№ 939
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Фрамар 7”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Петър
Парчевич № 26,ет.2,представлявано от С.С. срещу НП № 03-014040/04.08.2021 год. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено нарушение на
чл.153,ал.3 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв..
В жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяната на НП, като се твърди, че
същото е незаконосъобразно. Твърди се, че е била допусната техническа грешка в
изготвения и подписан от работещите в аптеката график за месец май 2021 год., като за това
е била уведомена Д ИТ Варна и е бил предоставен актуален график за месец май 2021 год.,
като заедно с това е била представена и декларация от служителя К..
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Г., АК Стара Загора, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована в последното заседание
се представлява от юк Н., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН № 03-014040/29.07.2021 год., административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че при проверка на представените документи в Д ИТ Варна, в това
число графици за работа за месец април 2021 год. и месец май 2021 год. , таблици за
1
отчитане на явяването и неявяването на работа за месец април и месец май 2021 год. , както
и заповед на управителя определяща сумирано отчитане на работното време се установява,
че лицето ЛЮДМ. Г. К. с ЕГН ********** на длъжност „ помощник фармацевт” е работило
от 26.04.2021 год. до 02.05.2021 год. включително без почивен ден, като не му е осигурена
непрекъсната междуседмична почивка най-малко 24 часа.Нарушението е извършено на
02.05.2021 год. в гр.Варна, ул.Ал. Рачински № 29, към който момент е следвало на лицето
да е осигурена седмична почивка с продължителност не по-малка от 24 часа – нарушение
на чл.153,ал.3 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството , който в графата бележки и
възражения отразил, че нарушението не е извършено.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, идентично с жалбата срещу НП.
АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.153,ал.3
от КТ, на осн. Чл.416,ал.5, във вр. С чл.414,ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Р.
П., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.Потвърждава, че
на по-късен етап в Д ИТ Варна са постъпили от страна на дружеството нови графици и
отчетни форми, но не ги е приела, тъй като е могло да бъдат създадени след проверката
нарочно.
С показанията си св.Д. установява обстоятелствата, свързани със съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелките като обективни, логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетели Л.К. и Р.Ж..
От показанията на св.К. се установява, че на първи и втори май 2021 год. е почивала, като
това е било предварително уговорено със св.Ж.. Свидетелката посочва, че помни датите, тъй
като дъщеря и , която не била виждала от една година пристигнала . Посочва, че по-късно е
написала декларация до Директора на Д ИТ Варна, в която потвърдила тези обстоятелства.
Твърди, че е имало график на хартия, в който са били отразени посочените обстоятелства, но
при прехвърлянето на данните на компютър е станала техническа грешка.
От показанията на св.Ж. се установява, че е управител на аптеката.Твърди, че е изготвила
графиците за работа, както и че е наясно, че при сменен режим на работа на служителя се
полага 36 часа седмична почивка.Твърди, че при изписване на датите е допуснала неволна
грешка, като в действителност св.К. не е работила на 01 и 02 май 2021 год.. Тази грешка
установила при проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелките, като отчита обстоятелството, че са
заинтересовани, предвид трудовите правоотношения с дружеството жалбоподател.
Съдът не кредитира декларацията на работника К., т.к. тя по същината си замества гласни
2
доказателства, което е недопустимо съгласно НПК.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., Д., К. и Ж. , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Д ИТ Варна ,
съобразно разпоредбата на чл.416,ал.5 от КТ и Заповед № З-071 от 12.01.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.Акта също е
съставен от компетентно лице.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
В хода на административнонаказателното производство не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Фактическата обстановка изведена в АУАН и НП е съответна и почива на събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Според разпоредбата на чл.153,ал.3 от КТ при промяна на смените при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък
размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и
техническата организация на работата в предприятието налагат това.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че санкционираното дружество
притежава качеството на работодател по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ и в
предприятието е било въведено сумарно изчисляване на работното време, като се е работело
на смени. Безспорно се установява и, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател не осигурило на служителя К. непрекъсната седмична почивка, която да бъде
не по-малко от 24 часа, като последната е полагала труд непрекъснато, без почивен ден от
26.04.2021 год. до 02.05.2021 година включително, или общо осем дни, без почивен ден.
Ето защо правилно е ангажираната отговорността на дружеството за нарушение на
чл.153,ал.3 от КТ.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, съдът не дължи обсъждане на
субективна страна на нарушението.
За визираното нарушение в разпоредбата на чл.414,ал.1 от КТ е предвидена санкция от 1500
3
до 15 000 лева.
В санкционната част на НП съдът счита, че АНО не е ангажирал доказателства за
противното и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна.
Поради това съдът намери, че следва да редуцира наложената "имуществена санкция" до
минималния размер, предвиден в чл.414,ал.3 от КТ, а именно - 1500 лв, тъй като липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства и в частност данни за други нарушения на
трудовото законодателство, за което дружеството да е било санкционирано.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.415в КТ, тъй като нарушението не е отстранено
незабавно след установяването му.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се
касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на
Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и
служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл
настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като
"маловажно".Поради изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
4
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 60.00 лв..
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-014040/04.08.2021 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда
Варна, с което на „ Фрамар 7” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.Петър Парчевич № 26,ет.2,представлявано от С.С. за извършено
нарушение на чл.153,ал.3 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, във вр. С чл.414,ал.1 от КТ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ Фрамар 7” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.Петър Парчевич № 26,ет.2,представлявано от С.С. да заплати на Директора на Д
ИТ Варна сумата от 60.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5