№ 3647
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. К.динова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110113051 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Й.Б." ЕАД, ЕИК: ********** със
седалище и адрес на управление ************, чрез адв. Л. Г. срещу К. М. М., по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК първоначално обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с материалноправно основание по по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД; чл. 92 ЗЗД; чл. 342 ТЗ, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
364.55 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 22.09.2021г., дължими за период 20.11.2021-19.01.2022г.;
94.07 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 22.09.2021г., представляваща три месечни такси;
10.70 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., дължими за период 20.11.2021-19.01.2022г.;
231.45 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., формирана както следва: сума в размер на 121.17 лв.,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 110.28 лв. за MOTOROLA Moto G10
64GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
102.02 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., представляваща три месечни такси;
258.21 лева, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за
MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey, за период 15.02.2022-14.04.2022г.;
41.80 лева, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за
Базови аксесоари за период 15.02.2022-14.04.2022г.;
6.99 лева, дължима вноска по застрахователна полица № *********** „Смартфон
протект" от 22.09.2021 г. за период 15.02.2022-14.03.2022 г., ведно със законната лихва за
1
забава върху вземането от датата на подаване на заявлението - 10.04.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2263/30.04.2024 г. по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
4423 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви установителните искове срещу последния за признаване съществуването на
вземанията - предмет на заповедта. Излага се в молбата, че ответникът е сключил с Й.Б. ЕАД
(предходно наименование Т.Б.АД) допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************* от 22.09.2021г. и допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 17.01.2022г. Излага се
също, че ответникът е сключил с Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т.Б.АД) допълнително
споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер ************ от
22.09.2021г., договор за лизинг от 22.09.2021 г. за MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey,
застрахователна полица № *********** „Смартфон протект" от 22.09.2021 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер ************ от
17.01.2022г., договор за лизинг от 22.09.2021 г. за Базови аксесоари и договор за лизинг от
05.12.2018 г. за ACCESSORIES Huawei Color Band A2 Black Special. Посочва се, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са
прекратени едностранно ищеца на 16.03.2022 г. Предвид това, към 15.04.2022 година
длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 398.03 лв., както и дължими
лизингови вноски за периода 15.03.2022-14.04.2022 г. в размер на 284.22 лв., от които сума в
размер на 244.62 лв. по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за MOTOROLA Moto G10 64GB
Dual Grey, сума в размер на 39.60 лв. по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за Базови
аксесоари. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 427.54 лв., формирани
както следва: За клиентски номер ********** - по допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 22.09.2021г. сума в размер на
94.07 лева, представляваща три месечни такси; За клиентски номер *********** - по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г. сума в размер на 102.02 лв., представляваща три месечни
такси и по допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г. сума в размер на 231.45 лв., от които сума в размер на 121.17
лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 110.28 лв. за MOTOROLA Moto
Gl 0 64GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг. Излага се, че
процесиите клаузи за неустойка са обективирани в т. 9/т. 11 от договорите за мобилни услуги
и Раздел IV, т.2 или Раздел III от допълнителните споразумения. Същите предвиждали, че
при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за
всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Посочва се на следващо място, че задълженията
за предходен период в общ размер на 398.03 лв. са обединени във Фактура
№******************. и Фактура № *******************а клиентски номер **********,
както и Фактура № **********/15.02.2022 г. и Фактура № ************ за клиентски номер
***********., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането.
Посочва се, че Общата стойност на цитираните фактури е в размер на 477.09 лв., като от
тази сума е приспадната сума в размер на 79.06 лв., която сума е предплатена от длъжника
при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане
след издаване на фактурите. Поради това към настоящия момент длъжникът имал
задължение за предходен период в размер на 398.03 лв., формирано както следва: за
клиентски номер ********** - 340.36 лв., дължими за периода 20.11.2021-19.12.2021 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
2
************* от 22.09.2021г., представляващи частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни
услуги; 24.19 лв., дължими за периода 20.12.2021-19.01.2022 г. по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
22.09.2021г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги; За клиентски номер ***********: 10.70 лв., дължими за
периода 15.01.2022-14.02.2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуга с предпочетен номер ************ от 17.01.2022г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 22.78 лв.,
дължими за периода 15.02.2022-14.03.2022 г. по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуга с предпочетен номер ************ от 17.01.2022г., от които сума в размер
на 13.59 лв. вноска по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за MOTOROLA Moto G10 64GB
Dual Grey, сума в размер на 2.20 лв. вноска по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 6.99 лв. за Застраховки. В обощение моли предявените искове
да бъдат уважени като основателни. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения от съда особен представител. Последният оспорва предявените искове както
по основание, така и по размер. Излага че за да се счита, че операторът/ищец се е възползвал
от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при
спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно - т.е. - да е налице
писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът да се
счита развален. Посочва, че по делото такова писмено предупреждение няма. На следващо
място посочва, че приложените фактури, на които ищецът се позовава за доказване
вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с
оглед критериите на чл. 180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от
ищеца. Счита, че наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми не може да
обоснове извод за тяхната дължимост. Навежда твърдението, че фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективира, поради което не могат да се
ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът
реално дължи претендираните суми за потребени услуги и неустойки. По отношение на
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство, прави
възражение за прекомерност.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД; чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 4423/2024г. по
описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещи,
предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията,
уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина на
ответника, размер на дължимите неустойки и вземанията във връзка с предоставените
услуги, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от
ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Наличието на валидни облигационни отношения между страните, с предмет
предоставяне на мобилни услуги и устройства по допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 22.09.2021г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
3
17.01.2022г.; допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен
номер ************ от 22.09.2021г.; договор за лизинг от 22.09.2021 г. за MOTOROLA Moto
G10 64GB Dual Grey и застрахователна полица № *********** „Смартфон протект" от
22.09.2021г. към него; договор за лизинг от 22.09.2021 г. за Базови аксесоари и договор за
лизинг от 05.12.2018 г. за ACCESSORIES Huawei Color Band A2 Black Special, не се оспорва
от ответната страна.
По делото са приобщени като писмени доказателства договорите за мобилни услуги
и лизинг, застрахователната полица, както и фактура № ******************.; фактура №
************* фактура № **************.; фактура № ************** фактура №
**************.; фактура № *****************., остойностяващи задълженията на
ответника по договорите за мобилни услуги, лизинг и застраховка.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да докаже, че реално е
предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени
и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин
лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Следователно,
като частни писмени документи, носещи саморъчния подпис на ответника, чиято
неавтентичност не е установена по съответния ред, същите имат обвързваща
доказателствена сила спрямо него и в този смисъл съдът намира, че при условията на пълно
и главно доказване, ищецът е установил наличието на договорни правоотношения между
страните въз основа на цитираните договори и със съдържание описано в същите,
обективиращи съгласието на страните относно всички клаузи вкл. и тези от приетите Общи
условия за оператора.
От събраните писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът за
мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са
наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради
това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при
реално извършена доставка. Задълженията на мобилния оператор са определени в
сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът
да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените
в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на
трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за
определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
В настоящия случай от ищцовото дружество се претендират дължимите по
договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен
план. Следователно, задължението за заплащането им не е обвързано от потреблението на
мобилни услуги и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е
доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до мрежата
може да се направи от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са посочени
конкретни номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на
ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са начислени за осигурен достъп
4
до услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е
обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на
предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна
разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е
потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ
операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали
неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.
Доказателства за извършено плащане на месечните абонаментни такси на
претендираната стойност не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за
този факт, претенциите се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени.
Не се спори по делото, че между страните са сключени договор за лизинг от
22.09.2021г. за MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey и застрахователна полица №
*********** „Смартфон протект" от 22.09.2021 г. към него, договор за лизинг от 22.09.2021
г. за Базови аксесоари и договор за лизинг от 05.12.2018 г. за ACCESSORIES Huawei Color
Band A2 Black Special. В чл. 4 от същите е посочено, че устройството е предадено на
лизингополучателя. Същият не е оспорил удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг
обстоятелство, че е получил мобилното устройство и аксесоари, което са предмет на
договорите, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението
си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройствата на лизингополучателя, като същото е
прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл.
345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се
лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне
мобилното устройство и аксесоари след изтичане на лизинговите договори, освен в случаите
по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в
договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на
лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая ищцовата страна
твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника.
В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договорите срещу предоставените за ползване вещи, а не за
други уговорки, които дават предимство на ищеца, в качеството му на търговец, пред
ответника, в качеството му на потребител.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената
вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен
при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал.
3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични
задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към
лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, вземането е било дължимо.
Видно от договорите и инкорпорираните в тях погасителни планове, към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил падежът и на последните вноски по
5
договорите за лизинг.
Предвид липсата на доказателства от страна на ответника, за плащане на
претендираната суми за лизингови вноски, съдът намира, че исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло в заявения размер, ведно с
претенцията по застрахователна полица № *********** „Смартфон протект" от 22.09.2021
г., сключена към договор за лизинг от 22.09.2021 г. за MOTOROLA Moto G10 64GB Dual
Grey.
В настоящото производство ищецът е обосновал претенциите си с твърдения, че
договорите са прекратени именно поради неплащане на тези задължения за абонаментни
такси и лизингови вноски, поради което е начислил претендираните в настоящото
производство неустойки.
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по
вина на потребителя.
Процесните договори за мобилни услуги включват клауза, съгласно която, в случай на
предсрочното им прекратяване по инициатива или вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане
срока на договора. Изрично е предвидено, че когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В посочената хипотеза в допълнение абонатът дължи и възстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства /закупени или предоставени на лизинг или изплащане/, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
В случая препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез особения
представител, поради което следва да се приеме, че правните последици на развалянето на
договорите са настъпили най-късно с връчването на книжата по чл. 131 ГПК.
Неустойката за неспазен срок на договора в трикратен размер на съответната
абонамента такса има за цел да набави заместваща облага за оператора, поради факта, че
същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за по -
продължителен срок, като той вече е осигурил техническата възможност за това. Предвид
изложеното, е възникнало основанието за начисляване на претендираните неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за посочените номера и услуги от страна на
потребителя. В договорите е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от
ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до неговия
краен срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на месечните такси. Следователно в така цитираните клаузи изрично е предвиден
краен предел на неустойката, с който са съобразени и исковите претенции, предявени на
това основание. Не се твърди, а и не се претендират стойности на неустойката формирани от
абонаментните такси за целия срок на договорите. Така формулирани неустоечните клаузи и
при съобразяване на общия срок на договорите - две години, се налага извод, че клаузите за
дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което в тази част исковете са основателни /Решение
№1608/29.10.2021г. по в.гр.д. № 1968/2021г. на ВОС/.
Исковете подлежат на уважаване като доказани по основание и размер, ведно със
законната лихва за забава върху вземането от датата на подаване на заявлението -
10.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на сумата 110.28 лв. – неустойка, представляваща разлика между
цената на устройството MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, съдът намира следното:
Размерът на общата лизингова цена на устройството е виден от сключеният договор,
видна е и цената за придобиване собствеността върху него. В договорът обаче не е посочен
нито размерът на ползваната от абоната отстъпка, нито стандартната цена на устройството.
Отделно от посоченото за неизпълнение на задълженията си по сключеният Договор за
мобилни услуги, потребителят вече е санкциониран с неустойката в размер на 3 месечни
6
абонаментни такси, а за неизпълнение на задълженията си по сключеният Договор за
лизинг, потребителят е санкциониран с претендираната неустойка. Налага се извода, че
разликата в цената на устройството, претендирана под формата на допълнителна неустойка
по Договора за мобилни услуги, води до задължаване на потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта. Поради което предявеният иск за сумата 110.28 лв., като
неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на сумата от 505 лева /25 лева държавна
такса и 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение/. От ответника е направено възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счете за основателно, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 240 лева
с ДДС. Така с оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложи сумата
238.67 лева.
Предвид изхода на делото – частично уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК
и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 375 лева; депозит за особен представител – 411 лева;
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат – 480 лева с ДДС. Съдът счете за
основателно възражение на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, поради което адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до 240 лева с ДДС. Така по съразмерност на ищеца се
дължат общо 924.05 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Й.Б." ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление ************
съществуват вземания срещу ответника К. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***************************, в следните размери:
364.55 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 22.09.2021г., дължими за период 20.11.2021-19.01.2022г.;
94.07 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 22.09.2021г., представляваща три месечни такси;
10.70 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., дължими за период 20.11.2021-19.01.2022г.;
121.17 лв., дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуга с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., представляваща три месечни такси;
102.02 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 17.01.2022г., представляваща три месечни такси;
258.21 лева, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за
MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey., за период 15.02.2022-14.04.2022г.;
41.80 лева, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2021 г. за
Базови аксесоари за период 15.02.2022-14.04.2022г.;
6.99 лева, дължима вноска по застрахователна полица № *********** „Смартфон
протект" от 22.09.2021 г. за период 15.02.2022-14.03.2022 г., ведно със законната лихва за
7
забава върху вземането от датата на подаване на заявлението - 10.04.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2263/30.04.2024 г. по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
4423 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав, на основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД; чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 110.28 лв. – неустойка,
представляваща разлика между цената на устройството MOTOROLA Moto G10 64GB Dual
Grey без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*************************** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и
адрес на управление ***************** сумата от 238.67 лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д. № 4423/2024г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*************************** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и
адрес на управление *****************, сумата от 924.05 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8