№ 3288
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506804 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3052 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 448/2022 г. по описа на СРС, 167
с-в, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„****, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”****, следните суми: 1602,45 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****; 252,94 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. - 16.09.2021 г.,
както и 50,62 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 24.09.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 06.10.2021 г. по ч.гр.д. №
55247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като са отхвърлени исковете, както
следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1602,45 лв. до пълния предявен размер от
1717,70 лв. за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2018 г.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
1
уважения размер от 252,94 лв. до пълния предявен размер от 271,14 лв. и за мораторна
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за сумата
от 10,70 лв.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.С.“
ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от
ответника Н. Й. Н. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Заявява, че
неправилно съдът е приел за доказани по основание и размер претенциите за
уважените размери без да съобрази събраните доказателства. Чрез последните не е
установено, че сумите са дължими от ответника за потребени услуги. Излага
оплаквания срещу постановеното решение в частта на направеното възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията и в частта на направените възражения
срещу двете приети в производството пред СРС съдебни експертизи. Прави
възражения, че не дължи заплащане на лихви за забава върху недължими и погасени по
давност вземания.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е
проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му.
Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът намира за
недоказани и неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР „Т.С.“ ЕООД за
отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение,
които факти не са оспорени от ответника по надлежния ред.
3
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от „Т.С.“ ЕООД съгласно договор. При
условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената
енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Доводите на въззивника за недоказване потребление на услугите за исковия
период, съдът намира за неоснователни. Чрез представените доказателства пред
първата инстанция и констатациите на експерта по СТЕ се установява, че за исковия
период в имота е била начислена ТЕ за отопление на имот за 3 броя радиатори с
монтирани ИРРО с дистанционен отчет в помещения: хол, кухня и 1 стая, а в стая 2 е
имало радиатор без поставен уред; показанията на уредите с дистанционен отчет не се
нанасят на хартиен носител, като същите фигурират в изравнителните сметки,
представени на вещото лице; за двата отчетни периода за радиатор в стая 2 имало
служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност, умножена по МСРС; за
процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището били демонтирани на 10.06.1998 г.; в имота на ответника
имало монтирани два броя водомери за топла вода, които били отчетени на 16.05.2019
г. и 10.06.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на
вещото лице; отчетеното количество топла вода за период 2019/2020 г. е намалено с -
2.537 куб.м., тъй като отчетът бил извършен през месец юни и намалено с -0.143 куб.м.
спрямо отчета на общия водомер на абонатната станция; сумата за ТЕ за отопление от
сградна инсталация е завишена с 9,42 лв., тъй като е изчислена на база 209 куб.м.,
вместо 201 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, като останалите
компоненти, изчислени от ФДР, са в съответствие с действащите наредби;
технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като
същите били за сметка на топлофикационното дружество.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено в производството
обстоятелството, че твърдяното за доставено от ищеца количество топлинна енергия за
4
процесния период възлиза на посочената в исковата молба стойност. С оглед това
доводите на въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период съдът съобразява констатациите на приетата пред
първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.
Според последната същият възлиза на 1694,16 лв., вместо претендираните от
ответника 1717,70 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата
от ответника главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на 1694,16 лв.,
както и сумата от 50,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца,
изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ, приети пред
първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
потребена ТЕ в размер на 1602,45 лв. за периода м.08.2018 г. - 30.04.2020 г. при
съобразяване като основателно в една част на възражението за погасяване по давност
на вземанията за периода 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. включително. Въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото е доказано предоставянето
на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода м.08.2018 г.
- м.04.2020 г. възлиза в общ размер на 50,62 лв.
С оглед така установеното предявеният иск за главните вземания се явява
основателен и доказан за сумата от 1602,45 лева, представляваща главница за реално
потребена ТЕ, съобразно извършените плащания, както и сумата от 50,62 лева -
главница дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението- 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
Доводите на въззивника, че съдът не се е произнесъл с постановеното решение
по възражението за давност съдът намира за неоснователни. При съобразяване
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д № 3/2011 г. на
ОСГТК, ВКС, че приложима за вземанията е тригодишна давност от датата на падежа с
оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена в съда на 24.09.2021г., правилни
и законосъобразни са изводите на съда, че погасени по давност са вземанията за
периода 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. включително с оглед приложимите ОУ от 2016 г.
С последните е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от
ОУ/.
Ето защо исковете за потребената в имота ТЕ се явяват основателни и доказани
за посочените размери.
5
Както правилно е посочил СРС в своето решение, за процесния период са
приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при
действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е.
не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника). Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед тези разпоредби, лихвата за забава върху главното вземане за топлинна
енергия в установения общ размер от 1602,45 лв. възлиза в размер на 252,94 лв. за
периода 15.09.2019 г. - 16.09.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3052 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 448/2022 г. по
описа на СРС, 167 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Й. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”****, следните суми: 1602,45 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****;
252,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. - 16.09.2021 г., както и 50,62 лв. - главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
24.09.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за
6
изпълнение на парично задължение от 06.10.2021 г. по ч.гр.д. № 55247/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София"
ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7