Р
Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Галина
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Попколева в.гр.д. № 13044 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.03.2019г. на ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу решение от 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 31361/2017 г. по
описа на СРС, 88 с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
С.В.А., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 141,84 лв. до пълния предявен размер от 948,35
лв. и за периода от м.05.2014 г. до м.01.2016 г. вкл., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за ап.41, находящ се в гр.София, ж.к „**********,
заедно със законната лихва върху главницата от 16.11.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата над 3,94 лв. до пълния предявен размер от 86,54
лв. и за периода 15.09.2014 г. – 30.07.2016 г. В
жалбата се поддържа, че решението на СРС е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че
ответникът не е клиент на топлинна енергия за битови нужди за част от процесния
период по смисъла на § 1, т.42 /сега чл.153, §2а ДР на ЗЕ/, която визира, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическото лице
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Според жалбоподателя по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, поради
което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. С оглед
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който поддържа неоснователност на същата.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове са уважени частично, не е обжалвано от
ответницата и е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззивният
съд намира, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно,
като въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, поради
което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се изложат и следните съображения:
За да отхвърли частично предявените
установителни искове - за периода от м. 05.2014 г. до м.01.2016 г. вкл., СРС е
приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ответницата С.А.
да е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
за този период, последната макар и да е била собственик на имота, друго лице е било
вещен ползвател на същия.
Между страните не се
спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че през този
период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер. Спорно по делото е обстоятелство дали между страните е
съществувало валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Според
действащия през процесния
период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ, бр.54/2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно разясненията,
дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия реда на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
факта на ползване на топлоснабдения имот. От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
ответницата А. е придобила правото на собственост върху имота по силата на
договор за покупко-продажба от 18.05.2000 г., но продавачът - А.И.А.си е
запазила правото на безвъзмездно ползване върху имота до края на живота си. Молба
за откриване на партида е подадена от вещния ползвател на имота на 28.09.2000
г., т.е. след като е прехвърлил правото си на собственост върху имота. Вещният
ползвател на имота - А.А.е починала на 30.01.2016 г., като по делото няма
данни, а и твърдения от ищеца, ответницата С.В.А. да е неин наследник. Спорният
по делото въпрос е кой е страна в правоотношението с ищеца по договора за
продажба на топлинна енергия, при конкуренция на вещни права-дали собственикът
на имота или лицето, на което е учредено вещно право на ползване върху същия
имот. Тази конкуренция на права следва да бъде разрешена чрез систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ в редакцията им от 2012 г. и § 1,
т.2а от ДР на ЗЕ, според който „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. За собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване
не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба,
нито в общите условия на ищеца, поради което разпоредбата на чл.122 ЗЗД, че
всеки солидарен длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от
легалната дефиниция на закона, и при систематическо тълкуване на посочените две
разпоредби, се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, клиент на топлинна
енергия, се явява лицето, което реално ползва имота. При наличие на безспорни
доказателства, че до м.01.2016 г. друго лице е било титуляр на вещното право на
ползване върху имота, и при липса на доказателства ответницата С.А. да е подала
молба – декларация за прехвърляне на партидата на нейно име след като е
придобила имота, следва изводът, че задължението за заплащане на стойността за
доставената топлинна енергия в имота е за вещния ползвател, защото за него са и
ползите от нея. При това положение, за периода от м.05.2014 г.- до датата на
прекратяване на вещното право на ползване - 30.01.2016 г., ответницата С.А. не
е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
Изводите на
въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което решението
на СРС в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищцовото дружество, на последното
не се дължат разноски за настоящото производство. Въззиваемата страна не
претендира разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 31361/2017 г. по описа на СРС, 88 с-в, в обжалваната му
част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.