№ 414
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20225001000301 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. ЯНК. АТ., редовно призован, не се явява. За него са
явява адв. И.Н. с пълномощно от преди.
Въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД, редовно призована, не изпраща
представител.
От същата е постъпила молба от 21.06.2022 г., с която не се възразява по
хода на делото. Изразено е становище по съществото на спора и се
претендират разноски. Към същата са приложени пълномощно и пълномощно
за преупълномощаване. Към молбата е приложен и препис за другата страна,
който се връчва да процесуалния представител.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение от 03.02.2022 г., постановено по т.д. № 770/2020 г. по описа
на Окръжен съд – П., в производство по чл. 422 ГПК е прието за установено
1
по отношенията между Д. ЯНК. АТ. и Ю.Б. АД, че ищецът има вземане
против Д.А. в размер на 67 132.17 лв., които включват: 57 592.50 лева
главница, 7691.30 лева дължима договорна лихва за периода 20.05.2015 г. –
17.01.2017 г.; 1848.17 лева дължима наказателна лихва за периода 20.05.2015
г. – 17.01.2017 г. по сключен договор за банков кредит за покупка и ремонт на
недвижим имот от 06.11.2006 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по парично задължение по ч.гр.д. № 600/2017 г. по описа на
Районен съд - П. и изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2017 г., като исковете до пълните предявени
размери и периоди, като неоснователни, са отхвърлени. Присъдени са
разноски по съразмерност.
Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното
производство Д.А.. Твърди се, че същото е недопустимо, поради произнасяне
плюс петитум и поради нередовност на ИМ. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до анализ на събраните по делото доказателства,
приетите по делото основно и допълнително заключение от ССЕ и са
наведени подробни оплаквания за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за дължимост на сумите. Иска се да бъде
постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
обезсилено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, представляващи договорна лихва и наказателна лихва, или
решението да бъде отменено в тази част. Също така се иска решението да
бъде отменено и в частта, касаеща главницата над размера от 41 506.53 лева
до признатия от първоинстанционния съд размер на дълга 57 592.50 лева.
С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Ю.Б. АД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Не се предявяват
доказателствени искания и се претендират разноски.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба, но
в същото време в мотивната й част съм посочил защо делото не е изяснено от
фактическа страна пред първата инстанция и съответно имам искане за
допускане на частично повторна експертиза – такава, каквато е била, с такива
въпроси, каквито са събрани пред първата инстанция, но очевидно
експертизата не е отговорила на тях. Какво имам предвид? Изначално в
2
исковата молба считам, че и в най-решаващата част от нея, решаващият
елемент е нередовна, доколкото никъде в исковата молба, забележете, и в
мотивите на въззивното решение не се приема еднозначно на коя дата ищецът
пред първата инстанция счита, че е обявил процесният кредит за предсрочно
изискуем. Тази дата трябва да бъде заявена пред съда като обстоятелство по
делото, за да може от тази дата, тя е дефинитивен момент, до който момент
самият ищец приема, че договорът действа. До този момент вещите лица
могат да изчисляват договорна и наказателна лихва по договора, а от този
момент, в който самият ищец твърди да е настъпила предсрочната
изискуемост, т.е. прекратен договор за кредит, да се начислява договорна
лихва. Допълнително имаме след този момент, след завеждане на исковата
молба в течение на първоинстанционното производство имаме правени
погашения от страна на длъжника на кредита, а при всички положения има
ТР, което казва, че с иска по чл. 422 ГПК съдът трябва да признае такъв иск,
включая погашенията, настъпили по време на изпълнителното производство,
водено на основание заповедта по чл. 417 ГПК, т.е. експертизата, приета от
първата инстанция, не е достатъчна, дори и при добро желание от страната и
от съда да реши делото законосъобразно, нямаме изчисления на лихвите,
настъпили след предсрочната изискуемост, която дори не е заявена
еднозначно в исковата молба, да се изчислят какви лихви са настъпили
междувременно и погашенията, постъпвали чрез плащания какви части от
лихвите и главницата са погасили. Оттам пък имат и база за законосъобразно
признаване на дълга. Нуждаем се от повторна експертиза на същото вещо
лице. Въпросът е да знае от коя дата е предсрочната изискуемост, т.е. това да
й се укаже изрично - до датата на предсрочната изискуемост, и понеже
исковата молба така и не я казва тази дата, най-коректно би било да се остави
без движение и ищецът да посочи от коя дата счита предсрочна изискуемост;
от тази дата вещото лице да не смята договорни и наказателни лихви, да
смята единствено законни лихви и да отчита погашенията, които самата тя –
вещото лице е констатирала, че са правени. Нямаме база за законосъобразно
решение. ТР № 1/2013 г. казва: „когато жалбата съдържа обосновано
твърдение, че делото е останало, т.е. има оплаквания, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна пред първата инстанция и тогава, когато е
въпрос на специални знания, съдът, включително и служебно, е длъжен да
назначи експертиза. Нямаме цел да протакаме делото.
3
Вещото лице да изготви заключението си в два варианта, ако не
оставите исковата молба без движение, в два варианта – единият, приемайки
дата за предсрочна изискуемост 10.01.2015 г., и втория вариант за предсрочна
изискуемост 13.09.2016 г., като приеме, че процесният договор за кредит
изобщо не е бил изменян от страните - това първоинстанционният съд приема
допълнителните споразумения за нищожни, приема, че кредитът е действал
такъв, какъвто е изначален, съгласно изначално договорените параметри
между страните по кредита, да отчете всички погашения, направени от
ответника на базата на посочените дати на предсрочна изискуемост, до които
да отчита погашения на договорна и наказателна лихва по кредита, а след
които да отчита погашения единствено на законна лихва и на главница, като
погашенията, направени до датата на предсрочната изискуемост, се считат за
извършени, съобразно първоначалния погасителен план по договора за
кредит, както изначално е договорено.
Соча датата 10.01.2015 г., защото това не го е направил самият ищец.
Самият ищец казва: „Обявихме предсрочната изискуемост с нотариални
покани“ Като фактология трябва да се заяви: „На тази и тази дата прекратих
договора и го обявих за предсрочно изискуем“.
Искам от дата 10.01.2015 г., защото след тази дата възнаградителна и
санкционна лихва не се дължат. Ние го свързваме с презумирана от тях
някаква предсрочна изискуемост.
Съдът намира искането по чл. 195 ГПК за основателно, независимо че
същото не е заявено с въззивната жалба. Това е така, тъй като приетото в
първоинстанционното разглеждане на делото заключение на ССЕ не съдържа
в пълнота данни относно релевантните за спора въпроси. В този смисъл и
съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 ГПК, по смисъла на която съдът и
служебно може да назначава експертиза, както и с оглед необходимостта от
установяване размера на задълженията, с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК,
следва да се допусне изготвянето на допълнителна ССЕ. Същата следва да
отговори на следните въпроси:
След като се съобразят извършените плащания от страна на
кредитополучателите, да се даде заключение какъв би бил размерът на
непогасената, но изискуема с настъпването на падежите на отделните вноски,
част от кредита: главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, при
4
положение че размерът на възнаградителната лихва не е променян, а е този по
чл. 3 от договора от 06.11.2006 и без да се вземат предвид допълнителните
споразумения.
Вещото лице да даде заключение за размера на възнаградителната и
санкционната лихва към дата 10.01.2015 г., а за размера на главницата - към
дата 13.09.2016 г.
Вещото лице да даде заключение при същия вариант и условия, но като
са съобразят всички извършени плащания, независимо от момента на
осчетоводяване на предсрочната изискуемост при банката.
Адв. Н.: Моля да ми дадете възможност да формулирам в писмена
молба допълнителни въпрос към експертизата и да ми се определи срок за
това.
Съдът намира, че следва да уважи искането на адв. Н. да представи
допълнителни въпроси към експертизата. Водим от горното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да се извърши допълнителна ССЕ, която да отговори на
горепосочената задача, като НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.С..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата 400
лева, вносими от въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД по сметката за вещите лица
при ПАС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Н. да формулира допълнителна задача
към ССЕ с писмена молба с препис за насрещната страна в едноседмичен
срок от днес, като указва на страната, че при основателност и относимост на
формулираните въпроси, възнаграждение за вещо лице ще бъде за сметка на
жалбоподателя.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 12.10.2022 г. от 14.00 часа , за която
дата жалбоподателят е уведомен чрез процесуалния си представител;
въззиваемата страна - по реда на чл. 56 ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след като бъде внесен определеният
депозит.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6