РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. П., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101806 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 49 ЗЗД.
Ищцата В. И. Н., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, твърди, че на 08.12.2021 г. е посетила градския площад на гр. П., по повод
организирано от ответника тържество за запалване на светлините на коледна елха.
Изтъква, че тържеството е включвало и използването на пиротехнически изделия, част
от които не са били употребени правилно и са паднали върху нея. Поддържа, че по
този начин е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, за които й се полагат
обезщетения от: 3 000 лв. – за понесени душевни болки и страдания, произтекли от
уплаха и стрес, и 1 200 лв. – за стойността на връхната дреха, с която е била облечена,
поради нейното повреждане (обгоряване), а именно – яке марка „NIK & FION“, черно
на цвят, размер „XS”, закупено през месец февруари на 2021 г. Смята, че отговорността
за репарацията на вредите се носи от ответника. Затова иска визираните суми да й
бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 22.12.2021 г. до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б.
III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, намира ищцовите претенции за неоснователни,
настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи,
които е сторил. Излага доводи, че: при провеждането на посоченото тържество са били
1
спазени всички правила за безопасност, а изпълнението на пиротехническата му част е
била осъществена от трето лице; не е доказано ищцата да е претърпяла сочените вреди;
в случай, че се констатира обратното, то тя е допринесла за настъпването им; размерът
на търсената парична обезвреда е прекомерно завишен.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на разглежданата хипотеза, е нужно
да се маркират основните й принципни специфики.
1.1.1.) Уважаването на предявените искови претенции е детерминирано от
едновременната даденост на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/ възлагане от
ответника на трето лице да извърши определена работа; 2/ реализиране от прекия
изпълнител на работата на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, включващ деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, както и 3/
настъпване на самите вреди при или по повод възложената работа (съобр.
Постановление № 9 от 1966 г., Пленум на ВС).
1.1.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената
тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да
установи съществуването на изискванията за уважаване на исковите й претенции, с
изключение на вината на изпълнителя на работата, която се презюмира оборимо (чл.
154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Задължение на ответника е да обори
тази презумпция, както и да проведе доказване на възражението си за съпричиняване
на вредите от ищцата.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по казуса, поставен за
решаване, се извлича от анализа на доказателствата, които са относими към него, и е
следната:
1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
били отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства,
че ответникът е организирал процесното обществено събитие и на него са били
ползвани пиротехнически изделия.
1.2.2.) От приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства (фактура № 168/09.12.2021 г., фактура № 169/10.12.2021 г., платежно
нареждане от 15.12.2021 г. и два броя писма от 06.12.2021 г.), както и от показанията на
ангажирания от ответника свидетел (К.С.) се изяснява, че:
- използването на пиротехническите средства по време на
тържеството е било възложено от ответника на третото за делото лице ЕТ „Р. – Л.К.“,
което е станало въз основа на сключен между тях договор, обективиран в цитираните
две фактури;
2
- за събитието предварително са били уведомени началниците на РУ
на МВР – гр. П. и на РС „ПБЗН“ – гр. П.;
- от ръководителите на тези две институции е било поискано и
съдействие за опазване на обществения ред и за гарантиране на сигурността на
присъстващите лица и такова е било получено, чрез присъствието на техни
представители;
- с цел да се осигури безопасна зона за употребата на
пиротехническите изделия по време на тържеството, служители на ответника са
оградили със сигнални ленти специална зона, в която да не влизат външни лица;
- краят на така обособения периметър, откъм публиката на събитието,
е отстоявал на около 20 метра спрямо мястото, откъдето е била пускана пиротехниката;
- свидетелят С. е възприел, че по време на тържеството дефектирало
пиротехническо средство е паднало в този периметър и там не е имало хора от
публиката, но не може да каже дали отломки от него са преминали и извън обсега на
поставените заградителни линии.
1.2.3) От съвкупната преценка на показанията на доведените от ищцата
свидетели (Д.Н. и Ц.В.) става ясно, че:
- ищцата е присъствала на тържеството, организирано от ответника,
заедно със съпруга си и с техните деца;
- при изпълнението на пиротехническата част на събитието, елемент
на пиротехническо изделие, което е било изстреляно във въздуха, е паднал на земята,
произвеждайки и искри;
- това е станало в непосредствена близост до ищцата (в краката й),
която в този момент е правила снимки с мобилния си телефон, а искри са започнали да
падат и върху нея, което е наложило нейният съпруг да я издърпа на страни;
- връхната дреха, с която ищцата е била облечена, е черно яке, чиято
дължина е стигала до коленето й, но никой от двамата свидетели не може да съобщи
други негови индивидуализиращи белези, нито пък дали то е било повредено по
някакъв начин тогава;
- веднага след инцидента у ищцовата страна са се наблюдавали
уплаха, възмущение и притеснение, съпроводени с треперене на тялото;
- впоследствие, но без яснота за времевия период, при разговори за
случая същата отново е показвала необичайна тревожност;
- няма сведения във връзка с този емоционален дискомфорт тя да е
ползвала медикаменти с успокояващ ефект и/или да е търсила помощ от специалист.
1.2.4.) Към доказателствения материал, като веществено доказателство, е
приобщен 1 брой дамско яке, което отговоря на спецификите за цвят, марка и размер
на онова, за което е заявен искът за имуществените вреди.
1.2.5.) От заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза,
3
както и от разпита на изготвилото я вещо лице, се установява, че:
- при експертния оглед на якето, имащо качеството на веществено
доказателство по делото, се виждат едно пробиване с диаметър от 1-2 мм. на предния
му горен външен слой, с обгаряне по краищата, както и седем броя дупки с диаметър
от по няколко милиметра на неговия заден вътрешен слой;
- тези увреждания не компрометират топло- и ветроизолационните
характеристики на дрехата;
- нейната пазарна цена към месец декември на 2021 г. възлиза на
954,34 лв.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни
разпоредби, създават опора за следните юридически заключения:
1.3.1.) Относно претенцията за имуществените вреди не е доказано, че
ищцата реално е претърпяла щетите, до които се отнася този иск.
1.3.1.1.) Доказването в тази насока е главно, поради което то трябва да
е и пълно. И в гражданскопроцесуалната доктрина (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О.
Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право“.
изд. „Сиела“, 9-то издание, 2012 г., стр. 255), и в съдебната практика (вж. Решение №
226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г., IV г. о. на ВКС ) е утвърдено разбирането, че
пълното доказване е онова, което създава сигурно убеждение (т. е. води до
несъмненост), че даденото обстоятелство се е осъществило в обективната
действителност. Ако страната, в чиято тежест е неговото провеждане, не се е справила
с изпълнението му, за съда възниква задължението да не зачете правната последица на
недоказания юридически факт (вж. Решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/09 г., I
г. о. на ВКС).
1.3.1.2.) Доказателствата, ангажирани от ищцата по отношение на
коментираното правнорелевантно обстоятелство, нямат тези характеристики. Никой от
доведените от нея свидетели не потвърждава идентичността между връхната дреха,
представена по делото, и онази, с която тя е била облечена по време на инцидента. От
друга страна, нито в гласните доказателствени средства, нито в заключението на
оценителната експертиза (инициирана от другата страна) се съдържат данни, че
повредите по изследваното яке са получени във времето, на мястото и по начина,
поддържани от ищцата. А други доказателства в обсъждания аспект няма.
1.3.1.3.) Щом като не е налице един от белезите на симултанния
фактически състав, пораждащ претендираното вземане, излишно е да бъдат подлагани
на преценка другите му елементи, съответно останалите доводи и възражения на
страните.
1.3.2.) Относно иска за неимуществените вредни последици трябва да се
приеме, че ищцата се явява лице, претърпяло конкретни душевни болки и страдания,
произтекли от поведението на лице, на което ответникът е възложил извършването на
4
определена работа, като вредите са причинени при нейното изпълнение.
Същевременно те са предизвикани противоправно (защото нарушават юридическия
запрет да не се вреди другиму) и виновно (доколкото не е оборена презумпцията за
вината на изпълнителя на работата).
1.3.2.1.) Ето защо и ответникът е задължен за репарирането на
настъпилия вредоносен резултат, съгласно чл. 49 ЗЗД. Обстоятелствата, че е предприел
мерки за недопускане на вреди (чрез искането на съдействие от държавни органи и
посредством създаването на обезопасена площ) нямат за последица изключване на
отговорността му, щом като такива все пак са налице.
1.3.2.2.) Фиксирането на размера на адекватната парична обезвреда за
неимуществени вреди се прави при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД – от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания
нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица
конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т.
11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум
на ВС). Такива релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни
и/или психични увреждания; продължителността и интензитетът на търпените
физически и душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за
неговото развитие; начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на
увредения; неговото обществено и социално положение (вж. Решение №
142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/12 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр.
д. № 2269/14 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III
г. о. на ВКС).
1.3.2.3.) В този контекст паричното обезщетение, което се явява
съответно на претърпените от ищцовата страна неимуществени вредни последици, е
500 лв., като тук са взети предвид: възрастта на пострадалото лице към деня на
инцидента (43 години); механизмът на настъпване на вредите (внезапно случил се
инцидент с пиротехническо средство, докато ищцата е била зрител на обществено
мероприятие, организирано от администрацията на местната изпълнителна власт);
конкретните особености на засягането на душевния й интегритет; отсъствието на
информация за нуждата от лечение и липсата на сведения за трайни последици върху
нейното здравословно и психологическо състояние.
1.3.2.4.) Няма основание за намаляване на обезщетението, прието за
дължимо, по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – заради съпричиняване. Аргументите на
ответника за такова не бяха установени по пътя на пълното доказване. Липсва
категорична доказателствена опора, че ищцата е нарушила района, който е бил
обособен с цел безопасното ползване на пиротехниката. Няма такова правно значение
и фактът, че по време на инцидента ищцата се е занимавала с фотографиране,
5
доколкото тя не е била длъжна да очаква настъпването му и да е готова да препятства
евентуален вредоносен резултат.
1.4.) В крайна сметка се налага финалната констатация, че искът за
имуществените вреди подлежи на отхвърляне, а този за неимуществените – на
частично уважаване.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от спора дава право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
2.2.) Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцата, съразмерно с
уважената част от претенциите, възлизат на 103,57 лв. и са формирани на базата на
внесената държавна такса (170 лв.) и на заплатения адвокатски хонорар (700 лв.).
2.3.) Разноските, дължими на ответника, пропорционално на отхвърлената част
от исковете, се равняват на 396,43 лв. и са изчислени на основата на платения депозит
за вещото лице (250 лв.) и на юрисконсултското възнаграждение (200 лв.), определено
от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и обнародвана в бр.
5/06 г. на ДВ, с последна редакция, обнародвана в бр. 74/21 г. на ДВ).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Н., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, ет. *, ап. *,
ЕГН **********, предявен срещу Община П., със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, с който се претендира
присъждането на сумата от 1 200 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на притежаваното от В. И. Н. яке марка „NIK & FION“,
черно на цвят, размер „XS”, закупено през месец февруари на 2021 г., което е било
повредено от пиротехническо изделие, използвано по време на тържество,
организирано от Община П. на 08.12.2021 г. на градския площад на гр. П., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 22.12.2021 г., до
погасяването.
ОСЪЖДА Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б.
III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, да заплати на В. ИЛ. Н., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б.
III“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, сумата от 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, които са били
6
претърпени от В. И. Н. в резултат на неправилната употреба на пиротехническо
изделие, използвано по време на тържество, организирано от Община П. на 08.12.2021
г. на градския площад на гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 22.12.2021 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен предявен размер от
3 000 лв.
ОСЪЖДА Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б.
III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, да заплати на В. И. Н., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б.
III“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, сумата от 103,57 лв. – съдебни разноски,
дължими за производството по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. ИЛ. Н., с адрес в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, да заплати на Община П. , със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, сумата от 396,43 лв. – съдебни разноски,
дължими за производството по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7