Р Е Ш Е Н И Е
№ 1497 13.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9223 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „КОЛЕКТИК“ ООД против А.М.Б. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
С
определение № 4983/07.03.2019 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника А.М.Б. по делото, който особен представител в лицето на адв. Т.
депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на дружеството ищец не
се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника изтъква довод за неоснователност
на претенциите, а именно, че цесията не е надлежно съобщена на ответника, като
моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2015
г. между „***“ ООД, от една страна, и „БОЖИНОВИ ГРУП“ ООД в качеството на кредитополучател и А.М.Б. в
качеството на солидарен длъжник, от друга, е сключен договор за кредитна линия
„FinTrade2week” № *** в
размер на 1000 лева (за краткост Договора). Крайната дата за връщане на
главницата е една година от подписване на договора. По-късно, с Анекс от
15.07.2015 г., кредитополучателят е усвоил сума в размер на 500 лева. Според
Договора на всеки 14-и ден кредитополучателят е следвало да заплаща
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, под формата на такса ангажимент,
която е в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14-дневен период от
ползване кредита, но не по-малко от 30 лева. За периода на Договора кредиторът
начислява и изисква от кредитополучателя само 8 броя такси ангажимент на обща
стойност 660 лева. След 06.10.2015 г. кредиторът спира да начислява такава
такса. Кредитополучателят погасява общо 425,42 лева такси ангажимент.
Според
Договора е уговорена и неустойка за забава, както следва: на четвъртия, на
осмия и на дванадесетия ден забава се начислява еднократна неустойка в размер
на 0,6 % от общото задължение по Договора, което е равно на сбора от усвоена и
непогасена главница плюс дължимата и непогасена такса ангажимент; на
шестнадесетия, деветнадесетия, двадесет и втория и двадесет и петия ден забава
се начислява еднократна неустойка в размер на 1 % от общото задължение по
Договора, което е равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс
дължимата и непогасена такса ангажимент; на тридесетия ден се начислява
еднократна неустойка в размер на 2 % от общото задължение по Договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължимата и непогасена
такса ангажимент; на четиридесет и първия ден се начислява неустойка в размер
на 20 % върху всичко дължимо по Договора. Поради забава кредиторът начислява неустойка
за забава в размер на 543,60 лева на основание чл.7, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4
от Договора. На 27.05.2017 г. по Договора е направено последното плащане в
размер на 50 лева, като общият размер на платените суми е 959,02 лева и с тях
са погасени според кредитора дължими неустойки за забава и такси ангажимент,
като не е погасена главница.
На
01.08.2015 г. „***“ АД придобива вземанията по Договора от „***“ ООД въз основа
на договор за цесия. На 01.11.2017 г. „КОЛЕКТИК“ ООД придобива вземанията по
Договора от „***“ АД въз основа на договор за цесия.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество твърди, а и това е видно от доказателствата
по делото, че уведомяването на длъжника за цесиите следва да се счита извършено
с подаване на исковата молба и представените с нея доказателства, т.е. с
достигането на книжата до особения представител. Преди това са направени неуспешни
опити съобщението за цесията да бъде връчено на солидарните длъжници.
Установява
се, че на 18.07.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници „БОЖИНОВИ
ГРУП“ ЕООД и А.М.Б. за следните суми: 1500 лева главница по Договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението; 244,58 лева – договорна
лихва за периода от 08.09.2015 г. до 14.06.2016 г. По него е образувано ч.гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС. На 19.07.2018 г. по това дело е издадена
заповед за изпълнение № *** срещу солидарните длъжници „БОЖИНОВИ ГРУП“ ЕООД и А.М.Б..
Представител на дружеството не е установен на адреса на управление, като
съдията докладчик по заповедното производство е приел, че търговецът е надлежно
уведомен за заповедта на основание чл.50, ал.4 от ГПК. Длъжникът физическо лице
е уведомен за издаването й на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
ищцовото дружество предявява настоящия иск.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са два установителни иска с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът
намира претенциите за неоснователни, като мотивите за това са следните:
Ответникът
не е открит на адреса (негов постоянен и настоящ такъв) нито в хода на
заповедното, нито в хода на исковото производство. Не е възможно връчване чрез
работодател, тъй като Б. няма регистриран действащ трудов договор. Направен е
опит книжата да се връчат на адреса на управление на дружеството „БОЖИНОВИ
ГРУП“ ООД, в което ответникът е съдружник, но съобщението се връща с отбелязване,
че адресатът живее в Англия. Следва изрично да се отбележи, че ответникът не е
управител на дружеството, а такъв е госпожа Яна Димитрова Койчева, т.е. на нея по
принцип следва да се връчват книжата с адресат дружеството. Поради обстоятелството, че на адреса на
управление на „БОЖИНОВИ ГРУП“ ООД
няма „офис или служители“ (аргумент от изложеното от връчителя в хода на
заповедното производство) и това дружество е уведомено за заповедта за
изпълнение на основание чл.50, ал.4 ГПК, и поради липса на доказателства за
противното, ответникът Б. не знае за образуваното срещу него производство.
Ето защо и за да бъдат защитени правата му, на него е назначен особен
представител в лицето на адв. Т.. Особеният представител,
макар и назначен с акт на съда по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното
представителство може да произтича от закона (в
случаите на изрично уредено законно представителство) или от
договор. Представителството чрез особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма,
не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в този смисъл
т.6 от цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС.
От горното
се налага изводът, че особеният представител защитава процесуални права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вярно
е, че уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.
99, ал.3 от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но
само ако последният го е получил лично или чрез законен или негов договорен
представител. Това е така, защото целта на уведомяването е защита на длъжника при
изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. След като особен представител и ответник
очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да
се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради което и тя
няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД – в този смисъл и Решение № I-103/01.11.2018
г. по в. гр. дело № 1377/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Следователно към настоящия момент ищцовото
дружество не е кредитор на ответника (спрямо Б. кредитор продължава да бъде „АКСЕС ФАЙНЕНС“ ООД) и исковете му следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и
по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се
присъжда сума за това.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „КОЛЕКТИК“ ООД, ЕИК – *********, против А.М.Б., ЕГН – **********, за
приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми: 1500
(хиляда и петстотин) лева, представляваща главница по договор за кредитна линия
„FinTrade2week” № ***/16.06.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
18.07.2018 г. до пълното изплащане на задължението; 244,58 лева (двеста
четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 08.09.2015 г. до 14.06.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № ***/19.07.2018 г. по ч. гр. дело
№ ***/2018 г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