащитни
не е доказано по несъмнен начин. Акцентира, че в съдебната фаза на процеса не е
събрано нито едно годно доказателство уличаващо подсъдимия Б.Б. в извършване на
престъплението, за което е обвинен, а по отношение на подсъдимия Д.Б. са
събрани доказателства, че е давал пари на заем, но само като услуга без да е
претендирал или уговарял лихва. Развива съображения, че е имало случаи когато
лицата, които са връщали взети пари на заем от Д.Б. сами и по собствено желание са давали на Д.Б.
по-голяма сума от заетата, но това е било в знак на благодарност заради
извършената им от Д.Б. услуга.
Защитникът на подсъдимите К.В. и Б.В. е
изразил становище, че обвинението спрямо подзащитните
му не е доказано по несъмнен начин. Развива алтернативно искане, в случай, че
К.В. и Б.В. бъдат признати за виновни, то съдът да ги освободи от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, като им наложи адм.
наказание.
Пернишкият окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства с оглед на сочените от страните
доводи и изцяло служебно на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намери за
установено следното :
През месец февруари на 2010 год. свид. К.Н.С. имал спешна нужда от парични средства по повод
смъртта на неговата майка. Същият споделил за този си проблем със своя колега -
свид.А.Н.Г., с когото работели в ЦОФ-гр.П.
Г. казал на К.С., че познава лице от
гр.П., което дава пари срещу лихва, имайки предвид подсъдимия Б.Б.. Г. се
срещнал с Б.Б. в момент, когато с него бил и неговия брат Д.Б.. Г. казал на Б.Б.,
че негов приятел има нужда от пари и е готов да заплати лихва, но Б.Б. му
отговорил, че вече не се занимава с тази дейност. Д.Б., който възприел
разговора, дал телефонния си номер на Г.
и казал да му се обадят. Г. на свой ред предал
телефонния номер на свид. К.С.. К.С. се обадил
на този телефонен номер и отсреща се обадил Д.Б.. Уговорили среща същия ден
пред *-то училище. На тази среща К.С.
поискал от Д.Б. сумата от 400 лв., за която уговорили лихва в размер на 80
лева. В последствие К.С. върнал на Д.Б. сумата от 400лв., но тъй като не
разполагал с уговорената лихва от 80
лева, дал на Д.Б. като лихва сумата от 60 лева, за което Д.Б. се съгласил.
През 2011год. свидетелят С.В.Г. имал нужда
от парични средства. За това той споделил със свидетеля А.Н.Г.. А.Г. завел С.В. в кафе “ ***“ гр.Перник, чиито *** бил
подсъдимия Б.Б.. Г. и В. седнали на
масата при Б. и Д. Б. В този момент Б.Б.
излязъл, като на масата останали тримата- С.В., А.Г. и подсъдимия Д.Б.. С.В.
споделил, че му трябва сумата от триста лева. Подсъдимият Д.Б. се съгласил да
предостави тази сума, но с уговорката С.В. да му заплаща ежемесечна лихва от 60
лева. В продължение на три месеца С.В. заплащал уговорената лихва от 60 лв. или
общо дал на Д.Б. сумата от 180лв. Главницата С.В. така и не върнал.
През месец август на 2010 год.
свидетелят С.И.З. се срещнал със свой приятел на име М.. М. помолил З. да му
услужи със сумата от 150лв. С.З. отговорил, че не разполага с исканата сума.
Тогава М. го помолил да вземе парите от някой лихвар, като поел ангажимента той
да връща уговорената лихва. С.З. се досетил, че подсъдимия Д.Б., с когото се
познавал от по-рано дава пари срещу лихва и отишъл в кафе “ ***“ кв.И. Там се
видял с подсъдимия Д.Б. и му поискал сумата от 150лв. Д.Б. се съгласил да
предостави сумата с уговорката С.З. да заплаща ежемесечно лихва в размер на 20
процента. Т.е. З. следвало да върне сумата от 150 лв. главница и 30 лв. лихва
или общо сумата от 180лв. или ако не
върне главницата, то ежемесечно да
заплаща сумата от 30 лв. за лихва. След като получил сумата от 150 лв. С.З. се
срещнал с М., но М. му казал, че му трябва само сумата от 100лв. З. предал на М.
сумата от 100лв., а останалите 50 лв. запазил за себе си. В последствие бащата
на М. дал на З. сумата от 120лв., т.е. сумата от 100лв. главница и сумата от 20
лв. лихва. З. обаче дал на Д.Б. само сумата от
50лв.. За З. останало задължението да заплати на Д.Б. сумата от 100лв. за главница, както и 20 лв. месечна
лихва. В продължение на всеки месец З.
давал на Д.Б. сумата от 20 лв. за лихва, като до края на месец септември
2011год. изплатил общо сумата от 260лв. за лихви, а главницата така и не
върнал.
Свидетелят Л.К.В. познава обвиняемия Д.Н.Б.
и многократно вземал пари в заем от него срещу заплащане на лихва. За заетите
пари не подписвали документи. През месец септември 2010 г. Д.Б. предоставил на свидетеля парична
сума от 150,00 лева срещу лихва, като след един месец В. му върнал 170,00 лева.
През месеците януари и май 2011 г.
свидетелят отново взел от Д.Б. парични суми срещу лихва в размер на по 200,00
лева, които суми върнал с лихвата в рамките на един месец - по 230,00 лева.
Свидетелят М.И.В. познава обвиняемия Д.Н.Б. и многократно взимал пари в заем срещу
заплащане на лихва от него. За заетите пари не подписвали документи. През месец
декември 2010 г. Д.Б.
предоставил на свидетеля парична сума от 150,00 лева срещу уговорена лихва, от
20 процента като В. му върнал 180,00
лева. След това свидетелят отново взел от Д.Б. парична сума от 110 лв. срещу
уговорката да върне сумата от 130 лева. Вземал е и други по –дребни суми срещу лихва – общо 300,00 лева, които
суми върнал с лихвата за забава в размер
на 300,00 лева.
В началото на 2011 г.
свидетелят М.Й.К. се нуждаел от парични средства. Имал информация, че обв.Д.Б., дава пари в заем срещу лихва и поискал от него да
му заеме сумата от 200,00 лв. Подсъдимия му дал парите, като му обяснил, че
трябва да заплаща ежемесечна лихва от 20%. К. върнал заетата парична сума с
лихвите в размер на 40,00 лева /общо 240,00 лева главница и лихва/.
В началото на 2011год. свидетелят
С.А.Б. имал нужда от парични средства. Той познавал Б.Б. от 2005 год. от плажа
в с.Р. Тъй като преди подсъдимия Б.Б. да бъде осъден, Б. вземал пари от него,
той отново решил да потърси Б.Б.. По телефона Б. звъннал на Б.Б. и му поискал
сумата от 400лв., за която предложил да заплаща лихва. Подсъдимият Б.Б. му
казал, че вече не се занимава с такава дейност и “да не го занимава с такива
неща “. Тъй като С.Б. имал и телефона на Д.Б. той се обадил и на него като
поискал среща в района на “ А.“ в кв. “И.“.
На тази среща С.Б. поискал от Д.Б. сумата от 400лв. Д.Б. му дал сумата с уговорката С.Б. да заплати между 10-12 процента месечна лихва. За около
4 месеца Б. платил общо 70-80 лева
лихва. Получил е на заем сумата от 400лв., а след 4 месеца е върнал общо
480-490 лева.
През месец юни 2011год. свидетеля А.И.Е.
имал нужда от 200лв. Споделил за проблема си със свой колега с прозвище “Б.“.
Колегата му казал, че може да уреди проблема като намери човек, който да даде
парите срещу лихва, след което се обадил по телефона и уговорил среща пред
магазин “Т-М.“ в кв.И. На срещата
пристигнал подсъдимия Б.Б., на когото “Б.“ казал, че имат нужда от пари.
Подсъдимият Б.Б. им отговорил, че вече не се занимава с лихварска дейност и да
си потърсят друг човек. След кратък разговор между “Б.“ и Б.Б., “Б. “ се обадил
на друг телефонен номер и след кратко време пред магазин “ Т-М.“ пристигнал
подсъдимия Д.Б.. Свидетелят А.Е. разпознал подсъдимия Д.Б., тъй като Б. купувал
от него *** в с. Р. Е. поискал от Д.Б. сумата от 200 лв. и Б. обещал да му я
даде при 20 процента месечна лихва.След като получил сумата от 200лв. Е. първия
месец върнал на Д.Б. само сумата от 40 лв., на втория месец върнал главницата
от 200лв., заедно с още 40 лева лихва. Или срещу сумата от 200 лева заем, Е.
върнал на Д.Б. общо сумата от 280 лева.
През месец юни 2011
г.
свидетелката К.О. К./ Р. / имала нужда от парични средства. Нейна позната й
казала, че познава човек, който ще й даде пари, но срещу лихва и я „свързала” с
обвиняемия Д.Б.. Свидетелката и Д.Б. се срещнали в гр.П. и Д.Б. предоставил на К.
сумата от 200,00 лева, като поискал лихва в размер на 20 % месечно. След един
месец свидетелката заплатила на обвиняемия Д.Б. уговорената ежемесечна лихва за
един месец – 40,00 лева, а през месец септември върнала и сумата от 240,00
лева.
В
края на месец юли 2011 свидетелят К.Д.Д. взел от подсъдимия Д.Б. сумата
от 100 лв., като уговорили лихва върху тази сума в размер на 20 лв. на месец. В
края на месец август 2011год. К.Д. върнал на Д.Б. сумата от 40 лв. Остатъка от дължимата сума свидетелят до настоящият момент
не е върнал.
През месец август 2011 свидетелят М.М.М. взел
на заем от подсъдимия Д.Б. сумата от 50лв. с уговорката да заплаща 20 процента
месечна лихва. През месец септември М. се срещнал с Д.Б. и му дал сумата от 30
лева. В края на месец октомври 2011год. на мобилния телефон на М. се обадил
непознат младеж който поискал среща с него, за да “оправят” парите на Д.Б.. На срещата
непознатият младеж се представил на М.
като Г. и заявил, че вече той ще събира парите на Д.. На тази среща М.
дал на Г. сумата от 10 лева.
През
месец юли 2011 г. свидетелят И.В.Л. имал нужда от парични средства. Той
познавал Д.Б. и му било известно, че предоставя пари в заем срещу заплащане на
лихва. Свидетелят и Д.Б. се срещнали в кв.”И.” в гр.П. Д.Б. предоставил на Л.
сумата от 200,00 лева, като поискал лихва в размер на 20 % месечно. Свидетелят
върнал заетата парична сума с лихвите в размер на 40,00 лева /общо 240,00 лева
главница и лихва/.
Горната фактическа обстановка по
отношение на повдигнатите на Д.Б. и Б.Б. обвинения по чл.252 , ал.1 ,пр.1-во, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК се установява от показанията на
свидетелите К.Н.С., С.В.Г., Л.К.В., М.И.В., М.Й.К., С.А.Б., А.И.Е., К.Д.Д., и И.В.Л.. Показанията на тези свидетели са
логични и последователни както в досъдебната фаза на процеса, така и във фазата на съдебното
следствие. И в двете фази на процеса тези свидетели с показанията си са
категорични, че са взимали пари на заем от Д.Б. срещу уговорена месечна лихва.
Показанията на тези свидетели
кореспондират и са в логическа връзка с показанията на свидетелите С.И.З.,
М.М.М. и К.О.Р., които съдът е приобщил към доказателствения материал, чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от
НПК. По отношение на този пункт от обвинителния акт са проведени и изслушани и съдебно-икономическа
и графическа експертизи, които обаче не осветляват фактическата обстановка с
други обстоятелства извън установените чрез разпита на горепосочените
свидетели. Тази фактическа обстановка се установява и от събраните на досъдебната фаза на процеса писмени доказателства, а именно:
протоколи за претърсване и изземване (л1-81, т.ІІ), протоколи за доброволно
предаване (л.82, л.156, т.ІІ), писма и справки от „Виваком”,
„Мтел” и „Глобул”
(л.117-155, т.ІІ), справки от ТД на НАП гр.С. (л.5-105, т.ІІІ), справки от
Служба по регистрация гр.П. (л.110-118, т.ІІІ), справка от ОДМТ – Община – П.
(л.121-128, т.ІІІ), справки от Сектор „ПП” при ОД МВР – П. (л.129-132, т.ІІІ),
справки от Агенция по вписвания „Имотен регистър” (л.133-145, т.ІІІ), справка
от Служба по вписванията – П. (л.146-169, т.ІІІ),
писма и справки от търговските банки (л.1-65, т.ІV), справка от ОББ (л.87-106,
т.ІV), справка от Б. ДСК (л.107-124, т.ІV), справка от БПБ (л.125-160, т.ІV),
справка от И. (л.161-170, т.ІV), справка от Р. (л.1-10, т.V), справка от У. Б.
(л.11-87, т.V), справка от Ю. И Е. Д. (л.88-124, т.V), справки за съдимост
(л.43-45, л.53, л.125-127, л.134, л.143, т.VІ).
По делото се разпитани като свидетели
и лицата С.А.Д., Л.П.М., Н.М.Б., Р. Ю. М., С.А.С., Е.Т.Д. и Р.Д.А.. В показанията
си дадени в съдебната фаза на процеса свид. С.Д.
категорично отрича да е получавал каквито ида било суми на заем от подсъдимия Д.Б.. Свидетелят Л.М. е заявил, че наистина е взел
заем от Д.Б., но никакви лихви на а били уговаряни помежду им. Заявил е, че е
върнал сумата която е взел и отрича да е дал сума от 900лв. като лихва, каквито
показания е дал в досъдебната фаза на процеса.
Свидетелят Н.Б. е дал показания, че е
взел заем единствено от М.Б. в размер на
100лв., който заем е върнал на него на два пъти по 50 лева. Отрича каквото и да
било участие в заема и даване на лихви на подсъдмия
Д.Б.. Свидетелят Р.М. е дал показания, че наистина е взел от подсъдимия Д.Б.
заем от 400лв., които са му били необходими във връзка с пътуване до чужбина.
Обяснява, че е взел парите от Д. понеже го е познавал покрай фитнес центъра. Заявил е, че този заем от 400лв. в
последствие е бил върнат от неговия дядо - свидетелят М.М.К., който от
благодарност е дал на Д.Б. 20 лева
повече, а именно сумата от 420лв, като дадената сума от 20 лв. повече дядото е
дал на Б., за да се почерпи. Показанията на този свидетел в съдебната фаза на
процеса се потвърждават от показанията на свид. М.К..
Свидетелят С.А.С. е дал показания, че е взел заем от 100лв единствено от негов познат на име А. и че именно на него е
върнал същата сума. Заявил е, че не знае
в какви отношения е бил А. с Д.Б. и дали А. е взел тази сума от него. Свидетелят
Е.Т.Д. е дал показания, че първоначално е поискал на заем сумата от 1000лв. от Б.Б., но Б. не
успял да събере тази сума, поради което
свидетелят се обърнал с искане за заем към Д.Б.. Д.Б. му дал сумата от
1000лв., но без да бъде уговаряна каквато и да е лихва. Дал е показания, че на
следващия месец е дал на съпругата си сумата от 1050лв. от която сумата от 50
лв. е била дадена в знак на благодарност
към Д.Б. за оказаната му услуга. Заявил е, че тази сума от 1050 лв. неговата
съпруга е предала на съпругата на Д.Б.- А..Свидетелката Р.Д.А. е дала показания,
че е взела на заем от Д.Б. сумата от 500лв., но без уговорени лихви.
Единствената уговорка помежду им е била
свидетелката да връща на Д.Б. сума не по- малка от 60 лв. месечно докато
се издължи. Тъй като тези свидетели са дали в досъдебната
фаза на процеса различни показания, а именно, че за получените суми са били
уговаряни лихви, то съдът е констатирал противоречие между показанията на тези
свидетели дадени на досъдебната фаза на процеса и тези от
съдебното следствие, като на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК съдът прочел показанията на тези
свидетели. Всички те обаче поддържат показанията дадени на съдебното следствие,
като обясняват противоречията с оказан от разследващия орган психологически
натиск, насочен срещу установяване на всяка цена на престъпление извършено от
братята Б.Б. и Д.Б..
В досъдебната
фаза на процеса показания свързани с участието на Б.Б. в лихварската дейност са
дали С.В.Г., Р.Ю.М., А.И.Е. и Е.Т.Д..В съдебната фаза на процеса същите обаче
категорично отричат участието и съпричастността на Б.Б. в лихварската дейност
осъществявана от неговия брат Д.Б.. Констатираните противоречия, чрез прочитане
на показанията им от досъдебната фаза на процеса по
реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК,
същите свидетели обясняват с психологически натиск оказан им от разследващия
орган, който на всяка цена е целял да докаже съпричастността на Б.Б. в
лихварската дейност.
Освен показанията на тези свидетели
дадени на досъдебната фаза на процеса и отречени от
тях в съдебната фаза, по делото не са събрани никакви други доказателства
уличаващи Б.Б. в извършваната от неговия брат Д.Б. лихварска дейност,
включително видно и от съдържанието на изготвените ВДС по приложените СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК осъдителната присъда не може да се
основава само на показания прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. По тези
съображения и след като не са налице каквито и да било други доказателства
уличаващи Б.Б. в инкриминираната лихварска дейност, то съдът на основание
чл.304 от НПК следа да признае този подсъдим за невинен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение.
По отношение на подсъдимия Д.Б. по
същите съображения не се събраха категорични доказателства за предоставяне на
заем срещу лихва на свидетелите С.Д., Л.М.
,Н.Б., Р. М., С.С., Е.Д. и Р.А..
По отношение на останалите свидетели,
чиито показания са последователни както
в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса се
събраха категорични доказателства, за това, че през инкриминирания период от м.
февруари 2010год. до м. август 2011год. подсъдимият Д.Б. сам без съответно
разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като системно е заемал парични
средства на широк кръг лица /К.С., С.Г., С.З., Л.В., М. В., М.К., С.Б., А.Е., К.К.-Р.,
К.Д., М.М. и И.Л./ срещу месечна лихва от 10 процента до 20 процента, за които
банкови сделки се изисква такова разрешение / по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.5,
т.1 от Закона за кредитните институции.
В периода от м.февруари 2010 г. до м.август 2011 г. подсъдимият Д.Н.Б. системно,
последователно и многократно е предоставял заеми на различни лица срещу 10% и
20% лихва на месец, без да се сключват съответни за това договори, да се
издават съответни документи, респективно не са внасяни и данъци върху
формирания от получените лихви неправомерен доход. Системното и многократно
извършване на такъв вид сделки срещу насрещна материална облага от страна на
подсъдимия указва за извършването й „по занятие”, т.е. като търговско
„предприятие” с предмет на дейност предоставяне на парични заеми срещу лихва,
като осъществяването й е било насочено към формиране на доходи за издръжка. В
подкрепа на горното е и фактът, че от събраните по делото доказателства е
видно, че Подсъдимият Д.Б. не работи по трудово правоотношение, няма официално
регистрирана и постоянно упражнявана търговска дейност, свързана с банковото
кредитиране. Такъв вид дейност „по занятие” съответства на понятието за банково
кредитиране и според законодателството на страната ни се осъществява само след
получаването на разрешение /лиценз/ по реда, предвиден в Закона за кредитните
институции и в съответствие с изискванията на Търговския закон. Съгласно чл.13
ал.1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ за извършването на банкова
дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. Чл.2 ал.1 от ЗКИ определя „банката”
(кредитна институция) като юридическо лице, което извършва публично привличане
на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Съгласно ал.2 на същия член банката може да извършва и конкретно изброените в
същата алинея дейности само, обаче, ако са включени в нейния лиценз. Съгласно
ал.5 на същия член публично привличане на влогове или други възстановими
средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само лице, което
е получило лиценз за банка от БНБ.
Видно от показанията на разпитаните
по делото свидетели, подсъдимия Д.Б. е предоставял суми в заем без да
документира в официален писмен вид лицата, сумите, сроковете, лихвения процент,
както не са били документирани писмено /чрез разписки и др./ и сумите, които са
били връщани от „заемателите”.
В заключение налага се изводът, че подсъдимият
Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на
чл.252, ал.1, пр.1 –во от НК.
От обективна стана деянието е
извършено чрез системно предоставяне в заем на парични средства на широк кръг
лица срещу уговорена лихва от 10-20 % на
месец в нарушение на Закона за кредитните
институции.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и последиците от него и пряко е целял и
искал настъпването им.
Причина за извършването на деянието
е стремежът у подсъдимия Д.Б. за лесно противоправно
обогатяване.
При решаването на въпросът за
наказателната отговорност на Д.Б., съдът като взе предвид чистото му съдебно
минало и сравнително невисокият неправомерен доход от лихви в размер на около
4260 лева / 6510лв. по заключението на проведената икономическа експертиза, от
които следва де се приспаднат лихвите по отношение на свидетелите, които
отричат да са плащали такава лихва в размер общо на 2250 лева / и при
съпоставяне на обществената опасност на деянието и на дееца по чл.54 от НК, то
съдът намери, че по отношение на подсъдимият следва да се наложи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минималния размер предвиден в
закона, а именно “лишаване от свобода“ за срок от три години.
Тъй като са налице предпоставките на
сл.66, ал.1 от НК и за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК не е наложително наказанието “лишаване
от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, то съдът намери, че изпълнението на
това наказание следа да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, считано
от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия ще следа да се наложи и
предвиденото в закона кумулативно наказание, а именно конфискация на 1/2 от
имуществото на подсъдимия Д.Б., а именно л.автомобил “ Опел Астра
“ с рег.№*** и
лек автомобил “ Ауди 80 “ с рег.№ ***.
По изложените по-горе съображения за
неучастие на подсъдимия Б.Б. в инкриминираното деяние, подсъдимия Д.Б. ще
следва да бъде оправдан по обвинението в това да е извършил инкриминираното
деяние в съучастие по чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК с Б.Б..
II. Свидетелят Е.Д.И. / с
прозвище Г. “ Л.” / и обвиняемите Б.Н.Б. и Д.Н.Б. контактували от по-рано, като
Е.И. вземал пари на заем срещу лихва в периода преди подсъдимият Б.Б. да бъде
осъден за деяние по чл.252, ал.1 от НК. На неустановена дата в периода
м.01.2011 г.-м.02.2011 г. в гр.П. Е.И. срещнал двамата братя Б. и Д. Б.
Тогава Б.Н.Б. предявил претенция спрямо
свидетеля Е.Д.И., като заявил, че му дължи парична сума в размер на 1500 лева,
като му казал, че същия следва да намери начин да му ги даде. През м.03.2011 г.
и м.04.2011 г. обвиняемият Д.Н.Б. неколкократно срещал свидетеля И., като
първоначално го питал кога ще започне „да дава парите”, след което започнал да
отправя вербални заплахи за насилие спрямо личността на Е.И. На 09.07.2011 г. Е.Д.И.
се намирал в района на кафене „А.” в
кв.”И.” в гр.П., където бил видян от
свидетеля М.Й.К.. К., който имал информация, че Д.Б. издирва свидетеля Е.И. се
обадил по телефона на Д.Б. и му съобщил за местонахождението на Е.И.. Д.Б.
веднага се обадил по телефона на братята К.В. и Б.В.. Е.И.
възприел автомобила на Д.Н.Б., да преминава в района. След това видял, че К.А.В.
и Б.А.В. тичат към него и започнал да бяга към магазин „СБА”. При тичането се
спънал и паднал на земята в близост до автобусна спирка. Обвиняемите К.А.В. и Б.А.В.
настигнали Е.И. и започнали да нанасят удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото на И.. След това двамата го завлекли зад спирката, където
пристигнал Д.Н.Б. и неустановено по делото лице и четиримата упражнили
физическо насилие спрямо И. като му нанасяли удари с крака в областта на
главата и тялото. Д.Н.Б. го заплашил, че „следващия път ще стане по-лошо и дори
може да не го намерят” и поискал да върне посочената парична сума. След това
четиримата си тръгнали. И. бил транспортиран в ЦСМП – П.
На досъдебното призводство е проведена съдебно-медицинска експертиза, като
от заключението на вещото лице д.р К.Ч. се установява, че в резултат на нанесения му побой Е.Д.И. е
получил следните увреждания: счупване на носните кости; разкъсно-контузна
рана в дясната слепоочна област на главата; охлузвания по лявата ръка и лявата
хълбочна област, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. причинена е лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свид. М.Й.К., С.Х.С. и Е.Д.И., както и
от проведената по реда на чл.143, ал.4 от НПК очна ставка между Е.И. и С.С..
Тази фактическа обстановка се установява и от съдържанието на изготвените ВДС
по приложените СРС.
С оглед на гореустановената фактическа
обстановка се налага извода, че:
С действията си обвиняемият Д.Н.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 09.07.2011 г. в гр.П., кв.”И.”,
бул.”Ю.Г.”, до магазин СБА, с цел да принуди другиго – Е.Д.И. да поеме
имуществено задължение (да плати сума в размер на 1500, 00 лева), го заплашил с
насилие, като деянието е придружено с лека телесна повреда.
От обективна страна деянието е
извършено чрез упражняване на психическа принуда-заплашване и физическа
разправа-нанасяне на лека телесна
повреда на Е.И..
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината тъй като деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и последиците то него и пряко
е целял и искал настъпването им.
С действията си обвиняемият К.А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 09.07.2011 г. в
гр.П., кв.”И.”, бул.”Ю.Г.”, до магазин СБА в съучастие като извършител с Б.А.В.
и неустановено до момента лице е причинил лека телесна повреда (изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота) на Е.Д.И., като деянието е извършено по хулигански подбуди.
С действията си обвиняемият Б.А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20
ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 09.07.2011 г. в
гр.П., кв.”И.”, бул.”Ю.Г.”, до магазин СБА в съучастие като извършител с К.А.В.
и неустановено до момента лице е причинил лека телесна повреда (изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота) на Е.Д.И., като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна деянието е
извършено от К.В. и Б.В. чрез нанасяне на удари с крака и ръце по тялото и главата
на Е.И..
От субективна страна деянията са
извършени от обвиняемите при пряк умисъл като форма на вината – съзнавали са
обществено опасният характер на деянията, предвиждали са техните обществено
опасни последици и са искали настъпването им.
Деянието е извършено по хулигански
подбуди, тъй като не е провокирано от
какъвто и да е личен мотив или от поведението на пострадалия спрямо
неговите нападатели.
При решаването на въпросът за
наказателната отговорност на подсъдимия Д.Б. за престъплението по чл. чл.213а,
ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК, съдът изхождайки от
чистото съдебно минало на подсъдимия и преценявайки степента на обществената
опасност на деянието и на дееца по чл.54 от НК намери, че на същия следва да се
наложи наказание “лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и в пределите на минималния размер предвиден в закона, а именно “лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години, както и кумулативното предвидено в закона
наказание –глоба, чиито размер също следва да бъде определен в рамките на
минимума, а именно-глоба в размер на 3000 лева.
Тъй като са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК и за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК не е наложително наказанието “лишаване
от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, то съдът на основание чл.66, ал.1 от НК намери, че изпълнението на това наказание следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъплението от чл.252, ал.1,
пр.1-во от НК и престъплението по чл.213а, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК са извършени от Д.Б. преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях, то налице е условието за кумулиране по реда на чл.23, ал.1 от НК на двете наказания,
като на подсъдимия Д.Б. следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание
за двете престъпления, а именно “лишаване от свобода за срок от три години “, както и “конфискация
“ на 1/2 от имуществото му състоящо се
от лек автомобил “ Опел Астра “ с рег.№*** и лек
автомобил “ Ауди 80 “ с рег.№ ***.
На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на определеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода“ за
срок от три години следва да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК от срока
на наказанието “лишаване от свобода“ следва да бъде приспаднато времето, през
което Д.Б. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“, считано от
22.09.2011 год. до 28.12.2011год.
При решаването на въпросът за
наказателната отговорност на подсъдимите К.В. и Б.В., съдът намери, че са
налице материалните предпоставки на чл.78а от НК, тъй като за престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание “лишаване от свобода до три години”, двамата не са
осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на глава 28 от НПК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, поради което и на основание чл. 78а от НК двамата подсъдими К.В.
и Б.В. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като на всеки от
тях се наложи административно наказание-глоба в размер на по 1000 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимите Д.Б., К.В. и Б.В..
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :