РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1041
гр. Пловдив, 05 юни
2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на двадесет и девети май през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 153 по описа за 2023 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост
(ЗОС).
Образувано е по
жалбата на Ж.П.М., ЕГН **********,***, Р.П.Б., ЕГН **********,***, Е.П.М., ЕГН **********,***,
всички чрез адв. Д.К., от Ж.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К., ЕГН **********,
и двамата чрез адв.Н.А., и от А.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.М.С.,
против заповед № 22 ОА-2994 от 23.12.2022 г. на кмета на Община Пловдив за
отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 56784.536.638 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед
№РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Пловдив, ЮИЗ № 26, целият с площ 1 428 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10м), при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори:
56784.536.628, 56784.536.1438, който съгласно действащия ПУП-ПУР „Смесена
многофункционална зона - Юг с устройствени зони, гр.Пловдив", одобрен със
Решение № 340, взето с протокол № 15 от 17.09.2015г. на Общински съвет -
Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Александър Стамболийски -
продължение", в участъка между бул. „Кукленско шосе" и бул.
„Асеновградско шосе", като е определено равностойно парично обезщетение за
поземления имот с площ 1 428 кв.м. в размер на 42 840 лв. (четиридесет и две
хиляди осемстотин и четиридесет лева) без ДДС, разпределен между
съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост.
Жалбоподателите са недоволни
от издадената заповед в частта по отношение извършената оценка на отчуждавания
поземлен имот. Считат определеното парично обезщетение и неговият размер като
неравностойно и силно занижено. Твърди се неправилно е приложение на материалния
закон, тъй като обстоятелството дали правилно е определен размерът на
равностойното на имота парично обезщетение се изследва при преценката за
съответствие на акта с материалния закон и неговата цел. Посочват като неправилен изводът на
административния орган, че по предходни планове ПИ 56784.536.638 по КККР на гр.
Пловдив попадал единствено в улична регулация, респективно обезщетението следва
да бъде определено по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС. Считат, че това
обстоятелство не кореспондира с действителното положение -имотът е с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, а от друга
- не налага автоматично и непременно приложението на чл. 22, ал. 8 от ЗОС, без
да се изследва конкретното предназначение на поземления имот в неговата цялост.
Счита,
че в практиката си по Глава трета от ЗОС, Административен съд - гр. Пловдив неведнъж е приемал
в идентични на настоящия случаи, че обстоятелството, че отчуждаваният имот е
попадал винаги в улична регулация, която до настоящия момент не е реализирана,
не променя установеното предназначение за застрояване, тъй като е налице
законовото условие да се изследва конкретното предназначение на поземления имот
в цялост, а не за условно обособени негови части. Поради това
намират, че фактическото ползване следва да се отнесе към аналози
със сделки за продажба на имоти с начин на трайно
ползване за застрояване, който резултат съвпада с установеното конкретно
предназначение на имота.
Посочва се, че в
случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински
нужди, налага адекватната обезвреда, а именно равностойното парично обезщетение
да се определя по законов ред. Поради това трябва да има предвид пазарната
цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Иска
се в настоящото съдебно производство съдът да вземе предвид заключението на
вещото лице Н. във втория му вариант, отнасящ се към аналози със сделки за
продажба на имоти с начин на трайно ползване за застрояване, който резултат
съвпада с установеното конкретно фактическо предназначение на имота. В този
смисъл се иска от съда да отмени заповедта в частта й по точка втора от
оспорвания административен акт, с която е определено парично обезщетение за
отчуждения поземлен имот с идентификатор 56784.536.638 по КККР на гр. Пловдив,
като съдът да определи ново, равностойно парично обезщетение по чл. 22 от ЗОС и
§ 1 от ДР на ЗОС за отчуждавания недвижим имот в полза на жалбоподателите съобразно
притежаваните от тях права на собственост. Алтернативно се иска заповедта да
бъде изменена в частта на определеното обезщетение за процесния имот, като се
увеличи неговия размер до по-висок, равностоен и справедлив такъв съобразно
изискванията на ЗОС и в съответствие с правата на собственост на
жалбоподателите. Претендират се направените по делото разноски за всеки от
жалбоподателите съобразно представените списъци.
Ответникът – кмет
на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители, намира жалбата за
неоснователна. Моли да се потвърди заповедта, като се посочва, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на
административния акт, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС и чл. 59, ал. 2 от АПК и на
административно-производствените правила и материалния закон, като
административното производство е проведено изцяло по реда на Глава III от ЗОС и
при наличието на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост. Счита, че РПО следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 8 от ЗОС и като пазарни аналози следва да бъдат
вземани предвид сделки с имоти в урбанизирана територия, без предвидено
застрояване и съобразно установения траен начин на фактическо ползване. Позовава
се на приетата СТЕ на в.л.инж. Р., от която е видно, че отчуждаваният имот по
предходните действали за територията планове /от 1955 г. и от 1984 г./ е
попадал изцяло в улица, като няма части от него, които да са предвидени за
застрояване, нито данни изобщо да е бил застроен в някой момент, както и към
датата на издаване на обжалвания административен акт. Така в приложения № 5 и 6
от заключението вещото лице е посочило точно местонахождението на отчуждавания
имот и границата между него и северния имот с отреждане за производствени и
складови дейности и посочва категорично, че в отчуждавания имот няма, а и не е
имало отреждане за застрояване, а имотът всякога е попадал в улична регулация.
Поради това намира този
извод за неопроверган от представените от жалбоподателите служебна бележка и
приемо-предавателен протокол за построена в имота сграда, поради което и
обезщетението следва да бъде определено при използване на пазарни аналози за
имоти с предвидено застрояване. Затова счита, че следва при определяне на РПО
приложение да намери хипотезата на чл. 22, ал. 8 от ЗОС. Посочва се, че
последното е видно както от заключението на независимия оценител, който след
извършен оглед на място констатира, че в отчуждавания имот има частично
изградена пътна настилка, както и от разпита на в.л. Н. в с.з. от 17.02.2023
г., която посочва, в имота попада значителна
дървесна растителност, а фактически е посочила, че това е улица, защото по
снимките се вижда, че голяма част от имота е бетониран и се ползва за
паркинг. Посочва се също, че
доказателство за това е обстоятелството, че жалбоподателите са собственици на процесния
имот по силата на решение на Поземлена комисия-Пловдив № 31411/18.04.2000 г.,
постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 и 18з от Правилника за прилагане закона
за собствеността и ползването на земеделските земи, от което е видно, че е
признато право на собственост, респективно е възстановено право на собственост
по отношение на земеделска земя по реда за ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане,
поради което няма как да е съществувала жилищна сграда и/или производствена
сграда в земеделска земя, тъй като съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗСПЗЗ застрояване
или реализиране на мероприятието е пречка за възстановяване на собствеността.
В този смисъл моли
съдът да съобрази тези обстоятелства и приетото по делото заключение на СОцЕ,
от което е видно, че откритите пазарни аналози съответстват изцяло на тези
използвани в административната фаза на производството, като отхвърли
предявените жалби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни К.А.С. и С.Я.А. не вземат становище по жалбите, не се явяват.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира жалбите за подадени в 14-дневния
срок от съобщаването на заповедта на страните по реда на АПК. По присъединените
дела и и по настоящото е удостоверено връчването на заповедта на
жалбоподателите, съгласно приложените обратни разписки на л.174 и сл. по делото
за получаване на писмата /л.106- л. 113 по делото/, с които се съобщава
издаването на процесната заповед. Жалбоподателите имат правен интерес от
оспорването й като адресати на заповедта и собственици на отчуждавания имот, поради
което жалбата е допустима за
разглеждане.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Процесната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган в предвидената от закона форма. По делото е
приета заповед № 22ОА-2301 от 30.09.2022г. на кмета на община-Пловдив, с която са
делегирани правомощия на Величко Родопски-зам.кмет „Финанси и стопански
дейности“ да изпълнява функциите на кмет на община- Пловдив за периода от 03.10.2022
г. във връзка с ползване на отпуск
поради неработоспособност на кмета на община Пловдив.
Съдът приема за установено, че оспорената заповед е постановена при
наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, а именно: налице е влязъл в сила ПУП-ПУР „Смесена
многофункционална зона - Юг с устройствени зони, гр.Пловдив", одобрен с решение
№ 340, взето с протокол № 15 от 17.09.2015г. на Общински съвет - Пловдив,
съгласно предвижданията на който засегнатият имот попада в уличната регулация на
бул. „Александър Стамболийски - продължение", в участъка между бул.
„Кукленско шосе" и бул. „Асеновградско шосе".
Процесната заповед е мотивирана и с възникналата общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, изразяваща се в
необходимостта от реализиране на предвиденото с горепосочения ПУП - ПП разширение
и продължение на бул. „Александър Стамболийски" и свързването му с бул.
„Цар Симеон" като елемент на първостепенна улична мрежа, с което ще се
защитят следните важни общински и обществени интереси: ще се подобри
транспортното обслужване и безопасността на движение по булеварда, ще се
осигури добра алтернатива за развитието на бизнеса, за пътуващите ще се облекчи
трафика и ще се намали потенциалната опасност от пътнотранспортни произшествия,
ще се подобри организацията на движение, ще се отстранят причините и условията
за нарушения на ЗДП.
Спазени са изискванията на закона да се публикува
обявление от 12.10.2022 г., отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС, с
което се уведомяват собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, като
копие от него е изпратено за публикуване на посочените в разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗОС места, а именно на информационното табло в сградите на Община
Пловдив на адрес пл. „Централен" № 1 и пл. „Стефан Стамболов" № 1, в
сградата на Район „Южен", Община Пловдив и на интернет страницата на
общината, видно от приложените към делото протоколи. Обявлението е публикувано
в два централни ежедневника - вестник „24 Часа" и вестник„Труд",
както и един местен ежедневник - вестник „Марица".
Заповедта е издадена не по-рано от един месец след
публикуване на обявлението в средствата за масова информация, като от страна на
кмета на общината е възложено определянето на равностойното парично обезщетение
за предвидения за отчуждаване имот на оценител, отговарящ на изискванията на
Закона за независимите оценители. Размерът на равностойното парично обезщетение
е определен не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта.
В хода на административното производство е
извършена оценка от лицензиран оценител ЕТ“Астрийт – Р.К.“ на земята в размер
на 1428 кв.м., като е определено равностойно парично обезщетение по реда на
чл.22, ал.8 ЗОС в размер на 42 840лв. за имота на жалбоподателите. При РПО
експертът е използвал данните СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12
месеца преди възлагането на оценката, съобразно изискването на закона. Взети са
предвид две сделки на сходни имоти, попадащи в близост до процесния, за които е
установена осреднена пазарна цена /РПО/ в размер на 30.00лв./кв.м.
Тази експертиза
е оспорена и в хода на настоящото съдебно производство е извършена нова
оценъчна експертиза в два варианта, като е прието основно и допълнително
заключение на в.л.Б.Н., която в табличен вид е посочила пазарни аналози –
сделки с имоти, сходни с имота, предмет
на отчуждаване с процесната заповед.
Вещото лице е съобразило предназначението на имота
преди влизането в сила на ПУП, във връзка с който се извършва е отчуждаването,
въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания за изследвания период от 26.07.2021г. до 26.07.2022г. Дадено е
заключение е установен размер на обезщетението в два варианта – при сравнение с
имоти без предвидено застрояване, като в този случай са установени два пазарни
аналога и размер на парично обезщетение от 30.00 лв. кв.м. или общо в размер на
42 840лв. Във втория вариант е установен размер на РПО от 100,85 лв./кв.м. или общо 144 016 лв. при сравнение
с имоти с предвидено застрояване, като в този случай са намерени 15 пазарни
аналога.
В допълнителното заключение в.л. е установила РПО при
сравнение с имоти без предвидено застрояване и съобразени с установения траен
начин на фактическото ползване - за улица в размер на 30,22лв. на кв.м. или в
размер общо от 43 152 лв., а при изчисляване на РПО след сравнение с имоти с
предвидено застрояване размерът е изчислен на 181,51 лв./кв.м. или общо в
размер на 259 201 лв., въз основа на 7 пазарни аналога.
По делото се изслуша и прие без възражения съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. Я.Р.. Вещото лице, след запознаване с данните по
делото, с данните от кадастралната карта на гр.Пловдив, след проучване на всички
действащи и предходни ПУП за територията на процесния ПИ, като за целта е
посетена община Пловдив, областна администрация-Пловдив и отдел „Държавни
имоти“, където са били предоставени налични документи към АДС № 1084/1984г. и №
2425/1995г., е изготвила заключение ведно с графични приложения към него ( в това число извлечение за територията
на процесния ПИ) е установила, че към момента действащ
ПУП за имота е План за улична регулация
на „Смесена многофункционална зона - Юг“ с устройствени зони, планови схеми и
Правила и нормативи за прилагане на ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 340, взето с протокол
№ 15/17.09.2015г. на ОбС - Пловдив. Посочва се в заключението, че ПИ с
идентификатор 56784.536.638 попада изцяло в отреждане за улична регулация южно
от кв. 34 по плана. Действащ ПУП по отношение на застрояването е Кадастрален и регулационен
план, одобрен със заповед № 1044/15.11.1984г. на Южна индустриална
зона-Пловдив. С плана са одобрени и напречни профили на улиците. ПИ с
идентификатор 56784.536.638 по КК попада в отреждане за улица между о.т. 42а,
42 и 42к южно от кв. 3г по плана на ЮИЗ - III и IV част, гр.Пловдив.
Според вещото лице, че процесният ПИ не е бил
отразен през 1984г. в кадастралната основа на плана, тъй като е възстановен в
реални граници с Решение № 31411/18.04.2000г. на Поземлена комисия - Пловдив. Попълнен
е в кадастралния план с одобрен проект за „Попълване на кадастралния план с
нови ПИ пл. № 638 и 639, участващи в улица между о.т. 42а, 42 и 42к по плана на
ЮИЗ - IV част, гр.Пловдив, без изменение на регулацията, одобрен със заповед №
622/08.09.2006г. на кмета на община Пловдив, район„Южен“. Вещото лице
установява предходен, обезсилен, ПУП със заповед № 3694/05.07.1955г. на
зам.министъра на Министерство на комуналното стопанство и благоустройство, одобрен Регулационен план на Южна Индустриална
зона - Пловдив. Вещото лице посочва, че ПИ с идентификатор 56784.536.638 попада
в отреждане за улична регулация и се разполага върху част от имот № 24 по
плана. Допълнителна информация за имота вещото лице установило от наличен в
СГКК - Пловдив картен лист от 1983г. в мащаб 1:5000, от който е видно, че на
мястото на процесния имот няма застрояване.
Предвид установеното от вещото лице, се правят
следните изводи: действащият ПУП - ПУР е одобрен през 2015г. и предвижда
изграждане на обект- публична общинска собственост - бул. „Ал.Стамболийски“ и
процесният имот изцяло попада изцяло в отреждане за улица. Съгласно предходният
ПУП - КРП, одобрен през 1984г. за ЮИЗ – Пловдив, процесният имот изцяло попада
в отреждане за улица и не е бил урегулиран за застрояване и няма части от него,
които да попадат в отреждане с предвидено застрояване. Предназначението на
имота по плана е „за движение и транспорт“. Съгласно предходен(обезсилен)
ПУП-РП, одобрен през 1955г. за ЮИЗ-Пловдив, имотът е отреден изцяло за улица,
няма части от него, които да попадат в отреждане с предвидено застрояване.
