№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 7345 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 333396/07.02.2018г., постановено по гр. д. № 50941/2016г.,
Софийски районен съд (СРС) е отхвърлил изцяло
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.М.М., М.Р.М.,
Е.Р.М., Ю.В.А. и П. В. А., за установяване, че дължат разделно претендираната
от ищеца цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2014г. за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, както и обезщетение за забава
върху главницата за периода 14.09.2014г.-17.06.2016г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение. Излагат се
съображения за неговата неправилност поради допуснато процесуално нарушение и
необоснованост изводите на съда. Поддържа се, че по делото е установено
обстоятелството, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и като такива
дължат заплащане на нейната стойност. Съобразно изложеното се моли решението да
бъде отменено в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците Ю.А. и П.А., в който се излагат съображения за
нейната неоснователност.
Останалите ответници – Р.М.,
М.М. и Е.М., не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач на
страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД не е изразило становище.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да отхвърли предявените претенции, районният съд е приел, че от
събраните доказателства не може да се направи извод, че ответниците се намират
в продажбено правоотношение с ищеца. Поради недоказаност на юридическите факти
от правопораждащия претендираното субективно материално право фактически
състав, искът за главница е отхвърлен. Тъй като претенцията за заплащане на
лихва е акцесорна спрямо главното вземане, е отхвърлена и последната.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
като
не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. От изложената
нормативна уредба и приетото задължително тълкуване се извежда заключението, че
с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е установена законова презумпция, съобразно
която всяко лице, за което се установи, че е собственик или вещен ползвател на
имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, се счита по силата
на закона клиент на топлинна енергия, съответно страна по неформален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с доставчика.
От съвкупния анализ на събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства съдът намира, че е установено наличието на
собственост от страна на ответниците върху топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за процесния период
м.05.2013г.-м.04.2014г. Представено е съобщение /л. 11/ от Столична община,
район „Младост“, в което е посочено, че процесният имот е закупен на
18.11.1991г. от П. В.И.и М.Н.И.. От намиращото се на л. 13 удостоверение за
наследници се изяснява, че М.И.е починала на 09.11.1999г., като е оставила за
свои законни наследници П. И.- съпруг, И. М. – дъщеря и Р.И.– дъщеря. Видно от
исковата молба на л. 9, П. И.е предявил иск за съдебна делба срещу И. М. и Р.И.за
процесния имот, като в обстоятелствената част, като факти от които произтича
съсобствеността им, е посочил покупко-продажба и наследство за П. И.и
наследствено правоприемство за И. М. и Р.И.от общия им наследодател – М.И..
Като приложение към исковата молба ищецът е описал договор за продажба на
държавен недвижим имот от 18.11.1991г. От представения на л. 56 съдебен
протокол се установява, че на 08.06.2015г. по в. гр. д. № 11317/2010г. по описа
на СГС е одобрена спогодба между съделителите Ю.А. и П.А. от една страна (като
правоприемници на Р.П.И.), които са притежавали общо ½ ид. част от имота,
и И. М. от друга страна, която е притежавала останалата ½ ид. част от
имота. Със съдебната спогодба целият имот се предоставя в общ дял на Ю.А. и П.А.
при равни квоти, а И. М. получава парично уравнение на дела си. Доколкото
спогодбата е одобрена на 08.06.2015г. и с влизането й в сила е извършена
подялбата на имота и поставянето му в изключителна собственост само на Ю.А. и П.А.,
то съдът приема, че за процесния период м.05.2013г.-м.04.2014г. имотът е бил
съсобствен между ответниците Ю.А., П.А. и И. М. при квоти ½ ид. част за
първите двама и ½ ид. част за последния съсобственик. И. М. е починала в
хода на настоящото производство и е оставила за свои правоприемници
конституираните в първоинстанционното производство като ответници Р.М., М.М. и Е.М..
От представените в първоинстанционното производство протокол от общо събрание на етажните собственици и договор за извършване на услугата индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, както и от приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът счита за обективна и компетентно изготвена, се установява, че сградата, в която се намира процесното жилище, е в режим на етажна собственост и е присъединена към топлопреносната мрежа, като е монтиран и общ топломер в абонатната станция.
Ето защо въззивната
инстнация приема, че между страните по спора е съществувало правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения.
От заключението на СТЕ,
което не е оспорено от страните, се достига до извода, че за процесния период в
имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и
2бр. водомери за топла вода, като на отоплителните тела /в хол, кухня и две
стаи/ не са поставяни ИРРО, а са били пломбирани. Вещото лице е установило, че
топлата вода е начислявана по реален отчет, а стойността на потребената
топлоенергия за отопление е изчислена в съответствие със заложената формула по
т. 6.5. от приложение към 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г., тъй като
отоплителните тела са без уреди за измерване. Експертът е заключил, че за
периода м.05.2013г.-м.04.2014г. стойността на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация, отопление на имот и битово горещо водоснабдяване възлиза на
2420,41лв. Доколкото обаче претенцията на ищеца е за сумата от 2420,38лв. и с
оглед принципа на диспозитивното начало, то същата следва да бъде уважена за
2420,38лв. или в пълния предявен размер.
Направеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за
неоснователно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК
на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, от когато се счита предявен искът съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е от дата
30.06.2016г. Съгласно общите условия от 2008г., купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за м. май 2013г. е станало
изискуемо на 01.07.2013г. и от тази дата е започнала да тече тригодишната погасителната
давност, която изтича на 01.07.2016г. Заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е депозирано на 30.06.2016г., тоест един ден преди изтичане на
давността. Поради това вземанията, предмет на исковата претенция, не са
погасени по давност.
При установавяване изпълнение задължението на ищеца за
доставка на топлинна енергия, в тежест на ответната страна е да докаже
изпълнение на насрещното си задължение по заплащане на нейната стойност. Ответниците
не ангажират доказателства за извършени плащания, а и не твърдят такива, поради
което предявеният иск за главница се явява изцяло основателен.
Настоящият състав намира за основателен и предявеният
акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата. Съгласно общите условия от 2008г., купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30 дни
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ
последния тридесети ден, клиентът изпада в забава за задължението си и дължи
мораторна лихва. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните, законната лихва за забава върху
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2014г. възлиза на
сумата от 446,30лв. Претенцията обаче е заведена за сумата от 432,80лв. и за
периода 14.09.2014г.-17.06.2016г., като съдът е ограничен от искането на
страната и не може да присъди повече от търсеното с исковата молба. Ето защо
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват изцяло основателни.
По отношение на ответниците Р.М., М.М. и Е.М.,
встъпили в хода на процеса на основание на чл. 227 ГПК като правоприемници на
починалия им праводател И. М., предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
следва да бъдат уважени изцяло при
разделна дължимост на сумите, всеки по 1/3 част, както следва: искът по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1210,19лв., представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2014г., и искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 216,40лв., представляваща законна лихва за забава
върху главните вземания за периода 14.09.2014г.-17.06.2016г.
Спрямо ответниците Ю.А. и П.А. също следва да бъдат
уважени изцяло предявените искове, като спрямо всеки от тях бъде признато за
установено, че дължи сумата от 605,10лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2014г., и сумата от 108,20лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
14.09.2014г.-17.06.2016г.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
При този изход на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. В заповедното производство същият е
сторил разноски в размер на 386,92лв., от които 57,06лв. за държавна такса и 329,86лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В първоинстанционното производство ищецът е
доказал разноски в общ размер на 642,94лв. за платените държавна такса и
възнаграждение за вещи лица, както и е претендирал заплащане на 300лв.
юрисконсултско възнаграждение, като не е направено възражение за прекомерност.
Пред въззивната инстанция ищецът е сторил разноски в размер на 150лв. за
платена държавна такса и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
333396/07.02.2018г., постановено по гр. д. № 50941/2016г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 113-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу
Ю.В.А., ЕГН: **********, П. В. А., ЕГН: **********, Р.М.М., ЕГН: **********, М.Р.М.,
ЕГН: **********, и Е.Р.М., ЕГН: ********** (последните трима конституирани в
процеса на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалия първоначален
ответник И. П. М., ЕГН: **********), че ответниците дължат разделно на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Ю.В.А. и П. В. А. всеки по 605,10лв. /шестстотин и пет лева и десет стотинки/, а Р.М.М., М.Р.М.
и Е.Р.М. всеки по 403,40лв. /четиристотин и три лева и
четиридесет стотинки/, които суми представляват стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2014г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю.В.А. и П. В. А. всеки по 108,20лв.
/сто и осем лева и двадесет стотинки/, а Р.М.М., М.Р.М. и Е.Р.М. всеки по 72,13лв. /седемдесет и два
лева и тринадесет стотинки/, които суми представляват законна лихва
за забава върху главницата за периода 14.09.2014г.-17.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на заявлението – 30.06.2016г. до
окончателното плащане, като за всички суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36023/2016г. по описа на СРС,
113-ти състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.В.А., ЕГН: **********, П. В. А., ЕГН: **********,
Р.М.М., ЕГН: **********, М.Р.М., ЕГН: **********, и Е.Р.М., ЕГН: **********, да заплатят на Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1529,86лв. /хиляда петстотин
двадесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, от които 386,92лв. разноски
за заповедното производство, 942,94лв. разноски за първоинстанционното
производство и 200лв. разноски за въззивното производство, при квоти по 3/12 части за Ю.В.А. и П. В. А. и по 2/12 части за Р.М.М., М.Р.М.
и Е.Р.М..
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.