№ 1662
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501770 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на Г. Р. Р. срещу решение
№260526/05.10.2020г.,поправено с решение № 261252/07.04.2021г. и изменено в частта за
разноските с определение № 264604/03.06.2021г., всички постановени по гр.д.
№20383/2019г. по описа на ВРС, 12 с-в , с което е отхвърлен иск, предявен срещу
застраховател „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, регистриран във Франция,
действащ чрез клона си в България „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, Клон България“
КЧТ с ЕИК *********, за присъждане на 559.78лв, представляващи дължима от застрахован
кредитополучател вноска по погасителен план по обезпечен със застраховка кредит,
заплатена след настъпване на покрит от застрахователя риск, ведно със законна лихва и са
определени разноски в полза на ответника.
Въззивникът, чрез пълномощника си адв. А. е посочил бланкетно всички предвидени
в закона оплаквания, но е конкретизирал нарушения само по отношение на установяване на
фактите по недобросъвестното поведение на застраховано лице, укрило при сключване на
застраховката за финансов риск, обезпечаваща изпълнение на кредит, налично заболяване,
което е довело по-късно да настъпване на покрития от застрахователя риск. Въззивникът
счита, че неправилно съдът е приел за такова заболяване необявена от
кредитополучателката, но изрично посочена във въпросника на застрахователя хипертония,
като е извел този фактически извод само по данни в амбулаторен лист от 14.08.2017г., без
1
да ги е съпоставил с показанията на свидетел – лекуващ лекар, пояснил, че при прегледа е
констатиран инцидентен случай на повишено кръвно налягане, а не ясно изразено хронично
заболяване, изискващо текущо наблюдение. Излага се и оплакване за едностранчиво
обсъждане на събраните доказателства, между които и заключение на съдебен експерт,
заявил категорично, че тромбозата на дълбоки вени на долни крайници не е била установена
преди смъртта на кредитополучателката, причинена при развила се белодробна емболия,
поради поява на „яздещ“ тромб, образуван в долни крайници, който внезапно се е откъснал
и е блокирал белодробна артерия. Сочи, че пряката обусловеност на тромбоемболията с
евентуално налична хипертонична болест не е била категорично доказана от застрахователя,
поради което счита, че съдът неправилно е приложил правилата за разпределяне на
доказателствена тежест и е приел за основателно възражението на въззиваемия за
недобросъвестност на застрахования, укрил съществена за поетия риск информация.
По същество в писмена молба пълномощникът на платеца, встъпил във вземането на
застраховащ се за обезпечение кредитор, пледира бланкетно за уважаване на доказана
претенция за изплащане на дължимата застрахователна сума поради настъпил уговорен
риск до размера на заплатения остатък от кредита.
Въззиваемият чуждестранен застраховател, действащ чрез регистриран в България
клон, чрез упълномощения адвокат Р. оспорва жалбата, като счита изводите на съда за
изцяло съобразени с установените с доказателствата факти на основание за изключване на
отговорност на застрахователя, предвидено изрично в общите условия на сключената
застраховка. Оспорва оплакванията за нарушения при преценка на заключението на
експерта, който е потвърдил не само констатираната хипертонична болест преди
включването на кредитополучателката в покритието по застраховката на кредитора, но и
хроничното й заболяване „разширени вени“, които заедно са способствали за венозния
застой, причинил формиране на тромби в дълбоките съдове на долните крайници, довели до
непосредственото причиняване на смъртта. Сочи, че като е игнорирал изолирани показания
на свидетеля, съдът е приложил правилно правилата за установяване на фактите. Счита, че
така установеното поведение на застрахованото лице, попълнило въпросника с декларация,
изключваща наличие на диагностицирани и лекувани хронични съдови заболявания,
въпреки поставения от застрахователя изрично въпрос и информацията за последиците от
невярното деклариране, правилно е интерпретирано от съда като законова хипотеза на
основателен отказ на застрахователя да покрие последиците от настъпилия риск.
В писмено становище по същество бланкетно се обосновава искането за
потвърждаване на правилно и обосновано произнасяне на първата инстанция по
неоснователния иск.
Страните претендират насрещно разноски, като конкретни суми са посочени в
списъци по чл. 80 ГПК(л.9 и 15). Размерите на възнаграждението на представителите са
насрещно оспорени като прекомерни.
2
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е
произнесъл с определение №2846/11.08.2021г., след като районният съд е довършил
преюдициални процедури след прекратяване на първоначално образуваното в.гр.д. 767/21 на
ВОС,т.о. При подготовката на процеса пред въззивния съд изрично е изключено участие на
лице, заявило са като въззиваем без да е участвало в спора.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително.
Обжалваният диспозитив съответства на предявен пряк иск за реално изпълнение на
суброгиращ се платец, предявен срещу застраховател по сключена от кредитор за
обезпечение на отпуснат от него кредит групова застраховка на живота, здравето и
телесната цялост на кредитополучатели, към която се е присъединила приживе
наследодателката на ищеца. Макар и да не е страна по самия застрахователен договор,
наследникът има интерес да търси застрахователна сума, който се поражда от извършено
плащане на вноска по обезпечения кредит с падеж, настъпил след смъртта на съпругата му.
Искът на встъпилия в правата на ползващ се от застраховката кредитор при настъпил покрит
от застрахователя риск (смърт на кредитополучателката) е допустим и е докладван и
разгледан като пряка претенция, уредена в специалния текст на чл. 456 ал.1 КЗ.
Предпоставка за предявяване на иск за застрахователно обезщетение е
предварителното уведомяване на застрахователя за претенция поради настъпил покрит риск
(чл. 380 КЗ). Наследникът на кредитополучателя се ползва по закон от права на застрахован
и отправеното от него искане до въззиваемото застрахователно дружество за изплащане на
застрахователната сума до остатък от кредита на застраховащия се кредитор е достатъчно да
ангажира застрахователя в рамките на срока за произнасяне по тази претенция (чл.382 ал.3
пр. последно КЗ), независимо от действията на обезпечения кредитор – титуляр на
вземането по застрахователния договор. Процесуалната предпоставка за упражняване на
притезанието, възникнало при удовлетворяване на застраховалия се кредитор е налице след
изричния отказ на застрахователя да покрие неизпълнението на кредитополучателя,
породено от настъпилия риск.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни
установените от първата инстанция факти (съответно препраща към мотивите в тази част):
по повод договаряне на отпускане на кредит от 50 000лв, наследодателката на ищеца Р. С.
(негова съпруга) дала съгласие за включване в групата на застраховани лица по договор за
застраховка „Кредитна протекция Плюс Пакет Б“ за покрити рискове смърт, трайно или
временно намалена работоспособност, настъпили в резултат на застрахователно събитие
злополука или заболяване в периода на срока на кредита, като декларирала здравословното
си състояние и съгласието си да бъде застрахована от кредитора си „УниКредит Кънсюмър
3
Файненсинг“ЕАД, действал като застраховащ. Няма спор, че на 21.01.2019г.
кредитополучателката е попълнила медицински въпросник без посочване на конкретни
заболявания, а на същата дата е издаден сертификат съвпадащ с номера на договора за
кредит и е съставен и връчен погасителния план по кредитната сделка. Не се спори, че в
предоставените на клиента, чрез кредитора като посредник на застрахователя общи условия
по груповата застраховка е уговорено изрично изключване на покритие на риска при
представяне на неистински доказателства при приемане на застраховането и когато смъртта
на застрахования е нестъпила в причинно –следствена връзка с предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и негови усложнения
и рецидиви, за което клиентът е получил медицинско консултиране, диагностициране или
лечение в двугодишен срок преди началото на застраховката, за което застрахованият е
представил невярна и/или непълна информация или не ги е обявил във въпросника. Тази
част от общите условия е допълнително възпроизведена в самия въпросник.
Безспорно е, че застрахованата кредитополучателка е починала на 26.09.2019г. в
лечебно заведение, като смъртта е настъпила в резултат на белодробна тромбоемболия.
Спорните факти, посочени като неправилно установени в оплакванията на въззивника се
свеждат до наличието и характера на хронично заболяване или състояние на влошено
функциониране на организма, които макар и да могат да се контролират не се лекуват и са
могли пряко да предизвикат откъсването и движението на „яздещ“ тромб от дълбоките вени
в долни крайници, който е запушил белодробната артерия и е причинил смъртта.
Представените пред първата инстанция амбулаторни листи, издадени от лекуващ
лекар на кредитополучателката в периода 2017-2019г. сочат поставени основни диагнози
при диспансерни прегледи с код 80.0 флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на
долни крайници (на 08.03.2017г, 31.08.2018, 15.07.2019 и 17.09.2019) и с код 10 есенциална
(първична) хипертония (на 14.08.2017 и 24.10.2017). Тези документи сочат като съставител
свидетелката Н., която при разпита пред съда пояснява, че диспансеризацията на
пациентката за тези заболявания е извършена поради първоначалната регистрация на
оперативно лечение на повърхностно разширена вена, описана от лекарката като
„козметичен дефект“ и някои инцидентни случая на повишено кръвно налягане, но ясно
изразени оплаквания или симптоматика, която да налага постоянен прием на лекарства или
периодично наблюдение, типичини за хронично хипертонично заболяване или заболяване на
дълбоки вени личния лекар не е диагностицирал.
Съдът намира, че сами по себе си показанията на лекарката не са в непримиримо
противоречие с медицинската документация, водена от самата нея, тъй като наред с
основните диагнози в редица случаи наред с посочените две основани заболявания са
отбелязвани оплаквания (болки в гърба, бъбреците, яйчниците, очите, ушите)
диагностицирани като симптоми на други заболявания, повод на конкретните посещения.
Въпреки това обаче, поне в един от случаите лекарят е отразил като единствена причина за
търсената консултация текущо наблюдение на дългогодишна артериална хипертония и
известна на пациента терапия, а при друг преглед е насочил пациента си към съдов хирург
4
поради оплаквания в долните крайници. При съвкупната преценка на показанията на
лекуващия лекар и съставените от нея медицински документи съдът не може да приеме
тезата, че пациентката не е била информирана за заболяването на повърхностните венозни
съдове („разширени вени“), което е лекувала в миналото, но и е следила текущо. Същият
извод обаче не може да се направи за хипертония с ясно изразен хроничен характер(
кодирана като първична с код 10 по МКБ), тъй като заболяването е отбелязано като повод
за контролно наблюдение извън прегледи по други оплаквания еднократно за целия
двугодишен период преди подписване на въпросника.
Същата документация е интерпретирана и от назначения по делото експерт, който
дава заключение за документирано наличие на хронични заболявания на пациентката, между
които разширени вени на долни крайници с усложнение до флебит и тромбофлебит, но
категорично изключва пряката връзка между това трайно състояние на повърхностните
венозни съдове с флемботромбозата в дълбоките вени на долните крайници. В писмената
експертиза, и особено в поясняването й с отговорите при защитата й в съдебно заседание,
медицинският експерт разграничава начина на диагностициране и провеждане на лечение на
отлаганията от венозен застой в дълбоките съдове от известното на пациентката усложнение
разширени вени, като потвърждава, че макар личния лекар да е насочил пациента си към
съдов хирург през м. 07.2018г. няма данни да са били проведени необходими контрастни
изследвания и да е констатирана скритата флемботромбоза, която пряко е довела до
образуването на тромба, а в последствие и до внезапното му откъсване и миграцията му към
белия дроб. Отделно от това експертът описва увреждания на сърцето поради хронично
лошо кръвоснабдяване (миокардиосклероза и липоматоза на миокарда), установени по
находки при аутопсията на починалата, за които потвърждава че са следствие на
хипертоничната болест и са причинили сърдечната недостатъчност и венозния застой,
способствал за постепенно формиране на тромбите.
При тези констатации на вещото лице съдът приема, че действително има връзка
между доказаните от експерта хронични заболявания на пациентката и непосредствената
причина за смъртта, като те са създали предпоставките (сърдечна недостатъчност и
флемботромбозата) за фаталния инцидент. Връзката обаче с установените от личния лекар и
възприети от пациентката диагнози не е пряка, тъй като макар и да са съществували (по
данни за обективните им следи, установени при аутопсията) няма ясно изразени заболявания
на сърцето и дълбоките съдове, които да са отбелязвани със съответни кодове от МКБ в
документацията (с кодове от 11 и 11.0 за хипертоничните увреждания на сърцето и с кодове
80.1 и 80.2 за тромбофлебита на дълбоки съдове).
При така установените факти съдът не може да приеме за установена пряка връзка
между наблюдаваната и известна на пациентката първична хипертония с инцидентно
проявление и формиране на „яздещия“ тромб. Обратно, въззивният съд преценява тази
връзка като опосредена от все още недиагностицирано към момента на сключване на
застраховката (21.01.2019г.) увреждане на сърцето, резултат от дългогодишно въздействие
на хипертония върху тъканите на сърдечния мускул, и също така недиагностицирано
5
разширение на дълбоки вени на долни крайници, различно от лекуван в миналото
оперативно и проследяван диспансерно повърхностен тромбофлебит.
Оплакването на въззивника по различно установените от първата инстанция
факти по причинната връзка е основателно, поради което и въззивният съд следва да
изложи самостоятелно правните изводи по претенцията на ищеца.
На първо място, съдът отчита, че кредитополучател, даващ съгласие за
присъединяване към застраховка, сключена от кредитора, принципно е трето лице върху
чието неимуществено блато се договаря застрахователно покритие между застраховащия се
кредитор и застрахователя. Самото застраховано лице не може да влияе върху
предложените от застраховащия и застрахования условия, тъй като със съгласието му да
бъде застрахован, кредитополучателят е договорил ползване на предложен типизиран за
нуждите на кредитора му застрахователен продукт. Възможността на клиента на кредитната
институция да се отклонява от груповите условия изрично е изключена със самото му
съгласие да приеме автоматично действие на определените от избрания от нея застраховател
общи условия. Ето защо съдът приема за категорично установено, че сделката по
присъединяването на кредитополучателя към застрахованите лица е сключена при условия,
едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. За
индивидуално договорени може да се приемат само размерът на застрахователната сума (по
конкретното искане за отпускане на кредит) и размерът на годишната премия, но не и
покритите рискове, определени според интереса на застраховащия, като гаранции срещу
евентуално неизпълнение на погасителния план от кредитополучателя. Такава е
приложимата към спора клауза по чл. 12. 1, която по съдържанието си не предоставя право
на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение за вече поето покритие, а очертава
самия предмет на покритието като съществено съдържание на алеаторна по естеството си
сделка. Сама по себе си обаче, липсата на индивидуален преговорен процес по хипотезите
на изключване на покритие, все още не индикира недобросъвестност на доставчикът на
услугата. За да е налице неравноправност, определена клауза следва да създава значително
несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това несъответствие да е в
ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни знания и възможност да прецени
действителния си индивидуален интерес (арг. от чл. 143 ал.1 ЗЗП). Според установеното от
СЕС тълкуване на изискванията към доставчиците на подобни застрахователни услуги на
потребители(какъвто е получателя по потребителския кредит) във всеки конкретен случай
съдът е длъжен да провери доколко клаузите, уреждащи покритието на плащанията на
погасителните вноски по договор за кредит, респективно изключващи това покритие в
конкретните случаи на причиняване на настъпилия риск (смърт или загубена
трудоспособност), са били формулирани така че да са разбираеми за потребителя не само от
граматическа гледна точка, но и да позволяват въз основа на ясни и разбираеми критерии
потребителя да предвиди произтичащите за него икономически последици(дело C 96/14). В
случая, застрахователната сделка съпътства основна за интереса на потребителя кредитна
сделка, и е предложена като обезпечение в полза на кредитор, който същевременно като
6
посредник, представлява и самия застраховател. Явно е, че при такова договаряне
потребителят не е в положение идентично на клиент, търсещ животозастрахователна услуга
и избиращ предлагани от застрахователен брокер застраховки „живот“ и затова е много по-
уязвим при преценката на обявяването на значимите за обема на покритието обстоятелства.
Затова и тълкуването на съдържанието на тази клауза по най- благоприятен за клиента на
кредитора начин изисква да се съобразява само съдържанието на изискваната във
въпросника информация и предупреждението, което е вписано в самия него. Всяко друго
тълкуване на значението на дадената от потребителя информация би противоречало на
изискването за добросъвестност и би задействало закрилата, гарантирана с европейските
стандарти.
При отчитане на тези предварителни съображения, въззивният съд преценява, че
извън застрахователно покритие остават само преките неблагоприятни последици от
известни на клиента на кредитора заболявания с траен характер, които сам той обявява във
въпросника(арг. от цитираното в самия въпросник правило на чл. 12.2 от общите условия)
или съзнателно укрити от него данни за такива заболявания, които не са обявени въпреки
поставените въпроси от застрахователя, оценил ги като високорискови хипотези. Това
съдържание на клаузата на чл. 12.1 от общите условия не е неравноправно, а напротив
съответства на самото основание за имущественото разместване, тъй като без него ще
липсва несигурността характеризираща застрахователния риск по смисъла на пар.1 т. 3 от
ДР КЗ.
Тъй като по конкретното дело, макар несъмнено да има необявени, известни на
пациента заболявания, значимите като преки предпоставки за смъртта заболявания на
кредитополучателката не са били диагностицирани и лекувани, за да е осъществен именно
фактически състав на съзнателното им укриване с цел избягване на изключването им като
поет риск по застраховката в полза на кредитора. Напротив, застрахователят не е доказал, че
отделянето на тромб, запушил фатално белодробната артерия е пряк резултат от известните,
но недекларарирани диспансерно наблюдавани първична хипертония и тромбофлебит на
повърхностни вени. Съдът приема за установено покритието на смъртта в резултат на
необявени, но и неизвестни за клиента хронични заболявания (сърдечна недостатъчност и
флеботромбоза). Породена е отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователна сума след смъртта на кредитополучателя за покриване на остатък от
ползвания кредит.
Установеното плащане от наследника Г.Р. на вноска с падеж, настъпил след
26.09.2019г в размер на 559.78лв по задължението на кредитополучателя Р. Р.а покрива
именно част от тази застрахователна сума и поражда регресното право спрямо
застрахователя, носещ риска спрямо кредитора за изпълнението на такова задължение.
Налице е хипотезата на законова суброгация до този размер по чл. 456 ал.1 КЗ. Предявеният
иск следва да се уважи, като съответно се отмени обжалваното решение в обратен смисъл.
7
Разликата в крайния резултат от спора налага промяна в разпределението на
отговорността за направените разноски. Видно от представени в двете инстанции списъци,
въззивникът е направил разходи за държавни такси 75лв, депозирани разходи за свидетел 20
лв и за хонорари за двете инстанции общо 720лв., удостоверени в разписки за получени в
брой суми. Възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на въззивника е неоснователно, тъй като уговорката на страната и пълномощника
не надхвърля минимума по НМРАВ за една инстанция от 300 лв, върху който е бил
начислен данък от регистриран по ДДС адвокат. От така поисканите от страната суми съдът
не присъжда само авансираните разходи, които не са били изплатени на свидетеля, тъй като
неизползваните депозити подлежат на възстановяване на вносителя.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260526/05.10.2020г., поправено с решение №
261252/07.04.2021г. и изменено в частта за разноските с определение № 264604/03.06.2021г.,
всички постановени по гр.д. №20383/2019г. по описа на ВРС, 12 с-в, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, регистриран в парижки
търговски съд, Република Франция под № *********, действащ чрез клона си в България
„КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, Клон България“ КЧТ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет. 1-3 да
запрати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Л.“ № ** сумата 559.78лв(петстотин
петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща заплатена от
наследник месечна вноска с падеж 21.11.2019 г. след настъпване на застрахователно събитие
- смъртта на Р. С. Р.а, починала на 26.09.2019 г., за сметка на застрахователя по договор за
застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, пакет Б, и издаден сертификат
Сертификат № 3541302, сключен като обезпечение по договор за потребителски паричен
кредит № 3441302/21.01.2019 г., предоставен на починалата от „УниКредит Кюнсюмър
Файненсинг“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г.
година до окончателно й изплащане, на основание чл. 456 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, регистриран в парижки
търговски съд, Република Франция под № *********, действащ чрез клона си в България
„КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, Клон България“ КЧТ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет. 1-3 да
запрати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Л.“ № ** сумата от
795лв(седемстотин деветдесет и пет лева), представляваща направените за двете инстанции
8
съдебно-деловодни разноски за държавни такси и хонорари на адвокат, на основание чл.78
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9