По отношение на фактическото ползване на имота
вещото лице установява, че няма данни за наличие на сгради или друго
застрояване в него през годините. В актовете за държавна собственост в Областна
администрация - Пловдив, отдел „Държавни имоти“ не са вписани сгради, намиращи
се извън парцела /УПИ/ на бившето държавно предприятие. В ЕТК от 1983г. също
няма попълнени сгради в имота. През него е преминавала само техническа
инфраструктура - надземен тръбопровод.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Съгласно нормата на чл. 22, ал. 5 ЗОС размерът на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по
чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Разпоредбата на
чл.22, ал. 8 ЗОС предвижда, че размерът на равностойното парично обезщетение по
ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия
съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за
застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти
без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на
фактическото им ползване.
От така установените по делото факти – съдебно
–техническа експертиза и представени по делото писмени доказателства към
административната преписка, се достига до извод, че процесният имот е попадал
единствено в улична регулация по предходните планове и че няма данни за наличие
на сгради или друго застрояване в него през годините. Така по ПУП-КРП, одобрен
със заповед № 1044/15.11.1984г., който план се явява предходен по отношение на
регулацията, действал преди влизане в сила и преди одобрение на ПУП - а по чл.
21, ал. 1 от ЗОС, процесният имот не е урегулиран за застрояване и няма части
от него, които да попадат в отреждане с предвидено застрояване. Отделно от това
– както в оценителския доклад, изготвен в хода на производството по издаване на
обжалвания ИАА, изготвени снимки, и от неговото заключение след извършен оглед
на място, така и от разпита на в.л. Н., се установява, че в отчуждавания имот
има частично изградена пътна настилка и същият служи за достъп до съседни имоти
или паркинг /вж. разпита на в.л. Н. в с.з. от 02.03.2023 г. – л.215 гръб по
делото/.
Съдът не кредитира представените от жалбоподателите
служебна бележка от началник сектор „МТСО“, при РДВР-Пловдив и протокол от
08.04.1998г., тъй като същите се явяват от една страна частни свидетелстващи документи,
а от друга - изолирани доказателства по отношение на твърдяното /в миналото/
застрояване или предвиждане за застрояване в имота на жалбоподателите, оборено
със събраните доказателства, в това число и официални документи относно липсата
на застояване в процесния имот. Със същите не се установява по безспорен начин
наличието на разрешени и извършени законни строежи, нито съществуващи такива
във връзка с твърдяното фактическо ползване на имота, а още по-малко, че имотът
е урегулиран за застрояване.
Предвид посоченото съдът намира, че като пазарни
аналози не следва да се вземат предвид имоти с НТП с предвидено застрояване,
било и ниско такова, доколкото спорният имот е попълнен в улична регулация и винаги
е попадал в такава, и правилно административният орган е определил
обезщетението съгласно нормата на чл. 22ал. 8 от ЗОС. Като пазарни аналози следва
да бъдат взети предвид сделки с имоти в
урбанизирана територия, без предвидено застрояване и съобразно установения
траен начин на фактическо ползване.
Казаното определя да се кредитира изготвената
експертна оценка по допълнителната експертиза в първи вариант на заключението,
която установява равностойно парично обезщетение в размер на 30,22 лв./ кв.м. В
тази връзка съдът установи, че дадената оценка на в.л.Н. в допълнителното
заключение, първи вариант в общ размер от 43 152 лв. се доближава до установеното равностойно
парично обезщетение от оценката, дадена в отчуждителното производство в размер
на 42 840 лв. (30 лв./кв.м.), като разликата от 312 лв. се явява несъществена, поради което следва
жалбите да бъдат оставени без уважение.
Съобразно изхода на спора на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Ето защо и на
основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Ж.П.М., ЕГН **********,***, Р.П.Б.,
ЕГН **********,***, Е.П.М., ЕГН **********,***, всички чрез адв. Д.К., от Ж.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К., ЕГН **********, и двамата чрез адв.Н.А.,
и от А.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.М.С., против заповед № 22
ОА-2994 от 23.12.2022 г. на кмета на Община Пловдив.
ОСЪЖДА Ж.П.М., ЕГН **********,***, Р.П.Б., ЕГН **********,***,
Е.П.М., ЕГН **********,***, Ж.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К., ЕГН **********,
и А.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят на Община Пловдив
сумата от 200 /двеста/лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: