Определение по дело №98/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 173
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 11 март 2019 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                           

 

                        

                                       О    П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                                           11.03.2019г., гр.Кюстендил

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на единадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател:Галина Мухтийска

 

                                                                           Членове:Ваня Богоева

                                                                                      Евгения Стамова

 

         След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в .гр.д.№98/ 2019г. по описа на  КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

         С решение от  19.12.2018. по гр.д.№856/2018г. по предявени от Община Дупница искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. с чл.236,ал.2 , чл.79,ал.1, чл.92,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на „Феникс Дупница” ООД, че дължи на ищеца, сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 12.01.2018г., издадени по ч.гр.д.№117/2018г. по описа на същия съд, както следва: лева – дължимо обезщетение в размер на наемни вноски по Договор за наем №ТД000507/01.05.2006г., за периода от м.февруари 2016г. до м.декември 2017г. включително;сума в размер на лева , дължимо обезщетение в размер на годишни наемни вноски по договор №НЗ-000137/01.01.2003г., за периода от 2016г. до 2017г., лева – дължимо обезщетение в размер на наемни вноски по Договор №ТД-000218/07.11.2005г. за периода м.февруари 2016г. до м.декември 2017г,включително, лева, дължима сума по Договор №І-44/25.01.2017г. за периода от м.февруари 2017г. до м.декември 2017г.включително, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявление в съда – 11.01.2018г. до окончателното й изплащане както и неустойка в размер на лева , начислена за периода от м.февруари 2017г. до м.декември 2017г.Дружеството е осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на лева.

 

         В срока за обжалване на решението е подадена жалба от ответника.В жалбата се твърди нередовност на исковата молба по която е постановено решението, поради липса на изложение за прекратяване на договори за наем, даващо основание за квалифициране на иска, като такъв по чл.236,ал.2 ЗЗД, като се поддържа, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум сочат на иск за заплащане на договорена наемна цена.С тези съображения се обосновава и становище за недопустимост на обжалваното решение.Поддържа се процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото и в непълен доклад по чл.146 ГПК.Твърдението за непълен доклад се основава на липса на яснота и конкретика при разпределяне на доказателствената тежест, недаване на указания за представяне на доказателства за твърдени факти и неквалифициране на възраженията на ответника за липса на новация и за злоупотреба с право, и неоткрито производство по реда на чл.193 ГПК във връзка с оспорен документ.Поддържа се неправилна правна квалификация.Сочи се  липса на мотиви и се оспорват изводи относно релевантни за спора факти, основаващи се на свидетелски показания, които са коментирани като недоказващи тези факти – ползването на наети недвижимости от жалбоподателя през исковия период.С позоваване за релевантните за уважаване на иск по чл.236,ал.2 ЗЗД обстоятелства и недоказаност на някои от тях - противопоставяне на ищеца и ползването на вещите от ответника, лишаване на ищеца от възможността да ползва части от обекти е мотивирано становище за неоснователност на иск по чл.236, ал.2 ЗЗД.Изложени са и съображения   относно момента на изпадане в забава на длъжник на обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД, макар че такова вземане не е предмет на делото.По отношение на вземанията за сумите лева и лева, основаващи се договор І-44/25.01.2017г. се твърди, че те не били доказани.В жалбата е формулирано искане за обезсилване на решението, а при условията на евентуалност за отмяна на решението и отхвърляне на иска.Претендират се разноски.

 

         Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е представен писмен отговор от адв.В., като пълномощник.В отговора са противопоставени доводи за правилност на обжалваното решение, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и закона.Оспорени са твърденията за нередовност на исковата молба и неправилна квалификация на иска.Твърди се, че основание за вземанията са факта на прекратяване на договорите и неосвобождаване и невръщане на наетите терени, които са установени с гласни и писмени доказателства.Обсъдени са, като противоречащи на установяващото се със заявление вх.№26-00-1202/06.06.2017г., заявление с вх.№2326/12.12.2017г. и  удостоверения изх.№УД-1386/22.12.2017г. и №УД-1401/29.12.2017г. ангажирани от жалбоподателя гласни доказателства.Посочено е писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г. съдържащо искане за заплащане на обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД.Твърденията в жалбата касаещи вземанията основаващи се на договор І-44/25.01.2017г. са определени, като неоснователни.Искането е решението да бъде потвърдено.

 

         Съдът извършвайки проверка по редовността на подадената жалба, констатира, че същата не отговаря на изискването по чл.261 т.4 ГПК, доколкото не е представен документ за внасяне пълния размер от дължимата държавна такса.Съгласно чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство.Дължимата за първоинстанционното производство такса е в размер на 4% върху сбора от цената на исковете лева, като се приспада внесената за заповедното производство държавна такса.Размерът на дължимата за обжалване пред въззивната инстанция държавна такса възлиза на лева.Представения документ удостоверява внасянето само на част от същата.

 

         При тази нередовност на жалбата, същата не е надлежно администрирана.Образуваното въззивно производство следва да се прекрати и изпрати на районния съд, за осъществяване на следващите от закона действия по привеждане на жалбата в съответствие с изискването на чл.261 т.4 ГПК.

 

         С оглед на изложеното, съдът

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№89/2019г. по описа на КнОС

 

         ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд, за осъществяване на необходимите действия по привеждане на жалбата в съответствие с изискването по чл.261 т.4 ГПК.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                   Председател:

 

                                                                          Членове: