МОТИВИ към ПРИСЪДА от 14.01.2015
г. по НОХД № 846/2014 г. на НРС, VI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесен в съда от Районна прокуратура – Н. обвинителен акт, с който срещу подсъдимия
П.П.П., ЕГН **********, роден в гр.Н.З., с постоянен
адрес: гр.Н. З., ул. „П. Е.” № **, вх. „*”, ет.*, ап.№ **, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование е повдигнато
обвинение за това, че на 24.04.2014 г., около 02.00 ч.
в гр.Н., общ.Н., при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот /деформиране на панта на ПВЦ-прозорец/ и
използване на техническо средство - ножица за рязане на арматура с дължина 65 см, от новострояща се
къща, находяща се в кв."Черно море 1", УПИ И, кв.7, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1 049.00 лв., както следва:
- ел. проводник САВТ 3x10 50
м. х 4.00 лв. на стойност 200.00лв.;
ел.проводник САВТ 3x16 42 м. х 3.00 лв. на стойност 126.00 лв.;
ел.проводник ПВВМ 3x2.5 50 м.
х 2.00 лв. на стойност 100.00 лв. и
ел.проводник ПВВМ 3x4 20 м.
х 3.00 лв. на стойност 60.00 лв., от владението
и без съгласието на Д. де Б. Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои;
- пластмасов куфар за инструменти на стойност 15.00 лв.; видии,
гайки и
болтове на стойност 10.00 лв.; акумулаторен винтоверт на стойност 28.00 лв.;
клещи 4 бр. х 7.00 лв. на стойност 28.00 лв.; 6 бр. бутони и 2 бр. кабели на
стойност 8.00 лв.; свредло с държащ на стойност 5.00 лв.; дискове за рязане 4
бр. х 2.00 лв. на стойност 8.00 лв.; ръкохватка за метчик на стойност 6.00 лв.;
пластмасова кутия с 3 бр. клещи на стойност 10.00 лв.; предпазители
„Шнайдер" 2 бр. х 4.00 лв. на стойност 8.00 лв.; глух ключ на стойност
3.00
лв.; трафове за намаляване на тока 2 бр. х 5.00 лв. на стойност 10.00 лв.;
ръкохватка за отвертка на стойност 2.00 лв.; гаечен ключ на стойност 8.00
лв.; ролки с изолирблант 3 бр. х 1.. лв. на стойност 3.00 лв.; метална кутия
със 7 бр. графити на стойност 5.00 лв.; ролка с изолирблант на стойност 2.00
лв.; бургии 4 бр. х 4.00 лв. на стойност 40.00 лв.; шило на стойност 6.00 лв.;
макетен нож 2 бр. х 2.00 лв. на стойност 4.00 лв.; отвертки 13 бр. х 4.00 лв.
на стойност 52.00 лв.; ръкохватка за отвертка на стойност 5.00 лв.; фазомер на
стойност 1.00 лв.; кабели, миши опашки и гайки на стойност 10.00 лв.; мултицет
марка „Мастех" на стойност 10.00 лв,; кръстата отвертка на стойност 4.00
лв.; шестограм на стойност 1.00 лв.; свредла за бетон 4 бр. х 5.00 лв. на
стойност 20.00 лв.; длета 2 бр. х 3.00 лв. на стойност 6.00 лв. и бургии 4 бр.
х 10.00 лв. на стойност 40.00 лв., от владението и без съгласието на
собственика К.В.В. с намерение противозаконно да ги присвои;
- пластмасов куфар марка „Макита" на стойност
10.00 лв.; ударна бормашина „Макита" на стойност 100.00 лв.; удължител 80 м. на стойност 75.00 лв.;
ножица за рязане на ел.кабел на стойност 20.00 лв., собственост на „Джи Ви Ай -
Електрик"ООД-гр.Бургас, представлявано от управителя Иван Стоянов Николов,
от владението и без съгласието на К.В.В., с намерение противозаконно да ги
присвои, престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, във вр. с чл. 195, ал. 1,т. 3 и 4, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б”.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Н. поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Пледира размерът
на наказанието да бъде определен при приложението на чл. 54 от НК в размер на
пет години „лишаване от свобода”, което наказание да бъде изтърпяно в затвор
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Желев поддържа, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка се признава от подсъдимия, като счита,
че при определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а
от НК и наказанието да бъде определено в предвидения в закона минимум.
Подсъдимият П.П.П. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. В последната си дума не взема отношение по
повдигнатото обвинение.
Настоящото
производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.П.П., ЕГН **********, е роден
на 02.16.1980 г. в гр.Н.З., с постоянен адрес: гр.Н. З., ул. „П. Е.” № **, вх.
„*”, ет.*, ап.№ **, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно
образование.
Видно от справка за съдимост рег. № 8 от 08.09.2014
г. се установява, че преди датата на инкриминираното деяние подсъдимият е
осъждан: 1. по НОХД № 102/97 г. на РС-Н.З. с влязла в сила присъда от
16.07.1997 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години;
2. по НОХД № 260/2002 г. на РС-Н.З., с влязла в сила на 25.04.2003 г. присъда,
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т.5 и т. 7 вр. чл. 54 е осъден на две
години ЛОС, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на
наказанието за срок от 4 години; 3. по НОХД № 105/2003 г. на РС-Н.З., с влязла
в сила на 30.04.2003 г. присъда, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4
и т.5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на една
години ЛОС, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на
наказанието за срок от 3 години; 4. по НОХД № 146/2008 г. на РС-Ямбол, с одобрено
споразумение в сила от 07.02.2008 г. е осъден на една година и десет месеца
„лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК; 5. по
НОХД № 420/2010 г. по описа на ОС – Велико Търново с влязла в сила присъда на
10.03.2011 г. е осъден на четири години „лишаване от свобода” за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. чл. 29, ал. 1,
б. „а”.
На 24.04.2014 г. около 02.00 часа в гр. Н.,
кв. „Черно море” свидетелят М.Д. от терасата на своя дом забелязал, че
подсъдимият излиза от съседната новострояща се къща, собственост на семейството
на пострадалия Д. де Б. Г., носейки със себе си два сака и куфар с инструменти.
Свидетелят се усъмнил, че подсъдимият извършва кражба и тръгнал да слиза на
улицата, като в същото време сигнализирал на тел. 112 и се обадил и на своя
брат – свидетеля А.Д.. Свидетелят М.Д. тръгнал след подсъдимия и успял да го
задържи на около 10-15 м. от къщата на сем. Г., като успял да вземе личната му
карта. На същото място пристигнал и свидетелят А.Д.. Малко след това на мястото
на задържането на подсъдимия пристигнал и свидетеля А.Д. – служител при РУП – Н.
„Охрана на обществения ред”, като в момента на пристигане на полицейския
служител подсъдимият успял да избяга. Свидетелят М.Д. доброволно предал на полицейските
служители личната карта на подсъдимия и изнесените от него сакове и куфар с
инструменти от къщата на сем. Г., които останали на мястото на задържане на
подсъдимия след като същият успял да избяга.
Около 8.30 часа на 24.04.2014 г.
свидетелят К.В., който бил служител на „Джи Ви Ай – Електроник” ООД, извършващо
строителните работи в къщата на сем. Г., след като пристигнал на обекта
установил, че липсват инструменти и вещи, както и проводници, които били
монтирани на първия и втория етаж на къщата. Във връзка с липсващите вещи бил
подаден сигнал до полицейските органи. При извършен оглед на място се
установило, че вещите, предадени от свидетеля М.Д. били отнети от подсъдимия от
къщата на сем. Г., като се установило, че подсъдимият е проникнал в къщата през
прозорец от ПВЦ на приземния етаж, който към момента на огледа, въпреки че бил
заключен бил отворен. От огледа се установило, че подсъдимият е деформирал долната
дясна панта на прозореца. При извършване на огледа на втория етаж на къщата
била открита и иззета ножица за рязане на арматура с дължина 65 см., която
послужила на подсъдимия да среже проводниците.
От предадена от свидетеля М.Д. на
разследващите органи лична карта се установила самоличността на
подсъдимия.
Иззетите като веществени доказателства
вещи, предадени от св. М.Д. били върнати на собствениците, а именно на
свидетеля К.В. и на дружеството- изпълнител на СМР.
Изготвена на досъдебно производство и
приета по делото оценителна експертиза установява стойността на отнетите вещи в
размер на 1049 лв., като стойността на невъзстановените имуществени вреди е в
размер на 486 лв.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите М.Д., Д. де Б. Г., К.В.,
А.Д., А.Д., И.Н..
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: протокол от оглед на местопроизшествието от 24.04.2014 г.; протокол от
оглед на веществени доказателства от 07.07.2014 г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза за стойността на
вещите, разписка за връщане на веществени доказателства; справка за
съдимост. Посочените писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т.2, във вр. с чл. 195, ал. 1,т. 3 и 4, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б”.
От обективна страна безспорно по делото
се установи, че предмет на престъплението са чужди движими вещи – на обща
стойност 1049 лв., като невъзстановените имуществени вреди възлизат в размер на
486 лв. Подсъдимият е отнел вещите от владението на други лица без тяхно
съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на
престъплението, подсъдимият П. е преустановил упражняваната дотогава фактическата
власт относно вещите и е установил своя.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица или
имот, тъй като е проникнал в къщата
на сем. Г. и е отнел процесните вещи, като е деформирал долна дясна панта на прозорец
от ПВЦ, намиращ се на приземния етаж. Чрез повреждане на прозореца, който бил
заключен, подсъдимият успял да го отвори и да влезе в къщата. Повреждането на
прозореца, който по своето естество представлява преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като прозорецът има защитно предназначение да се възпрепятства
достъпа на външни лица до намиращи се в къщата вещи, квалифицира процесното
деяние като такова по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
За отнемането на част от вещите, а именно
ел. проводници подсъдимият е използвал ножица за рязане на арматура, с която е
извършил техническа операция, изразяваща се в отрязване на проводниците от
стената, на която са били монтирани. Приобщената по делото като веществено
доказателство ножица представлява техническо средство по смисъла на чл. 195,
ал. 1, т. 4 НК, тъй като с нея е осъществена техническата операция по отрязване
на проводниците от стената и без използването й би било затруднено отнемането
на процесните ел. проводници.
Както се посочи по – горе в изложението
видно от справка за съдимост на подсъдимия се установява, че процесното
престъпление е извършено от подсъдимия П., след като вече е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по
отношение на едното не е приложена разпоредбата на чл. 66 НК и не е отложено
изпълнението, което обосновава от обективна страна квалифициращия признак
„опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. В случая не намира приложение разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 НК, тъй като от изтърпяване на наказанието по предишната присъда,
чието изпълнение не е отложено не са изминали пет години.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като чрез повреждане на прозореца и проникване в къщата,
подсъдимият П. е имал намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи,
т.е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик, като се
разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият
е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без
съгласието на лицата, упражняващи фактическа власт върху тях. При осъществяване
на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият П.П.П. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието
„лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от
подсъдимия самопризнание се отразява в задължителното намаляване на
определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава
двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно като
смекчаващо обстоятелство. Предходните осъждания, които обосновават „опасен
рецидив”, „повреждането на преграда, здраво направена за защита на лица или
имот”, както и използването на „техническо средство” от подсъдимия за
извършване на престъплението представляват квалифициращи признаци на
извършеното деяние, които са съобразени при определяне на по-тежки наказания в Общата
част на НК и не следва да се вземат предвид повторно като отегчаващи вината
обстоятелства при определяне на наказанието.
С оглед изложеното настоящият състав определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца,
като на основание чл. 58а, ал. 1 НПК намали наказанието с 1/3 на 3 години
„лишаване от свобода”, като при определяне на наказанието намери отражение и
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът счете така
наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНС съдът
определи наложеното наказание да се изтърпява при първоначален строг режим в
затвор.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 70 лв.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: