Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М. Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Тони Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2188 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Д.Д.П. ***
против Решение №1097/24.07.2020г. на Районен съд-Варна по НАХД №486/2020г., с
което е потвърдено НП №РД-И-052/16.12.2019г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция
по лекарствата - София, с което са й наложени административни наказания:
- глоба в размер
на 1000лв. на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина за нарушение на чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с
чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти;
- глоба в размер
на 1000лв. на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина за извършено нарушение на чл.3, ал.3 във вр. с чл.20, ал.1, т.1 от
Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл.233 от ЗЛПХМ.
В жалбата се твърди, че Решението неправилно
и незаконосъобразно. Постановено било при нарушение на материалния закон, без
да са отчетени справедливо и точно събраните доказателства. Развити са подробни
съображения, поради които се изразява несъгласие с установената от въззивния
съд фактическа обстановка и се поддържат оплакванията във въззивната жалба, че не
е доказано да са извършени от П. описаните в АУАН и в НП нарушения. Поддържат
се оплакването за неяснота и противоречие в описанието на нарушенията, правната
им квалификация и основанията за налагане на наказанията. Наказващият орган не
следвало да издава НП, а да отправи предупреждение, което било достатъчно за
постигане на целите на превенцията, тъй като се касаело за първи такива
нарушения. ВРС следвало да отмени НП и да приложи чл.28 от ЗАНН, в каквато
насока била съдебната практика по сходни случаи. Претендира се отмяна на Решението
на ВРС изцяло и и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки с подробни доводи за отмяна
на Решението на ВРС изцяло и за присъждане на разноските. В хода по същество моли
за отмяна на Решението на ВРС като неправилно и противоречащо на закона.
Ответната страна Изпълнителна агенция по
лекарствата – София не депозира отговор по касационната жалба и не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна
намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Депозирана е
от жалбоподателя в производството пред ВРС, за който е налице правен интерес и
активна легитимация да оспори неблагоприятния съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е касационно
основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
При проверката касационният състав
установи, че решението на ВРС е валидно и допустимо.
По аргумент от забраната в чл.220 от АПК
касационният съд извърши проверка за правилността на приложението на закона от РС-Варна
въз основа на фактическите установявания на въззивния съд. След правилна преценка
на събраните доказателства по отделно и в съвкупност РС установил фактите и
обстоятелствата свързани с проверката, с установяването на нарушенията и издаването
на АУАН и НП. В Решението въззивният съд посочил установеното от
доказателствата, че проверката в аптеката на „Шансони" ЕООД-гр.Варна на 21.08.2019г.
е извършена от експерти и инспектор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/;
че аптеката в гр.Варна на бул.„Цар Освободител" №79, вх.А имала издадено разрешение
№ 912/21.10.2008г. на ИАЛ за дейността. Проверката била по повод препратен от РЗОК–Варна
сигнал с вх.№ ИАЛ-22415/23.05.2019г. от Р. Ж. Р. за това, че на 07.05.2019г. от
магистър – фармацевта П. не е спазен реда при отпускане на предписан лекарствен
продукт, че тя продала на свид. А. лекарствен продукт Ventolin solution 5
mg/ml, 20ml - 1 опаковка c цена 11.10лв., вместо предписания с рецепта от педиатъра
д-р П. П. Ventolin syrup на сина му А.
А., който бил на 8 месеца. ВРС установил, че проверяващите констатирали, че магистър–
фармацевта П. не съобразила пътя на въвеждане на лекарствения продукт, съгласно
данните от разрешението му за употреба, включени в приложената листовка и дала погрешни
писмени указания за приема му, като саморъчно изписала върху опаковката му „да
се пие". Въззивният съд установил, че при проверката в аптеката била направена
справка за всички продажби извършени на 07.05.2019г. от завереното за вярност с
оригинала копие на справката служителите на ИАЛ констатирали, че на 07.05.2019г. от аптеката е отпусната
само една опаковка Ventolin solution 5 mg/ml, 20 ml c цена 11.10лв. и само една
опаковка Ximebac gran. 40mg/5ml - 100 ml c цена 13.60лв. В приложен към жалбата
№0046873 на родителите на детето касов бон било отразено, че е издаден на
07.05.2019г. от обекта на „Шансони"ЕООД- Варна - аптека „Дива",
гр.Варна, бул.„Цар Освободител" №79, вх.А за продажба на лекарства с цена
11.10лв. и лекарства с цена 13.60лв., което кореспондирало с данните в справката
от аптеката, че на 07.05.2019г. са продадени само по една опаковка от
съответните два продукта с цени 11.10лв. и 13.60лв. ВРС установил, че в хода на
проверката е констатирано, че ръководител на аптеката е магистър – фармацевта Д.Д.П.,
която не е осъществила контрол върху цялостната организация в обекта, тъй като не
се водел редовно дневникът на изпълнените рецепти съобразно изискванията на
чл.3, ал.3 и Приложение №4 от Наредба 28/2008г. за устройството, реда и организацията
на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, тъй като за 07.05.2019г.
в дневника нямало вписани рецепти и не била вписана и изпълнената рецепта на А.
А.. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол, подписан от
проверяващите и П., а въз основа на него свид. Дарандашиев съставил срещу нея АУАН
на 15.11.2019г. за това, че на 07.05.2019г. в аптеката в град Варна нарушила:
1/чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г.
за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр.
с чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти;
2/чл.3, ал.3, във връзка с чл.20, ал.1, т.1
от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата
на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл.233 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
РС установил, че акта е съставен в присъствието
на П., която го подписала със
забележката, че не е съгласна и има възражения и депозирала такива в законовия
срок. Изп. директор на ИАЛ-София разгледал преписката, намерил възраженията за
неоснователни, възприел констатациите на актосъставителя и издал НП №РД-И-052
на 16.12.2019г., с което наложил на П. „глоба“ в размер на 1000лв. на основание
чл.294 от ЗЛПХМ за нарушението на чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г.
за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр.
с чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, както и „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.294 от ЗЛПХМ за нарушението
на чл.3, ал.3 във вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти във вр. с чл.233 от ЗЛПХМ.
Въззивният съд установил от показанията на
свид.А.- баща на осем месечното бебе, че лекар му предписал антибиотика и
лекарствения продукт Вентолин, че той предоставил в аптеката рецептата и получил
антибиотика и Вентолин, закупил е за по-голямото си дете дъвки и след като
съпругата му е дала медикамента Вентолин на бебето и след това прочела
упътването за употреба разбрала, че този медикамент е различен от предписания и
не е предназначен за такава употреба, поради което се е наложило да потърсят
спешна медицинска помощ, след което детето било настанено в интензивно
отделение за лечение.
Касационният състав намира за правилни и
законосъобразни изводите в Решението, че НП е издадено от компетентен орган, в
срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно въззивният съд намерил, че
в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно; че е правилно квалифицирано и
привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото си на защита; че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. ВРС разгледал оплакванията във въззивната жалба и мотивирано ги
отхвърлил като неоснователни. Правилно заключил, че посочените като нарушени
норми съответстват напълно на фактите, описани в АУАН и НП. Поради това и с
оглед безспорния факт, че именно П. е магистър фармацевта, който ръководи
аптеката, въззивният съд отчел, че тя е била наясно с изискването на закона дневникът
на изпълнените рецепти в аптеката да се води системно и ежедневно и с
обстоятелството, че за 07.05.2019г. в него не са вписани никакви рецепти
въпреки, че аптеката е работила и е отпускала предписани с рецепти лекарства. Правилно
ВРС заключил, че не е било ограничено правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и то е могло да упражни правото си на защита. Касационният
състав намира съобразен със съдържанието на АУАН и на НП извода на въззивния
съд, че П. е могла да узнае и да оспори установените факти и обстоятелства
свързани с нарушенията, да изложи твърденията си за случилото се и да ангажира
доказателства. Правилно ВРС отчел, че са били отразени твърдението й, че не е
продала лекарствен продукт Ventolin solution 5mg/ml, 20 ml, а продала симбиотик
„Флора бимби“- флакон, което не било доказано. Правилно РС отчел, че такъв
медикамент не фигурира в справка за продажбите в аптеката за дата 07.05.2019г.
и тъй като нито едно доказателство не подкрепяло тази твърдения на
жалбоподателката, той ги счел за защитна теза. Въз основа на писмените
доказателства и на отразеното на касовия бон, че лекарствата, за които е
издаден са на стойност 13,60лв. и 11,10лв., каквито са цените на Ventolin
solution 5 mg/ml, 20 ml и на една опаковка Ximebac gran. 40mg/5ml-100 ml, въззивният
съд отхвърлил твърдението на защитата на П., че тези два продукта не са били
отпусната и предоставени на един клиент. В съответствие с фактическите установявания
ВРС формирал извода в решението, че с отпускането на лекарствения продукт
Ventolin solution 5 mg/ml, 20 ml - 1 опаковка на дете на осем месечна възраст,
при изписан от педиатър друг медикамент-Ventolin syrup, П. е нарушила законовото
изискване да отпусне точно предписания продукт, след като в рецептата той е
предписан под търговско наименование.
Основателно въззивният съд намерил за
правилно приложени за нарушенията относимите законови разпоредби. Касационният
състав споделя мотивите в решението, че правната квалификация представлява
посочване на разпоредбите, които са конкретни правила за поведение, които са
посочени в НП тъй като наказващият орган преченил, че в случая не са били
спазени, а са нарушени. Както е посочено в решението, правото на защита на
привлеченото към отговорност лице се осъществяват по отношение на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, с които
актосъставителя и наказващият орган счели, че са осъществени деянията. Основателно
намерил, че в конкретното НП няма неяснота и противоречие между описанието на извършеното
и правната му квалификация, които да правят невъзможно санкционираното лице, а
и съда да разберат за какви нарушения са наложени наказанията.
Правилно в Решението ВРС намерил чл.28
б.“а“ от ЗАНН за неприложим за конкретните нарушения. Те не са деяния, които да
не са обществено опасни, нито такива, чиято обществена опасност е явно
незначителна. За обществената опасност на нарушението свързано с воденето на
дневника от значение обстоятелството, че в него за 07.05.2019г. не е била
отразена нито една от изпълнените рецепти, а не само конкретната рецепта, за
отпуснатите препарати в 21:44часа по която е издаден касовия бон за платените
26лв. въпреки, че обекта е работил и продажбите за този ден са на стойност
371,41лв. За обществената опасност на нарушението свързано е от значение обстоятелството,
че в рецептурния дневник за периода от 01.05.2019г. до 18.05.2019г. за някои
дати няма записана нито една изпълнена рецепта, а за дните, за които има
записвания за цял работен ден са отразени само една и максимум две от
изпълнените рецепти. Това обосновава извода, че конкретното нарушение описано в
т.1 от НП на законовото изискване за вписване в дневника на изпълнените рецепти
от аптеката не е изключение, дължащо се на някакви извънредни обстоятелства, а установена
практика,. Това изцяло кореспондира с извода, че обществената опасност на
нарушението не е незначителна и правилно ВРС, а и издателя на НП намерили, че
не е маловажно.
Макар описаното в т.2 от НП нарушение на
законовото изискване за отпускате на точно предписания продукт, който е посочен
в рецептата под търговско наименование да не е резултатно, в случая нарушението
е способствало за настъпване на неблагоприятни последици за малкия пациент. Касационният
състав намира за правилно отхвърлени като неоснователни доводите на защитата за
маловажност и за това нарушение. За по-високата степен на обществена опасност
на конкретното деяние свидетелства факта, че в рецептата изпълнена от
магистър-фармацевта П. изрично е отразено, че е издадена от педиатър, а лекарствения
продукт - Ventolin syrup е изписан на бебе на 8 месечна възраст. Установеното
от доказателствата по делото, че след приема на отпуснатия от магистър
фармацевта друг лекарствен продукт здравословно състояние на бебето рязко се е
влошило, че се е наложило незабавно да бъде прието в болница за да му бъде
оказана спешна медицинска помощ изцяло кореспондира с преценката на ВРС за немаловажност
на случая.
Не се установява неправилно приложение на
закона и при формиране на изводите в Решението, че не са налице основания и
правна възможност за изменение на наложени с НП административни наказания - глоба
в размер на 1000лв. за всяко от двете нарушения. Правилно ВРС отчел, че това е минималния
предвиден в чл.294 от ЗЛПХМ размер, който е съответен на обществената опасност
на нарушенията и на нарушителя и не може да бъде намален. В чл.27, ал.5 от ЗАНН
изрично е разписано, че не се допуска определяне на наказание под предвидения
най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност. Наказанията наложени с конкретното
НП са в минимума на диапазона от 1000лв. до 3000лв. в чл.294 от ЗЛПХМ, в който
размер е предвидено да се налага наказание „глоба“ за нарушение на разпоредбите
на ЗЛПХМ или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл.281 – 293. Отчетено
е смекчаващото обстоятелство, че за П. това са първи нарушения. За всеки
конкретен случай както наказващият орган, така и РС преценява обществената
опасност на деянието и дееца при формиране на извода маловажен ли е случая или
не и в какъв размер наложеното за него наказание ще е съответно, справедливо и
достатъчно за постигане целите на превенцията. Това обуславя различието в
крайните изводи за обществената опасност на извършеното и нарушителя дори при
сходни случаи. Предвид изложеното правила и изцяло съответстват на уредбата в
чл.27, ал.1 и следв. от ЗАНН е преценката на ВРС, че не е налице основание за
изменение на НП и наложените глоби са законосъобразно и справедливо определени.
Неправилно приложение на материалния закон
съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. ВРС правилно е приложил ЗАНН, ЗЛПХМ, Наредба №28/09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти и Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, като оставил жалбата без уважение и потвърдил НП.
Решението на ВРС следва да бъде оставено в
сила. При този изход на спора, искането на представителя на касатора за
присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на ответника е направено в постъпила на имейла
на съда молба, която не е подписана с квалифициран електронен подпис, поради
което не следва да бъде уважено.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1097/24.07.2020г. на
Районен съд-Варна по НАХД №486/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: