Р
Е Ш Е
Н И Е №
.........
гр.К., ………2022 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря…………….Х. К.………….............................като разгледа докладваното
от съдията............................................гр.дело №188 по описа за 2021 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 04.07.2020 г., около
11:00 часа, в с.Г., общ.П., по ул."Ш. е." се движил л.а. „П. 206“ с
рег.№*****, управляван от водача З.Е.М., който нарушил правилата за движение по
пътищата и я блъснал, когато пресичала като пътното платно.Следствие на
настъпилото ПТП и били причинени травматични увреждания. На виновния водач З.Е.М.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №GА 244410/04.07.2020 г. на РУП - К.. Причина за настъпилото ПТП били
допуснатите от водача нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед
на което съществувала пряка причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат - телесните й увреждания. За л.а. П. 206 с рег.№ *****,
управляван от водача З.Е.М., имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност", з.п. ВG/03/*****14.02.2020 г.
със срок на валидност от 15.02.2020 г. до 14.02.2021 г. със З. „Б.В.И.Г.“,
който договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10000000
лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по ЗО "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за 2020 г. С оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ предявила пред ответника претенцията си за изплащане на
обезщетение и представила всички документа, с които разполагала. С писмо с обр.
разписка, получено на 17.07.2020 г. застрахователното дружество било уведомено
за настъпилото събитие, но в законоустановения срок не й изплатило обезщетение,
за което бил налице правен интерес от предявяване на исковата претенция.
Твърди, че врезултат на процесното ПТП, получила следните травматични
увреждания: Фрактура малеоли латералис
крурис синистра Руптура лиг. делтоидеи син. и др. След инцидента, на
същия ден - 04.07.2020 г., постъпила за
лечение в Ортопедично отделение към МБАЛ "Д-р Х. ***, с оплаквания за
болки в левия глезен и невъзможност да стъпва на лявото си ходило. Обективното
й състояние се изразявало в оток, деформация и патологична подвижност с костни
крепитации на двата малеола в лявата глезенна област. Извършени били
лабораторни и образни изследвания, както и консултативни прегледи с
анестезиолог и кардиолог. Обработена била по спешност с локална анестезия. С
оперативен протокол №97/04.07.20 г. и била извършена под локална анестезия
репониране на фрактурата, имобилизация в гипсов ботуш. На 07.07.2020 г. била
изписана с окончателна диагноза „Фрактура
малеоли латералис крурис синистра. Руптура лиг.
делтоидеи син“. Назначено й било медикаментозно лечение и с препоръки да носи
имобилизацията 8 седмици, да ходи без натоварване на имобилизирания крайник и е
издаден болничен лист Е20201393951 за 34 дни. Поради продължаващи болки,
болничният лист бил продължен още два пъти, като са й издадени два болнични
листа за още общо 55 дни. В резултат на процесното ПТП и получените при него
увреждания, претърпяла и имуществени вреди в размер на ***лв., които също
следвало да й бъдат възстановени. Разходите били направени за закупуване на
лекарствени средства: хексалгин и аналгин - табл. и прахчета. В резултат на
уврежданията, получени от настъпилото на 04.07.2020 г. ПТП търпяла силни болки
и много страдания, като възстановяването от получените травми продължавало. Не
се чувствала добре физически и емоционално. Поради обездвижването на долният й
ляв крайник за дълъг период от време следвало да спазва режим на покой и да не
се натоварва, имала е оплаквания за болки и за известен период от време
разчитала на близките си, за З.оволяване на елементарните си жизнени потребности
в ежедневието. Преди процесното ПТП била в отлично здравословно състояние, но
вследствие на инцидента за дълго време била лишена от обичайния си начин на
живот, от възможността да упражнява тежък физически труд, както и да извършва
служебните си З.ължения. Дълго време изпитвала неудобства от получените травми
и изживеният силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще
останел за цял живот в нейното съзнание. Предвид всичко гореизложено,
причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата, следвало да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и
съответно се оценявали по-високо. Вредите й били в резултат на виновното
поведение на водача на л.а. З.М., а за
причинените от него вреди, отговаряло ответното дружество по делото като
застраховател. В хода на производството е допуснато увеличение на размера на
иска за неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да приеме,
че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер, и да
осъди ответника З. “Б.В.И.Г.“ да заплати на Г.А.К. обезщетение в размер на ***
лв., частичен иск от сумата от *** лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, следствие на причинените й телесни увреждания при
процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на ***лв.,
представляващи разходи за закупуване на лекарствени средства, ведно със законна
лихва върху всяка една от сумите, считано от 17.07.2020 г. - датата, на която е
уведомено ответното дружество до окончателното изплащане. Претендира съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер. Заявява, че
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица без номер от 04.07.2020 г.,
съставен от лице, което вероятно не било на мястото на ПТП и не е имало
възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за
настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците
в ПТП, а оттук и наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от участниците.
Във връзка с изложеното, оспорва приложения в копие като доказателство
Констативен протокол за ПТП. Съдържанието на Констативния протокол формално се
явявало частен документ и го оспорва. Констативният протокол бил констативен
административен акт, с който се удостоверявал факт с правно значение и по
никакъв начин не се доказвало вина или виновно поведение или нарушение на правилата за движение по
пътищата, а още по-малко и доказано нарушение на правилата за
движение по пътищата.Ищцата не проявила и нужното внимание на пешеходец на
пътното платно и се появила на пътя изненадващо и неочаквано за водача, на
място, което не било предвидено за пресичане или дори за предвижване. Твърди,
че било налице възможност неочакваното поведение и мястото на движение/стоене
на пътното платно от страна на Г.А.К. да е причина за настъпилото ПТП. При
предявяване на доброволната претенция били изискани документи, които не са
представени от страна на процесуалния представител на ищцата. Прави възражение
за наличието на данни за виновно поведение от страна на водача на
застрахованото МПС. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП,
както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените вреди.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на Г.А.К., която
вероятно неочаквано за водача се намирала на пътното платно в непосредствена
близост до автомобила, на място, което не било предназначено за пресичане и
водачът не е имал време да реагира. Съгласно чл.113, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Позовава се и на чл.114 от ЗДвП. Предпоставките за носене на
деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябвало да бъдат доказани пред
гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и
равенство на страните. Позовава се чл.51, ал.2 от ЗЗД и на чл.52 от ЗЗД.
Понятието "справедливост" било свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, едно от които било
поведението на пострадалата и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна. Безспорно било, че травмите на човек не може да бъдат
изцяло оценени в пари, предвид което при определянето на размера на
обезщетението се следвал принципа на справедливостта, законовите разпоредби и
съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид. Оспорва
претендираната от ищеца в исковата молба лихва. Единственият З.ължен по
отношение на лихвите за забава следвало да се счита деликвента (застрахования).
Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим бил чл.497 КЗ, в който изрично било уточнено
точно от кой момент застрахователят дължи лихва. Твърди, че е налице забава на
кредитора по отношение на плащането,
както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №284р-18085/04.07.2020 г. на РУ-К. се установява, че на 04.07.2020г., около 11:00 часа в с.Г., общ.П., ул.“Ш.“ кръстовище с ул.“О.“, л.а.“П. 206“ с рег.№*****, управляван от водача З.Е.М. блъснал пресичащата пътното платно в посока север-юг пешеходка, при което настъпило ПТП с пострадал. Констативният протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления /в т.см. решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение №85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о./.
Представена е справка с
изх.№24-01-336/22.07.2020 г. от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, от която е видно, че собственикът на л.а. “П. 206“, с рег.№***** е имал
сключена застраховка “Гражданска отговорност“ със застрахователна полица BG/03/*****в З. “Б.В.И.г.“ със срок от 00:00 часа на 15.02.2020 г. до
23:59 часа на 14.02.2021 г., което не е оспорено от ответника.
Прието по делото е заверено копие на акт №244410/04.07.2020г. за установяване на АН съставен на водача на л.а. “П. 206“, с рег.№***** З.Е.М. за нарушение на нарушил чл.116 от ЗДвП при управление на л.а. на 04.07.2020 г.
Представено е и заверено копие на решение от 11.05.2021 г. постановено по а.н.д.№409/2021 г. по описа на РС-К., с което нарушителят З.Е.М. е призната за виновна че на 04.07.2020 г. около 11 часа по ул.“Ш.“ в с.Г. в посока запад, при управление на л.а. “П. 206“, с рег.№***** е нарушила чл.5, ал.1, и чл.20 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.А.К., изразяваща се в счупване на външния глезен на левия долен крайник, с разкъсване на делтоидната връзка в ляво, с което е причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание- глоба. Решението на наказателния съд е влязло в сила на 26.05.2021 г., поради което по арг. на чл.300 от ГПК е З.ължително за граждански съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца, тъй като се разглеждат последиците от противоправното поведение и затова не може да правят изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението по чл.78а от НК. Решението на наказателния съд изключва възможността за случайно деяние по см. на чл.15 от НК, каквото възражение прави ответника. Решението на наказателния съд не ограничава гражданския съд да установи евентуално противоправно поведение на пешеходеца, в случай на наведено възражение, защото наказателният съд не изследва съставомерността на поведението на пешеходеца.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, с депозирано заключение, което съдът възприема. Съгласно заключението на кръстовището на ул.“Ш.“ с ул.“О.“ в с.Г. няма пешеходни пътеки, няма обособени места за пресичане на пешеходци и Г.К. е пресичала на кръстовището по асфалтовия път. По улиците “Шипченска епопея“ и “О.“ няма налични тротоари, а затревени площи до бордюрите на пътя. Когато пешеходката е била в северната част на пътното платно на ул.“Шипченска епопея“ тя е имала възможност да възприеме приближаващия л.а. Пежо 206, поради липсата на зрително препятствие, което да ограничава част от пътното платно, като такава техническа възможност е имал и водачът на лекия автомобил при приближаването си към кръстовището поради липсата на зрително препятствие. Отстоянието на лекия автомобил от мястото на сблъсъка е 65.79 м., когато пешеходката е предприела пресичането на платното на юг, поради което водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, защото пешеходката не попадала в опасната зона на спиране на л.а. На участъка, на който е настъпило ПТП на 04.07.2020 г. няма налични пешеходна пътека/светофар или място, което по друг начин да е обозначено за пресичане на пешеходци.
По делото са представени заверени копия на Епикриза ИЗ №4816 на Г.А.К. за болничен престой в Ортопедично отделение на МБАЛ гр.К. от 04.076.2020 г. до 07.07.2020 г. с диагноза: фрактура малеоли латералис крурис синистра.руптура лиг.делтоидеи син., състояние: травма на левия глезен; констатации при оглед: оток, деформация и патологична подвижност в лявата глезенна област; лечение:имобилизацио и препоръки: да носи имобилизацията 8 седмици, да ходи без натоварване на имболизирания крак; и 3бр. болнични листове, издадени на 07.07.2020 г., 20.08.2020 г. и 16.09.2020 г. за ползван 89 дни отпуск поради временна неработоспособност поради счупване на външен малеолус, както и фактура №**********/16.07.2020г. с фискален бон, за сумата ***лв. за закупени на 16.07.2020 г. от Г.А.К. лекарства: Хексалгин солуцио, Аналгин табл. и Аналгин Макс прахчета.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението и
поясненията на в.л. в о.з. при ПТП на 04.07.2020 г. в с.Г. Г.А.К. е получила счупване на външна и
вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на
вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на
подбедрицата, в зоната на глезена, прихванати с връзка. Лекувана е
консервативно, с наместване на фрактурата и гипсова имобилизация, която е
носила 58 дни. Осъществено консервативно лечение е в рамките на нормалния
период и по правилата на добрата лекарска практика. Лечението е продължило 89
дни, но оздравителния процес е продължил и след това. След травмата до обездвижването
с гипсовата връзка, болката е много силна. След имобилизацията болката
отслабва в период от 7 до 10 дни. След
снемане на гипса, болката отново се засилва и през периода на реахабилитация е
силна. При спиране на ползването на помощни средства и започване на натоварване
на счупения крак, болката е с продължителност 10-15 дни. Периодът на
възстановяване на ищцата е бил в около 6 месеца, което е в рамките на
нормалното / 4-6 месеца/ при счупване на глезена т.е. касае се за средна
телесна увреда. Периодът на възстановяване на ищцата, е в рамките на нормалното
- 4-6 месеца при счупване на глезена. Ищцата е възстановена по отношение на срастващия процес на
фрактурите, но е с непълно възстановени движения в глезенната става следствие
на по-късно появилите се усложнения като деформираща артроза на глезенната и
подглезенната стави от фрактурите и незавършеното лечение. Проявилата се
посттравматична артроза е задълбочаващо усложнение във времето, което би могло
да бъде стопирано с инвалидизираща операция, която в случая не е перспективна.
Ищцата изпитва и ще изпитва постоянна тъпа болка в глезена, свързана с
чести обостряния при продължително ходене, продължително стоене права, при
качване и слизане по стълби, при опит да повдигне тежест повече от 7-8 кг, при
движение при наклонен терен и при студено и влажно време до края на живот.
Закупените обезболяващи средства на стойност ***лв. са в пряка връзка с
провежданото лечение и са били необходими за купиране на болковата
симптоматика.
По делото са приети заверени копия на известие за доставяне за пратка с подател адв.А. Б.към САК до ответника, получена на 17.07.2020 г.; и писмо изх.№П 00862/27.08.2020 г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ относно претенция на Г.А.К. вх.№2709/22.07.2020 г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ признава в полза на пострадалото лице, пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на вредите. Отговорността на застрахователя е пряко обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя ангажирана е необходимо към момента на настъпване на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител и застрахователя, както и кумулативното наличие на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В тежест на ищеца е установяването на правопораждащите отговорността на застрахователя факти: 1.предпоставките на чл.45, ал.1 от ЗЗД- виновно и противоправно поведение на водача на МПС в причинна връзка, от което са произлезли твърдените вреди; 2.наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
Безспорно на 04.07.2020 лв. между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил “П. 206“, с рег.№***** е съществувало валидно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“. Представено е заявление от ищцата до ответника съобразно изискванията на чл.380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“.
С влязло в сила решение от 11.05.2021 г. постановено по н.а.д.№409/2021 г. по описа на РС-К. е установено деянието на водача на л.а.“Пежо 206“, с рег.№*****, неговата противоправност и вината на водача З.М., която на 04.07.2020 г. в с.Г., общ.П., при управлението на л.а. П.206 е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищцата. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника. Налице са и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от Г.А.К. вреди, а поради съществуващото правоотношение по задължителната застраховка ГО на лекия автомобил “П.206“, с рег.№***** със застрахователното дружество - за ангажиране на отговорността на застрахователя.
От събраните по делото доказателства в т.ч. САТЕ и СМЕ се установява наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищцата, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС №4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В случая при определянето размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – средна телесна повреда; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – шест месеца; възрастта на ищцата: 63 години, причинените и болки, страдания и неудобства от травмата, социално-икономическата обстановка в страната и стандартът на живот съобразен със средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането / МРЗ 610 лв./ и нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "гражданска отговорност на автомобилистите". С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на *****лв.
Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата позовавайки се нарушение от нейна страна на задълженията за пешеходеца по чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. За да се отговори на доводите за съпричиняване, следва да се вземе предвид т.6 от Тълкувателно решение №2/22.12.2016 г. по тълк.д.№2/2016 г. на ВКС, ОСНК, в която е възприето разбирането, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП; че е налице съпричиняване на вредоносния резултат /смърт или телесна повреда/ по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище в случаите, когато водача на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В случая от заключението на САТЕ се установи, че на кръстовището в т.ч. и на участъка, на който е настъпило процесното ПТП няма пешеходни пътеки, няма светофар и места, обособени за пресичане на пешеходци. Изискването на чл.113, ал.1 от ЗДвП за пресичане на пътното платно от пешеходците по пешеходните пътеки не е абсолютно. В чл.113, ал.2 от ЗДвП е предвидена възможността за пресичане извън определените за това места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека. След като в случая не се установява наличието на пешеходна пътека на мястото, а и в близост до мястото, на което е пресичала ищцата, то съдът приема, че тя не е в нарушение, изразяващо се в пресичане на необозначено за това място. Предвид неопроверганото заключение на САТЕ, установяващо конкретните условия съдът счита, че предприетото от пострадалата пешеходка пресичане на пътното платно не е било внезапно. Ищцата е предприела пресичането на пътното платно на юг, при видимост за водача на автомобила около 65.79 м., което разстояние е достатъчно пешеходецът да предприеме безопасно пресичане. Според САТЕ пешеходката не е попадала в опасната зона на движение на лекия автомобил, от което следва, че пресичането е било безопасно. Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват нарушения на пострадалата ищца по чл.113 и чл.114 от ЗДвП поради което възражението на ответника е неоснователно. Предвид изложеното съдът намира предявения частичен иск за причинени неимуществени вреди за основателен и следва да бъде уважен.
Претенцията на ищцата за заплащане и на обезщетение за имуществените вреди в размер на ***лв. за закупени лекарства, предвид СМЕ и приети от съда писмени доказателства - фактура с касов бон, обосновават нейната основателност в пълния заявен размер. Затова и този иск следва да бъде уважен.
По отношение на началния момент на лихвата за забава следва да се посочи, че поначало при задължението за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана – арг. чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 от КЗ. В случая поради липсата на изричен отказ, възможно най-дългият срок за произнасяне от страна на застрахователя е този по чл.108, ал.3 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ, а именно: три месеца от заявлението по чл.380 от КЗ, което е получено на 17.07.2020 г. Срокът е изтекъл на 17.10.2020 г. и от 18.10.2020 г. ответникът е в забава. Следователно законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от 18.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата има право на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Тя е представлявана в производството от упълномощен адвокат П.К.- САК при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /договор за правна помощ и съдействие от 04.02.2021 г./. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. Предвид цената на исковата претенция и приложимите чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.П.К.-САК, адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. с ДДС за уважения частичен иск.
Ищецът е освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв. държавна такса и *** лв. разноски за експертизи.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.г.“, с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.А.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
от *** лв. частичен иск от *** лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от счупване на външна и
вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на
вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на
подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при ПТП,
настъпило на 04.07.2020 г. в с.Г. и сумата от ***лв. обезщетение за имуществени
вреди вследствие на ПТП на 04.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.г.“, с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат
П.К.- САК, с адрес ***, с инд.№BG*****
по ДДС, сумата от ***лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, за
оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на Г.А.К.,
с ЕГН-********** безплатна адвокатска помощ и
представителство по делото.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.г.“, с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***лв.
държавна такса и *** лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: