Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/17.11.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3103 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. К.К. *** срещу Наказателно постановление № 03 – 010459 от
07.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 лева за това, че на 10.09.2018 г. в с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Черно море“ № 42, дружеството „Д.“ ЕАД, в
качеството си на работодател, не е определило допълнителен платен годишен
отпуск в размер на не по – малко от пет работни дни на лицето А.П.П., с ЕГН: **********, на длъжност „шофьор – тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“, видно от представения трудов договор № 760 с
лицето А.П.П. – нарушение на разпоредбата на чл. 66,
ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 2, т.
29 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск (обв.
ДВ бр. 103 от 2005 г.).
Дружеството „Д.“ ЕАД
намира издаденото наказателно постановление за неправилно, като изразява
несъгласие с административно – наказващия орган, че дружеството в качеството на
работодател не е определило допълнителен платен годишен отпуск в размер на не
по – малко от пет работни дни на лицето А.П.П., като
посочва, че в хода на проверката е представило допълнително споразумение към
трудов договор № 760/ 10.09.2018 г. Поради гореизложените съображения моли за отмяна
на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за
редуциране на наложеното административно наказание до предвидения в закона
минимален размер, както и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното на
14.10.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3103 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество ‚Д.“ ЕАД
се представлява от своя процесуален представител адв.
Димитър Матев, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
14.10.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3103 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител Началник отдел АИПО Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в
своята пледоария, че доколкото се касае за множество подобни случаи на
идентично нарушение засягащо правата на няколко работници/ служители, в случая
административно – наказващият орган не приема за приложима разпоредбата на чл.
415в от Кодекса на труда.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 01.10.2018 г. св. П.Б.Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството
„Д.“ ЕАД.
В хода на проверката св. Б.
изискал трудовите досиета на работниците/ служителите, в частност на
работниците/ служителите изпълняващи длъжността „шофьор – тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона“, като установил, че дружеството не е договорило със
своя работник/ служител А.П.П., изпълняващ именно
длъжността „шофьор – тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ допълнителен
платен годишен отпуск в размер на не по – малко от пет работни дни.
Преценявайки, че с това
свое поведение дружеството „Д.“ ЕАД е извършило нарушение на разпоредбата на чл.
66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 2,
т. 29 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск (обв.
ДВ бр. 103 от 2005 г.), на 21.10.2018 г. св. Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, наред с което било представено подписано допълнително
споразумение към трудов договор № 760/ 10.09.2018 г., сключено между ‚Д.“ ЕАД в
качеството на работодател и А.П.П. в качеството на
работник/ служител, с което бил договорен допълнителен платен годишен отпуск в размер на пет работни дни.
Самото възражение било
разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено
за несъстоятелно, на 07.11.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Д.“ ЕАД административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 66,
ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 2, т.
29 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск (обв.
ДВ бр. 103 от 2005 г.), като в наказателното постановление била изписана като
нарушена т. 6 на ал. 1 на чл. 66 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. П.Б.Б.; трудов
договор № 760 от 10.09.2018 г., сключен между дружеството „Д.“ ЕАД в качеството
на работодател и А.П.П.; допълнително споразумение
към трудов договор № 760 от 10.09.2018 г.; Протокол ПР 1833838 за извършена
проверка на дружеството „Д.“ ЕАД, изготвен от св. Б..
На първо място съдът
изцяло кредитира показанията на св. Б. като последователни и логични. В хода на
съдебното следствие св. Б. категорично заяви, че се е запознал с трудовите
досиета на работниците/ служителите на въззивното
дружество, изпълняващи длъжността „шофьор – тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“ в частност с трудовото досие на А.П.П. и е
констатирал, че дружеството не е договорило със своя служител П. изпълняващ
именно длъжността „шофьор – тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“
допълнителен платен годишен отпуск в размер на не по – малко от пет работни
дни.
По – важното в случая е,
че св. Б. заяви, че в хода на проверката на него не му е било представяно
допълнително споразумение към трудов договор, в което дружеството да е
договорило със своя служител П. изпълняващ именно длъжността „шофьор –
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ допълнителен платен годишен отпуск в размер
на не по – малко от пет работни дни.
Съдът вярва на показанията
на св. Б., защото те са в съответствие с житейската логика и са житейски
издържани. При условие, че това допълнително споразумение е съществувало към
датата на проверката на трудовите досиета, съдът не вижда някаква разумна
причина, същото да не се е намирало в трудовото досие на работника/ служителя
или да е представено по – късно на св. Б., ако по някаква причина не се е
намирало вътре в самото досие, но е съществувало.
Видно от възражението с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, депозирано в дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, едва наред с него е представено допълнително споразумение към
трудов договор № 760 от 10.09.2018 г., което според съда очевидно е антидатирано, защото съдът отново ще се повтори, че няма
разумна причина същото да не е представено на проверяващите инспектори в хода
на проверката. Очевидно след установяване на процесното
нарушение (със съставения АУАН) дружеството е предприело действия за
отстраняване на нарушението, като е сключило допълнително споразумение с
работника/ служителя П. и впоследствие го е представило на дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Не отговаря на
действителността становището на дружеството, застъпено във възражението с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (а впоследствие и във въззивната жалба), че допълнителното споразумение било
представено на св. Б.. На първо място това твърдение беше опровергано
категорично от св. Б., а и съдът не вижда разумна причина, защо при условие, че
дружеството твърди, че го е представило, отново го представя наред с
възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Поради тези съображения,
според съда допълнителното споразумение към трудовия договор е изготвено и
представено едва след съставяне и връчване на АУАН.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните
причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
За по – голяма прецизност
следва да се отбележи, че съдът забеляза, че в наказателното постановление е
изписана като нарушена т. 6 на ал. 1 на чл. 66 от Кодекса на труда, което
според съда представлява техническа грешка, доколкото от фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление се
установява, че се касае за нарушение на т. 5 (както впрочем коректно е прието в
съставения от св. Б. АУАН). Според съда тази неточност от страна на
административно – наказващия орган не е фатална, доколкото видно от
съдържанието на въззивната жалба, дружеството съзнава
за какво конкретно нарушение е била потърсена административно – наказателната
му отговорност и е упражнило правото си на защита.
Длъжността на А.П.П. попада сред професиите, за които законодателят предвижда
допълнителен размер на платения годишен отпуск (т. 29 от чл. 2 на Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен
годишен отпуск), а нормата на чл. 4, ал. 2 от същата тази наредба фиксира
размера на допълнителния платен годишен отпуск, поради което следва извода, че въззивното дружество е пренебрегнало изпълнението на
посочените разпоредби, не включвайки подобна клауза в договореното трудово
правоотношение с работника/ служителя П., поради което и според съда правилно е
била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършеното
нарушение.
Съдът обаче не може да се
съгласи с позицията на въззиваемата страна, застъпена
в пледоарията на процесуалния й представител, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Налице са писмени
доказателства, че веднага след установяване на административното нарушение
(чрез съставения от св. Б. АУАН) дружеството е предприело мерки за отстраняване
на нарушението, като наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е представило допълнително споразумение към трудовия договор с работника/
служителя, видно от което нарушението е било отстранено.
Липсват данни, че от
нарушението са произтекли някакви вредни и отрицателни последици за работника/
служителя П., който би бил най – уязвим от извършеното нарушение, поради което
и според съда е правилно и справедливо да се приложили нормата на чл. 415в от
Кодекса на труда и да се наложи административно наказание именно във основа на
тази разпоредба, и в очертаните от нея граници на санкцията.
Липсват каквито и да е
било доказателства, които да подкрепят позицията на процесуалния представител
на въззиваемата страна, че дружеството системно е
нарушавало законовите изисквания за определяне на допълнителен платен годишен
отпуск за своите работници/ служители, изпълняващи длъжността „шофьор –
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, поради което и съдът няма как да
приеме едно подобно твърдение за факт, а и следва да се подчертае, че
настоящото административно – наказателно производство е образувано с предмет
едно единствено нарушение, касаещо трудовото
правоотношение с един конкретен работник/ служител – А.П.П..
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в
административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Д.“
ЕАД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на
смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е
извършено за първи път, съдът счита, че определено към минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда размер наказание, а именно – 100
лева се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 010459 от
07.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, следва да бъде изменено, като наложената „имуществена санкция“ бъде
наложена въз основа на разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда и бъде
индивидуализирана в размер на 100 лева.
Предвид изхода на спора по
делото, според съда не следва да се присъждат разноски на нито една от двете
страни, доколкото наказателното постановление бива изменено не само в
санкционната си част, а и по отношение основанието, въз основа на което се
налага „имуществена санкция“.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 03 – 010459 от 07.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Д.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева
за това, че на 10.09.2018 г. в с. Здравец, общ. Аврен, обл.
Варна, ул. „Черно море“ № 42, дружеството „Д.“ ЕАД, в качеството си на
работодател, не е определило допълнителен платен годишен отпуск в размер на не
по – малко от пет работни дни на лицето А.П.П., с
ЕГН: **********, на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, видно от представения трудов договор № 760 с лицето А.П.П. – нарушение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 5 от
Кодекса на труда във вр. с чл. 2, т. 29 и чл. 4, ал.
2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск (обв. ДВ бр. 103
от 2005 г.), като намалява
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” в размер
от 100 лева (сто лева) и го налага на основание чл. 415в от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: