Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.05.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На седми май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 4547 по описа
за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София
твърди в исковата си молба, че на 01.11.2016 г. било подписано приложение 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2516890/18.03.2016 г., било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне. В изпълнение на
изискванията на закона ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2516890 от 15.08.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Видно от обратна разписка към
товарителница № 67954170, ответникът получил лично писмото на 16.08.2018 г. В случая следвало да се има
предвид, че „Агенция за събиране на вземания"ЕАД била упълномощена, в
качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно
от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. На 18.03.2016 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и К.Г.К. /заемател/ бил
сключен Договор за паричен заем с № 2516890 в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 700 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на
кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 746,72 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 46,72 лв. Съгласно клаузите
на договора за паричен заем заемателят се задължил да върне кредита в срок до
08.07.2016 г., на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 46,67 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 25.03.2016 г., а падежът
на последната погасителна вноска - 08.07.2016 г. С подписването на договора за
заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласил се с тях и изразил желание договорът да бъде сключен. На основание чл.
16, ал. 2 от сключения договор за паричен заем, заемателят заявил, че е
запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай че
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения съгласно уговореното от страните на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 268,48 лева, за която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер
на 16,78 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят,
била в размер на 63,45 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 16.04.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 100,48 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, погасена до момента, била в размер на 196,00 лв., с която
били погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 55,99 лв., договорна
лихва: 15,21 лв., главница: 124,80 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 08.07.2016 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. С оглед изложеното претендирал от длъжника К.Г.К., като
заемател по договор за заем на физическо лице, сключен на 18.03.2016 г. с №
2516890, да му заплати главница 575,20 лв., договорна лихва 31,51 лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение
212,49 лв., обезщетение за забава в размер на 100,48 лв. и такса разходи в
размер на 45,00 лв. или обща
сума в размер на 964,68 лв. В тази връзка за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил
претенцията му и по образуваното ч. гр. д. 1025/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния му интерес от
подаването на настоящата искова молба. Моли съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да признаете за установено по отношение на длъжника К.Г.К., ЕГН
**********,*** , че същият му дължи сумите както следва: 575,20 лв., представляващи главница по
договор за паричен заем; 31,51
лв., представляващи договорна лихва: от 15,04.2016 г. до 08.07.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 212,49 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
15.04.2016 г. до 08.07.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 100,48 лв., представляващи обезщетение
за забава: за периода от 16.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, и
разноските, направени в хода на настоящото производство.
Ответникът К.Г.К., чрез назначения му особен представител – адв. В.З., оспорва предявения иск. Счита,
че цесията не била съобщена съгласно изискванията на чл. 99 ЗЗД и ответникът не
бил наясно къде, на кого и защо трябвало да плати. Цесията не била надлежно
съобщена на длъжника и той не бил получил нито един от документите, свързани с
цесията преди датата на входиране на заявлението по образуваното ЧГР дело пред
Районен съд гр.Стара 3агора. В исковата си молба ищецът не бил изложил
твърдения, а и не представял доказателства относно това, че предишният кредитор
на ответника е уведомил длъжника
си за цесията преди завеждане на заповедното производство пред Районен съд
Стара Загора. Предявяването на исковата молба и получаването й от
ответника-длъжник не можело да се приеме за валидно уведомление за извършената
цесия. Поради това и към настоящия момент, титуляр на процесното вземане бил
цедентът „Изи Асент Мениджмънт" АД. Тъй като цесията нямала действие
спрямо длъжника, то и длъжникът продължавал да е задължен спрямо цедента „Изи
Асент Мениджмънт"АД, а не към цесионера - ищец "Агенция за събирания
на вземанията"ЕАД. С оглед изложеното, счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи.
По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича,
а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 1025/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 617/06.03.2018 г.
за сумата 575,20 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по договор
за паричен заем № 2516890 от 18.03.2016 г., с 31,51 лева договорна лихва за периода от 15.04.2016 г.
до 08.07.2016 г., с 45,00 лева такса
разходи, с
212,49 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
15.04.2016 г. до 08.07.2016 г., със 100,48 лева обезщетение
за забава за периода от 16.04.2016 г. до 01.03.2018 г. и законна лихва от
01.03.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на
установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата
искова молба.
Ищецът
претендира вземане по представения договор за паричен заем № 2516890 от
18.03.2016 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София е предоставило на
ответника паричен заем в размер на 700 лв. със срок на заема 16 седмици,
като погасяването на общата дължима сума в размер на 746,72 лв. следва да се
извършва на 16 седмични вноски в размер на 46,67 лв. Съобразно чл.5 от договора
крайният срок за погасяване на задължението е 08.07.2016 г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че остатъкът от задължението по процесния договор за паричен заем е
общо 864,20 лв. и включва: 575,20 лв.
- главница; 31,51 лв. - договорна
лихва от 4-та до 16-та вноска; 45 лв. – такса разходи за
извънсъдебно събиране; 212,49
лв. – неустойка от 4-та до 16-та вноска. Вещото лице не е установило
плащания след прехвърляне на вземането. Заключението е обосновано, компетентно
и съответстващо на останалите доказателства по делото, поради което съдът го
възприема изцяло.
От
горепосочените доказателства съдът намира за установени вземанията на кредитора
за главница и договорна лихва по кредита в заявените в заповедното производство
размери.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е в забава от 16.04.2016 г. /падежа на 4-та вноска/, от който момент
се претендира и мораторната лихва. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че след тази дата ответникът не е погасявал
задължението си по договора за паричен заем, както и че размерът на законната
лихва за периода на забавата /16.04.2016 г. – 01.03.2019 г./ върху дължимата
сума е 100,48 лв. С оглед на това съдът намира за доказан и претендираният
в заповедното производство размер на
лихвата за забава.
В случая спорното материално правоотношение попада в
легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед
на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на
ЗПК.
Претенцията за такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието
й с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които при забава на
потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В исковата молба е посочено, че претендираните
разходи са начислени на длъжника, тъй като било уговорено, че в случай че
заемателят забави с повече от 30 календарни дни плащането на падежа на
погасителна вноска, дължи такса за разходите по изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и прочие за събиране на просрочените вземания, която такса се начислявала за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. При това положение е
очевидно, че искането за посочените разходи противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК,
според които забавата на потребителя поражда единствено възможност за кредитора
да получи законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
но не и такива разходи. Освен това начислената такса за разходите на кредитора
за администриране на дейността по извънсъдебно събиране на кредита противоречи
на чл.10а, ал.1 ЗПК, който предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Очевидно в случая не се касае за допълнителна услуга,
която заемодателят предоставя на заемателя, тъй като събирането на задължението
е дейност, ползваща единствено самия кредитор, поради което и таксата е
начислена в нарушение за закона.
Нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието
й с добрите нрави се явява и претендираната неустойка за неизпълнение на
задължение. Според твърденията на ищеца неустойката е за неизпълнение на
задължението на длъжника по чл.4 от договора
за паричен заем да осигури
обезпечение на задължението. Очевидно в случая неустойката е уговорена не като
обезщетение за неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора за паричен
заем, а за допълнително изискване на кредитора за обезпечаване на задължението.
С оглед на това неустойката противоречи на разпоредбата на чл.92 ЗЗД,
дефинираща неустойката като предварително уговорено обезщетение за
неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на
задължението. Процесната неустойка не обезпечава изпълнението и не обезщетява
кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на
заетата сума, а за друго наложено от заемодателя изискване във връзка с
обезпечаването на задължението. Така заемополучателят би дължал неустойка дори
и при изпълнение на същинското си задължение по заемния договор, ако не осигури
поръчител в тридневен срок от сключване на договора. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите на
неустойката обезщетителна и обезпечителна функции и се превръща в необоснована
санкция за длъжника, необусловена от неизпълнение на същинско договорно
задължение, както и и в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Ищецът твърди, че е частен
правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София по силата на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към
договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са
и доказателства за извършени действия по уведомяване на ответника за цесията –
обратна разписка от 16.08.2018 г. /л.19 от делото/. Тези документи са получени от ответника и с
преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е надлежно
уведомен за цесията /в този смисъл е решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.
С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен досежно сумата 575,20 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2516890 от 18.03.2016 г., с
31,51 лева договорна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 08.07.2016 г., със
100,48 лева обезщетение за забава за
периода от 16.04.2016 г. до 01.03.2018 г. и законна лихва от 01.03.2018 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 617/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1025/2018 г. по
описа на Старозагорския районен съд. В останалата част относно сумата 45,00
лева такса разходи и сумата 212,49 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 15.04.2016 г. до 08.07.2016 г.,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 617/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1025/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
съобразно установената част от вземането в размер на 18,32 лв., представляващи
държавна такса и юрисконсултко възнаграждение, и направените в настоящото
производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 385,45
лв., представляващи държавна такса, юрисконсултко възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К.Г.К. *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, за сумата 575,20 лева за главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2516890 от
18.03.2016 г., с 31,51 лева договорна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 08.07.2016
г., със 100,48 лева обезщетение за
забава за периода от 16.04.2016 г. до 01.03.2018 г. и законна лихва от
01.03.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 617/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1025/2018
г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против К.Г.К. *** иск за установяване съществуването на
вземането за сумата 45,00 лева такса разходи и сумата 212,49 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 15.04.2016 г. до 08.07.2016 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 617/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1025/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.К.
*** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 18,32 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както
и сумата 385,45 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: