Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр. Пловдив, 11 март 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети
март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря П.Ц., като разгледа
административно дело №2457 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.49, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
“Хеброс
бус” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат Х.М.- пълномощник,
обжалва Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която са одобрени кадастралната
карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за землището на град Пловдив, община
Пловдив, област Пловдив. Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност
в частта и относно границата между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори
№56784.505.8 и №56784.505.50, изпращане преписката на административния орган за
постановяване на законосъобразен акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-
изпълнителен директор на АГКК, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Заинтересуваното
лице- община Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно
чл.49, ал.2 от ЗКИР, заповедите за одобряване на приетите КК и КР на
изпълнителния директор на АГКК, могат да бъдат обжалвани в 30-дневен срок от
обнародването им в “Държавен вестник” по реда на АПК, пред административния съд
по местонахождението на имота. В случая, оспорената заповед (лист 26) е била
обнародвана в “ДВ”, бр.51 от 07.07.2009г., видно от приетото по делото нарочно
обявление (лист 27), а жалбата (листи 4, 7) е подадена чрез Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив на 06.08.2009г., т.е. в
законоустановения срок.
Освен това, по
делото е прието заверено копие на Акт за частна държавна собственост с №360 от
20.08.1997г. (лист 6, 9), според който недвижим имот, представляващ сервизно
хале за автобусен терен с площ от 6850 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, кв.
“Хармани и Айгъри”, част от терен в района на гара Филипово- І част, без
регулация, е включен в капитала на ДФ”Хеброс-бус” Пловдив. С Решение №13057 от
28.ХІ.1991г. на Окръжен съд- Пловдив (листи 49-50) е вписано в Търговския
регистър за държавни и общински предприятия “Хеброс бус” ЕООД, което поема
всички активи и пасиви на ДФ”Хеброс бус”-Пловдив. А с Решение №8466 от
20.10.1998г. на Окръжен съд- Пловдив, търговска колегия (листи 51-52), е
вписано преобразуване на “Хеброс бус” ЕООД в “Хеброс бус” ООД, като преобразуваното
дружество се явява пълен правоприемник на “Хеброс бус” ЕООД. Според извадка от КК
(лист 28), посоченият имот е заснет с идентификатор №505.8 и е записан в КР
(листи 29-30) като собственост на дружеството жалбоподател. Следователно, като
подадена в законоустановения срок и от собственик на недвижим имот, попадащи в
обхвата на одобрената КК, респективно при наличието на правен интерес, жалбата
се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Въз основа на
приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед
№РД-16-41 от 05.09.2006г., на основание чл.35, ал.1 от ЗКИР, на изпълнителния
директор на АГКК (лист 10) е открито производството по създаване на КК и КР за
част от землището на град Пловдив- район “Северен”, община Пловдив, област
Пловдив, като изработването им е възложено на “Консултантска агенция Аргус” ООД
и “Спел-96” ООД. Заповедта е обнародвана в “ДВ”, бр.79 от 29.09.2006г. (листи 11-12).
С протокол №213 от 07.12.2007г. (листи 13-15) на
комисия от служители в СГКК- Пловдив, назначена със Заповед №РД-14-61 от
25.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, изработените КК и КР на част от
град Пловдив, район “Северен”, кадастрален район 505 и “Други застроени
територии”, етапи №6 и №14, лот 4, били приети и в изпълнение разпоредбата на
чл.46, ал.1 от ЗКИР, било обнародвано нарочно обявление в ДВ, бр.3 от 11.01.2008г.
(лист 16). В законоустановения 30-дневен срок за подаване на възражения по приетите
КК и КР на кадастрален район 505, етап №6, лот №4, град Пловдив, район “Северен”,
постъпили 48 броя възражения, между които и такова от страна на жалбоподателя с
Вх.№16-94-1226 от 01.02.2008г. Посоченото възражение не е представено по
делото, но данни за него се съдържат в части от протокол №61 от 16.09.2008г.
(листи 17-21), съставен от комисията, назначена със Заповед №РД-14-65 от
03.11.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, която разгледала постъпилите
възражения. По-късно, с протокол №93 от 02.12.2008г. (листи 22-23) нарочна комисия
приела поправките в КК и КР за землището на район “Северен”, етап №14 и етап №15,
а с протокол №2 от 22.01.2009г. (листи 24-25) била приета за завършена работата
по създаване и изчертаване на интегриран цифров модел на КК и КР за землищата
на районите “Тракия”, “Източен”, “Северен” и “Западен”, град Пловдив, след
което последвало издаването на процесната заповед.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира производството да е проведено
от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила.
Според
легалното определение за кадастър, това е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от закона ред (чл.2, ал.1 от ЗКИР). Кадастърът обхваща
и данните, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.2, ал.2 от закона, като
всички посочени данни се нанасят върху КК и се записват в КР. Обектите на
кадастъра са недвижимите имоти- поземлен имот, сграда, включително изградена в
груб строеж, както и самостоятелен обект в сграда, като всеки обект на
кадастъра получава идентификатор, представляващ уникален номер, чрез който
недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната (чл.26, ал.2
от ЗКИР). На следващо място, поземленият имот, като обект на кадастъра и
основна кадастрална единица се отразява в КК и КР чрез основните кадастрални
данни- идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите
ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес (чл.27,
ал.1 т.1 от ЗКИР).
Според чл.41,
ал.1 от ЗКИР, КК и КР се създават чрез обединяване на данни, които: се съдържат
в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения
Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ, отм.),
отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ); са набрани
чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. От своя
страна, разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР предвижда установяване
границите на поземлените имоти да става въз основа на означеното на място състояние
в съответствие с актовете, удостоверяващи правото на собственост или други
вещни права върху имота; въз основа на работните материали, изработени по време
на определяне на границите; според изображението върху одобрена КК или според
плановете и картите, одобрени по реда на ЗЕКНРБ, отм., ЗТСУ, отм., ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ. Посочената законова разпоредба е доразвита в нормата на чл.14, ал.1,
т.т.1 - 5 от Наредба №3 за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3), чрез посочване реда
за приоритетно установяване на границите на поземлените имоти посредством 5
източника, като наличието на източник от по-горен ред изключва приложимостта на
източник от по-долен ред.
Освен това,
нормата на чл.38, ал.1, т.т.1-3 от ЗКИР вменява задължения за собствениците на
недвижими имоти, съответно за носителите на ограничени вещни права, в процеса
на изработване на КК и КР да осигурят свободен достъп до имотите си, както и да
означат границите им с трайни знаци в съответствие с акта, установяващ правото
на собственост или друго вещно право, за своя сметка, както и да представят на
служител от съответната СГКК или на лицето, определено със заповедта по чл.35,
ал.2 от закона, при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както
и да му предостави и други данни съгласно Наредба №3.
Макар в
Заповед №РД-16-41 от 05.09.2006г. да е изрично указано, че собствениците са
длъжни да означат на свои разноски границите на поземлените имоти, находящи се
на територията на района, в съответствие с актовете за собственост, по делото
няма доказателства да е било изискано представяне на акт, удостоверяващ права
върху имотите (чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР). Според протокол №61 от 16.09.2008г.,
документът за собствеността върху имота и документите за неговите граници са
били представени на нарочната комисия, която е уважила направеното възражение с
решение по т.12, но независимо от това имотът не е правилно отразен в КК,
според жалбоподателя.
По делото не
са ангажирани доказателства жалбоподателят да е означил границите на имота си,
съгласно чл.38 от ЗКИР, не са представени работни материали, изработени по време
на определяне на границите в процеса на изработване на КК и КР, нито пък има
предходна одобрена КК, поради което следва да се приеме, че оспорената карта е
изработена въз основа на плановете по чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР.
В тази връзка,
за проследяване кадастралното отразяване на процесния имот в различните планове
на град Пловдив по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с
вещо лице Е.Д.. Според заключението на вещото лице (листи 89-106), прието
неоспорено от страните и което съдът кредитира, като съответстващо на
останалите по делото доказателства, имотът на дружеството първоначално се
проектира в “Резервен терен” по кадастрално-регулационния план (КРП) на кв. “Хармани
и Айгъри”, чиято улична и дворищна регулация са одобрени със Заповед №425 от
26.11.1965г. Извадка от този план е скица №1 (лист 93), както и ситуационен
план (лист 5, 8, 48, 69). При извършено посещение на място обаче, вещото лице е
констатирало, че жалбоподателят владее имот, който е затворен с масивни огради
откъм източната, северната и западната си страна, а откъм южната си страна
имотът е затворен с ограда, представляваща бетонов фундамент с височина от 0,40
м. и мрежа. Оградата на южната страна на имота е изпълнена в периода
1986-1990г., според вещото лице. Посочените огради на имота се явяват трайно
материализирани граници по смисъла на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба №3, и
представляват посочения в чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №3 източник за приоритетно
установяване граница на поземлен имот.
При това
положение, съдът намира, че северната и източната граници на процесния имот са
отразен в КК въз основа на данните от КК за територията на жп гара
Филипово-Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-10 от 07.03.2005г. (лист 68, 72)
на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър /понастоящем АГКК/, извадка
от която са листи 70, 73 и 74 от делото. А южната и част от западната граници
са определени според КРП от 1965г. Както бе посочено по-горе, наличието на
източник от по-горен ред за приоритетното установяване на границите на поземлен
имот изключва приложимостта на източник от по-долен ред. И след като с помощта
на експертизата се установи, че южната и част от западната граници на имот с
идентификатор №505.8 са отразени в КК въз основа на план по смисъла на чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба №3, по различен начин от съществуващите на място
материализирани граници на имота по смисъла на чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №3,
следва да се приеме, че КК е изработена в оспорената и част при неправилно
прилагане на материалния закон. Посоченото обстоятелство се подкрепя несъмнено
от извършеното геодезическо заснемане на имота (листи 102-106), според
материализираните му на място граници, посредством огради. Илюстрация на това
обстоятелство е комбинираната скица на вещото лице (лист 98, 100).
От своя
страна, неправилното прилагане на материалния закон обуславя незаконосъобразността
на оспорената част от процесната заповед, поради което същата ще следва да се
отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за постановяване
на акт, съобразно действителното фактическо състояние на границата между имоти
с идентификатори №505.8 и №505.50, илюстрирано на комбинираната скица от СТЕ
(лист 98, 100) и неразделна част от която е регистърът с координатите на подробните
точки (лист 99).
С оглед
очерталия се изход на делото, направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателно и такива ще следва да му се
присъдят до размера, в който са направени.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Пловдив,
община Пловдив, област Пловдив, досежно границата между поземлени имоти с
идентификатори №56784.505.8 и №56784.505.50.
ИЗПРАЩА
преписката на АГКК за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
за землището на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, досежно границата
между поземлени имоти с идентификатори №56784.505.8 и №56784.505.50, при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
изложени в настоящето решение, неразделна част от което са комбинирана скица от
заключението на вещото лице Е.Д., листи 98 и 100 от делото, както и регистърът
с координатите на подробните точки (лист 99) на имот с идентификатор
№56784.505.8.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на “Хеброс бус” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 806,50 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/