№ 136
гр. Плевен , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря Й.С.К.
в присъствието на прокурора В.В.Н. (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно частно наказателно
дело № 20214400600537 по описа за 2021 година
С протоколно определение № 287 от 19.07.2021 г. по ЧНД № 1237/21 г.
по описа на РС - Плевен, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, РС - Плевен, НО -
ІII състав е определил едно общо наказание по отношение на Н. К. Н. с ЕГН
********** измежду тези по НОХД № 905/21 г. по описа на РС - Плевен,
НОХД № 280/21 г. по описа на РС – Плевен, НОХД № 861/21 г., по описа на
РС – Плевен, както и по НОХД № 103/21 г., по описа на РС – Плевен, а
именно 10 месеца "лишаване от свобода" при "строг" режим, като на
основание чл. 24 НК е увеличил определеното общо наказание с 5 месеца на 1
година и 3 месеца "лишаване от свобода" при "строг" режим, като на
основание чл. 68, ал.1 е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по
ЧНД 838/2019 г. по описа на ОС – Плевен, наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим. Приспаднал е времето на изтърпяната част от наказанието и
времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под
стража".
Така постановеното определение е обжалвано от осъдения и неговия
служебен защитник само относно приложението на чл. 24 НК, като молбата е
в тази част същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивите на жалбоподателите за това са, че съдът не е отчел, че Н. е
1
извършил конкретните деянията в период на епидемиологична обстановка,
характезиризаща се с тежки икономически и социални условия в страната,
както и че наложените наказания по горепосочените присъди са ориентирани
към техния минимум, от което можело да бъде направено заключение, че
деецът и извършените от него деяния не се характеризират с висока степен на
обществена опасност.
В хода на съдебните прения пред ОС - Плевен, служебният защитник на
осъдения поддържа депозираната жалба. С оглед на всичко това се моли да се
отмени приложението на чл. 24 НК, тъй като това представлява репресивна
санкция спрямо осъденото лице.
Осъденият Н. също поддържа жалбата си и казаното от неговия
защитник, а в последната си дума моли за по-леко общо наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен предлага да се
потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, като се вземат предвид множеството осъждания на Н..
Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с материалите по
делото и становищата на страните достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е неснователна, като мотивите на съда за това са следните:
Правилно и законосъобразно, с оглед наличните осъждания на Н. К. Н.,
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо наказание.
Въз основа на събраните доказателства, съдът счете, че при данните от
справката за съдимост на Н., по същество правилно е решението на съда, че
между отделните постановени присъди по По НОХД № 905/21 г. по описа на
РС - Плевен, НОХД № 280/21 г. по описа на РС – Плевен, НОХД № 861/21 г.,
по описа на РС – Плевен, както и по НОХД № 103/21 г., по описа на РС –
Плевен са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за
определяне на общо най-тежко наказание, тъй като въпросните деяния са
извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях.
Именно поради тази причина основателно и законосъобразно е определено
едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - 10 месеца "лишаване от
свобода" при първоначален "строг" режим по силата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"в" ЗИНЗС, като правилно на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК
е приспаднато времето на изтърпяната част от наказанието и "задържането
под стража" по кумулираните осъждания.
Възражението на жалбоподателя в процесния случай е по отношение на
приложението на чл. 24 НК, с което е увеличено общото най-тежко наказание
с 5 месеца "лишаване от свобода", като от формална гледна точка са налице
2
предпоставките визирани в цитираната норма.
От една страна няма как да не се отчетат множеството осъждания на
Н.Н., въпреки възраженията на защитата, са факт, който има много ярко
отражение върху обществената опасност на дееца и това, че същият
многократно е извършвал престъпления, които преимуществено са срещу
собствеността и което от своя страна по категоричен начин рефлектира върху
характеристичните данни на осъдения. Не е за пренебрегване и още едно
обстоятелство, че в един кратък период от време, в рамките на по-малко от
година, след четвъртото по ред осъждане, жалбоподателят извършва поредни
четири престъпления против собствеността, за които в процесния случай
става дума.
На следващо място не е без значение и друго обстоятелство, че
кумулираните наказания са за деяния извършени в изпитателния срок по
осъждане, с което са кумулирани четири присъди, което също дава отражение
върху приложението на чл. 24 НК, тъй като показва една престъпна нагласа,
тенденция и липса на успех за каквато й да е ресоциализация в обществото.
Тоест, по отношение на жалбоподателя ще бъде нужно да се работи
професионално за едни по-дълъг период от време със съответната експертиза
в местата за лишаване от свобода във връзка с неговото поправяне, за да се
преценят какви са проблемите при адаптирането му в обществото при всяко
едно поредно изтърпяване на наказание.
При това положение за постигане целите на наказанието спрямо Н. се
налага приложението на чл. 24 от НК, в определения от първия съд размер,
който съотнесен към размера на общото наказание, настоящият съдебен
състав определи като съответен на тежестта на включените в съвкупността
деяния и на личността на дееца.
Увеличаване на общото най-тежко наказание от 10 месеца лишаване от
свобода с пет месеца, при групирането на наказания би се явило съответно на
степента на обществена опасност на деянията и на осъденото лице.
Поради тези съображения, основаващи се на законово предвидената
компетентност на съда в настоящото производство и при съвпадащите крайни
изводи с тези на първата инстанция, настоящият съдебен състав счете за
неоснователно оплакването на жалбоподателя относно увеличението по реда
на чл. 24 НК на определеното общо най-тежко наказание. С оглед на това и
цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, съдът счете, че не
се налага отмяна или изменение на същия, поради което
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 287 от 19.07.2021 г. по ЧНД № 1237/21
г. по описа на РС - Плевен, III с-в, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК,
са групирани наложените на Н. К. Н. наказания лишаване от свобода по
НОХД № 905/21 г. по описа на РС - Плевен, НОХД № 280/21 г. по описа на
РС – Плевен, НОХД № 861/21 г., по описа на РС – Плевен, както и по НОХД
№ 103/21 г., по описа на РС – Плевен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4