№
......, 11.12.2020 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1356 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С влязло в сила
определение № 1008 от 14.05.2020 г. производството по делото е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК поради настъпила смърт на ответника И.Л.Г..
По указание на
съда, по реда на чл.230, ал.2 от ГПК, третото лице помагач – „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД депозира молба с приложено удостоверение за
наследници от 18.11.2020 г. с изх. № 03-23-38_001 на общ. Пазарджик,
установяващо наследниците и правоприемниците на починалия ответник, както
следва: Г.Г.Г., ЕГН ********** - съпруга, Г.И. Г., ЕГН ********** – син и Л.И. Г.,
ЕГН ********** – син и тримата с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Витоша“ № 95.
Съобразено с
горното, съдът прецени, че са налице основанията на чл.230, ал.1 от ГПК
спряното производство по настоящото
гр.д. № 1356/2019 г. по описа на РС Пазарджик да бъде възобновено поради
отстраняване на пречките за движението му. Производството следва да започне от
онова действие, при което е било спряно /чл.230, ал.3 от ГПК/. Новоустановените
наследници-правоприемници на починалия ответник следва да бъде конституиран
като страна по делото при продължаване на производството в тяхно лице на
основание чл.227 ГПК.
С оглед етапа,
на който е спряно производството по делото, същото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание:
Производството е образувано по повод искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панайот Волов ” № 29, ет. 3,
представлявано по закон от Т.Я.К., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Д.В.А.
– юрисконсулт, против И.Л.Г., ЕГН **********,***, с което да признае за
установено по отношение на ответната страна, че същата дължи на ищцовото
дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016
г. - 659 лева главница; 109,05 лева договорна лихва за периода от 14 октомври
2016 г. - датата на първата вноска до 01 декември 2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.; 575,62 лева - такси и комисионни за
допълнителни услуги; 19,36 лева мораторна лихва за периода от 02 декември 2017
г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на
подаване на заявлението - 11 януари 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба се излагат
обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер по Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /цесионер/, по силата на който процесното вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
По силата на Договор за потребителски
кредит № 2850762/05.2016 г., И.Л.Г. получил такъв в размер на 750 лева срещу
задължението да го върне, съобразно условията на договора, в размера от 1755,60
лева, ведно с договорна лихва и такси, платими на 60 седмични погасителни вноски,
всяка от по 26,26 лева. Същият извършил плащания в размер на 231,50 лева.
Твърди се, че за ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит, И.Г. дължи
договорна лихва в размер на 109,05 лева за периода от 14.10.2016 г. - датата на
първата вноска до 01 декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на
договора, както и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 19,36
лева, за периода от 02 декември 2017 г. - датата, следваща деня на настъпване
на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г.,
тъй като е трябвало да изплати целия заем на 01.12.2017 г. - последната падежна
дата.
С подписване на договора, се твърди, че И.Г.
се съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги.
Същите съставлявали - Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса за
услуга „Кредит у дома“. Съгласно клаузите на процесния договор, таксата за
оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с
цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома“ била по избор на
Клиента, като Кредиторът се задължил да предоставя на Клиента допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, И.Г. се задължил
да заплати на кредитодателя такса. Сочи се, че подписвайки договора, ответникът
удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит у дома е
допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си бил удостоверил,
че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането
на допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой
по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с
разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Във връзка с горното
претендира, таксите и комисионните за допълнителни услуги в размер на 575,62
лева.
По силата на цитирания Договор за цесия,
придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото дружество предприело
постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на
парично задължение за дължимите вземания по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на
РС Пазарджик. Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и по повод указанията на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на вземанията си
по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба не съдържа данни И.Г. да е уведомен за извършената цесия на вземанията, като ищецът
претендира Уведомлението за цесията да бъде връчено на ответната страна, заедно
с преписа към исковата молба и доказателствата към нея.
Претендира за присъждане на направените
разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
С определение №3765/31.12.2019 г. съдът
е конституирал „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от изпълнителните директори Н.С. и М.Д. Р.В.Д. като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
С определение № 495/20.02.2020г. на И.Г.
е предоставена правна помощ, като за служебен адвокат му е назначена М.П. ***.
Доколкото към момента са налице
основанията за прекратяване на правната помощ на основание чл.96 ал.1 т. 2 от ГПК, то адвокат П. следва да бъде освободена от ангажиментите в настоящото
производство.
В хода на производството ответникът И.Л.Г.
е починал на 14.04.2020 г..
Правна квалификация:
Предявени са от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД против Д.Г.Д. по реда на чл.422 ГПК, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240,
ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД искове за установяване на парични
вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в
полза на ищеца.
Обстоятелства, на които ответникът основават
възраженията си:
В срока по чл.131 ГПК е постъпило
възражение от Г.И. Г., в което се сочи,
че иска е неоснователен и се твърди се, че е с мозъчен инфаркт /инсулт/ и е
неподвижен на легло и има амнезия. Не помнил нищо за този кредит.
Постъпил е отговор от назначения на
починалия И.Г. служебен адвокат М.К.П.,***, в който оспорва исковете като
неоснователни.
Прави възражение за нищожност на
договора, тъй като същият противоречал на закона и на добрите нрави. Оспорва
общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценка на досие, която
неизвестно защо се изчислявала в двоен размер /Общо Б + В/.
Оспорва и претендираната от ищеца сума
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
Счита за неравноправна и клаузата за
услуга „КРЕДИТ У ДОМА” , чийто размер бил 90 % от кредита, а и по делото не се
сочили доказателства, че реално същата е била предоставена на ответника, тъй
като ако задълженията по договора не са били обявени за предсрочно изискуеми,
за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на
негов служител на адреса на ответника.
Твърди, че договорът е недействителен,
поради неспазване на специалните изисквания на ЗПК. Липсвало погасителен план,
който да съдържа разбивка на всяка вноска, както и лихвата. Нямало информация
за размера, броя и датите на вноските. Липсвали данни от кога настъпвала
изискуемостта на вземането, както и изпадане на ответника в забава за
плащането.
Сочи, че в процесния случай ответникът
не е бил уведомен надлежно за извършената цесия. Оспорва претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени искания:
Представените от ищцовото дружество с
исковата молба писмени доказателства и представените с т.н. „Възражение“
депозирано от починалия ответник следва да бъдат допуснати до събиране като
допустими, относими и необходими.
БЕЗСПОРНО е между
страните и ненуждаещо се от доказване е, че между Г.И. Г. и „Изи Асет
Мениджмънт” АД е сключен Договор за потребителски кредит № 2850762/05.2016 г.,
по силата на който на Г. е предоставен паричен заем в размер на 750 лева, като Г.
е извършил плащания в размер на 231,50 лева.
По делото липсват въведени други,
неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Следва да се
укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че
между И.Г. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за потребителски кредит
№ 2850762/05.2016 г., по силата на който на
Д. е предоставен паричен заем в размер на 750 лева, размера на вземането
по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпилия краен
срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 03.06.2019
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017
г., за което ответникът е уведомен; наличието на
валидно уговорена клауза за такси и комисионни за допълнителни услуги.
Указва на ищеца,
че не е приложил погасителен план към Договор за потребителски кредит №
2850762/05.2016 г.
Ответната страна
следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договора,
респ. наличието на правопогасяващи това вземане факти, наведените
правоизключващи възражения.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О
П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл.230, ал.1 ГПК, производството по гр.д. № 1356/2019 г. по
описа на РС Пазарджик.
КОНСТИТУИРА като ответници Г.Г.Г.,
ЕГН ********** - съпруга, Г.И. Г., ЕГН ********** – син и Л.И. Г., ЕГН **********
– син и тримата с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Витоша“ № 95 при продължаване на
производството по делото в тяхно лице на основание чл.227 от ГПК.
НАСРОЧВА производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2021 год. от 10:40
часа, за която дата и час да се призоват страните – ищецът, НОВОКОНСТИТУИРАНИТЕ СТРАНИ КАТО ОТВЕТНИЦИ
и третото лице помагач, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
НА
ОСНОВАНИЕ
чл.96 ал.1 т.2 ГПК, прекратява правната помощ предоставена на починалия И.Л.Г.,
поради което адвокат М.П. следва да бъде освободена от служебната ангажираност в
настоящото производство.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад по делото.
СЪДЪТ обявява на
страните, че ще се произнесе служебно по валидността на клаузите на договора.
ДОПУСКА представените с
исковата молба и представените с т.н. „Възражение“ депозирано от починалия И.Г.
писмени доказателства.
ПРИОБЩАВА към
доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на
РС Пазарджик.
БЕЗСПОРНО между страните
и ненуждаещо се от доказване е, че между Г.И. Г. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2850762/05.2016 г., по силата на
който на Г. е предоставен паричен заем в размер на 750 лева, като Г. е извършил
плащания в размер на 231,50 лева.
По делото липсват въведени други,
неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи твърденията си, че между И.Г. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2850762/05.2016 г., по силата на
който на Д. е предоставен паричен заем в
размер на 750 лева, размера на вземането по пера и изискуемостта на
задълженията по договора поради настъпилия краен срок на същия, както и че
вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., за което
ответникът е уведомен; наличието на
валидно уговорена клауза за такси и комисионни за допълнителни услуги.
УКАЗВА на ищеца, че следва да приложи
погасителен план към Договор за потребителски кредит № 2850762/05.2016 г. до
дата на следващото съдебно заседание с преписи за ответниците.
УКАЗВА на ответната страна,
че следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по
договора, респ. наличието на правопогасяващи това вземане факти, наведените
правоизключващи възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за извънсъдебно уреждане на спора.
УКАЗВА на
страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила
решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: