№ 20535
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110171298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ...., представлявано от АА, със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу „А ЕООД“ с ЕИК: ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Обеля № 1, бул.ПВ до бл.118,
представлявано от МХ чрез пълномощник ЛАГ, чрез процесуален представител адвокат Т.
П., със съдебен адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 99, ет.13, офис 3, иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, както следва: за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 7,97 лева (седем лева и 97 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,04 лева (единадесет лева и 04 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2021 г. до 01.10.2024 г., сумата 0,18 лева (нула лева и 18
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 0,09 лева (нула лева и 09 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2022 г. до 01.10.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди
по смисъла на §1, т. 43 от ДР на от Закона за енергетиката за имот, находящ се в на адрес:
гр. София, ж.к.Обеля-1, бл.124, вх.Б, ап.27, аб.№450389 за периода от 01.09.2021 г. до
30.11.2022 г., включително, като между страните имало сключен договор за продажба на
топлинна енергия с № 450389 от 27.11.2017 г. Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК за вземанията си срещу ответника, но поради депозиране на възражение в законовия
1
срок срещу заповедта, на ищеца е било връчено разпореждане за предявяване на иск срещу
него по реда на чл. 415 от ГПК. Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез
процесуален представител. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
претендираните суми са недължими, като сочи, че плаща чинно задълженията си към ищеца
и няма задължения, които да не са заплатени. Сочи, че претендираната сума е в
изключително малък размер, поради което не било ясно защо е отразена в счетоводството на
ищеца като дължима. При евентуалност, ако се установи, че сумите не са заплатени от
ответното дружество, навежда възражение за погасяването им чрез изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 14.10.2024 г., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 60895/2024 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е уважено, като
в законовия срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е
обусловило правния интерес на ищеца от подаване на настоящия иск.
Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ответното дружество е страна по Договор от 27.11.2017 г. за ползване на
топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, в имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к.Обеля-1, бл.124, вх.Б, ап.27, аб.№450389. Договорът между страните е със срок
от пет години, считано от неговото сключване, при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т София“ ЕАД на потребители в гр. София, по чл. 149, ал. 1,
т. 3 от Закона за енергетиката.
От изслушаната и приета като неоспорена от страните техническа експертиза се
установява, че топлинната енергия в абонатната станция в сградата, където се намира
процесният топлоснабдяем имот, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско
измерване – общи топломери, монтирани в абонатната станция. Същите се отчитат от
служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал,
с който се снема показанието на първо число от месеца. Сградата се топлозахранва от две
абонатни станции. В сградата е извършвано разпределение на топлинна енергия от фирмата
„Бизов сервиз“ ЕООД след реален ежемесечен отчет на апартаментни топломери и водомери
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. В процесното жилище имало монтирани
апартаментен топломер и два броя водомера за топла вода. В имота е потребена топлинна
енергия в общ размер на 397.57 лв., в това число за отопление – 214.67 лв. и за подгряване
на топла вода – 181.90 лв.
От допуснатата, изслушана и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към момента на проверката процесните суми не са погасени. Вещото лице е
установило, че дължимата главница за топлинна енергия за периода възлиза на 7.85 лв. и
0.30 лв. за услугата дялово разпределение. Лихвите за забава върху първата главница
възлизат на 7.73 лв., а върху втората – 3.40 лв.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на сумите,
които счита, че е погасил, тъй като се установява от счетоводната експертиза, че има сума,
която не е погасена за периода.
По направеното възражение за погасяване на сумите чрез изтекла погасителна
давност, съдът счита, че следва да се извърши проверка в тази насока. Тъй като
производството е по реда на чл. 422 от ГПК и се явява продължение на производството по
2
чл. 410 от ГПК, то давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на
14.10.2024 г. С изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД са
погасени всички вземания, станали изискуеми три години назад – преди 14.10.2021 г. Следва
обаче да се вземе предвид и периода на извънредно положение, обявено от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., когато поради пандемична обстановка в страната със закон са обявени за
спрели давностните срокове за посочения период. Съобразявайки този срок, съдът счита, че
претендираните главници са станали изискуеми след периода, погасен с давност и се дължи.
Дължими се явяват и сумите за услугата дялово разпределение и за законните лихви, тъй
като са за периоди извън погасителната давност.
С оглед на изложеното, съдът счита, че исковата претенция е основателна изцяло и
следва да се уважи в пълен размер, като на ищеца се присъдят сторените в исковото и
заповедното производство размери, а именно: 75 лв. в заповедното общо за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото – 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, 500 лв. за депозит за вещо лице, или общо 700 лв. за двете производства.
При този изход от спора на ответника не му се следват разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Т София” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от АА – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител
Александър Трифонов, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б и „А“
ЕООД с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Обеля № 1,
бул.ПВ до бл.118, представлявано от МХ чрез пълномощник ЛАГ, чрез процесуален
представител адвокат Т. П., със съдебен адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 99, ет.13,
офис 3, че ответното дружество дължи в качеството му на клиент на топлинна енергия за
стопански нужди за имот, на адрес: гр. София, ж.к.Обеля-1, бл.124, вх.Б, ап.27, аб.№450389
за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., включително по силата на договор за продажба
на топлинна енергия с № 450389 от 27.11.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди на ищцовото дружество и на основание чл. 422 ГПК във вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ сумите, както следва: за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 7,97 лева (седем лева и 97 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,04 лева (единадесет лева и 04 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2021 г. до 01.10.2024 г., сумата 0,18 лева (нула лева и 18
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 0,09 лева (нула лева и 09 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2022 г. до 01.10.2024 г.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Обеля № 1, бул.ПВ до бл.118, представлявано от МХ да заплати на „Т СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я” № 23Б, представлявано от
3
АА, сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева) за разноски, извършени в заповедното и
исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото връчване на
двете страни и ТЛП, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4