№ 1127
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. И.ов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501114 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №: 23987/29.03.2023г. от Б. Н.
В., ЕГН ********** и И. Г. В., ЕГН ********** и двамата чрез процесуален представител
против Решение № 818/13.03.2023г. по гр.дело № 8705/2022г. по описа на ВРС, 43 св., с
което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивниците против адвокат С. С. С. - от АК -
Варна, личен номер на адвоката **********, с адрес: ул. „Г.С.Р." №39, ет.2 в условията на
евентуалност, искове:
- с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за
осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена без основание, по
нищожен, в частта относно размера на хонорара, поради противоречие със закона, договор
за правна помощ № 18/01.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.07.2022 г. до окончателното плащане, както и иска за
заплащане на сумата от 1508 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главното задължение, за периода от 10.11.2020 г. до 05.07.2022 г.
- с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за осъждане
на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена на отпаднало основание, по
развален договор за правна помощ №18/01.03.2020 г., сключен между ищците и ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2022 г.
до окончателното плащане, както и иска за заплащане на сумата от 1508 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главното задължение, за периода от
10.11.2020 г. до 05.07.2022 г.
Считайки обжалваното решение за неправилно,необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон , претендират от отмяната му и
постановяване на друго , с което исковете на ищците да бъдат уважени. Изложени са
1
твърдения, че съда неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, достигнал е до
неправилни изводи, като не е взел предвид точните фактически основания, заявени с
исковата молба.Твърди се , че оспорвайки сключения с ответника договор за правна помощ
в частта за уговорения размер , ищците са навели твърдения , че същия е несправедлив,
необоснован и не отговарящ на свършената по делото от ответника работа, в този смисъл е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Излагат , че ден преди изтичане на срока за
подаване на отговор на исковата молба , те са се чувствали притиснати да приемат всякакви
условия, а заплатения от тях хонорар не отговаря на разпоредбата на чл. 36 ал.2 от
ЗАдвокатурата да бъде обоснован и справедлив. Твърди се, че по делото ответника , чиято е
доказателствената тежест не е установил да е осъществил ефективна защита на клиентите
си. Държал се е грубо и обиждал свидетелите и е застъпвал в съдебно заседание тези , които
не отговарят на истината като например , че В. са преградили спорното таванско
помещение. Излага се , че ответника не е доказал точно и добросъвестно изпълнение на
договора за правна помощ, поради което ищците са претендирали да им върне сума в размер
над минималния адвокатски хонорар за защита по трите иска , срещу които те са се
защитавали. Твърдят, че отношението към тях като цяло е било унизително – не са
съобразени исканията им, не им е предоставяна информация, били са притискани до стената
още с уговаряне на хонорара. В условията на евентуалност, твърдят, че договора за правна
помощ е развален поради некачественото му изпълнение.Обосновават претенцията си за
лихва в размер на1508 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главното задължение, за периода от 10.11.2020 г. до 05.07.2022 г., с изпратена до ответника
нотариална покана на 02.11.2020г., с която е поискано връщане на сумата над минимално
дължимия хонорар. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззиваемите се явяват лично и чрез процесуалния си
представител, поддържат въззивната жалба.Претендират уважаването и присъждане на
сторените по делото разноски. Представят писмен бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Изложени са съображения идентични
с отговора на исковата молба. Твърди се недопустимост на въведеното с въззивната жалба
основание за нищожност на договора произтичащо от чл.36 ал.2 от ЗА. Претендира
потвърждаването му и присъждане на сторените по делото разноски
В съдебно заседание по същество, въззивникът се явява лично , поддържа
депозирания отговор на оспорената от него жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на въззивниците.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Б. Н. В. и И. Г. В. против адвокат
С. С. С. - от АК - Варна, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД , за
осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена без основание, по
нищожен, в частта относно размера на хонорара, поради противоречие със закона, договор
2
за правна помощ №18/01.03.2020 г.
В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищците, сумата от 9000 лева, получена на отпаднало основание- чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр.
чл.87 ал.1 от ЗЗД , по развален договор за правна помощ №18/01.03.2020 г., сключен между
ищците и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират се и лихви - сумата от 1508 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.11.2020 г. до 05.07.2022
г. , както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2022 г.
до окончателното изпълнение на задължението.
В исковата молба ищците твърдят, че с ответника са страни по договор за правна
защита и съдействие № 18/01.03.2020г. за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция по гр.д. №*****/2019 на ВРС, 41-ви състав, при хонорар от десет хиляди
лева, платен по банков път преди подписването на договора.
Като ответници по гр.д. №*****/2019 на ВРС след получаване на копие от исковата
молба и книжата по делото на 01.02.2020 г. Б. В. и И. В. се свързали с адвокат С. Твърдят,
че преговаряли дълго с ответника дали последният ще поеме делото им, като едва три дни
преди изтичане на срока за отговор ответникът им обявил хонорар от 10000 лева, който те
били принудени да му заплатят. Ответникът получил превод на 27.02.2020 г., като след
удържаните такси не достигали около 360 лева, които ответникът изискал от ищците да
доплатят, за да подаде отговор и да поеме делото. На 04.03.2020 г., след заплащане на
сумата, страните подписали процесния договор за правна помощ, с който ответникът поел
процесуалното представителство на ищците пред първа инстанция. Твърдят, че това бил
хонорар, който можело да се дължи за всички инстанции по делото с подобен характер и
интерес, но го приели т.к. били поставени пред свършен факт и нямали време за реакция.
Ищците считат, че платеният хонорар не е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36,
ал.2 ЗА, доколкото, че по делото са предявени три иска с много нисък материален интерес,
за всеки от които минималният хонорар е по 300 лева: иск по чл. 108 ЗС за предаване на
владението върху 1/2 ид.ч. от таванско помещение, иск за премахване на преградна стена в
същото помещение и иск да не се ползват две паркоместа в дворното място, където е
построена жилищната сграда. Ищците твърдят, че сключеният от тях договор с ответника
бил нищожен по отношение на размера на хонорара, като противоречащ на закона - чл. 36,
ал.2 ЗА, тъй като за подобен интерес, хонорар от десет хиляди лева, поискан в последния
момент преди срока за отговор, при водени преговори от един месец преди това, бил
необосновано висок и несправедлив.
Твърдят, че делото не било водено от ответника в съответствие с изискванията на чл.
40, ал. 1 и 2 ЗА - с висок професионализъм , качествена и добросъвестна
защита,съответстваща на заплатения от тях висок хонорар. Поради това в условията на
евентуалност, считат, че договорът за правна помощ е бил развален от тях поради
некачественото му изпълнение. Твърдят, че в депозирания от адв. С. отговор на исковата
молба се поддържали несъстоятелни правни тези, противоречащи на титулите на
собственост на страните по делото, а именно, че спорното таванско помещение е било
складово и „обща част по предназначение", тъй като е било „подпокривно пространство".
Не били поискани и представени всички доказателства, които ищците предоставили на
адвоката. Сочат, че адв. С. е пренебрегнал всички техни съображения относно липсващите и
преправяни от неизвестни лица проекти на сградата, жалбите на ищците до различни
институции в тази насока, основни факти по делото, касаещи построяването на процесната
преградна стена от самия строител, промяната в отворите за врати на помещението, също
извършена от самия строител, включването в площта на таванското помещение на части от
собствената на ищците тераса. Считат, че ключово значение за изхода на спора имал фактът,
че техните свидетелки били разпитани в неадекватно състояние, в момент на скръб за техен
3
близък, като показанията им били объркани и неразбираеми. Адв. С. отказал да поиска
разпит на свидетеля Д.П., изготвила ЧСТхЕ преди делото, през 2010 година, както и да
представи действителните проекти на таванското помещение. Твърдят, че адв. С. не е
предприел действия да ги защити по най-ефективния начин, а именно като предяви
насрещен иск за делба на съсобственото таванско помещение. Наложило се ищците да
ангажират друг адвокат в хода на процеса, да заплащат отново за зашитата им, да променят
линията на защита, при положение, че били заявили ясно каква е защитната им теза още при
преговорите с ответника. По процесното гр.д. №*****/2019 г. на ВРС, ответникът С.
поддържал твърдението, че Б. В. и И. В. били преградили спорното по същото дело таванско
помещение, което е било прието за безспорно от съда. Истината обаче не била такава и
ищците били запознали ответника с нея. Ответникът поддържал твърдения, че таванското
помещение било складово и че е било подпокривно пространство и обща част, което също
не било вярно. Адв. С. отказал да представи на съда писмени доказателства, че имало
нерегламентирани поправки в проектите на сградата и екзекутивите, които ищците му били
предоставили. Ответникът отказал да отложи разпита на осигурените от ищците две
свидетелки, които били принудени от него да се явят и да свидетелстват в ден, близо до
смъртта и погребението на техния баща и съпруг, като подготовката им за съдебното
заседание била съпроводена с обиди, че били глупави, като същите били наречени от него
„олигофрени". Твърдят, че отношението на адвоката към тях било унизително.
Заплатения необосновано висок хонорар, както и некачественото изпълнение на
договора за правна защита и съдействие и процесуално представителство принудило ищците
да прекратят договора за правна помощ, като потърсят обратно прекомерно заплатената
сума извън минималния хонорар за осъществената защита. С нотариална покана рег.№6291,
т.3, акт 44 на нотариус П.С. с рег.№ на НК ***, получена от ответника С. на 02.11.2020
година, ищците поискали връщане на сумата от 9000 лева.Ответникът отказал, като заявил,
че такъв бил законът.
Излагат, че подали сигнал до ВАК за нарушаване на Етичния кодекс, като получили
отказ да се образува дисциплинарно производство, тъй като адвокатът бил предприел
действия по делото, а ищците са се съгласили с размера на хонорара.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът за правна помощ е
действителен и по отношение размера на хонорара, молят да се приеме, че с действията си
адв. С. им е дал възможност да развалят договора за правна помощ, поради некачественото
му изпълнение и да получат обратно прекомерния размер от 9000 лева на хонорара над 1000
лева за разликата до 10000 лева. Доколкото на 02.11.2020 г. са поканили адв. С. да им върне
дължимата сума в едноседмичен срок, молят да им бъде присъдено и обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 10.11.2020г. до 05.07.2022 година в размер на 1508
лева.
В срока по чл.131 от ГПК С. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции, както и изложените от
ищците факти и твърдения. Излага, че по отношение на фактите и обстоятелствата, които са
посочени в исковата молба е дал писмени обяснения пред Адвокатски съвет, при Варненска
Адвокатска колегия, които поддържа и по настоящото дело, а именно: договорът за правна
помощ и съдействие №18 от 01.03.2020г. е сключен за процесуално представителство пред
ВРС по гр.д.№*****/2019 г., като по същия му е заплатено възнаграждение в размер на
10000 лева. Посоченият адвокатски хонорар е определил на основата на предмета на делото.
По същото били предявени три иска - два по чл. 109 ЗС и един иск по чл.108 ЗС Исковете
били с материален интерес и същите са съобразени с Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно номенклатурата на
Министерството на правосъдието тези искове -са с „висока степен па трудност" и се
оценяват с най-висок размер на адвокатското възнаграждение. Хонорарът определил след
4
като се запознал с делото, като не се е ръководил от това дали клиентите живеят в чужбина
и какви доходи притежават. Ищците пожелали да му заплатят хонорара по банков път, като
за целта ответникът им предоставил банкова сметка, в лева, като не бил уведомен, че ще му
бъде превеждан хонорара в швейцарски франкове. При превода била получена разлика за
която уведомил клиентката и същата след няколко дни му превела разликата. Оспорва
твърденията,че е притискал, изнудвал или по какъвто и да било друг начин притеснявал
клиентите за начина на плащане на хонорара. Условието му било само и единствено да бъде
заплатен хонорарът му след като подпишат договора за правна помощ и съдействие, като по
отношение на размера на хонорара и начина на неговото плащане ищците не са имали
никакви възражения.
На 19.10.2020 г. се провело второто съдебно заседание, на което трябвало да бъдат
разпитани допуснатите от съда свидетели, които клиентите водели в съдебно заседание.
Преди съдебното заседание бил уведомен от клиентката, че техен родственик - баща на
едната и съпруг на другата свидетелка е починал преди няколко дни, но клиентите по
никакъв начин не пожелали делото да бъде отложено, дори разбрал, че били отложили
погребението за да може тези свидетели да се явят в съдебно заседание. При разпита на
свидетелите същите не успели да отговорят на всички въпроси, като след приключване на
заседанието клиентката и свидетелите го чакали пред съда. В този момент ответникът С. се
обърнал към свидетелите, като изразил своето недоволство от начина на тяхното
представяне, но по никакъв начин не ги е обиждал или наричал „олигофрени". Г-жа В. го
дръпнала настрана от свидетелите и като се отдалечили от тях, тя поискала ответникът да и
разкажа какво са казали свидетелите в съдебната зала. След разказа, същата се възмутила от
свидетелите като казала „какво очакваш от тях, олигофрени". След заседанието на
19.10.2020 г. не е препоръчвал на клиентите да се споразумяват с ищеца по делото, като е
поддържал по време на о.с.з., че „ответниците по делото не желаят да се постигне спогодба".
За съдебното заседание на 19.10.2020 г. клиентката му предоставила ново доказателство -
заверено копие на оригинален екзекутив от район „П.", на което същата направила препис,
който да представи по делото, в съда. Това копие той не представил по делото, тъй като
разбрал от клиентката, че оригиналът на същото се намирал в район „П.", а съдът задължил
вещите лица да работят с документите, намиращи се в район „П.", като последните щели да
се запознаят с този екзекутив и да се съобразят с него. В това съдебно заседание поискал
нова тройна СТЕ, като съдът, както и по единичната, така и по тройната СТЕ задължил
вещите лица да работят с документите, намиращи се в район „П.", респективно и с
екзекутива, който клиентката искала да се представи. В тази връзка сочи, че по никакъв
начин не е накърнил интересите на клиентите си. В хода на процеса не е бил упрекван от
тях, че не води делото в техен интерес, отношенията му с тях до това съдебно заседание
били напълно добронамерени и приятелски. Изненадващо за него било, че няколко дни след
съдебното заседание г-жа В. изпратила по електронната му поща писмо, с което заявила, без
да обясни каква е причината за това, че прекратява пълномощията му по гражданското дело
и желае да й върне сумата от 7000 лева, представляваща част от адвокатския хонорар. В
телефонен разговор с ответника, проведен същия ден, В. заявила, че не желае да му даде
обяснение и пожелала да й върне парите. След този разговор ответникът изпратил на
ищцата съобщение на мобилния телефон, че на основание чл.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато клиентът се откаже
без основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се
връща. На 28.10.2020г. В. му изпратила нотариална покана, на която ответникът отговорил,
че на основание чл.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., когато клиентът се откаже без
основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща.
С Решение № 275, обективирано в протокол №26 от 05.01.2021 г. АС при АК -Варна ,
потвърдено с Решение от 22.01.2021 г. на Висшия Адвокатски съвет, е взел становище да не
образува дисципинарно производство срещу него, с мотив, че е провел надлежно и без
5
пропуски адвокатската защита на клиентите, до момента на оттегляне на пълномощията му,
като не се установяват по преписката оплакванията на жалбоподателката, относно
отношенията между адвоката и свидетелите, разпитани в съдебно заседание на 19.10.2020 г.
Оспорва в случая да е налице хипотезата на чл.26, ал.1, изр.1 ЗА и чл.4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. Твърди, че е получил паричните средства на основата на договор за
правна помощ, който е изпълнил, като клиентът по този договор без основателни причини се
е отказал от сключения договор, поради което и внесеното от него възнаграждение не
подлежи на връщане.
Претендира отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на
събраните по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното решение,
поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към нея.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
По делото няма спор относно фактите и е установено от приетите писмени
доказателства/ договор за правна защита и съдействие, кочан №*****, серия Б № 358098 от
04.03.2020 г., уведомление за оттегляне на процесуално представителство с вх. №
276036/26.10.2020 г., жалба от Б. В. относно нарушаване на адвокатската етика от адв. С. С.
от 22.11.2020 г., писмо с изх.№ 384/11.01.2021 г. от АК-Варна, протокол №26/05.01.2021 г.,
извлечение от 01.02.2020-29.02.2020 г., разписка от 02.11.2020 г. за връчена нотариална
покана, нотариална покана от Б.В. и Ив. В. , искова молба с вх.№ 85423/19.11.2019 г.,
пълномощно, протокол от проведени съдебни заседания по гр. д. № *****/2019 г. по описа
на ВРС, от дати: 20.07.2020 г., 19.10.2020 г. и 15.02.2021 г.; решение № ******/15.03.2021 г.
по гр. д. № *****/2019 г. по описа на ВРС; препис от решение № 730/06.06.2022 г. по в.гр.д.
№1212/2021 г. по описа на ВОС, пълен препис от книжата по преписка на Съвета на
Варненската адвокатска колегия, образувана по жалба вх. № 2545/23.11.2020 г. на Б. Н. В.,
6
Определение № 154/07.06.2023г. по гр.дело № 4165/2022г. по описа на ВКС , второ гр.о./,че:
Между Б. Н. В. и И. Г. В. , като клиенти и ответника С. С. С. от друга страна, като
адвокат, е сключен Договор за правна защита и съдействие № 18/01.03.2020 г. за
процесуално представителство по гр.д. №*****/2019 г. по описа на ВРС, 41- ви с-в, при
договорено възнаграждение от 10000 лева; същото е заплатено изцяло; С Решение №
******/15.03.2021 г. по гр. д. № *****/2019 г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение №
730/06.06.2022 г. по в.гр.д. №1212/2021 г. по описа на ВОС, настоящите ищци, в качеството
им на ответници по цитираните производства са осъдени да преустановят действията си с
които пречат на „И.ов и К“ ЕООД ЕИК ********* да ползва собствените си
290/532кв.м.ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.2562.1595 по КК и КР на гр. Варна,
район „П.“, жк „Б.“, м. „Св.Н.“ с площ от 532кв.м. и които действия се изразяват във влизане
с автомобил и паркиране, в частта от имота, която съгласно споразумение от 29.06.2007г. е
разпределено за ползване от В.А.Х., на осн. чл. 109 от ЗС; осъдени са да преустановят
действията си, с които пречат на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК ********* да ползва собствените
си ½ ид.ч. от Таванско складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно
пространство с полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор №
10135.2562.1595.3 като премахнат неоснователно изградена стена разделяща Таванско
складово помещение на две отделни помещения, на основание чл.109 ЗС; прието е за
установено по отношение на тях двамата, че „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК ********* е собственик
на ½ ид.ч. от Таванско складово 1 помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно
пространство с полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор №
10135.2562.1595.3 и са осъдени да предадат на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК *********
владението върху имота, като му осигурят достъп до ползване на цялото таванско складово
помещение, на основание чл.108 ЗС и са осъдени да заплатят на „И.ов и К“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 2026.00 лева, представляваща направени по първоинстанционното дело
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК; С решение по в.гр.дело № 1212 по описа на ВОС за
2021г. първоинстанционното решение , в частта , с която на основание чл. 109 от ЗС
ответниците са осъдени са да преустановят действията си, с които пречат на „И.ов и К“
ЕООД, ЕИК ********* да ползва собствените си ½ ид.ч. от Таванско складово помещение
,като премахнат неоснователно изградена стена разделяща го на две отделни помещения,
като вместо това на основание чл.109 същите са осъдени да преустановят действията си , с
които пречат на ищеца да ползва собствената си ½ ид.част от него, като премахнат
неоснователно затворената с гипсокартон съществувала врата, в отсечката В-Д на скица на
л.75 от делото, с която се разделя таванското складово помещение на две отделни
помещения, и е потвърдил решението в останалата част;въззивното решение не е допуснато
до касация съгласно Определение № 1524 от 07.06.2023г. по гр.дело № 4165/2022г. по
описа на ВКС , второ г.о.;ищците са изпратили на ответника нотариална покана рег.№6291,
том №3, акт № 44 на нотариус П.С. с рег.№ на НК ***, с която са заявили, че прекратяват
сключения Договор за правна помощ и съдействие № 18/01.03.2020 г. и са поискали
връщане на сумата от 9000 лева; ищцата Б. В. е подала във АК -Варна жалба с вх. №
2545/23.11.2020 г. срещу адв. С. С. във връзка с изпълнението на процесния Договор за
правна помощ и съдействие, както и че с влязло в сила Решение №275, обективирано в
Протокол №26 от 05.01.2021г. потвърдено с Решение от 22.01.2021 г. на Висшия
Адвокатски съвет ,Адвокатският съвет при Варненска адвокатска колегия е отказал да
образува дисципинарно производство срещу адв. С. С..
По предявения главен иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 пр.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
При установеността на посочените по-горе факти и обстоятелства , спорно по делото
е, без основание ли е получена от ответника сумата от 9000.00 лева по договор за правна
7
защита и съдействие № 18/01.03.2020 г. за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция по гр.д. №*****/2019 на ВРС, 41-ви състав, респективно нищожен ли
процесния договор в частта относно размера на хонорара, поради противоречие със закона.
Доколкото по делото не се спори, а и е установено от приетите писмени
доказателства,че процесната сума е платена от ищците, то в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличие на основание за задържането
й, т.е. че получения от него хонорар, не e такъв по нищожен поради противоречие в закона
/чл. 36 ал.2 от ЗА/ договор относно размера на възнаграждението. Противно на твърденията
на ответника – въззиваем такова възражение е въведено от ищците още с исковата молба ,
поради което не е преклудирано и следва да бъде разгледано в настоящото производство.
Възраженията на въззивниците в тази насока съда счита за неоснователни , по
следните съображения.
За да е налице твърдяната от ищците – въззивници нищожност на процесния договор
за правна защита и съдействие поради противоречие на закона - чл.36, ал.2 ЗА, уговореното
възнаграждение следва да бъде не справедливо и необосновано. Съгласно посочената
норма, същото се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер освен
справедлив и обоснован не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАС размер
за съответния вид работа. В конкретната хипотеза с оглед цената на исковете заплатения
адвокатски хонорар на ответника е над минималните размери определени по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това обаче не
прави заплатения хонорар автоматично несправедлив и необоснован , респективно
противоречив на закона. На първо място следва да се има предвид , че същия е доброволно
договорен между страните, а тезата, че ищците са били принудени да го заплатят освен , че
няма връзка с наведеното твърдение за нищожност , е и недоказана в хода на
производството. Дори и от показанията на водения от тях свидетел – Д. К. Р., чиито
показания съда цени в тази част като обективни, базиращи се на лични впечатления, се
установява , че те доброволно „ по нечия препоръка „ са се свързали с адв.С. , съгласили са
се на предложеното от него възнаграждение и доброволно са го заплатили. Настоящия
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с полагане на подписите си в
процесния договор за правна защита и съдействие, ищците са декларирали съгласието си с
размера на определеното възнаграждение, както и , че постигнатата от страните
договореност е изцяло в рамките на свободата, на договаряне по чл.9 ЗЗД, изискваща от
страните да се съобразяват само със закона и добрите нрави.На второ място следва да се има
предвид , че хонорара е за правна защита и съдействие и процесуално представителство по
гр.дело , като в цитираната и от въззивниците Наредба №1/09.07.2004г. – чл. 9 е предвидено
отделно от процесуалното представителство възнаграждение за изготвяне на отговор на
искова молба. Пак в същата наредба – чл. 2 ал.6 е посочено , че възнаграждението е
авансово дължимо и платимо към дата на сключване на договора за правна помощ, поради
което аргумента, на въззивниците , че ответника не е депозирал отговор на исковата молба
докато не са заплатили целия договорен от тях доброволно хонорар е несъстоятелно.
Не на последно място следва да се има предвид, че само когато договора е сключен
за предоставяне на адвокатски услуги при поискване и/или когато такива услуги не са
предоставени, както в случаите, когато съдебното производство е прекратено по негова вина
и същото не може да бъде продължено - чл.35, ал.4 ЗА , адвокатско възнаграждение не се
дължи. Настоящия случай не е обхванат от посочените хипотези. /така в Решение № 94 от
8
20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2020 г., IV г. о., ГК/
С изложените мотиви предявения иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,жалбата в тази част неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно – потвърдено.
По заявеният в условията на евентуалност иск с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД.
В установената практика на ВКС се приема, че в случаите на предявена искова
претенция за връщане на сума, платена на отпаднало основание е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието /
Решение №276 от 17.01.2020 г. по гр. д. №4663/2018 г. на ВКС, IV г.о./. Съгласно приетото с
ППВС №1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената
сума, въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
Видно от нотариална покана до ответника – л. 19 от дело , ищците са прекратили
сключения с него договор за правна защита и съдействие от 01.03.20220г. поради това , че
не са доволни от извършената до настоящия момент от адвоката работа - разпоредбата на
чл.26, ал.2, изр. посл. от ЗА.
Доколкото, както вече беше посочено в настоящото изложение е налице
установеност на два от елементите на фактическия състав , а именно - валидно
правоотношение между страните, по което ищците са платили договореното
възнаграждение , както и разваляне на договора , на установяване подлежи последната
предпоставка на неоснователното обогатяване в хипотезата на отпаднало основание, а
именно неизпълнение от страна на ответника в качествено отношение, поради което
договорът е развален в хипотезата на чл.87 ЗЗД.
Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от
договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на
свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. По договор за изработка са
задълженията на адвоката : да даде консултация по въпроси от различни правни отрасли или
за правния режим на различни имуществени обекти или дейности, по изработването на
договори и други актове с правно значение, както и открИ.е, снабдяване, събиране и
изработване на документация, необходима или полезна за извършването на всякакви правни
действия. По договор за мандат са задълженията на адвоката: да действа от името и за
сметка на доверителя при воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението им,
участието в различни правни процедури и др. Независимо от естеството на поетите
задължения, договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго. /
Решение № 94 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2020 г., IV г. о., ГК,Решение №
212/03.11.2017г. по гр. д. № 358/2017 г., ІV г. о./
В исковата молба ищците са навели твърдения, че процеснията договор е развален,
поради некачествено изпълнение от страна на ответника - въвел е неверни твърдения с
отговора на исковата молба, поддържал несъстоятелни правни тези, които според тях
противоречали на титулите за собственост на спорещите страни, не е представил пред съда
предоставени му документи.Сочи се и, че адв. С. не се съобразил с тежкото емоционално
състояние, в което се намирали ключовите им свидетели и не е поискал отлагане на техния
разпит; не е предявил насрещен иск за делба, не е поискал разпит, в качеството на свидетел,
на вещото лице, изготвило по тяхно искане частна техническа експертиза.
9
Възраженията на въззивниците,че изложените от тях твърдения за неизпълнение от
страна на въззиваемия на задълженията му по процесния договор са установени и доказани
от представените доказателства, са неоснователни.
По делото не се оспорва , че след като е поел защитата на ищците и в изпълнение на
поетите по договора задължения , в срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал
подробен отговор на исковата молба по гр.дело № *****/2019 г. по описа на ВРС, в който е
направил и доказателствени искания.
Видно от приетите по далото копия на протоколи от о.с. по горепосоченото дело
ответника е имал процесуално поведение , адекватно на качеството му в процеса , а именно
процесуален представител на ответниците.
От препис –извлечение от акт за смърт № 0977/17.10.2020 г. на Община Варна се
установява,че Й.Б.Ш., б.ж. на гр. Варна, е починал на 16.10.2020 г.
Откритото съдебно заседание по гр.дело № гр. д. № *****/2019 г. по описа на ВРС, в
което са разпитани свидетелите - Б.Й.Ш. и Р.Я.Ш./ негови дъщеря и майка / е проведено на
19.10.2020г.
За установяване на твърденията на ищците,в хода на първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели - Д.
К. Р. и Б.Й.Ш. – двете без дела и родство със страните, които съда кредитира доколкото се
базират на лични впечатления и са в унисон с останалите събрани по делото доказателства.
Съвкупно преценени, същите не могат да бъдат в основата на обоснован извод за
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Св. Д. Р. излага , че
ответника е имал пропуски в процесуалното си поведение,самата тя е правила корекции по
въведените от него в делото материали / отговор на искова молба/ , дава оценка на
относимостта и неотносимостта на документи и доказателствени искания с твърдения , че
има такава компетентност. Св. Ш., бидейки свидетел и в производството по гр.дело № гр. д.
№ *****/2019 г. по описа на ВРС и в този смисъл заинтересована от оценката на
поведението й в предходното производство, от една страна не дава ясен отговор защо
именно е отложено погребението на баща й, кой е платил за него и в какви точно отношения
е с виззивниците. От друга страна същата няма преки впечатления за това , че адв.С. е
обиждал свидетелите , както и че именно той е настоял да бъдат разпитани в конкретното
съдебно заседание.Всичко споделено по тези въпроси тя е научила от трети лица , а именно
ищцата В. и покойната й майка – Р. Ш.. В този смисъл възраженията на ответника , че
именно ищците са настояли далото да не се отлага и свидетелите да бъдат разпитани , както
и, че споделените от него квалификации дадени за същите ,са направени именно от ищцата
Б. , остават неопровергани.
Преценявайки твърденията на въззивниците , касателно неизпълнението от страна на
ответника на процесния договор , следва да се има предвид и , че извън предмета на
настоящото производство е преценката на относимостта или не на представените по гр.дело
№ *****/2019 г. по описа на ВРС доказателства. Иревантно за спора е и субективното
мнение на ищците – въззивеми и свидетели по този въпрос. Обстоятелството, че част от
доказателствата не са били допуснати от съда като несъотносими към спора или фактът, че
при постановяване на решението съдът не кредитирал определени доказателства, не може и
не следва да се вмени във вина на адвоката и да бъде ценено, като некачествено изпълнение
на задълженията му по процесния договор. Следва да се има предвид и,че поемането на
определен резултат от процесуалния представител би противоречало на правилата на
адвокатската етика, защото използването на определени доказателства по конкретно дело,
10
допускането на доказателства, представени от друга страна по делото, и съответно
приемането или неприемането им е преценка изцяло от компетентността на съда, но не и от
страна на адвоката по делото.
Не на последно място, при формиране на мотивите си съда цени и че с влязло в сила
Решение №275, обективирано в Протокол №26 от 05.01.2021г. потвърдено с Решение от
22.01.2021г. на Висшия Адвокатски съвет,Адвокатският съвет при Варненска адвокатска
колегия е отказал да образува дисципинарно производство срещу адв. С. С..
В заключение предявения в условията на евентуалност иск е неоснователен и
правилно и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните
такива за заплащане на мораторна и законна лихва.
С оглед изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение , а обжалваното решение потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
При този изход на делото претендираните от въззивниците разноски не им се
дължат.Въззиваемия не е претендирал разноски за настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 818/13.03.2023г. по гр.дело № 8705/2022г. по
описа на ВРС, 43 св.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11