№ 2482
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100110109 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИЕТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 11.08.2021 г. Н.Б. е заявила, че на 12.10.2015 г.
Окръжна прокуратура – Ловеч е повдигнала обвинение. То е било за
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 и 3 от НК – причиняване на смърт по
непредпазливост на новородено дете поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност – медицинска
професия. На 24.02.2021 г. е влязла в сила присъда, с която Н.Б. е била
оправдана по повдигнатото обвинение.
[2] Н.Б. твърди, че от наказателното производство, водено срещу нея, е
претърпяла имуществени вреди за 17 000,00 лева от заплащането на
адвокатско възнаграждение по наказателното дело. Наказателното
производство е: накърнило чувството за чест и достойнство на Н.Б.;
причинило е неудобства; обезверило я е и я е напрегнало; непоправимо е
1
засегнало авторитета и професионалната репутация; довело е до отдръпване
на колеги и приятели от нея. Н.Б. оценява на 63 000,00 лева неимуществените
вреди, които е претърпяла.
[3] Ответникът П.НА Р.Б. (Прокуратурата) не е изплатила обезщетение
на Н.Б.. Затова Н.Б. моли съда да осъди Прокуратурата да ѝ заплати:
- 63 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение;
- 17 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение;
- законната лихва върху двете обезщетения от 24.02.2021 г. до
окончателното им заплащане;
- разноските по настоящето дело (искова молба, том I, л. 2-9).
2. По писмения отговор на ответника
[4] Прокуратурата е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:
1. Н.Б. не е претърпяла вреди от противоправно действие на
Прокуратурата;
2. дори да е претърпяла такива, съдът следва да отчете, че
наказателното производство е протекло само четири месеца в неговата
досъдебна фаза и пет години в съдебната му фаза. Следователно
Прокуратурата не следва да носи отговорност за причинените вреди;
3. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно;
4. адвокатското възнаграждение, което Н.Б. е заплатила по
наказателното дело, е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да
отхвърли исковете (отговор на искова молба, том I, л. 189-195).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
2
[5] Не се спори, че Н.Б. е била родена на ******* г. Тя е била ведър,
спокоен, уравновесен и щастлив човек, обичала е да се смее. Н.Б. е работела
като лекар акушер-гинеколог в Тетевенската болница и е била много отдадена
на работата си, въпреки трудни условия при които е работела. Към 2015 г. тя
е била разведена, като е имала две дъщери – едната е живеела в село Рибарица
и е работила в община Тетевен, а другата е живеела и работила в София
(показанията на свидетелите И. и К., том II, л. 239-247).
[6] На 12.10.2015 г. Окръжна прокуратура - Ловеч (ОП-Ловеч) е
привлякла Н.Б. като обвиняема за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 и 3 от
НК. Обвинението е било за това, че поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
упражняване на медицинска професия, по време на раждане като дежурен
лекар акушер-гинеколог, Н.Б. е причинила смъртта на новородено дете.
Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка“ (постановление за
привличане на обвиняем, том I, л. 12-13).
[7] На 07.03.2016 г. ОП-Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Н.Б. в
Окръжен съд – Ловеч (ОС-Ловеч) (обвинителния акт, том II, л. 16-26). ОС-
Ловеч е образувал н. о. х. д. 95/2016 г., по което Н.Б. е била представлявана от
адвокат А.М. (протокола от съдебно заседание на 21.04.2016 г., том II, л. 27-
51). По делото ОС-Ловеч е провел три открити съдебни заседания - на
06.06.2016 г., 11.07.2016 г. и 29.09.2016 г. – в които Н.Б. е участвала лично и с
адвокат М., като делото не е било отлагано поради причина у Н.Б.
(протоколите от заседанията, том II, л. 52-106).
[8] Липсват доказателства Н.Б. да е заплащала възнаграждение на
адвокат М. за процесуално представителство по това дело. Затова съдът
приема, че Н.Б. не е заплащала възнаграждение на адвокат М. за процесуално
представителство по н. о х. д. 95/2016 г. на ОС-Ловеч.
[9] На 29.09.2016 г. ОС-Ловеч е постановил присъда, с която е признал
Н.Б. за виновна в извършването на престъплението, за което е била обвинена.
3
ОС-Ловеч е наложил на Н.Б. наказание: лишаване от свобода за две години,
чието изпълнение е отложил за три години; лишаване от право да упражнява
лекарска професия за две години (присъдата, том I, л. 36-37).
[10] Срещу присъдата въззивни жалби са подали Н.Б. и частните
обвинители и граждански ищци (протокола от съдебно заседание на
13.02.2017 г., том II, л. 111-112). По жалбите Великотърновският апелативен
съд (ВТАС) е образувал въззивно н. о. х. д. 380/2016 г. (пак там).
[11] По въззивното дело отново адвокат М. е представлявала Н.Б. (пак
там). Липсват доказателства Н.Б. да е заплатила на адвокат М. за процесуално
представителство по в. н. о. х. д. 380/2017 г. на ВТАС. Затова съдът приема,
че Н.Б. не е заплащала възнаграждение на адвокат М..
[12] По въззивното дело е било проведено едно съдебно заседание – на
13.02.2017 г. (протокола от съдебно заседание на 13.02.2017 г., том II, л. 111-
112). На 29.03.2017 г. ВТАС е постановил решение, с което изменил
присъдата на ОС-Ловеч само в частта за наложеното наказание, като вместо
лишаване от право да упражнява лекарска професия, е наложил на Н.Б.
наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия като акушер-
гинеколог за две години (решение, том II, л. 113-127).
[13] Н.Б. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на
ВТАС. По нея ВКС е образувал наказателно дело 590/2017 г. В него отново
адвокат М. е представлявала Н.Б. (протокола от съдебно заседание на
27.09.2017 г., том II, л. 128). Липсват доказателства Н.Б. да е заплатила на
адвокат М. възнаграждение по това дело. Затова съдът приема, че Н.Б. не е
заплащала такова.
[14] ВКС е провел едно съдебно заседание – на 27.09.2017 г.
(протокола от съдебно заседание на 27.09.2017 г., том II, л. 128). На
10.01.2018 г. ВКС е постановил решение, с което е отменил решението на
ВТАС и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд, но от друг
4
съдебен състав (решението, том I, л. 39-54).
[15] ВТАС е образувал въззивно дело 20/2018 г. (протокола от
съдебното заседание на 11.06.2018 г., том II, л. 131-142). По него адвокат М. е
представлявала Н.Б.. Липсват доказателства Н.Б. да е заплатила на адвокат М.
възнаграждение за процесуално представителство по делото. Затова съдът
приема, че Н.Б. не е заплащала възнаграждение.
[16] По дело 20/2018 г. ВТАС е провел три съдебни заседания – на
11.06.2018 г., 10.09.2018 г. и 19.12.2018 г. (протоколите, том II, л. 131-172).
Липсват доказателства Н.Б. да е станала причина за отлагане на делото.
Затова съдът приема, че делото не е било отлагано заради Н.Б..
[17] На 19.12.2018 г. ВТАС е постановил присъда, с която е признал
Н.Б. за невиновна (присъдата, том I, л. 55). Срещу нея Апелативна
прокуратура – Велико Търново (АПВТ) е подала протест (протеста, том I, л.
56). По него ВКС е образувал дело 317/2019 г. (протокола от съдебно
заседание на 17.05.2019 г., том II, л. 188-192). Адвокат М. е представлявала
Н.Б. по делото (пак там). Липсват доказателства Н.Б. да е заплатила
адвокатско възнаграждение на адвокат М.. Затова съдът приема, че тя не е
направила това.
[18] ВКС е провел едно съдебно заседание (протокола от съдебно
заседание на 17.05.2019 г., том II, л. 188-192). На 16.08.2019 г. ВКС е
постановил решение, с което е отменил оправдателната присъда на ВТАС и е
върнал делото за ново разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав.
С решението си ВКС е приел, че ВТАС не е бил мотивирал определени свои
изводи, както и, че въпреки събраните експертизи, не е бил изяснил
определени обстоятелства от значение за решаването на делото (решението,
том I, л. 57-68).
[19] В изпълнение на решението на ВКС ВТАС е образувал дело
270/2019 г. Адвокат М. е представлявала Н.Б. по делото (протокола от
5
съдебно заседание на 18.11.2019 г., том II, л. 193-204). За това Н.Б. е
заплатила на адвокат М. 3 000,00 лева (договора, том I, л. 148).
[20] По делото ВТАС е провел четири съдебни заседания – на
18.11.2019 г., 12.02.2020 г., 29.05.2020 г. и 08.07.2020 г. (протоколите от
заседанията на 18.11.2019 г. и на 29.05.2020 г., том II, л. 193-223). Липсват
доказателства Н.Б. да е ставала причина за отлагане на делото. Затова съдът
приема, че делото не е било отлагано заради Н.Б..
[21] Адвокат М. е участвала в първото и третото заседание
(протоколите от заседанията на 18.11.2019 г. и на 29.05.2020 г.). В третото
заседание Н.Б. е била защитавана от адвокат М. и адвокат В.В., на когото е
заплатила 6 000,00 лева (протокола от съдебното заседание на 29.05.2020 г.,
том II, л. 205-223; договора и платежните документи, том I, л. 149-152).
[22] В първото заседание съдът е: снел обяснения от Н.Б.; допуснал е
експертиза от девет вещи лица, което му е било указано от ВКС. Заседанието
е продължило около три часа (протокола, том II, л. 193-204). В третото
съдебно заседание ВТАС е разпитал вещите лица, на които адвокат М. и
адвокат В. са задали по един въпрос, и е приел заключението им. Съдът също
така по своя инициатива е допуснал преразпита на свидетел. Заседанието е
продължило почти осем часа (протокола, том II, л. 205-223).
[23] На 08.07.2020 г. ВТАС е постановил присъда. С нея той е отменил
осъдителната присъда на ОС-Ловеч и е признал Н.Б. за невиновна по
обвинението срещу нея (присъдата, том I, л. 71-133).
[24] Прокуратурата е подала протест срещу оправдателната присъда
(протеста, том I, л. 134). По него ВКС е образувал наказателно дело 832/2020
г. (протокола от съдебно заседание на 11.12.2020 г., том II, л. 230-237).
[25] Н.Б. е упълномощила адвокат М. и адвокат В. да я представляват
по делото. Тя е заплатила на адвокат М. 2 000,00 лева, а на адвокат В. 6 000,00
6
лева (договорите и платежните документи, том I, л. 147, 153-156).
[26] Адвокат В. е подал възражение срещу протеста на прокуратурата
(възражението, том II, л. 224-229). По делото е било проведено едно съдебно
заседание, в което е участвала адвокат М., но не и адвокат В.. Заседанието е
продължило 50 минути (протокола от съдебно заседание на 11.12.2020 г., том
II, л. 230-237). На 24.02.2021 г. ВКС е постановил решение, с което е
потвърдил оправдателната присъда на ВТАС (решението, том I, л. 135-146).
[27] Наказателното производство, водено срещу Н.Б., я е обезверило,
направило я е напрегната, нервна и лабилна. Тя е спряла да контактува с
хората в Тетевен; притеснявала се е за семейството си и се е опитвала да го
щади.
[28] Една част от познатите и пациентите са се отдръпнали от нея.
За да избегне лошото отношение към нея в Тетевен, вследствие на
повдигнатото обвинение, Н.Б. се е преместила да живее и работи в София.
Отнело е много време, докато отново се докаже като професионалист
(показанията на свидетелите И. и К., том II, л. 239-247). Наказателното
производство срещу Н.Б. е било широко отразявано в медиите, включително
и по национални медии, по негативен начин за нея (публикациите, том I, л.
159-181; показанията на свидетелите И. и К.). На интернет сайта си
Прокуратурата е предоставяла информация за наказателното производство
(извадките от интернет съобщенията, том I, л. 157-158).
[29] Не се спори, че Прокуратурата не е заплатила обезщетение на
Н.Б.. Ищцата е направила разноски по настоящото дело за 3 621,94 лева, от
които - 20,00 лева за държавна такса (разписка, том I, л. 11, л. 185); 3 600,00
лева за адвокатско възнаграждение (договора, том II, л. 251-254).
Прокуратурата не е направила разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
7
[30] Н.Б. е предявила искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
незаконно обвинение. Исковете са частично основателни.
1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[31] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинените на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Единият от
случаите, в които държавата отговаря за това е, когато лицето бъде
оправдано. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. Н.Б. да е била обвинена в извършването на престъпление, като за
това е било образувано наказателно производство срещу нея;
2. Н.Б. да е била оправдана;
3. Н.Б. да е претърпяла вреди от наказателното производство,
образувано срещу нея;
4. Прокуратурата да не е изплатила обезщетение на Н.Б..
[32] Съдът установи, че:
1. на 12.10.2015 г. Н.Б. е била обвинена в извършване на престъпление
по чл. 123, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и срещу нея е било образувано наказателно
производство;
2. тя е била оправдана, като решението за това е влязло в сила на
24.02.2021 г.;
3. от наказателното производство Н.Б. е претърпяла и неимуществени,
и имуществени вреди;
4. Прокуратурата не е изплащала обезщетение на Н.Б..
[33] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Ето защо
съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди,
8
както и да прецени, дали на Н.Б. се дължи обезщетение за имуществени вреди
в размера, който тя търси.
1.1. По размера на обезщетение за неимуществени вреди
[34] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени
в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя
включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали то е от общ характер, дали е
за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за
него;
2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебна
фаза, или е проведено и съдебно производство;
3. продължителността на наказателното производство (период от време);
4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането.
[35] Втората група фактори са свързани с това как повдигнатото
обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:
1. има ли разгласяване чрез медиите;
2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;
3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху
живота му – семейство, професионална и обществена среда, изобщо
обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат
значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване
на наказания (решение на решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д.
593/2010 г.).
[36] Третият фактор е практиката на по-високите по степен съдилища
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за по-близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по
[1]
разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези
9
размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в
установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на
решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към
съдебната система. Затова, ако не са установени драстични разлики в
отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица,
съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди
по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко
наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и
поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е
[2]
продължило по-кратко.
[37] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за
конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към
момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на
[3]
прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата. Такива могат
да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни
периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението,
отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно
икономическото развитите и стандарта на живот в страната.
[38] Съдът установи, че Прокуратурата е привлякла Н.Б. като
обвиняема на 12.10.2015 г., а на 24.02.2021 г. е влязла в сила присъдата на
ВКС, с която Н.Б. е била оправдана (по-горе, пар. 6, 26). Следователно
наказателното производство срещу Н.Б. е продължило пет години, четири
месеца и дванадесет дни. Обвинението срещу Н.Б. е било по чл. 123, ал. 1, пр.
2 и 3 от НК (по-горе, пар. 6). За него се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години. На Н.Б. е била наложена най-леката мярка за
неотклонение - подписка.
[39] Съдът установи, че наказателното производство срещу Н.Б. е било
широко разгласено в медиите и то начин, негативен за нея. Това е
притеснявало Н.Б., изнервило я е, накарало е нейни познати и пациенти да се
отдръпнат, а тя се е затворила в себе си.
10
[40] Наказателното производство срещу Н.Б. е повлияло на социалния
живот. Тя вече не е била весела и жизнерадостна, преместила се е да живее
от гр. Тетевен в София, за да избегне лошото отношение на съгражданите
поради образуваното наказателното производство. Н.Б. е станала неспокойна,
неуверена и лабилна, притеснявала се е за семейството си и отношението към
него. Нейната репутация на добър лекар е била накърнена (по-горе, пар. 27-
28).
[41] В правно-информационната програма „Сиела“ съдът откри две
решения на ВКС и две решения на САС за близки случаи. С тях ВКС и САС
са определили следните обезщетения за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК:
- 10 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2018 г. -
[4]
решение на САС 761-2021-8-ми състав по гр. д. 2 299/2020 г. ;
- 20 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2016 г. –
решение на САС 717-2019-8-ми с-в по гр. д. 3 614/2018 г.[5];
- 25 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2011 г. -
решение на ВКС 34-2013-III Г.О. по гр. д. 829/2015 г. [6];
- 40 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2011 г. -
решение на ВКС 187-2015-III Г.О. по гр. д. 829/2015 г. [7];
[42] Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от 2011 г.
до 24.02.2021 г. - периодът, от който са решенията и настоящият случай. Това
се е отразило на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева до
01.09.2011 г.[8]; 270,00 лева от 01.09.2011 г.[9]; 290,00 лева от 01.05.2012
[11]
г[10]. 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от
[12]
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015
[13][14]
г.; 420, 00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; 460, 00 лева от
[15]
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
[16][17]
г.; 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; 650,00 лева от
11
[18]
01.01.2021 г. до 31.03.2022 г..
[43] Съдът отчита всички изброени фактори. Съдът отчита също така,
че настоящият случая е най-близък до случая, разгледан от ВКС, описан по-
горе в бележка под линия 7. За него ВКС е определил 40 000,00 лева
обезщетение за вреди от наказателно производство, приключило през 2011 г.
Съдът също така отчита, че незаконното обвинение спрямо Н.Б. е било
свързано с нейната професионална дейност, което допълнително уврежда
професионалната репутация. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които Н.Б. е претърпяла
от незаконното обвинение. Ето защо съдът осъжда Прокуратурата да заплати
на Н.Б. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната
лихва от 24.02.2021 г. Съдът отхвърля иска за разликата над 50 000,00 лева до
пълния предявен размер от 63 000,00 лева.
1.2. По размера на обезщетение за имуществени вреди
[44] Съдът установи, че Н.Б. е заплатила 17 000,00 лева
възнаграждение на адвокати за защита по наказателното дело. От тях 9 000,00
лева тя е заплатила за защита по дело 270/2019 г. на ВТАС (по него за трети
път ВТАС е разглеждал правилността на присъдата на ОС-Ловеч), а 8 000,00
лева за защита по дело 832/2020 г. на ВКС (по него ВКС за трети път се е
произнасял по решение на ВТАС относно процесното обвинение) (по-горе,
пар. 19, 21). Прокуратурата е възразила, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
[45] При подобно възражение съдът следва да прецени дали ищецът по
иска по ЗОДОВ е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед на:
- вида и тежестта на обвинението;
- интензитета на приложената процесуална принуда;
- очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. За да присъди съдът обезщетение за
12
заплатеното по наказателното дело адвокатско възнаграждение то също
следва да не надвишава съществено разумния и обичаен размер (ТР на ОСГК
на ВКС 1/11.12.2018 г. по т. д. 1/2017 г.).
[46] Съдът установи, че спрямо Н.Б. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години. Спрямо нея е била взета мярка
за неотклонение подписка.
[47] Дело 270/2019 г. на ВТАС е било образувано след като ВКС е бил
отменил предходно решение на ВТАС, защото то не е било мотивирано, а
определени факти не са били изяснени. Ето защо по това дело се е очаквало
не само ВТАС да постанови мотивирано решение, но да се съберат
доказателства, което той е направил – експертиза, изготвена от девет вещи
лица; обяснения на Н.Б.; разпит на свидетел – като две от четирите заседания
са продължили около 11 часа.
[48] Дело 832/2020 г. на ВКС е било образувано след протест на
прокуратурата срещу решението на ВТАС по дело 270/2020 г. По делото на
ВКС не се е очаквало да се събират доказателства, а единствено да се оборят
правни доводи на Прокуратурата, изложени в протеста. Нещо повече, както
адвокат М., така и адвокат В. вече са били запознати с цялото наказателно
производство, протекло до този момент, защото и двамата са защитавали Н.Б.
по делото на ВТАС, решението по което Прокуратурата е протестирала пред
ВКС. Ето защо съдът приема, че е било разумно Н.Б. да очаква, че усилията и
трудът, който адвокатите са щели да положат по дело 832/2020 г., са щели да
бъдат значително по-малки от тези по дело 270/2020 г. на ВТАС.
[49] Съдията-докладчик е престанал да разглежда наказателни дела
преди около 18 години. Затова единственият откри начин настоящият съд да
прецени какво е разумното и обичайно възнаграждение за адвокат по
наказателно дело е да издири и се запознае с практика на наказателните
съдилища.
13
[50] Съдът направи това. Така той установи, че около процесния
период ВКС е присъждал следните адвокатски възнаграждения на частни
обвинители и граждански ищци по наказателни производства по чл. 123, ал. 1
от НК:
[19]
- 500,00 за защита само по делото на ВКС;
[20]
- 1 500,00 лева за защита само по делото на ВКС;
[21]
- 2 000,00 лева за защита само по делото на ВКС;
[22]
- 5 760,00 лева за защита по делата в трите инстанции.
[51] Съдът отчита описаните обстоятелства и приема, че 9 000,00 лева,
заплатени за защита по дело 270/2019 г. на ВТАС, не надвишават съществено
разумния и обичаен размер на адвокатско възнаграждение предвид тежестта
на обвинението и очакваните усилия и труд. Съдът приема, че 8 000,00 лева,
заплатени за защита по дело 832/2020 г. на ВКС, съществено надвишават
разумния и обичаен размер на адвокатско възнаграждение предвид тежестта
на обвинението и очакваните усилия и работа (до подобен извод е достигнал
[23]
и ВКС в решение 116-2019-IV Г. О. по гр. д. 4121/2017 г.).
[52] Затова съдът приема, че в причинна връзка с повдигнатото
незаконно обвинение са само 4 000,00 лева от заплатените 8 000,00 лева за
адвокат по дело 832/2020 г. на ВКС. Ето защо съдът осъжда Прокуратурата да
заплати на Н.Б. 13 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди (9 000,00
лева+4 000,00 лева), като отхвърля иска за разликата над 13 000,00 лева до
17 000,00 лева.
2. По разноските
[53] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 20,00 лева
държавна такса и 3 600,00 лева възнаграждение за адвокат.
14
[54] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или
частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото,
както и заплатената държавна такса. Възнаграждението за един адвокат се
дължи съразмерно уважената част от иска (пак там, изр. 2). Затова съдът
осъжда Прокуратурата да заплати на ищцата 20,00 лева разноски по делото и
2 835,00 лева адвокатско възнаграждение
(3 600х(50 000,00+13 000,00)/(63 000,00+17 000,00). Затова съдът
[1] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да се
съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I Н. О. по н. д. 382/2010 г. Без изрично да е
постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита съдебната практика за близки случаи и в следните
решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 2. 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в
първото решение ВКС е сравнявал фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС по-
рано, за да определи справедливия размер на обезщетението. Похват, който е сравнително непознат за нашата
юриспруденция, но използването му би довело до уеднаквяване на практиката по близки случаи и по-голяма
предвидимост на изхода на подобни дела.
[2] Вж. пак решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г. В тази си част решението е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-ниските по степен съдилища.
[3] За това, че икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения на ВКС: 1. 242-2010-III
Г. О. по гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 3. 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И
трите решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като касационното обжалване на първите две е
било допуснато относно прилагането на обществения критерий за справедливост.
[4] Съдът е установил, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 123,
ал. 1, пр. 2 от НК - причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (лекарска професия). Наказателното
производство е продължило четири години, шест месеца и двадесет и три дни. На ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение – подписка. Наказателно производство е станало обществено достояние, тъй като е имало
редица публикации в пресата и в интернет пространството, но в нито една от тези статии ищецът не е бил
подложен на унижаващо и оскърбително отношение. Преди образуването на наказателното производство ищецът
е бил "веселяк", "душата на компанията", а след това е станал затворен, избягвал е срещи с други хора, изолирал
се. Ищецът е станал тревожен, имал е много безсънни нощи, потърсил е психиатрична помощ, с нежелание е
ходил на работа, изпитвал е страх да не бъде осъден. Той се е притеснявал, тъй като обвинението е станало
обществено достояние, било е свързано с извършване на престъпление в област, в която е била професионалната
му реализация, което е обуславяло по-висока степен на засягане на личната му и емоционална сфера.
[5] Съдът е установил, че на 02.07.2007 г. Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу ищеца по чл. 123, ал. 1,
пр. 2 от НК, а на 07.03.2016 г. е прекратила производството по това обвинение, т. е. наказателното производство
срещу ищеца е продължило осем години и осем месеца. Ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение –
подписка. Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него ищецът се е
чувствал уморен и опустошен, не е желаел да участва в събития, избягвал е контакти и по-близко общуване,
прикривал е истинските си чувства и мисли, търсел е защита от всичко, което допълнително е можело да го
опустоши. Той е преживял продължителна адаптационна реакция. Наказателното производствое е довело и до
оформяне на невротични симптоми, като напрежение, тревожност, несигурност, безпокойство, депресивитет. Към
момента на провеждане на съдебното дирене той е бил задоволително адаптиран, но е продължавал да изпитва
несигурност, стрес и фрустрация.
[6] Съдът е установил, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1
НК. Той е бил в пенсионна възраст. Наказателното производство е продължило пет години и шест месеца (ищецът
е бил привлечен като обвиняем през юни 2005 г. и е бил признат за невиновен през юли 2007 г., като присъдата е
влязла в сила на 31.01.2011 г.). Ищецът е претърпял болки и страдания, изразени в негативни и депресивни
преживявания, притеснения, стрес, влошаване на здравословното състояние.
[7] Съдът е установил, че ищецът е бил практикуващ лекар в Клиниката по неврохирургия при ВМИ. Заедно с
15
други лекари от същата клиника, както и лекари, практикуващи във ВМБ, е бил привлечен като обвиняем с
постановление на военен следовател при ВОП на 19.09.2002 г. в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК,
за това че в условията на независимо съпричинителство, като лекуващ лекар, е причинил по немарливост смъртта
на пациент, настъпила на 11.08.1997 г. във ВМБ. Ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем на 19.09.2002
г., като му е била взета най-леката мярка за неотклонение. По отношение на ищеца наказателното производство е
било прекратено с постановление от 13.01.2011 г. поради липса на данни за извършено от него престъпление.
Тогава е била отменена и мярката за неотклонение. Съдът е приел, че продължителността на наказателното
преследване от осем години, три месеца и 24 дни е била извън всякакъв разумен срок. Съдът също е приел, че
макар престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК да не е било тежко наказуемо и ищецът да не е бил обвивен в
умишлено деяние, то е било злепоставящо за практикуващ лекар, а в случая за него и като военно длъжностно
лице. За периода на разследването макар и преди повдигане на обвинението са били разпитвани като свидетели
колегите на обвиняемия, което съдът е съобразил във връзка с вредоносните последици за ищеца в личен и
професионален план. Съдът е отчел и факта, че паралелно се е провеждало и вътрешно разследване за изясняване
причините за смъртта на пациента. Съдът е приел, че ищецът като лекар неврохирург е практикувал високо
хуманна и свързана с високи отговорности професия, за немарливото изпълнение на която е бил обвинен и
вредите за него в професионален план са били налице. Ищецът е продължил да изпълнява работата си в същата
клиника, воденото производство и въобще данните по случая са станали достояние на тесен кръг негови близки и
колеги, като цяло е имало обществено разгласяване и производната от него степен на злепоставяне на ищеца като
специалист и практикуващ лекар Отрицателните реакции в лекарските среди са били инцидентни и в частност
обусловени от други отношения или поводи. Ищецът не е бил обект на забележки от началника си по повод
наказателното производство. Съдът също е приел, че с образуваното наказателно производство са били поставени
под съмнение професионалните качества на ищеца, при това за дълъг период от време. Нервното напрежение,
безпокойството и стреса, причинен от воденото наказателно разследване, се е отразило негативно и на здравето на
ищеца през исковия период, като фактор за хипертонични кризи. Съдът е приел, че степента на засягане на
моралните ценности и неимуществени права предвид факта каква е била длъжността и работата на ищеца и в
какво е бил обвинен, са обстоятелства, които са обуславяли завишаване размера на обезщетението.
[8] Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[9] Постановление 180/30.06.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[10] Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[11] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[12] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[13] Постановление № 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
5 Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[15] Постановление № 141/17.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата за страната
[16] Постановление № 316/20.12.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[17] Постановление № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[18] Постановление № 331/26.11.2020 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната
[19] Решения на ВКС: 135-2018-I Н. О. по н. д. 324/2018 г.; 55-2022-II Н. О. по н. д. 148/2022 г.
[20] Решение на ВКС 75-2018-III Н. О. по н. д. 327/2018 г.
[21] Решение на ВКС 199-2021-I Н. О. по н. д. 769/2020 г.
[22] Решение на ВКС 60160-2022-III Н. О. по н. д. 144/2021 г.
[23] В решението си ВКС е установил, че незаконното обвинение е било за престъпление, за което се е
предвиждало до пет години лишаване от свободата. Заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС
по наказателно дело през 2014 г., за което се е търсило обезщетение, е било 5 000,00 лева. ВКС е приел, че в
причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение е било възнаграждение от 2 500,00 лева и е присъдил
обезщетение от 2 500,00 лева.
РЕШИ:
[55] ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Н. Т. Б. следните суми:
- 50 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за
16
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 и 3 от НК по досъдебно производство
21/2015 г. на Окръжна следствена служба - Ловеч плюс законната лихва от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане;
- 13 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение
за имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 и 3 от НК по досъдебно производство
21/2015 г. на Окръжна следствена служба - Ловеч плюс законната лихва от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане;
- 20,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото и
2 835,00 лева адвокатско възнаграждение. Н. Т. Б. е с адрес в гр. София, ж. к.
„*******“, ет. *******. П.НА Р.Б. е с адрес в гр. София, бул. „*******
[56] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н.
Т. Б. срещу П.НА Р.Б.:
- иска за неимуществени вреди за разликата над 50 000,00 лева до
пълния предявен размер от 63 000,00 лева;
- иска за имуществени вреди за разликата над 13 000,00 лева до пълния
предявен размер от 17 000,00 лева.
[57] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. Ако ищцата обжалва
решението, с въззивната си жалба тя следва да предостави доказателство за
внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17