№ 6143
гр. С, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110133143 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу В. М. В., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
главница в размер на 1 537,26 лв. /хиляда петстотин тридесет и седем лева и 26 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в
размер на 370,05 лв./триста и седемдесет лева и 05 стотинки/, главница в размер на 23,48 лв.
/двадесет и три лева и 48 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
08.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,78 лв. /четири лева и 78 стотинки/
за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2021 г. По така подаденото заявление било образувано
гр.дело № 58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. От В. М. В. било подадено възражение, поради което на “ф-ма”
ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3, магазин №2, аб.№412910 е
потребявал топлинна енергия за посочения период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., която не
е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същата дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът В. М. В., с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се прави възражение за
1
изтекла погасителна давност. Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че
общия топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки.
Излагат се доводи за недължимост на сумата за цена на услуга дялово разпределение.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. По делото не се спори, че В. М.
В. е собственик на нежилищен топлоснабден обект - магазин №2, находящ се в гр.С, ж.к.М,
бл.54А, вх.3. Не се спори и, че в имота се потребява ТЕ, като доколкото същия е
нежилищен, приложими са правилата за регламентиране доставката на ТЕ за стопански
нужди. В чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е посочено, е продажбата на ТЕ за стопански нужди се
осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. ОУ се изготвят
от „ф-ма” ЕАД и се одобряват от ДКЕВР. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството, както и правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната
разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Не се
спори, че представените по делото ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди са
публикувани надлежно, поради което същите са влезли в сила. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнила правото си на възражение срещу
Общите условия, поради което следва да се приеме, че са приложими спрямо нея. По делото
не е представен индивидуален договор с потребителя, като не се и твърди такъв да е
2
сключен, поради което следва да се приеме, че приложими са единствено ОУ на
дружеството за продажба на ТЕ за стопански нужди.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер за търговски цели, като
конкретния с ф-№4481851 е действал в АС до м.05.2020г. и за процесния период е проведен
контрол от лицензирани лаборатории.
От ищеца са представени Протокол за метрологична проверка на топломер от
16.06.2017г. в абонатната станция на ж.к.М, бл.54А, вх.В и свидетелство за проверка от
22.06.2017г., касаещи топломера на адреса. Представен е и сочения от вещото лице
Протокол за подмяна на топломер от 20.05.2020г. и още един Протокол за подмяна от
04.02.2022г.
От вещото лице е установено, че сградата на адрес гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3, е с
непрекъснато топлоподаване през периода 05.2018г.-04.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот по данни от апартаментен топломер. Установено е и, че за абоната се
начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети на 1 бр.
водомер, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма“ ЕООД е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 2391,46лв., от която 1197,05лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 1194,41лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -254,43лв. за получаване, т.е. сумата следва да се
3
извади от сумата, получена по фактури за отопление – или реалното потребление е на
стойност 2137,03лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира
заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
Видно обаче от исковата молба ищецът претендира размер на задължението за
доставена ТЕ на адреса в размер на 1537,26лв., който е по-малък от установения от вещото
лице такъв, поради което следва да се приеме, че окончателния размер на задължението,
след съобразяване на възраженията на ответника, ще бъде изчислен с използване на изходен
размер – претендирания от ищеца такъв.
От ответника не се твърди извършване на плащания за погасяване на задължения за
периода.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на
изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН
4
№ А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните
проверки на топломер е 2 години Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от
ДР на ЗЕ технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са
предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна
енергия или природен газ), са собственост на топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/.
Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия – чл. 156,
ал. 1 ЗЕ.
Поради въведената законова регламентация на извършването на проверка на СТИ,
включително по период, възражението на ответника, че за част от процесния период
монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол, е основателно.
Това е надлежно установено от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и от представените от ищеца Протокол за метрологична проверка и Протоколи за
подмяна на СТИ. Периодична метрологична проверка е направена на СТИ на 16.06.2017г. и
съгласно цитираните разпоредби, последваща такава е следвало да се извърши на
17.06.2019г. Данни за проверка преди подмяната на топломера на 20.05.2020г. обаче
липсват. Следователно за периода 17.06.2019 г.-20.05.2020г., монтирания на процесния
адрес топломер не е бил годно техническо средство за измерване, поради което съдът счита,
че не може да се приеме възвикване на задължение за заплащане на топлинна енергия от
ответника за този период, защото самото средство за търговско измерване не е отговаряло на
изискванията на закона. Независимо от липса на данни за извършвани ремонти и подавани
сведения за неизправности на СТИ, не може да се приеме за установено, че то е измервало
точно постъпилата ТЕ и през този период, защото състоянието на СТИ е било в
противоречие с изискванията на нормативен акт. Средството за търговско измерване е
собственост на доставчика и съответно грижа за неговата поддръжка и сертифициране има
ищцовото дружество. То може по всяко време преди изтичане на срока на вече проведения
контрол да го смени. Не е нужно да чака изтичането му. След като е допуснало в тази
абонатна станция да работи непроверен метрологично топломер дружеството доставчик
само се е поставило в положението да не може да докаже по несъмнен начин какво
количество енергия е подадено в сградата. Поради недостоверност на данните за постъпила
ТЕ, не може да се приеме, че и показаното от отделните разпределители и водомер е реално
потребено.
Видно от заключението на вещото лице, таблица 3, стойността на фактурираното
потребление за периода от м.07.2019г. /следващ месеца, в който е следвало да се извърши
метрологична проверка/ до м.04.2020г. /предхождащ месеца на подмяна на СТИ/ е в размер
на 1083,67лв. От таблица 2 на заключението на СТЕ е видно, че за отоплителен период
м.05.2019г. – м.04.2020г. има сума в размер на 290,24лв. за връщане, т.е. за десетте месеца
през които за СТИ няма доказателства за изправност, сумата за връщане е 241,87лв.
5
Посочената сума следва да се извади от сумата по фактури за периода, за да се установи
размера на реалното потребление - 1083,67лв.- 241,87лв.=841,80лв. Това е сумата, която
следва да се приеме за недължима поради липса на доказателства за изправност на СТИ на
адреса.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 08.10.2021 г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница за периода м.09.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.09.2018г. е станало изискуемо на 30.10.2018г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванати от погасителна давност са вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 30.08.2018г. Видно от заключението на СТЕ задължението за потребена ТЕ
за посочения период от 4 месеца е в размер на 166,34лв., като посочената сума е недължима
поради изтеклата погасителна давност.
Следователно от сумата 1537,26лв. следва да се извади сумата, погасена по давност
166,34лв. и сумата за периода, за който няма доказателства за измерване на постъпилата ТЕ
от годно СТИ - 841,80лв. /1537,26лв.-166,34лв.- 841,80лв.=529,12лв./ и да се получи размер
на реалното потребление за период м.09.2018г.-м.06.2019г. - 529,12лв.
6
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото са представени копия от всички фактури, издадени за периода, като в тях е
видна датата на издаване, която би следвало да е и датата на публикуването им. На стр.38 от
делото е приложена справка за издадените фактури и претендираната по всяка от тях лихва
за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. и въз основа на посочените данни, настоящия
състав може чрез сборуване на размера на лихвата по всяка фактура да определи
задължението. Доколкото дължими са само сумите по фактури за периода м.09.2018г.-
м.06.2019г., то лихва се дължи само по отношение на тези задължения. При сумиране на
сумите в графа „Салдо лихва“ на посочената таблица на стр.38 от делото се получава размер
на дължимата законна лихва за забава в размер на 202,17лв. При проверка на дължимата
лихва по фактурите за периода посредством използване на онлайн калкулатор се получават
суми значително, надвишаващи посочените от ищеца. Поради изложеното предявения иск
следва да се уважи до размера от 202,17лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
7
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 25лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 19,49лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
153,52лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
8
От ответника се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както
в исковото, така и в заповедното производство, но от страна на ищеца е направено
възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа
преди определяне на размера на разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й преди изменението, публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото
меродавен е момента на подаване на исковата молба, а в случая и момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, като за защита срещу искове с обща цена от
1935,57лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 365,49лв.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, единственото сложно при него
е определяне математически на размера на задълженията, което в случая е извършено от
съдебния състав и е протекло само в едно заседание. Поради което претендираното
възнаграждение от 800лв. се явява прекомерно и следва да се намали до минималния размер
и да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер на 222,97лв.
По ч.гр.дело № 58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав възнаграждението следва да се
определи по реда на чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението, публикувано в бр. 88 от
4.11.2022 г. на ДВ върху половината от претендираните суми, поради което
възнаграждението следва да е в размер на 300лв., което да се присъди съразмерно – в размер
на 183,02лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против В. М. В., с ЕГН: **********, с гр.С,
бул.“Е Г“ №127, вх. Б, ет. 2, ап.1, че В. М. В. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 529,12лв. -
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот – магазин №2, находящ се в гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3, с аб.№412910, за
периода от 01.09.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода
от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 202,17лв. и сума в размер на 23,48 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2019г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване
дължимост на главница за сумата над 529,12лв. до пълния предявен размер от 1 537,26 лв. и
за периода 01.05.2018г.-30.08.2018г. и 01.07.2019г.-30.04.2020г., претенцията за
9
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ над
присъдената сума от 202,17лв. до пълния предявен размер от 370,05 лв. и претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 4,78 лв. за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2021 г.
ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН: **********, с гр.С, бул.“Е Г“ №127, вх. Б, ет. 2, ап.1 да
заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б
направените по ч.гр.дело № 58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
25лв. за заплатена държавна такса и 19,49лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 153,52лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати в полза на В. М. В., с ЕГН: **********, с гр.С, бул.“Е Г“ №127, вх. Б, ет. 2, ап.1 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в исковото и заповедното производства съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 405,99лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10