Р Е Ш Е Н И Е
№
............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На шести февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2. М. И.а-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от административния съдия М. И.а- Даскалова КНАХД №3346 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна срещу Решение №1995/06.11.2019г.,
постановено по НАХД №1485/2019г. по
описа на Районен съд –Варна, с което е отменено НП №03-009879/30.05.2018г. на Директора
на Дирекция „ИТ“, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на „ЕРГ
07“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция от 5000лв. за нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се
твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Считат за правилно
установено в хода на административно-наказателното производство, че отношенията
между лицето установено на строежа и „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна са отношения между
работник и работодател, какъвто дружеството било по смисъла на §1 т.1 от ДР на
КТ. След като работникът бил допуснат до работа без подписан и връчен трудов
договор с този работодател, законосъобразно било издадено НП, с изискуемото
съдържание. Всяко физическо лице се идентифицирало с данните, които предоставя
по време на проверката. В случая то посочило трите си имена и дата на раждане,
което било достатъчно за идентификацията му. С оглед на това правилно било
издадено на работодателя му НП и не били налице основания за отмяната му. Поради
това молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него спора да бъде решен
по същество и да бъде потвърдено НП №03-009879/30.05.2018г.
на директора на Дирекция „ИТ“- Варна като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание се явява юрисконсулт, който поддържа оплакването за неправилно
приложение на материалния закон от ВРС и моли жалбата да бъде уважена и отменено
Решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна
чрез процесуален представител депозира писмено възражение със становище за
неоснователност на касационната жалба. Подробно излага съображенията, поради
които намира оплакванията в нея за необосновани. Правилно ВРС установил, че не
съществува в НБД „Население“ лице с посоченото име и дата на раждане, които са
посочени в декларацията и след като не е ясно кой е автора й тя не била
кредитирана. Правилно било установено различието в данните в обстоятелствената
част на АУАН и на НП. В съответствие с доказателствата и установеното от тях били
изводите, че НП е незаконосъобразно издадено, в производство проведено при
съществено нарушение на правилата, в резултат на което не били изяснени
еднозначно всички факти и обстоятелства, с оглед на които е прието от
наказващият орган, че дружеството е извършило нарушението за което му е
наложена санкцията. Споделят приетото от ВРС, че не са събрани доказателства,
че към 11.05.2018г. дружеството е било в трудово правоотношение с лице с
посочените в НП имена и дата на раждане, поради което правилно и законосъобразно
ВРС заключил, че извършването на нарушението не е доказано и отменил НП. Като
аргумент в подкрепа на този извод изтъкват факта, че по отношение на двете
лица, които са били допуснати от дружеството на строежа е установено наличие на
сключени с тях трудови договори, които са регистрирани в НАП, уведомленията за
което са им били предадени в деня, в който са допуснати до работа, но с няколко
часа забавяне, за които нарушение наложените им санкции с НП били намалени на
1500лв. Поради това молят касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище за оставяне на касационната жалба без
уважение. Предлага Решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав след като
извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение
на закона.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и
допустимо.
Правилно са преценени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, при съобразяване
на разпределението на доказателствената тежест между страните. Като
контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд изложени в решението.
ВРС отменил издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ НП
№03-009879/30.05.2018г., с което на „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна на основание чл.416
ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 5000лв. за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установявало това дружество в
качеството на работодател да е допуснало на 11.05.2018г. до работа на
строителен обект- еднофамилна жилищна сграда в гр.Варна, УПИ ХХVІ-1321 /ПИ
10135.2508.1321, кв.87 по плана на м.“Сотира“ лице с имена В. И. роден на ***г.
да престира труд в полза на дружеството при уговорени работно време, работно
място и трудово възнаграждение. ВРС установил, че от Дирекция „ИТ“-Варна не са ангажирани
каквито и да било доказателства, че лице с имена В. И. роден на ***г. съществува,
нито посоченото в АУАН лице със същите имена но с дата на раждане ***г. С оглед
различната дата на раждане в АУАН и в НП на лицето, което органите приели, че е
допуснато до работа, правилно ВРС намерил, че е налице разлика в обвинението
предявено на дружеството с АУАН и това в НП. В съответствие с доказателствата в
Решението е посочено, че от събраните гласни доказателства се установява, че на
строежа е имало три лица, но не е доказано сред тях имало ли е лице с имена В.
И.. Няма спор, че самоличността на лицата не е била установена по предвидения в
закона ред и не са установени трите имена и ЕГН, поради което вкл. и в
съдебната фаза е направило невъзможно установяване на самоличността на този,
който се представил като В. И.. Правилно ВРС взел предвид, че в протокола от
извършената на дружеството проверка няма данни за допускане до работа и
установяване на обекта на дружеството на лице с имена В. И. И., както и че в още в писмените възражения
срещу АУАН дружеството е посочило, че такова лице не е престирало труд за него,
не е изпълнявало трудови функции на общ работник, че такова не е познато на
управителя и не съществува. Основателно ВРС отчел, че още в писменото
възражение представляващият дружеството е поискал това лице да бъде издирено,
да бъдат снети обяснения от него и да бъде съпоставено в очна ставка с
проверяващите, което не е уважено от наказващия орган. Предвид на това и в
изпълнение на служебното начало от ВРС са изискани служебни справки в
националния регистър на населението, в който не е установено да има лице с
имена В. И. И. родено на ***г., нито на 24.08.1996г. При правилна преценка в
съвкупност на доказателствата, сред които са тези справки, докладните от
органите на МВР за неустановяването на такова лице на посочения в декларацията
адрес и заявеното от свидетеля, който е работил на обекта по време на
проверката, че не е работил с такова лице и не познава В. И. И., ВРС не
кредитирал наличната в преписката декларация от лице с тези имена и намерил за
недоказано описаното в АУАН и в НП обстоятелство, че лице с тези имена е било
констатирано при проверката да работи на обекта.
Правилно и законосъобразно
ВРС е намерил, че по дело не е доказано към 11.05.2018г. „ЕРГ
07“ЕООД-гр.Варна да е било в трудови правоотношения с лице с имена В. И. И. родено
на ***г., нито родено на ***г., поради което не е доказано, че дружество е имало
качеството на работодател спрямо лицето посочено в НП, поради което с него
неправилно и незаконосъобразно била му била наложена санкция за нарушение,
което не е доказано да е извършило.
Правилно ВРС е приложил
материалния закон към фактическите установявания и формирал извода, че в
несъответствие с доказателствата наказващият орган приел, че лице с имена В. И.
И. роден на ***г. е престирало труд в полза на „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна. Това
дружество не е доказано да е "работодател" по смисъла §1 т.1 от ДР на
КТ на такова лице към 11.05.2018г. При конкретните възражения в тази насока още
срещу АУАН, преди издаване на НП е следвало да бъде извършена проверка по
спорните факти и обстоятелства и те да бъдат изяснени. Като не е направено това
преди произнасяне на наказващият орган, е способствало да бъде издадено НП с
което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
„Ерг 07“ЕООД-Варна в качеството на работодател на лице, каквото не се
установява да съществува и по отношение на което дружеството няма такова
качество. Правилно е приложен от ВРС материалния закон, като е постановено, че
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, но при съществено
нарушение на процесуалните правила довели до незаконосъобразност на НП и
постановил неговата отмяна.
Правилно е заключено, че
описаното в АУАН и в НП нарушение не е доказано по категоричен начин. По
аргумент от чл.303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно установено и
доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на предположения. След като
събраните писмени и гласни доказателства не доказват констатацията на АНО за
основните факти и обстоятелства описани в НП и в АУАН, с оглед на които е
прието, че е осъществено нарушението, обоснован и законосъобразен е извода на
ВРС, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Касационният състав не
установи наличие на основание за отмяна на въззивното решение по чл.348 ал.1
т.1 от НПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно, издадено
след като са изяснени релевантните факти и обстоятелства от значение за
правилното разрешаване на спора, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
своевременно направеното от процесуалният представител на касатора - Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява неоснователно, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Водим от което и на
основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1995/06.11.2019г.,
постановено по НАХД №1485/2019г. на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.