Р
Е Ш Е Н И Е
№ 13.12.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 ноември 2021
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина Костова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1191 по описа за 2021 година.
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 245 ал.1 и 2 от КТ,
чл. 221, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ
и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Д.Н.Т., чрез адв. С.М.Ч.от АК
гр.Стара Загора, твърди в исковата си
молба, че на 30.04.2014г. започнала работа в първото ответно дружество - „И.”
ЕООД. През 2020г. работела като завеждащ склад. Тъй като работодателят й не й
изплащал редовно дължимото възнаграждение за полагания от нея труд на
01.04.2020г. трудовото й правоотношение с него било прекратено от нея
едностранно и без предизвестие на основание чл. 327 ал.1, т.2 от КТ. Сумата,
която следвало да получи като трудово възнаграждение за положения от нея труд
от работодателя й за месец март 2020г. била в нетен размер от 615,43лв. Тъй
като трудовото й правоотношение било прекратено на основание нормата на чл. 327
ал. 1,т. 2 от КТ - поради забавяне от страна на работодателя да й изплати дължимото трудово възнаграждение
съгласно нормите на КТ, на основание нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на
труда „И.” ЕООД й дължало обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение към датата на прекратяване на отношенията им. Към 01.04.20г.
размерът на брутното й възнаграждение бил 793,10 лв., съответно това било и
размерът на дължимото от този работодател обезщетение. Поради забавяне на
плащането, „И.” ЕООД й дължало и законната лихва изчислена върху размера на
дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на исковата молба -
09.03.2021 г. била в размер на 75,56 лв. На основание нормата на чл. 224 ал. 1
от Кодекса на труда, работодателят й следвало да й изплати и обезщетение за
неизползвания от нея платен годишен отпуск. Сумата, която следвало да й бъде
изплатена била в размер на 600,49лв. Поради забавяне на плащането „И.” ЕООД й
дължало и законната лихва изчислена върху размера на дължимото обезщетение и
която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021г. била в
размер на 57,21 лв.
Тези обстоятелства
обосновавали правния й интерес да предяви настоящия иск за осъждане на това
ответно дружество - „И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. **с ЕИК **,
представлявано и управлявано от И.В.И. - управител да й заплати дължимите суми,
представляващи както следва:
- дължимо трудово възнаграждение
за месец март 2020г. в размер на 615,43лв.,
ведно със законната лихва за забава изчислена от датата на възникване на
задължението - 01.04.2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба -
09.03.21г. и която лихва била в размер на 58,64лв.
- неизплатено обезщетение по чл. 221
ал. 1 от КТ в размер на 793,10лв.,
ведно с дължимата лихва за забава върху тези суми в размер на 75,56 лв.,
изчислена, считано от датата на възникване на задължението 01.04.2020г., когато
бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда;
- неизплатено обезщетение по чл. 224
ал. 1 от КТ в размер на 600,49
лв., ведно с дължимата лихва за забава върху тези суми в размер на 57,21 лв.,
изчислена считано от датата на възникване на задължението 01.04.2020г., когато
бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда,
както и дължимата
законна лихва върху присъдената главница считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.03.2021г. до окончателното им изплащане.
Същевременно от
01.02.2018г. започнала да работи и при втория ответник - „Е.” ООД на длъжност Администратор на хотел. Нямало
пречка да съчетава трудовите си ангажименти по двата трудови договора с двете
ответни дружества, тъй като и двете имали един и същи управител - И.В.И..
За периода откакто
започнала работа за това ответно дружество месец февруари 2018г. до
прекратяването на трудовия договор - 01.04.2020г. работодателят не й бил
заплатил дължимото трудово възнаграждение. Сумите, които следвало да й се
заплатят са, както следва: 207.20 лв. за месец февруари 2018 г.; 207.20 лв. за
месец март 2018 г.; 205.63 лв. за месец април 2018 г.; 205.63 лв. за месец май
2018 г.; 205.63 лв. за месец юни 2018 г.; 205.63 лв. за месец юли 2018 г.;
205.63 лв. за месец август 2018 г.; 205.63 лв. за месец септември 2018 г.;
205.63 лв. за месец октомври 2018 г.; 205.63 лв. за месец ноември 2018 г.;
205.63 лв. за месец декември 2018 г.; 217.28 лв. за месец януари 2019 г.;
217.28 лв. за месец февруари 2019 г.; 217.28 лв. за месец март 2019 г.;
217.28 лв. за месец април 2019 г.; 217.28 лв. за месец май 2019 г.; 217.28 лв.
за месец юни 2019 г.; 217.28 лв. за месец юли 2019 г.; 217.28 лв. за месец
август 2019 г.; 217.28 лв. за месец септември 2019 г..; 94.46 лв. за месец
октомври 2019 г.; 41.38 лв. за месец ноември 2019 г.; 217.28 лв. за месец
декември 2019 г.; 236.67 лв. за месец януари 2020 г.; 236.67 лв. за месец
февруари 2020 г. и 236.67 лв. за месец март 2020 г.
Поради забавяне на
плащането работодателят й дължал и законната лихва изчислена върху размера на
дължимите описани по-горе нетни трудови възнаграждения и която лихва към
момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021г. била в размер на всяко
едно от вземанията, както следва: 63,60 лв. лихва за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м.02.2018 г.; 61,82 лв. лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м.03.2018 г.; 59,63 лв. лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение за м.04.2018 г. ; 57,86 лв. лихва за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.05.2018 г. ; 56,15 лв.
лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.06.2018 г.; 54,38
лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.07.2018 г.;
52,61 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.08.2018
г.; 50,89 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.09.2018 г.; 49,12 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за м. 10.2018 г.; 47,41 лв. лихва за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м.11.2018 г.; 45,64 лв. лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м. 12.2018 г.; 46,35 лв. лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение за м.01.2019 г.; 44,66 лв. лихва за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.02.2019 г.; 42,79 лв.
лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.; 40,98
лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.04.2019 г.;
39,11 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.05.2019
г.; 37,30 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.06.2019 г.; 35,43 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за м.07.2019 г.; 33,56 лв. лихва за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м.08.2019 г.; 31,75 лв. лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за м.09.2019 г.; 12,99 лв. лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение за м.10.2019 г.; 5,34 лв. лихва за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.11.2019 г.; 26,19 лв.
лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.12.2019 г.; 26,49
лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.01.2020 г.;
24,59 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.02.2020
г. и 22,55 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
м.03.2019 г.
Тъй като трудовото
й правоотношение било прекратено на основание нормата на чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ - поради забавяне от страна на работодателя й да й изплати дължимото трудово
възнаграждение съгласно нормите на КТ, на основание нормата на чл. 221 ал. 1 от
Кодекса на труда работодателят й „Е.” ООД, й дължал обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение към датата на прекратяване на отношенията им.
Към 01.04.20г. размерът на брутното й възнаграждение бил 305 лв., съответно
това било и размера на дължимото от бившия й работодател обезщетение. Поради
забавяне на плащането работодателят й дължал и законната лихва изчислена върху
размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на
исковата молба - 09.03.2021 г. било в размер на 29,06 лв.
На основание
нормата на чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят й следвало да й
изплати и обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Сумата
която следвало да й бъде изплатена била в размер на 366 лв. Поради забавяне на
плащането работодателят й „Е.” ООД й дължало и законната лихва изчислена върху
размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на
исковата молба - 09.03.2021г. била в размер на 34,87 лв.
Тези обстоятелства
обосновават правния й интерес да предяви настоящия иск за осъждане на това
ответно дружество - „Е.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. **,
представлявано и управлявано заедно и поотделно от И.В.И. и А.Д.В.- управители
да й заплатят дължимите суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения
за времето от възникване на трудовото правоотношения помежду им - месец февруари
2018г. до неговото прекратяване - 01.04.2020г., ведно с дължимата лихва за
забава върху тези всяка от дължимите суми изчислена считано от датата на
възникване на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение до датата
на подаване на исковата молба в съда, както и дължимите обезщетения по чл. 221
ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно с дължимата лихва за забава върху
тези суми изчислена считано от датата на възникване на задължението
01,04.2020г., когато бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на
исковата молба в съда, както и дължимата законна лихва върху присъдената
главница считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.2021г.
до окончателното им изплащане.
Не можела да
претендира да й се заплати брутно трудово възнаграждение, тъй като съгласно
трайната и задължителна съдебна практика „Работникът или служителят не може да
получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляващи дължимите от
него данък върху общия доход и осигурителни вноски. “ - Решение 166/22.05.10г. по гр. д. 220/09г. на III г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да осъди двете ответни дружества, както следва:
А/ Сумата от 615,43 лв. /шестстотин
петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ представляваща дължимо и
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2020г.; Б/ Сумата
от 58,64 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/
представляваща дължима и неизплатено законна лихва за забава за
неизплатено и дължимо нетно трудово възнаграждение за месец март 2020г.
изчислена от датата на възникване на задължението - 01.04.2020г. до датата на
подаване на настоящата искова молба - 09.03.21г.; В/ Сумата от 793,10лв., /седемстотин
деветдесет и три лева и десет стотинки/ представляваща дължимо и неизплатено от
работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо съгласно
нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда;
Г/ Сумата от 75,56 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и шест
стотинки/ представляваща дължима и неизплатена законната лихва за забава за
неизплатено и дължимо от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие,
дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда и изчислена
считано от датата на възникване на задължението по чл. 221 ал. 1 КТ - 01.04.2020г.,
когато е прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в
съда - 09.03.21г.; Д/ Сумата от 600,49
лв. /шестстотин лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща дължимо и
неизплатено от работодателя обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 2020г.;
Е/ Сумата от 57,21 лв. /петдесет и два лева и двадесет и една
стотинки/ представляваща законната лихва за забава за дължимо
неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
за 2020г., изчислена считано от датата на възникване на задължението
01.04.2020г., когато е прекратен трудовия договор до датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.03.21 г., ведно със законната лихва върху всички
присъдени суми за неплатени възнаграждения и обезщетения, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Да осъди ответника „Е.” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. ** представлявано и управлявано заедно и поотделно от И.В.И.
и А.Д.В.- управител да ми заплати следните суми: А / Сумата от - 5283,72
/пет хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща дължимо и неплатено от работодателя нетно трудово
възнаграждение за периода 01.03.2018г. - 01.04.2020г., от които: Сумата от 207,20 лв. – дължимо и неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2018г.; Сумата от 207,20 лв. –
дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2018г.; Сумата
от 205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април
2018г.; Сумата от 205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец май 2018г.; Сумата от 205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юни 2018г. ; Сумата от 205,63 лв. – дължимо и неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2018г.; Сумата от 205,63 лв. –
дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2018г.; Сумата
от 205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2018г.; Сумата от 205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2018г.; Сумата от 205,63 лв. – дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г.; Сумата от
205,63 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември
2018г.; Сумата от 217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец януари 2019г.; Сумата от 217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2019г.; Сумата от 217,28 лв. – дължимо
и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г.; Сумата от 217,28
лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2019г.;
Сумата от 217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец май 2019г.; Сумата от 217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юни 2019г.; Сумата от 217,28 лв. – дължимо и неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019г.; Сумата от 217,28 лв. –
дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2019г.; Сумата
от 217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2019г.; Сумата от 94,46 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2019г.; Сумата от 41,38 лв. – дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2019г.; Сумата от
217,28 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември
2019г.; Сумата от 236,67 лв. – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец януари 2020г.; Сумата от 236,67 лв. – дължимо и неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2020г.; Сумата от 236,67 лв. – дължимо
и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2020г. ;
Б/
сумата от 1042,70 лв. /хиляда четиридесет и два лева и седемдесет
стотинки/ - представляваща дължима и неплатена сумирана лихва за забава върху
всяко неплатено нетно трудово възнаграждение, считано от датата, на която е
следвало да се заплати - след изтичане на календарния месец до датата на
завеждане на исковата молба и които по периоди са, както следва: 1. 63,60 лв.
представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.02.2018 г. за периода от 01.03.2018г. до 09.03.2021
г.; 2. 61,82 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху
неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2018 г. за периода от
01.04.2018 г. до 09.03.2021 г.; 3.
59,63лв. -представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното
нетно трудово възнаграждение за м.04.2018 г. за периода от 01.05.2018 г. до 09.03.2021 г.; 4. 57,86 лв.
представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.05.2018 г. за периода от 01.06.2018 г. до 09.03.2021 г.; 5. 56,15 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава
върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.06.2018 г. за периода от
01.07.2018 г. до 09.03.2021 г.; 6. 54,38 лв. представляващи дължима и неплатена
лихва за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.07.2018 г.
за периода от 01.08.2018 г. до 09.03.2021
г.; 7. 52,61 лв. представляващи дължима
и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за
м.08.2018 г. за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2021 г.; 8. 50,89
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за м.09.2018 г. за периода от 01.10.2018 г. до 09.03.2021 г.; 9. 49,12 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава
върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м. 10.2018 г. за периода от
01.11.2018 г. до 09.03.2021 г.; 10. 47,41
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.11.2018 г. за периода от 01.12.2018 г. до
09.03.2021 г.; 11. 45,64 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава
върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.12.2018 г. за периода от
01.01.2019 г. до 09.03.2021 г.; 12. 46,35
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.01.2019 г. за периода от 01.02.2019 г. до
09.03.2021 г.; 13. 44,66 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава
върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.02.2019 г. за периода от
01.03.2019 г. до 09.03.2021 г.; 14. 42,79
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.03.2019 г. за периода от 01.04.2019 г. до 09.03.2021 г.; 15. 40.98 лв. представляващи дължима и неплатена
лихва за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г.
за периода от 01.05.2019г. до 09.03.2021 г.; 16. 39,11 лв. представляващи дължима
и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за
м.05.2019 г. за периода от 01.06.2019 г.
до 09.03.2021 г.; 17. 37,30 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за
забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.06.2019 г. за
периода от 01.07.2019 г. до 09.03.2021 г.; 18.
35,43 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху
неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.07.2019 г. за периода от
01.08.2019 г. до 09.03.2021 г.; 19. 33,56
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.08.2019 г. за периода от 01.09.2019г. до 09.03.2021
г.; 20. 31,75 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху
неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.09.2019 г. за периода от 01.10.2019г.
до 09.03.2021 г.; 21. 12.99 лв. представляващи дължима и неплатена лихва
за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.10.2019 г. за
периода от 01.11.2019 г. до 09.03.2021 г.;
22. 5,34 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху
неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.11.2019 г. за периода от
01.12.2019 г. до 09.03.2021 г.; 23.
26,19 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху
неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.12.2019 г. за периода от
01.01.2020 г. до 09.03.2021 г.; 24. 26,49
лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.01.2020 г. за периода от 01.02.2020 г. до 09.03.2021 г.; 25. 24,59 лв.
представляващи дължима и неплатена лихва за забава върху неплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.02.2020 г. за периода от 01.03.2020 г. до
09.03.2021 г.; 26. 22,55 лв. представляващи дължима и неплатена лихва за забава
върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2019 г. за периода от
01.04.2019 г. до 09.03.2021 г.;
В/ Сумата от 366 /триста тридесет
и шест лева/, представляваща дължимо и неплатено от работодателя обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020г.; Г/ Сумата от 34,87 лв. /тридесет и
четири лева и осемдесет и седем стотинки/ представляващи дължима и неплатена лихва
за забава за периода от 01.04.2020г. до 09.03.2021 г. изчислена върху
сумата от 366 /триста тридесет и шест лева/, представляваща дължимо и неплатено
от работодателя обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2020г.; Д/ Сумата в размер на 305
лв. представляваща дължимо от работодателя обезщетение за неспазено
предизвестие дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на
труда; Е/ Сумата от 29,06
/двадесет и девет лема и шест стотинки/ лв. - представляващи дължима и
неплатена лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2021 г.
изчислена върху сумата от 305 /триста и пет лева/, представляваща дължимо и
неплатено от работодателя обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми за
неплатени възнаграждения и обезщетения, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Моли да й се присъдят направените по
делото разноски, вкл. платен адвокатски хонорар.
В
едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците “Изотсервиз- Стара
Загора“ ЕООД гр. Стара Загора и „Е.“ ООД гр. София.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните и на основание
чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
По отношение на ответника „И." ЕООД, гр. Стара
Загора, съдът намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, а и видно от приложения
трудов договор № 134/30.04.2014 г. ищцата Т. е работила в ответното дружество „И."ЕООД,
гр. Стара Загора, като е заемала
длъжността „завеждащ склад“. Със заповед № 140 от 31.03.2020 г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ,
като в заповедта е посочено, че на същата следва да се изплати обезщетение по
чл. 221 ал.1 от КТ – една работна заплата и обезщетение по чл. 224 от КТ.
По отношение на иска за
заплащане на трудово възнаграждение съдът намира, че същият е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал 1
от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер
на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищцата
добросъвестно е изпълнявала трудовите си
задължения за процесния период - м. март 2020 г., тъй като ответникът не е
направил възражение относно това обстоятелство, поради което същият дължи
изплащане на разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение, договорено
между страните по трудовия договор. От заключението на в.л., което не е
оспорено от страните по делото, се установява, че неизплатеното трудово
възнаграждение от „И." за м. март 2020 г. е в общ размер на 615.43 лв., дължимо за месец март 2020 г. Вещото лице
сочи, че е направило опити за установяване на
връзка със счетоводството на „И." ЕООД, гр. Стара Загора, а именно: на
14.10.2021 г. е изпратил писма до седалището и адреса на управление и до адреса
за кореспонденция с НАП на „И." ЕООД, гр. Стара Загора. В писмата вещото
лице подробно описал задачите, на които съдебно - счетоводна експертиза следва
да отговори и какви необходими документи следва да представи ответника, но до
датата на предаване на съдебно-икономическата експертиза в деловодството на PC Ст. Загора
връзка с ответника не бе осъществена. Тъй като от „И." ЕООД, гр. Стара
Загора не са представили ведомости и фишове за начислени и изплатени трудови
възнаграждения на ищцата за м.03.2020 г. и разходни документи/банкови документи, касови документи/, от които да
е видно изплатеното трудово възнаграждение за процесния месец, съдебно-икономическата експертиза е изготвила
заключението на база наличните документи и извършената проверка в ТД на НАП
относно подадените данни за Декл. Обр. №1 на ищцата от ответника.
Съдът намира, че в
този случай е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК, и приема, че фактите
досежно които ответникът е създал пречка за тяхното установяване са доказани.
Трудовото
възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 КТ задължение
в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или
окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение е било изискуемо и ликвидно установено по основание и размер.
Забава в изплащането на трудовото възнаграждение е налице, тъй като към датата
на прекратяване на трудовия договор 31.03.2020 г. работодателят не е
изплатил пълния размер на договорената
между страните работна заплата за м. март 2020 г.
Съдът счита, че искът за присъждане на трудово
възнаграждение за процесния м. март 2020
г. се явява основателен и доказан до размера, който е установен от в.л., а
именно в общ размер на 615.43 лв.,
като съдът следва да уважи иска в този размер, в който е и предявен. В този
смисъл се явява основателен и иска лихва за забава в размер на 58.64 лв. за периода 1.04.2020 г. до
9.03.2021 г., като в този размер следва да бъде уважен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ, съдът намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ работодателят
дължи обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение в случаите на
чл.327 т. 2 и 3 от КТ. В конкретният случай трудовото правоотношение е
прекратено поради забавяне заплащането на трудовото възнаграждение, т.е.
поведението на работодателя мотивира преустановяването на трудово-правната
връзка от ищеца. Това обезщетение работодателят дължи поради забава в плащането
на трудовото възнаграждение, а забава е налице с оглед установеното по чл. 270
ал.2 от КТ задължение да се плаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти трудово възнаграждение. При прекратяване на трудовия договор ответникът е
начислил претендираното от ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата,
като е отразил това обстоятелство в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Видно от заключението на вещото лице размерът на това
обезщетение е 793.10 лв., а като чиста сума за получаване 713.79 лв. Съдът
счита, че искът по чл. 221 ал.1 КТ следва да бъде уважен до размера установен от
вещото лице, а именно 713.79 лв., като в останалата част до предявения размер до 793.10 лв., следва да
отхвърли като неоснователен и недоказан. В този смисъл следва да се уважи и
иска за лихва за забава в размер на 75.56
лв. за периода 1.04.2020 – 9.03.2021 г. като основателен и доказан.
По отношение иска за обезщетение
по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, съдът намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж.
Вещото лице сочи, че ответникът
„И." не са представили
разходнооправдателни документи за изплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2020 г.. Според вещото лице, брутния размер на дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020
г. е 600.49 лв., а чистия размер на нетното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
е 540.44 лв./намален с 10 % данък-60.05 лв./.
При тези данни съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ е основателен и доказан в размер на
540.44 лв., установен от вещото лице, като в останалата част до претендираните
600.49 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Следва да бъде уважен
и искът за лихва за забава в размер на 57.21
лв. върху неизплатеното обезщетение, считано от датата на възникване
на задължението 01.04.2020 г., когато е прекратен трудовия договор до датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.03.21 г. в размера
, в който е предявен.
По отношение на ответника „Е."
ООД, гр. София, съдът приема за установено следното:
Видно от заповед №
004/1.04.2020 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Съдът намира за безспорно установено, че ищцата е
работила при този ответника на длъжност „администратор, хотел“ от 1.02.2018 г.
до 1.04.2020 г., тъй като видно от горната заповед е прекратен трудов договор №
44 от 01.02.2018 г. За
процесните периоди от месец
02.2018 г. до 01.04.2020 г. съдът приема, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение на ищцата.
В Исковата
молба ищцата Д.Н.Т. претендира за сумата от 5 283.72 лв. представляваща дължимо
и неплатено от работодателя нетно трудово
възнаграждение за периода 01.02.2018 г.-01.04.2020 г. Ответникът „Е."
ООД, гр. София не е представил по делото
никакви писмени доказателства.
От
заключението на съдебно -счетоводна експертиза е видно, че вещото лице е направило
опити за установяване на връзка със счетоводството на „Е." ООД, гр. София,
но до датата на предаване на съдебно-икономическа експертиза в деловодството на
PC Ст. Загора
връзка с ответника не била осъществена. Тъй като от „Е." ООД, гр. София не
са представени ведомости и фишове за начислени и изплатени трудови
възнаграждения на ищцата за периода 01.02.2018 г. - 01.04.2020 г. и разходни
документи/банкови документи,
касови документи/,
от които да е видно изплатеното трудово възнаграждение за процесните
месеци, съдебно-икономическата
експертиза е изготвила заключението на база наличните документи и
извършената проверка в ТД на НАП относно подадените данни от ответника.
Съгласно заключението на вещото лице за процесния
период от месец 02.2018 г. до 01.04.2020 г. „Е." ООД, гр. София дължи на ищцата
чиста сума за работна заплата в размер на 5
283.72 лв., като от „Е." ООД, гр. София не са представени разходнооправдателни
документи/банкови, касови или др./ за изплатени чисти суми за работни заплати
за претендирания период. Съдът приема, че и в този случай е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК и съдът приема за доказан факта, че работодателят-вторият ответник не е
изплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение за процесния период. Искът
за неплатено трудово възнаграждение се явява основателен доказан до предявения
размер и следва да бъде уважен. В този смисъл следва да бъде уважен и иска за
мораторна лихва, като съгласно заключението на вещото лице законните лихви върху всяко
нетно възнаграждение, считано от датата на която е следвало да се заплатят/след
изтичане
на календарния месец/ до датата на предявяване на исковата молба
09.03.2021 г. са в общ размер на 1 069.19 лв., като съдът приема, че и този иск
е основателен и доказан до размер на претендираните 1042.70 лв., тъй като ищцата не е поискала увеличение на този иск.
По отношение
на иска за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ:
В Исковата
молба ищцата Д.Н.Т. претендира за сумата от 366.00 лв., представляваща дължимо
и неплатено от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2020 г.
Видно от
становището на експерта, от „Е." ООД, гр. София не са представили
разходнооправдателни документи/банкови, касови или др./ за изплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. Брутният размер на
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2020 г. е 366.00 лв., а чистия размер на нетното обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ е 329.40 лв./намален с 10 % данък - 36.60
лв./.
При тези данни съдът намира, че този е
основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на 329.40 лв.,
съгласно заключението на експерта, като в останалата част до размера на 366 лв.
следва да бъде отхвърлен като недоказан. Следва да се присъди и лихва за забава
в размер на Законната лихва върху дължимо и неплатено от работодателя
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2020 г., считано от датата на която е
следвало да се заплати до датата на предявяване на исковата молба 09.03.2021
г., която е в размер на 34.87 лв. и искът следва да бъде уважен
в този размер, както е предявен.
По отношение на иска за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че
размерът на това обезщетение 305 лв., а
чистият размер за получаване е 274.50 лв. Видно от заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с този ответник, последният е начислил на ищцата и обезщетение
по чл. 22, ал.1 от КТ в размер на 305 лв., но липсват данни това обезщетение да
е изплатено на ищцата. При тези данни съдът намира чу този иск е основателен до размера на 274.50 лв., установен от вещото лице,
като в останалата част до претендираните 305 лв., следва да бъде отхвърлен като
недоказан. Следва да бъде уважен и искът за лихва за забава върху обезщетението
по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 29.06
лв. за периода 1.04.2020 – 9.03.2021 г.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата направените разноски по делото в размер на 980 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от
исковете /“Изотсервиз Стара Загора“ ЕООД
– 360 лв., а „Е.“ ООД – 620 лв./.
На основание чл.
78, ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в
размер на 362.21 лв. /“Изотсервиз Стара Загора“
ЕООД – 82.44 лв., а „Е.“ ООД – 279.77 лв./ и сумата от 300 лв.
възнаграждение за вещо лице /по 150 лв. всеки от ответниците/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Стара Загора.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 56, представлявано от И.В.И. да заплати на Д.Н.Т. ЕГН ********** *** /
чрез адв. Станимир Ч.от АК Ст.Загора/, сумата от 615,43 лв. /шестстотин петнадесет лева
и четиридесет и три стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2020г.; сумата от 58,64 лв. /петдесет и
осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължима и неизплатено
законна лихва за забава за неизплатено и дължимо нетно трудово
възнаграждение за месец март 2020г., изчислена от датата на възникване на
задължението - 01.04.2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба -
09.03.21г.; сумата от 713.79 лв., /седемстотин и тринадесет лева и 79 ст./, представляваща
дължимо и неизплатено от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие,
дължимо съгласно чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда; сумата от 75,56 лв.
/седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължима и
неизплатена законната лихва за забава за неизплатено и дължимо от работодателя
обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал.
1 от Кодекса на труда, считано от датата на възникване на задължението по чл.
221 ал. 1 КТ - 01.04.2020г., когато е прекратен трудовия договор до датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.03.21г.; сумата от 540,44 лв. /петстотин
и четиридесет лева и 44 ст./, представляваща дължимо и неизплатено от
работодателя обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2020г.; сумата от 57,21 лв. /петдесет и седем лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща законната лихва за забава за
дължимо неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2020г., считано от датата на възникване на задължението
01.04.2020г., когато е прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата
молба в съда - 09.03.21 г., ведно със законната лихва върху всички главници за
неплатени възнаграждения и обезщетения, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 360 лв.,
направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.Т. ЕГН **********
*** / чрез адв. Станимир Ч.от АК Ст.Загора, против „И.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 56, представлявано от И.В.И. искове за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ до предявения размер 793.10 лв. и за обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ до
размера на 600.49 лв. като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Березина“ № 14, п.к. 1225,
представлявано от И.В.И. и А.Д.В.да заплати на Д.Н.Т. ЕГН ********** *** / чрез
адв. Станимир Ч.от АК Ст.Загора/, сумата от 5283,72 /пет хиляди двеста осемдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължимо и неплатено от
работодателя нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2018г. -
01.04.2020г., сумата от 1042,70
лв. /хиляда четиридесет и два лева и седемдесет стотинки/ - представляваща
дължима и неплатена лихва за забава върху
всяко неплатено нетно трудово възнаграждение, считано от датата, на която е
следвало да се заплати - след изтичане на календарния месец до датата на
завеждане на исковата молба – 9.03.2021 г., сумата от 329.40 /триста двадесет
и девет лева и 40 ст./, представляваща дължимо и неплатено от работодателя обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020г.; сумата
от 34,87 лв. /тридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/
представляващи дължима и неплатена лихва за забава за периода от
01.04.2020г. до 09.03.2021 г., сумата в размер на 274.50 лв.
представляваща дължимо от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие
дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда; сумата от 29,06 /двадесет и девет лева
и 6 ст./ - представляващи дължима и неплатена лихва за забава за периода
от 01.04.2020 г. до 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всички
присъдени главници за неплатени възнаграждения и обезщетения, считано от датата
на подаване на исковата молба 9.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 620 лв., направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.Т. ЕГН **********
*** / чрез адв. Станимир Ч.от АК Ст.Загора, против „Е.“ ООД ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Березина“
№ 14, п.к. 1225, представлявано от И.В.И. и А.Д.В.искове за обезщетение по чл.
221, ал.1 от КТ до предявения размер 305 лв. и за обезщетение по чл. 224, ал.1
от КТ до размера на 366 лв. като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 56, представлявано от И.В.И. да заплати по сметка на Районен съд Стара Загора ДТ в размер на 82.44 лв. и сумата от 150 лв.
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Березина“ № 14, п.к. 1225,
представлявано от И.В.И. и А.Д.В.да заплати по сметка на Районен съд Стара
Загора ДТ в размер на 279.77 лв. и сумата от 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: