Решение по дело №191/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260230
Дата: 23 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20201420200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.****а, 23.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на първи февруари, две хиляди  двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря ****и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 191 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  Г.Т.Т. от адрес *** срещу Наказателно постановление №20-0967-000075 от 28.01.2020 г. на началник група на ОД на МВР ****а, сектор „Пътна полиция” ****а, в частта с който за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв.  

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че не са налице обстоятелствата посочени по отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и поддържа, че автомобилът е минал на технически преглед. Моли за отмяна или за намаляване на наложеното му наказание.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ****а не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

 На 10.01.2020 г. около 13:05 часа в гр. ****а, ул. „Мито Орозов“ до №3 Н.Н. и Т.Т. /мл. автоконтрольори към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-****а/  чули неприятен и силен шум от лек автомобил ****с рег.№****. Спрели същия за проверка, при която полицейските служители установили, че автомобилът е технически неизправен – липсва шумозаглушителна уредба.

            За констатираното нарушение бил издаден АУАН №183414 от 10.01.2020 г., съставен от свидетеля Н.Н., в който отразил, че на 10.01.2020 г. около 13:05 часа в гр. ****а ул. „Мито Орозов“ до №3,  Г.Т.Т. управлява собствения си лек автомобил **** с рег.№ ****като автомобилът е технически неизправен – липсва шумозаглушителна уредба.

         Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.6, т.2от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №183414 от 10.01.2020 г., Наказателно постановление №20-0967-000075 от 28.01.2020 г., Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите Н.Н.   и Т.Т.,които са последователни, правдиви и безпротиворечиви и подкрепят събрания по делото доказателствен материал.

             Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

   НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

   Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

   Правилно е  квалифицирано деянието, с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.  

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

 Категорично доказано е установеното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От показанията на разпитаните свидетели Н.Н. и Т.Т. /очевидци на нарушението/ се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е издавал висок и неприятен шум. Посоченото е несъмнена индикация за липса на шумозаглушително устройство или наличие на повреда в шумозаглушителното устройство на МПС, което обосновава и извода за наличие на неизправност. В тази връзка съдът не възприема възражението на жалбоподателя в съдебно заседание, че не са му замерени децибелите и шума на колата. Преди всичко следва да се има предвид, че звукът, който е издавало МПС е бил достатъчно силен, за да мотивира актосъставителят Н.Н. да го спре с оглед констатиране на нарушение. Това е било и първоначалната причина, поради което полицейските служители Т. и Н. са преценили да спрат водача за проверка, чувайки шума от мотора още докато МПС се е движело.  В тази връзка следва да се посочи, че няма как и да се очаква от автоконтрольорите да разполагат със съответни инструменти и апаратура, както и да извършват технически прегледи на улицата по време на констатиране на нарушения. Необходимо и достатъчно в случая е да се прецени, че управляваното от жалбоподателя МПС е имало техническа неизправност, какъвто категоричен извод в случая може да се направи, предвид описаното от двамата свидетели и посоченото в АУАН и НП.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и  субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на 19.01.2019г. в гр.****а е  управлявал пътно превозно средство със значителна техническа неизправност.  Процесната неизправност представлявала значителна такава по смисъла на §5, т.8.1  и чл.37, ал.3 от Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, тъй като оказвала значително негативно влияние върху околната среда. Съгласно чл.5 от ЗООС един от факторите, които замърсяват или увреждат околната среда са шумовете, поради което и процесният шум безспорно влияе на околната среда. Именно поради това в чл.31 от Наредбата законодателят е извел като задължителен елемент от периодичните технически прегледи на ППС проверката на изправността на шумозаглушителните устройства на автомобилите, отчитайки влиянието на причинения от тях шум върху околната среда. Т.е. логиката на анализираните разпоредби налага извода, че всеки значителен шум влияе негативно върху околната среда и следва да бъде контролиран от закона.

 От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл: той е съзнавал, че управлява  автомобил  с  повредено щумозаглушително устройство, съзнавал е, че поради това автомобилът му причинява значителен шум, предвиждал е обществено опасните последици от поведението си и искал настъпването им. Освен това полицейският служител Т.Т. твърди, че преди няколко дена лично е предупредил жалбоподателя да не управлява автомобила, тъй като няма шумозаглушителна уредба.

Предвид това правилно при това положение е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация, като на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП му е наложено наказание за наличие на значителна неизправност на МПС в размер на 200.00лв.  

Ето защо обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Районният съд ****а

 

 

 

 

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №20-0967-000075 от 28.01.2020 г. на началник група на ОД на МВР ****а, сектор „Пътна полиция” ****а, в частта, в която на Г.Т.Т. от адрес гр.**** за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по пътищата, на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. 

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.****а, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                    

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: