Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на първи
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова,
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 427 описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127,ал.2 и чл.86 ЗЗД от Г.Т.Г.
срещу З.Ц.П. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1907.30 лева, представляващи ½
от сбора погасени от ищеца вноски по Договор за потребителски кредит
№1802282316143411/***., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за периода
месец ноември ***. до месец декември 2019г. с начално погасяване 20.11.***. до
20.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че ответницата е негова бивша съпруга като кслюченият между тях брака
на 27.06.2009г. бил прекратен с Решение №3355/***., постановено по гр.д. №5668/***.,
34 с. на ВРС, което влязло в законна сила на 18.09.***. Фактическата раздяла
помежду им настъпила на 28.03.***., когато ищецът напуснал квартирата, в която
живеели. По време на брака им предвид неотложните семейни нужди от
здравословен, битов и финансов характер се наложило двамата да теглят заеми,
като рефинансирали старите и теглили нови, да за погасяват стари задължения и
да посрещат нуждите на семейството. Последният
им Договор за потребителски
кредит №1802282316143411/***., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД бил за
сумата от 18051.25 лева и представлявал рефинансиране на кредит към Уникредит
Булбанк АД и за потребителски нужди. С този заем рефинансирали и предходния Договор за потребителски кредит
№1607211859695411/***., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, който бил за
сумата от 12 324 лева, представляваща рефинансиране на кредит към
Уникредит Булбанк АД и потребителски нужди на семейството. С този заем закупили
автомобил, техника и мебели за дома, необходимите неща за учебния процес на
детето, за прегледи и лечение на продължително и тежко заболяване на
ответницата, за квартирата им, за текущи сметки, за храна и др.
Процесният кредит бил с краен срок
20.03.2025г. Твърди, че този кредит е
съпружеска имуществена общност и че
вноските за погасяването му за периода след фактическата раздяла е със средства
от трудовите му възнаграждения и следва да се считат платени с негово лично
имущество,а не с общи средства на двама им. Твърди, че процесният кредит е
послужил за задоволяване изцяло на семейни нужди и е ползван от цялото
семейство, както и предхождащите го кредити, като ответницата знае за
съществуването на този кредит.
Излага,
че с ответницата не могли да стигнат до споразумение за заплащането на нейната
половина от кредита, след предложения от страна на ищеца той да заплаща
кредита, а тя да поемем по-голямата част от издръжката на детето за периода на
погасителния план. Тя направила контра предложение детето да остава да приспива при него и да има
по-разширен режим на личен контакт, ако заплаща сам изцяло кредита. Излага, че
поканил официално ответницата да дава нейния дял от задължението към банката,
но тя категорично отказала, което довело до завеждане от негова страна на гр.д.
315825/***. по описа на ВРС, 14с., което влязло в законна сила на 18.12.***. и с което ответницата била осъдена да му заплати сумата от 884.10 лева
за периода 20.04.***. до 22.10.***.
След
разговори с ответницата относно плащането на сумите за процесния период вкл. и
за бъдещите плащания, тя му отговорила, че е много алчен и че няма да заплати
за този период ½ от изплатената
от него сума, но ще плаща нейната част от януари 2020г. Предложил й за същия
този период той да плаща еднолично кредита, тя да заплаща кредита еднолично
също за такъв период, като двамата да
оформят споразумение за това, но тя категорично отказала. Предложила ищеца да
не й заплаща издръжката за детето от 200 лева до компенсиране на дължимата от нея сума за периода, но ищецът
отказал. Ответницата завела ИД за
дължимата издръжка и внесла тъжба във ВРП за неплащането на издръжката. Това
довело до блокиране на банковата сметка, от която изплащал кредита.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за
недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на
претенцията.
Счита предявения иск за недопустим, тъй като
законодателят в нормата на чл.127,ал.2 ЗЗД поставил условието да е платено от
страна ищеца в повече от дължимото от него по кредита, з акойто предявява
регресния иск, като основанието да търси част от платеното без да е изплатил
повече от своята част било в нарушение на принципа на неоснователното
обогатяване.
Счита, че искът е
неоснователен, тъй като отпуснатите средства по Договор за потребителски кредит
№1802282316143411/***., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД не били
послужили за задоволяване на нуждите на семейството. Цялата сума по кредита
била преведена по личната банкова сметка ***. Кредитът бил отпуснат на ***.,
когато отношенията на двамата били обтегнати. Независимо, че договорът бил
подписан от нея, счита че същият е нищожен поради липса на съгласие от нейна
страна за сключването му, тъй като изразеното от нея съгласие било в резултат
на натиск от страна ищеца да отиде на всяка цена в банката и да подпише
договора. Средствата по кредита не
послужили за задоволяване на нуждите на семейството, тъй като на 28.03.***.
ищецът напуснал семейното жилище, от когато настъпила и фактическата им
раздяла. Сочи, че липсват основания за ангажирането й като солидарен длъжник.
Излага, че от месец април до месец септември ищецът не заплащал дължимата
издръжка за детето, като
устно заявил, че няма да плаща издръжка, защото ответницата му дължала
половината от месечните вноски по
договора за кредит. Действително след
развода двамата имали такава уговорка, но той не я спазил и завел гр.д. №15825/***.
Твърди, че е платила всички суми по решението и половината от вноската за
кредит за месец януари 2020г. На 09.01.2020г., когато ищецът отишъл да
вземе сина им и заявил, че ще я съди за половината от платения от него заем за
месец ноември ***. до месец декември 2019г. Тя му обяснила като човек, че ще плати до края на месец януари 2020г., тъй
като й предстояла неотложна операция на 13.01.2020г.
Твърди, че е заплатила всички търсени от
него суми по иска заедно с лихвите.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за потребителски кредит от ***. „Райфайзенбанк/България“ ЕАД е предоставила на Г.Т.Г. и З.Ц.Г. кредит в
размер на 12 324 лева с краен срок за погасяване на кредита 20.07.2022г.
Съгласно Договор за потребителски кредит от ***. „Райфайзенбанк/България“ ЕАД е предоставила на Г.Т.Г. и З.Ц.Г. кредит в
размер на 18 051.25 лева с краен срок за погасяване на кредита
20.03.2025г.
С Решение №3355/17.***.,
постановено по гр.д.№5668/***. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 18.09.***.
е прекратен брака между Г.Т.Г. и
З.Ц.Г..
С Решение от 22.**., постановено по гр.д. №15825/***. по
описа на ВРС, потвърдено с Решение, постановено по възз.т.д. №1539/***. по описа на ВОС З.Ц.П. е осъдена да заплати на Г.Т.Г.
сумата от 884.10 лева, представляваща платената от Г.Т.Г. на кредитора „Райфайзенбанк/България“
ЕАД част от задължението на солидарния
длъжник З.Ц.П. по седем
вноски настъпил падеж за периода 20.04.***. -22.10***. вкл. по договор за
потребителски кредит №1802282316143411 /***., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата 23.10.***. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.127,ал.2 ЗЗД, вр.чл. 32,ал.2 СК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът е представил извлечение от банковата си сметка и вноски
бележки за извършени парични преводи към „Райфайзенбанк/България“ ЕАД с
посочени основания – погасявания по кредит, за периода 20.11.***. до 20.12.2019г.
Ответницата е представила документи за здравословното си
състояние и вносна бележка от 29.01.2020г. за заплатена сума от 1 914.30
лева с посочено основание –месечни вноски по кредит за периода 20.11.***. до
20.12.2019г. и лихва с получател Г.Т.Г..
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По делото са обявени за
безспорни следните факти : наличието на сключен от страните Договор за потребителски кредит
№18 02282316143411/ ***., с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; че страните са
бивши съпрузи като бракът им е прекратен с Решение №3355/***., постановено по
гр.д. №5668/***., 34 с. на ВРС, като и че фактическата им раздяла е настъпила
на 28.03.***.
От представените вносни бележки и извлечение от банковата сметка се
установява, че ищецът е заплатил дължимото по кредита в периода 20.11.***. до
20.12.2019г.
Ответницата е заплатила
претендираната с исковата молба сума, като в проведеното открито съдебно
заседание ищецът признава извършеното
плащане. Предвид, че процесното задължение е погасено чрез плащане в хода на
процеса, този факт следва да бъде зачетен по реда на чл.235, ал.3 ГПК, поради и
което исковата претенция следва да се отхвърли.
По разноските :
Предвид, че процесното задължение е погасено чрез плащане в хода на процеса –
на 29.01.2020г. след получаване на препис от исковата молба от страна на
ответницата, съдът намира, че същата с поведението е станала повод за
образуване на делото поради и което следва да понесе отговорността за
разноските, направени от ищеца. На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 76.30 лева заплатена държавна такса и 450 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Г.,ЕГН: ********** с адрес ***
иск срещу З.Ц.П., ЕГН: ********** с адрес *** с правно основание
чл.127,ал.2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1907.30 лева, представляващи
½ от сбора погасени от ищеца вноски по Договор за потребителски кредит
№1802282316143411/***., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за периода
месец ноември ***. до месец декември 2019г. с начално погасяване 20.11.***. до
20.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.01.2020г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З.Ц.П., ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на Г.Т.Г.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 526.30/петстотин двадесет и шест лева и тридесет ст./ лева, представляваща стойността на направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: