РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 28.2.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря
Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7726 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази
Производството
е по реда на чл. 127а от СК
И.К.И. е предявила иск против Р.Й.Р.,
с който иска да бъде постановено решение, което да замени съгласието на
ответника за това на детето на страните- К.Р.Р. да бъде издаден международен паспорт и детето да
може да пътуват до страните от ЕС и Турция. Твърди, че с решение на РРС от 2016
година на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето, както и че иска да може да прави краткосрочни пътувания с
туристическа цел в посочените страни. Ответникът отказвал да даде съгласие това
да се случи.
Р.Й.Р. не е открит, за да му бъде
връчен препис от исковата молба с приложенията. Назначен му е особен
представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 127а от СК, а производството представлява спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения, при спор между двама родители свързан с
упражняването на родителски права по отношение на детето им- в частност отнасящ
се до възможността на детето да пътува в чужбина и да му бъде издаден
международен паспорт.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
И.К.И. и Р.Й.Р. са родители на детето
К.Р.Р., родено на ***г. видно от приложеното на удостоверения за раждане. С решение
от 14.11.2016г. по гр. дело № 3557/2016г. на РРС съдът е предоставил родителските
права по отношение на детето К.Р.Р. на майката И.К.И., местоживеенето на детето
е определено в гр. Русе и е определен режим на лични отношения между детето и
бащата Р.Й.Р.. Определен е и размер на издръжката, която бащата ще изплаща на
детето.
Свидетелят К. А. твърди, че ответника
се е разделил с ищцата преди повече от 6 години, когато детето е било на 8
месеца. След раздялата бащата на детето не е заплащал никаква издръжка. Детето
спортува и има възможности да пътува в чужбина във връзка със спортни прояви,
като майката желае да може да посещава съседни страни с туристическа цел.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са логични и последователни и по делото няма
доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение.
Приложими правни норми:
Споровете свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие
на родителите са от категорията на спорна съдебна администрация и са уредени в
чл. 127а от СК. В това производство съдът
е длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява
интересите на детето, във връзка с което съдът може служебно да събира
доказателства и не е обвързан от исканията на страните.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН
за правата на детето (ратифицирана от България през 1991г.) : „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи.”
Съгласно чл. 24 от Хартата на
основаните права на Европейския съюз
„При
всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение.”
Понятието за висшите интереси на
детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на
детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи
следното: "Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат
предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства,
които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и
социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство.
При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на
детето трябва да бъде най-висше съображение."
Съдебната
практика на ВКС също сочи интересите на детето като главен критерии при решаването
на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето,
включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад
граница - Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г.
о. Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6871/2013 г., III г. о. и др.
Предявеният иск е основателен.
Майката иска детето да може да може
да посещава страните от ЕС и Турция, като детето има възможност да го прави и
във връзка със спортовете, които практикува. Бащата трайно се е дезинтересирал
от детето, което се установява от свидетелските показания, а и от факта, че
същия дори не може да бъде открит за да участва в настоящото производство. В практиката си ВКС приема, че „В съвременния мобилен свят решенията за
пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер… „ - Решение №
295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение №
295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.
Настоящият състав също счита, че пътуването
в рамките на страни от Европейския съюз, заедно с родител, учител или треньор е
обичайно явление. Такова пътуване обогатява представите на детето за света,
дава му възможност да опознае различна културна среда и да се срещат с различни
хора, като всичко това е в полза на развитието му. На територията на страните
от ЕС сигурността на детето не е застрашена и в тях действат достатъчно правни
механизми свързани с родителската отговорност и гарантиращи правата както на
детето, така и на всеки един от родителите. Липсват разумни аргументи за
ограничаване на детето от исканата от майката възможност за пътуване в страните
от ЕС и Турция.
Съгласно решение № 466/30.06.2010г.
по гр. д. № 4549/2008г. на ВКС, 4 гр.о.:
„Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване
родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето
самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат
взети от двамата родители, а съгласно чл. 127, ал. 1 СК въпросът за
местоживеенето на дето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят,
комуто са възложени за упражняване родителските права не може да вземе
самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването
на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да
пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това
право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето
има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави
(напр. до държавите – членки на Бенилюкс, на Европейския съюз или на ОНД и др.
под.) или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до
определени държави.” В същия смисъл са и Решение № 32/28.01.2011г. по гр. дело
№ 170/2010г. на IV
г.о, Решение № 982/15.03.2010 по г.д. № 900/2009г. IV г.о. и др. Като изхожда от
цитираните разрешения на ВКС настоящият състав счита, че разрешението за
пътуване в чужбина на детето с майката следва да се даде за срок до един месец
в календарна година до страните от Европейския съюз и Турция. Този срок е
достатъчен за целите на пътувания с декларираната от ищцата цел. И.К.И. прави
искане за допускане на предварително изпълнение на решението, което съдът
намира за основателно предвид разпоредбата на чл. 127 ал.4 от Семейния кодекс.
Предвид изложеното предявените искове
следва да се уважат по посочения начин, а ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по делото в размер на 325 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ
РАЗРЕШАВА на детето К.Р.Р. с ЕГН ********** да
бъде издаден задграничен паспорт, който да бъде получен от майката на детето,
както и разрешава детето да пътува придружавано от майката И.К.И. с ЕГН **********
или от упълномощено от нея лице до страни от Европейския съюз и до Турция за
срок до един месец в календарна година.
ОСЪЖДА
Р.Й.Р., ЕГН **********
с настоящ адрес *** да заплати на И.К.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 325
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Допуска предварително изпълнение на
решението на основание чл. 127 ал.4 от Семейния кодекс.
Определението за допускане на
предварително изпълнение може да се обжалва в седмичен срок пред Русенски
окръжен съд.
Районен съдия: /п/