Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../27.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4039 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 218658 от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 50347/2015 г. на СРС, 46 състав, са осъдени поотделно П.Г.Д. и М.Г.Х.
да заплати на Х.П.К. всеки един от тях следните суми по евентуално съединените искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД, представляващи обезщетение за ползването на
собствения на ищеца ап. № 96, находящ се в гр. София, ж.к. „********: а именно : обезщетение в размер на 2216,03 лв. за периода
от 24.08.2010 г. до 26.10.2011г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба на 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата; и обезщетение в размер на 1930,88 лв. за периода
от 26.10.2012 г. до 25.07.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба на 24.08.2015г. до окончателното
изплащане на главницата. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските,
като е осъдил двамата ответници П.Г.Д. и М.Г.Х. да заплатят на Х.П.К. разноски в
размер на 503,16 лв. съразмерно на уважената част от исковете. С решението за
отхвърлени евентуалните искове срещу всеки от отвтениците за разликата над
2216,03 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв. за първияпериод и за
разликата над 1930,88 лв. до пълния предявен размер от 2250 лв. за втория
период, както и исковете за мораторна лихва в размер на 1069,64 лв. за периода
от 24.08.2012 г. до 24.08.2015 г. и за мораторната лихва в размер на 551,80лв.
за периода от 26.11.2012 г. до 24.08.2015 г., както са отхвърлени и главните
искове срещу отвтениците за солидарното им осъждане да платят на ищеца
обезщетение по чл.59 от ЗЗД.
Решението е обжалвано от ответниците П.Г.Д. и М.Г.Х. чрез пълномощник адв.Г.Г., в
частите, в които евентуалните искове за запхлащане на обезщетение по чл.59,
ал.1 от ЗЗД срещу всеки един от тях
двамата са били уважени, с оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост при преценка на
събраните по делото доказателства. Оспорват извода на СРС да е доказано по
делото ищецът да е собственик по силата на представения констативен нотариален
акт, възразяват още, че са ползвали имота на правно основание- титул за
собственост на техния наследодател, че ищецът не ги е канил да му предоставят
имота за ползване и че не е имал намерение да го ползва лично - което и сам
признавал ищеца. Молят решението да се отмени в обжлавантите части и исковете
отхвърлят, претендират и разноски.
Въззиваемата страна – ищец Х.П.К. с писмен отговор чрез пълномощник адв.Н.Т., спорва въззивната жалба, оспорва да е налице
необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата
съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Предмет на въззивна
проверка е само решението в частта, в която са били уважени частично
евевнуалните искове срещу всеки от ответниците по чл.59, ал.1 от ЗЗД и обусловената от това
отговорност за разноски.
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции срещу всеки от отвтениците с основание по чл.59, ал.1 от от ЗЗД,
според изложените твърдения и петутим на исковата молба,че ищецът е собственик
на процесния жилищен имот, че той се е ползвал без правно основание от
отвтениците в посочените периоди от време, при което ответниците дължат на
ищеца като собственик обезщетение за лишаване от ползването на собствения му
имот.
За да уважи частично
по размер предявените евентуални искове, първоинстанционният съд е изложил
фактически и правни изводи, въз основа на които е приел, че ищецът е собственик
на процесния апартамент на основание наследствено правоприемство, че собственическите
права на ответниците на заявените в настоящото производство основания
(покупко-продажба, наследство и давностно владение) са били отречени с влязло в
сила решение от 12.07.2018 г. по гр. д. № 12942 / 2015 г. на Софийски градски
съд /СГС/, че е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че пред процесните два периода имотът се е намирал във владение на ответниците,
при което е заключил, че ответниците дължат на ищеца заплащането на обезщетение,
тъй като са лишили ищеца от ползването на имота му в посочените два периода от
време без основание. Съгласно неоспорената съдебно-техническа експертиза това
обезшетение възлиза на 4432,05 лв. за периода 24.08.2010 г. - 26.10.2011 г. и
на 3861,76 лв. за периода 26.10.2012 г. - 25.07.2013 г., определено въз основа
на месечния наем за имота според състоянието му, местоположението му и
пазарното проучване.
Въззивният съд
споделя така изложените в решението в
обжалваните часкти фактически и правни изводи и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги
повтаря, при преценка на същия доказателствен материал, като този, събран пред
първоинстанционния съд.
В допълнение и по
повод оплакванията с жалбата, се отбелязва и следното:
Не се установи при
извършената проверка за правилност нарушение на императивни материално-правни
норми. Оплакванията с въззивната жалба са неоснователни. По делото не се спори,
че двамата ответници са брат и сестра, както и че те черпят права като
наследници на баща си Г.Д. и от съвместно упражнявано от тях давностно владение,
за което е налице и признание от тях с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК. Доколкото обаче се позовават на наследствето правоприемсто, то
отговорността им е разделна поради липсата на основание за солидарна
отговорност.
Ищецът се легитимира
като собственик на процесния ап.96, което право на собственост на ищеца е било
признато с констативен нотариален акт № 183 от 23.12.2011 г. по н.д.№ 169/2011
г. на нотариус С.П.с район на действие СРС въз основа на наследствено
правоприемство. Заявеното оспорване на удостоверителната стойност на този
нотариален акт от ответниците въззивният съд намира за неоснователно, тъй като
ответниците не разполагат с документ за собственост, при което съгласно ТР № 11
от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС в доказателствена тежест
на ответниците е да докажат несъществуването на правото на собственост на ищеца
както е удостоверено с констативния нотариален акт. Така именно е и
разпределена доказателствената тежест на ответниците с доклада на съда по
чл.146 от ГПК от откритото съдебно заседание на 02.04.2019 г., възпроизвеждащ
определението по чл.140 от ГПК. Липсата на документ за собственост на
ответниците се установява от влязлото в сила на 18.09.2018 г. решение по гр.д.№
12942/2015 г. на СГС, ГК, 13 състав, с който е отхвърлен иска им за собственост
срещу настоящия ищец Х.К., като е прието, че легитимиращия настоящите
ответнци н.а. № 165 по н.д.№ 1325/86 г.
е недействителен както неподписан от продавача по него А.М..М.. С въззивната
жалба не е направено оплакване за процесуални нарушения по разпределение на
доказателствената тежест и допускане и събиране на доказателствата, при което
възражението на ответниците относно правното значение на констативния
нотариален акт в полза на ищеца се явява недоказано и така неоснователно.
За основателността на иска по чл.59 от ЗЗД не
е необходимо собственикът да е отправил покана към лицето, което държи имота му
без основание, да му го върне, каквато покана се изисква при иск между
съсобственици по чл.31, ал.2 от ЗС, при което и това оплакване по въззината жалба
е неоснователно / втози смисъл напр. решение № 247 от 04.12.2014 г. по гр. д. № 919/2014 г.,
Г. К., IV г. о. на ВКС/.
Установено е по делото, че да посочените от
ищеца два периода от време ответниците са осъщестявавли фактическа власт върху процесния
имот чрез трето лице/ по договор за наем с единия от ответиците/ което ответниците сами твърдят, което е без
основание по изложените по-горе съображения- тъй като не се доказа ответниците
да са имали право на собственост върху имота както твърдят, при което дължат
насобствентика обезщетение за това, че е ибл лишен от възможността да ползва
имота си в тези периоди от време. Задължението на всеки от ответниците възлиза на половината от
размерите, определени от вещото лице, а именно по 2216,03 лв. за първия период
и по 1930,88 лв. за втория период, като по отношение на така определените
размери на исковете не ся налице оплакавния свъззината жалба исъгласно чл.269,
изр. второ то ГПк въззивният съд приема тези размери като правилно определени
съобразно приетата по делото СТЕ. Без значение е факта дали ищецът като
собственик е имал намерение да ползва имота си лично или да го отдава под наем,
тъй като собстевникът може да упражнява ползването на имота като елемент от
вещното право на ползване както прецени- лично или чрез трето лице, вкл. и да
добива доход от ползването от трето лице, но това не се отразява върху
отговорността на трети лица- в случая ответниците, които държат имота на ищеца
без основание / в този смисъл напр. решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г., Г.
К., ІV г. о. на ВКС решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г.,
Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/.
Тъй като крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваните части следва да се
потвърди.
По разноските за въззивното
производството: С оглед изхода на спора, направените от въззивниците-ответници разноски
остават в тяхна тежест. Въззиваемият-ищец има искане за разноски за тази
инстанция за адв. възнаграждение, но не е ангажирал доказателство да е сторил
такава разноска.
Предвид цената на
иска срещу всеки от ответниците за обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
навхвърлящ 5000 лв. /по 5750 лв./, решението ще подлежи на касационно
обжалване.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218658 от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. №
50347/2015 г. на СРС, 46 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ
, в които са осъдени поотделно П.Г.Д. и М.Г.Х. да
заплатят на Х.П.К. всеки един от тях следните суми
по евентуално съединените искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД,
представляващи обезщетение за ползването на собствения на ищеца ап. № 96,
находящ се в гр. София, ж.к. „********: а именно : обезщетение в размер на 2216,03 лв. за
периода от 24.08.2010 г. до 26.10.2011г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата; и обезщетение в размер на
1930,88 лв. за периода от 26.10.2012 г. до 25.07.2013 г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 24.08.2015г. до окончателното изплащане
на главницата, също
и в частта за разноските.
Оставя без уважение
исканията на страните за разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.