№ 9902
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110155612 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
ищецът моли съда да измени решението по делото в частта за разноските.
Счита, че на ответника е предоставена безплатна адвокатска помощ без да са
налице законните основания за това. Ответникът в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК
подава отговор, с който взима становище за неоснователност на молбата.
Постъпила е аналогична молба и от ответника по делото, с която моли съдът
да допълни решението в частта за разноските, като присъди на процесуалния
представител сторените разноски и в заповедното производство. Ищецът в
срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подал отговор на молбата.
Молбите са подадени в срока за обжалване от страни по делото. По
същество съдът намира следното: с Решение № 1192 от 17.02.2022 г.,
постановено по делото, исковете са уважени отчасти като на двете страни са
присъдени съответните суми за сторени разноски. Ищецът е осъден са
заплати на процесуалния представител на ответника сумата от 91,05 лева
съобразно с отхвърлената част от иска. За основание на тази сума от
процесуалния представител е представен договор за правна защита и
съдействие (л. 52 от делото). В договора е посочено, че адвокатът ще окаже
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, т.е. – на материално затруднено лице. Преценката за това дали
лицето е материално затруднено не е на съда, а на съответния адвокат – така
Определение № 600 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1928/2019 г., II т. о.,
ТК и посочената в него практика. С оглед на това съдът намира, че
основанието в договора е налице, хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е
спазена, а молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение.
По отношение молбата на ответника, съдът намира следното: с
решението са присъдени сторените разноски единствено в исковото
производство, а не и в заповедното, въпреки че от процесуалния представител
на длъжника (впоследствие ответник) отново е представен договор за оказана
безплатна адвокатска правна помощ (л. 14 in dosso от ч. гр. д. 32562 от 2021 г.
по описа на СРС), така че искането е доказано по основание. По размера му,
съдът намира следното:
1
Възнаграждението, което се дължи на ответника – в случая длъжницика
– се определя на общо основание от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, която
следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК по
въпроса кои разноски въобще подлежат на възстановяване в зависимост от
различните варианти за край на производството. Законът е категоричен, че на
обезщетяване подлежи единствено възнаграждението за един адвокат.
По отношение размерът на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето,
която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на
адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между
довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато съдът прави
преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и
правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито
правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови
полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, което е извършил
длъжника е подаването на възражение. При това положение, да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика
би нарушило основния за българското гражданско право принцип на
забраната за неоснователно обогатяване. Не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Този извод се основава на схващането,
че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на
адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от
23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че
определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и
установяването им като задължителни с национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези
минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември
2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13,
EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
2
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на
съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението
на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният
съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести
даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г.,
Elchinov, C-173/09, т. 29.
В заключение съдът намира, че действително в заповедното
производство се дължат разноски на длъжника, но само в хипотезата на чл. 6,
ал. 1, т. 5 НМРАВ – за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, която разпоредба следва да
намери аналогично приложение и за настоящия случай.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на длъжника на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна за сумата до 50 лева. Съобразно с
отхвърлената част от иска на процесуалния представител се дължат 9,20 лева
– разноски в заповедното производство, съобразно с уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ... за изменение на Решение № 1192 от
17.02.2022 г., постановено по гр. дело № 55612 от 2021 г. на СРС, ІІ ГО, 177-и
състав в частта за разноските.
ДОПЪЛВА Решение № 1192 от 17.02.2022 г., постановено по гр. дело
№ 55612 от 2021 г. на СРС, ІІ ГО, 177-и състав в частта за разноските като
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ... да заплати на адв. Диана Иванова Черзекова,
САК, личен № ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 9,20 лева – разноски в заповедното
производство съобразно с отхвърлената част от иска.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3