РЕШЕНИЕ №
гр. ВРАЦА, 21.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, трети граждански
състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря С. Р. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 2888 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
„ЕСТ“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Михаил Тенев“ №12, Бизнес център „Евротур“, ет.1 офис № 2, представлявано от
Изпълнителния директор Я.Т.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника В.Я.Д., с
ЕГН **********, действащ съгласно Пълномощно per. № 2247/05.09.2012г. на Нот. №
437 в РНК, дружеството действащо
чрез упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Г.”, вписано в Регистъра на САК, регистрирано по ф. д.
№ 116/2015 г. по описа на СГС, вписано в Регистъра за адвокатските дружества
при СГС с парт. № 386, том VII, стр. 20, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „К.С.”, ж.к. „Б.Б.”, бл. 3, ет. 10, ап. 34, с ЕИК в регистър
Булстат № *********, с адрес на мястото на упражняване на дейността: гр. София,
ул. „С.” № 52, ет. 2, ап. 5, представлявано от Управителя Адвокат С.М.Г. от
САК, действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д. от АК – Плевен с адрес за получаване на съобщения: гр. София, ул. „С.” № 52. ет. 2. ап. 5 е предявило при условия на евентуалност искове
против В.Г.Ц. с ЕГН:********** *** и Г.В.Ц. , с ЕГН **********, с адрес: *** с искане на основание чл. 109 от
ЗС да бъдат осъдени ответниците Г.В.Ц., с ЕГН ********** и В.Г.Ц. с ЕГН:**********, да премахнат изграденото в имота на „ЕСТ“
АД, с ЕИК *********, недвижим
имот № 005098 бунгало, с площ от
•
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът да отмени
нотариалния акт, въз основа на който ответникът Г.Ц. се легитимира като
собственик на процесния имот, а именно:
Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 142,
т. IV, дело № 453 от 05.06.2015 г. на Нотариус № 338 в РНК, който акт е вписан
в Служба по вписванията - гр. Враца като Акт № 178, том VIII, дело
№1411/05.06.2015 г.
•
да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените от него разноски в
настоящото производство.
Предявените искове са с правно
основание чл.109 ЗС,респективно при условията на евентуалност чл.124 вр.с
чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи и
съображения, че през
ИМОТ № 005076
(нула, нула, пет, нула, седем, шест) с код по ЕКАТТЕ:
30606, с площ
на имота: 96.827 дка (деветдесет и шест декара осемстотин
двадесет и седем квадратни метра), Начин на трайно ползване - Друга селищна
територия; Вид собственост - На юридически лица;
Категория
на земята при неполивни условия - Осма; находящ се в местността „Ц.“, при
граници и съседи на имота съгласно доказателствен акт за собственост: имот №
005045 - храсти, на Община Враца; имот № 005024 - ливада, на „АКМ 04“ ООД; имот
№ 005023 - ливада, на н-ци на Г.А.С.; имот № 005022 - ливада, на н-ци на И.А.М.;
имот № 005021 - ливада, на В. Г.И.; имот № 005020 - ливада, на Ц.П.М.; имот №
005019 - ливада, на н-ци на Мито Г. М.; имот № 005018 - ливада, на н-ци на И.А.М.;
имот № 005017 - ливада, на К.Е.К.; имот № 005025 - ливада, на П.И.М.; имот №
005032 - ливада, на „РОМЕЛ ЛАНД“ ЕООД; имот № 005033 - ливада, на н-ци на А.М. И.;
имот № 005034 - ливада, на „РОМЕЛ ЛАНД“ ЕООД; имот № 005035 - ливада, на М.Н.М.;
имот № 005036 - ливада, на н-ци на Х.Н.С.; имот № 005042 - ливада, на н-ци на Т.Ц.П.;
имот № 005041 - ливада, на К.И.П.; имот № 000005 - път, на Община Враца; имот №
005067 - ливада, на С.Н. С.; имот № 005050 - ливада, на С.Н. С..
През
ра
процедура по разделяне на гореописания имот на 5 (пет) по-малки имота, в
резултат на което от имот № 005076 се обособяват следните
имоти: имот
№ 005096, с площ 2.213 дка (видно
от Скица № 02781/03.05.2016 г. на ОСЗ - гр. Враца);
имот № 005097, с площ 0.612 дка {видно
от Скица № 02782/03.05.2016 г. на ОСЗ - гр. Враца);
имот № 005098, с площ 1.057 дка {видно
от Скица № 02783/03.05.2016 г. на ОСЗ - гр. Враца);
имот № 005099, с площ 9.197 дка {видно
от Скица № 02784/03.05.2016 г. на ОСЗ - гр. Враца);
имот № 005100, с площ 83.749 дка {видно
от Скица № 02785/03.05.2016 г. на ОСЗ - гр. Враца).
При извършване на процедурата по разделяне на
имот №005076 „ЕСТ“
АД установява, че през
Към настоящия момент гореописаният недвижим имот -
Бунгало,
попада в новообразуван имот № 005098, като на издадената от
Общинска служба „Земеделие“ - гр. Враца Скица № 02783/03.05.2016 г. е посочен
като имот № 01 - Хижа, заслон, бунгало с площ
Предвид гореизложеното за ищеца „ЕСТ“ АД е
налице правен интерес от защита на правото му на собственост и установяване на
действителното правно и фактическо положение по отношение на процесното
бунгало, с оглед факта, че независимо от факта, че ответникът се е снабдил с
документ за собственост за процесния имот, същият е незаконно построен в
притежавания от ищеца недвижим имот и като такъв следва да бъде премахнат.
В случай че от съда бъде
преценено, че процесното бунгало е законно построено, то ищеца твърди, че по
силата на приращението същия е придобил правото на собственост върху него.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника Г.Ц. е
депозирал писмен отговор с
вх.№12368/21.09.2016г., с който оспорва исковите претенции по съображения
изложени в отговора, с искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани по съображения изложени в отговора ,включително,че ответника не е
надлежна страна в процеса с оглед факта,че ответника е дарил това бунгало на
сина си през на 01.10.2015г.,което се установява от представения в хода на
процеса Нотариален акт за дарение на недвижим имот №176,том.7 ,рег.№6074,дело
845/2015г. на нотариус Венцислав В.ев.,съответно становището на този втори
ответник В.Ц. в срока по чл.131, ГПК е ,че исковите претенции са допустими, но
неоснователни с оглед факта,че се лигитимира като собственик с посочения
нотариален акт и е придобил собствеността на годно правно основание.Искането е
за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК от ответника В.Ц. е постъпил писмен отговор по исковата молба, с който
се оспорва основателността на предявените искове.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на която прие за установени
следните обстоятелства:
С договор за покупко-продажба от 15.08.2003 г., с нотариална заверка на
подписите, рег. №6014/15.08.2003 г. на нотариус Ванцислав В.ев с район на
действие РС Враца ответникът Г.Ц. е
закупил бунгало-сглобяема конструкция
със стени сандвич-панели и външна дървена обшивка със застроена площ от 42.04
кв.м., първи ред в дясно, заедно с 1/3 ид. част от бунгало-кухня-тухлено с
външна дървена обшивка, застроено на 65.05 кв.м., първи ред в ляво, всички
построени в имот 005051, находящи се в землището на с. Згориград, в местността
„Ц.”-ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, т. III, дело № 159
от 12.03.2010 г. на Нотариус № 338 в РНК, вписан в Служба по вписванията - гр.
Враца като Акт № 32, том III, дело № 443/12.03.2010 г., „ЕСТ“ АД придобива
собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с.
Згориград, община Враца, област Враца, а именно: ИМОТ № 005076 (нула, нула, пет,
нула, седем, шест) с код по ЕКАТТЕ: 30606, с площ на имота: 96.827 дка (деветдесет
и шест декара осемстотин двадесет и седем квадратни метра), начин на трайно
ползване - друга селищна територия; вид собственост - на юридически лица;категория
на земята при неполивни условия - Осма; находящ се в местността „Ц.“, при
граници и съседи на имота съгласно доказателствен акт за собственост: имот №
005045 - храсти, на Община Враца; имот № 005024 - ливада, на „АКМ 04“ ООД; имот
№ 005023 - ливада, на н-ци на Г.А.С.; имот № 005022 - ливада, на н-ци на И.А.М.;
имот № 005021 - ливада, на В. Г.И.; имот № 005020 - ливада, на Ц.П.М.; имот №
005019 - ливада, на н-ци на Мито Г. М.; имот № 005018 - ливада, на н-ци на И.А.М.;
имот № 005017 - ливада, на К.Е.К.; имот № 005025 - ливада, на П.И.М.; имот №
005032 - ливада, на „РОМЕЛ ЛАНД“ ЕООД; имот № 005033 - ливада, на н-ци на А.М. И.;
имот № 005034 - ливада, на „РОМЕЛ ЛАНД“ ЕООД; имот № 005035 - ливада, на М.Н.М.;
имот № 005036 - ливада, на н-ци на Х.Н.С.; имот № 005042 - ливада, на н-ци на Т.Ц.П.;
имот № 005041 - ливада, на К.И.П.; имот № 000005 - път, на Община Враца; имот №
005067 - ливада, на С.Н. С.; имот № 005050 - ливада, на С.Н. С..
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 142, т. IV, дело № 453 от
05.06.2015 г. на Нотариус № 338 в РНК, който акт е вписан в Служба по
вписванията - гр. Враца като Акт № 178, том VIII, дело №1411/05.06.2015 г.,
ответника Г.Ц. е признат за собственик по давностно владение върху недвижим
имот, представляващ Хижа, заслон, Бунгало №15, с
площ от
С нотариален акт
№176, том VII, рег. №6074, дело
№845/2015 г. от 01.10.2015 г. ответника Г.Ц. е дарил на сина си ответника В.Ц.
процесното бунгало.
От заключението на
назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
бунгало №15, със застроена площ от 32кв.м., построено в поземлен имот 005076 в
землището на с. Згориград, м. Цървище, община Враца, с площ на имота 96.827
дка; начин на трайно ползване-друга селищна територия; вид собственост-на
юридически лица; категория на земята при неполивни условия-осма е изградено в
периода 1978-1980. За бунгало №15 в Община Враца няма съставени и надлежно заверени строителни книжа.
Бунгалото е отразено в КВС на имот 005051, който по-късно е станал част от имот
005076. Съгласно приложеното становище №1430/27.07.2006 г. на главния архитект
на Община Враца и Заповед №РД-14-1295/25.08.2006 г. на ДНСК-София, бунгало №15
е било допустимо по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на изграждането му и представлява търпим
строеж, който не подлежи на премахване и забрана за ползване съгласно §16, ал.1
от ПРЗУТ. За имот 005076 е изготвен ПУП, одобрен със Заповед №244/20.02.2007 г.
на кмета на Община Враца. Съгласно него територията на имота се предвижда за
хотел и ваканционно селище.
В съдебно заседание проведено на 30.01.2016
г.вещото лице уточнява, че процесния имот е извън
регулация и не може да бъде отразен в регулационен план, поради което вещото
лице е записало къде е отразен. Вещото лице уточнява, че към момента на
изграждане 1978-
По делото са събрани
гласни доказателства: разпитани са свидетелите А.П. И Й.И..
В показанията си св. А.П.
твърди, че познава ответника Г.Ц. от 50 години и с него са приятели от деца.
Павлов твърди, че с ответника контактува често. Поддържа, че на „Пършевица” на
„Леденика” двамата са имали много контакти и много сбирки. Твърди че, процесното
бунгало се намира между почивната станция на Атомната и бившето ТПК и това са
стари бунгала. Твърди, че бунгалото го има от 10-15 години, а ответника Г.Ц. го
е купил. Свидетелят твърди, че е посещавал това бунгало и самият той има
бунгало зад това на ищеца на
В показанията си св.
Йордан Игнатов твърди, че познава ответника Г.Ц. от над 30 години. Твърди, че
двамата са приятели и са съседи на врачанския балкан, в местността учителска
колония като там свидетелят има къщичка, а ответника бунгало от 10 и повече
години. Свидетелят твърди, че ответника след като се е пенсионирал си живеел на
балкана години наред. Поддържа, че тези бунгала ги охранява на втори юни още на
онова време. Игнатов твърди, че други лица не са имали претенции за това
бунгало. Свидетелят обяснява, че постоянно
е там и там си живее. На въпроси на адв.
Г., свидетелят обяснява, че неговата къща е на 300м. отстояние от бунгалото на ответника
и непрекъснато свидетелят може да вижда какво се случва около бунгалото.
Свидетелят уточнява, че не е видял да има разправии там за бунгалото и някои да
претендира за неговото или за което е и да е бунгало. Игнатов твърди, че
бунгалото към днешна дата е обитаемо и ответника Ц. си прави ремонт там.
При така установените
фактически данни се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 109 ЗС, съгласно която собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да докаже следните
кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си на собственост и
обстоятелствата (основанията), които са предизвикали търсената съдебна защита и
намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява
своето право (Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84
г., ОСГК).Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота), според нейното предназначение.
Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но
които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита
(така отново ТР № 31/84 г.). Функцията на иска е да отрече във всичките тези и
други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Петиторната защита на негаторния иск по
чл. 109 от ЗС, осигурява прекратяване на неоснователни действия, препятстващи
упражняването на правото на собственост, респективно – възстановяване на
фактическото положение преди неоснователното въздействие.
Безспорно се
установи, че теренът върху който е изградено бунгалото, с
площ от
Предявеният иск
по чл.109 ЗС в процесния случай би бил основателен ако се бе установило, че
бунгалото е изградено неправомерно в поземления имот на ищеца въз основа
на неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право, с
които действия се осъществява неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над поземления обект на ищеца и в същото време се ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота.
Видно от договор с договор за покупко-продажба от 15.08.2003 г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №6014/15.08.2003 г. ответника Г.Ц. е закупил процесното бунгало.
Данните по делото сочат, че независимо от
сключената разпоредителна сделка с процесното бунгало, същото е придобито от
ответника Г.Ц. при условията на придобивна давност. Видно от данните по делото /показанията
на свидетелите св.А.П. и Йордан Игнатов/, ответника Г.Ц. е владял процесното
бунгало самостоятелно, спокойно, трайно и несмущавано от повече от 10 години.
Същият е живял постоянно и непрекъснато в него и е упражнявал правата си върху
него, без претенции от
други лица. Установи се от показанията на св. Йордан Игнатов, че ответника към
настоящия момент извършва ремонтни действия в бунгалото.
Владението има два компонента: фактическа
власт върху вещта и намерението,
желанието на субекта да упражнява тази власт за себе си, да държи вещта като
своя. С действията си ответникът Г.Ц. по
отношение на процесният имот е манифестирал воля, че упражнява фактическа власт
върху имота като свой за повече от 10 години. През този период той е извършвал
действия в имота, с които е считал имота за свой. От една страна е видно
наличие на обективно установена фактическа власт върху бунгалото. От друга
страна същият е демонстрирал намерение да го ползва като свой, без претенции и
противопоставяне на това намерение от ищеца или някой друг. След дарителната
сделка обективирана в нотариален акт №176, том VII, рег. №6074, дело
№845/2015 г. от 01.10.2015 г. на нотариус Венцислав В.ев, ответника В.Ц. е
присъединил своето владение върху процесното бунгало към това на баща си Г.Ц..
Във всички случаи този който твърди, че
владее един имот следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване
на фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл.69 от ЗС осигурява
законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за
другиго, до установяване на противното. Оборване на това предположение не се
доказа от заинтересованите страни. Напротив установи се, че ответниците са
владяли имота, несмущавано, трайно и постоянно имота като свои.
На следващо място съгласно приетата
съдебно-техническа експертиза видно
от становище №1430/27.07.2006 г. на главния архитект на Община Враца и Заповед
№РД-14-1295 на ДНСК-София Бунгало №15 е било допустимо по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
изграждането му и представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване и
забрана за ползване съгласно §16, ал.1 от ПРЗУТ. За имот 005076 е изготвен ПУП,
одобрен със Заповед №244/20.02.2007 г. на кмета на Община Враца.
В съдебната практика се приема, че статутът на временен строеж като бунгалата е
правен, а не фактически, и се определя от издадените по съответния ред
строителни книжа и строителни разрешения за изграждане на обекта, в които се
определят условията за осъществяването му. Временните строежи се разрешават за
задоволяване на временни нужди и подлежат на премахване от ползвателя след
изтичане на срока за ползването им или при заемане на терена за предвиденото по
плана строителство, независимо от техния вид, конструкция и начин на
прикрепване към земята. Поради това в редица свои решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, ВКС застъпва становището, че с придобиването на правото на
собственост върху постройка с временен статут отделно от собствеността на
земята, в която е изградена, собственикът на постройката не придобива
ограничено вещно право на строеж върху терена. В този смисъл е решение № 127 от
25.11.2014 г. по г.д. № 3190/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 261 от
23.01.2015 г. по гр.д. № 502/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 675 от
26.01.2011 г. по гр.д. № 656/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 16 от 08.02.2013
г. по гр.д. № 621/2012 г. При тези съображения собствеността на бунгалото може
да е отделена от това на поземления имот и може да се придобива при с посочите
указани в ЗС.
При тези съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците установиха правата си върху бунгалото, поради което изграденото
бунгало не накърнява владението на ищеца върху поземления имот върху който е
построено, не ограничава, не смущава и не пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта.Иска срещу първоначалния ответник Г.Ц.
се явява неоснователен с оглед и факта,че преди завеждане на делото същия е
прехвърлил процесния недвижим имот с вещно-разпоредителна сделка на втория
ответник В. Ценовов, т.е. първия ответник се явява къч този момент ненадлежна
страна в процеса.Съответно втория ответник се лигитимира като надлежен
собственик възоснова на същата сделка и факта,че е налице присъединено владение
на процесния имот.
При отхвърляне на главния предявен иск по чл.109
ЗС съдът пристъпи към разглеждане на предявеният иск по чл.108 ЗС. Кумулативните
предпоставки за уважаване на предявеният иск по чл.108 ЗС са: да се установи, че вещта, предмет на иска е
собственост на ищеца; да се установи, че ответникът владее и ползва вещта; да
се установи, че ответникът прави това без да има правно основание за това или
евентуално правното основание е отпаднало. В конкретния случай при разглеждане
на главния иск по чл.109 ЗС не се установи една от предпоставките за уважаване
на иска по чл.108 ЗС, а именно не се установи, че вещта, предмет на иска е
собственост на ищеца, поради което и предявеният евентуален иск по чл.108 ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от спора в полза
на ответника В.Ц. следва да се присъдят съдебно-деловодните разноски в размер
на 300.00лв.-адвокатски хонорар.
По отношение на
ответника Г.Ц., съдът не приема възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар за основателно. Съдът приема възражението на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар за основателно. Съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство и защита в
производства, каквото е настоящото с оглед цената на предявеният иск,
минималният адвокатски хонорар възлиза на 300.00лв. По смисъла на §2 от
цитираната наредба двойният размер на адвокатския хонорар възлиза на 600.00лв.,
а заплатеният от ищеца хонорар е 500.00лв., поради което съдът приема, че с
оглед правната и фактическа сложност на делото адвокатския хонорар следва да
бъде редуциран до 400.00лв.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно осн. чл. 109 от
ЗС от „ЕСТ“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Михаил Тенев“ №12, Бизнес център „Евротур“, ет.1 офис № 2, представлявано от
Изпълнителния директор Я.Т.Д., с ЕГН ********** против В.Г.Ц. с ЕГН:********** ***
и Г.В.Ц. с ЕГН **********, с адрес: *** за премахване на изграденото в поземлен
имот № 005098, с код по ЕКАТТЕ: 30606 бунгало,
с площ от
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно осн.
чл.108 ЗС от „ЕСТ“
АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Михаил Тенев“
№12, Бизнес център „Евротур“, ет.1 офис № 2, представлявано от Изпълнителния
директор Я.Т.Д., с ЕГН ********** за установено по отношение на Г.В.Ц. с ЕГН
********** и В.Г.Ц. с ЕГН:**********, с адрес ***, че ищеца „ЕСТ“ АД, с ЕИК *********, е
собственик на Бунгало, с площ от
И на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК, съдът да отмени нотариалния акт, въз основа на който
ответникът Г.Ц. се легитимира като собственик на процесния имот, а именно:
Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 142,
т. IV, дело № 453 от 05.06.2015 г. на Нотариус № 338 в РНК, който акт е вписан
в Служба по вписванията - гр. Враца като Акт № 178, том VIII, дело №1411/05.06.2015
г.
ОСЪЖДА „ЕСТ“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Михаил Тенев“ №12, Бизнес
център „Евротур“, ет.1 офис № 2, представлявано от Изпълнителния директор Я.Т.Д.,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Ц. , с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 400.00лв.-съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „ЕСТ“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Михаил Тенев“ №12, Бизнес
център „Евротур“, ет.1 офис № 2, представлявано от Изпълнителния директор Я.Т.Д.,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.Ц. с ЕГН:********** с адрес *** сумата от 300.00лв.-съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция представляващи заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: