РЕШЕНИЕ
№ /08.03.2023 г., град Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Велинградският
районен съд, четвърти
граждански състав,
на
осми февруари, две хиляди двадесет и трета година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
Секретар: Цветана Коцева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Милуш Цветанов
гражданско дело № 805 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е във фазата по извършването на съдебна делба, след като с влязло в сила Решение № 260058/15.03.2021г.
съдът е допуснал делбата при равни квоти от по ½, между Е.П.П. и В.П.П.
на: първи етаж от жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10450.502.509.2.1,
складова сграда с идентификатор 10450.502.509.1, складова сграда с
идентификатор 10450.502.509.4 и гараж с идентификатор 10450.502.509.3 - всички,
намиращи се в УПИ с идентификатор 10450.502.509 по КККР на гр. Велинград.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Всеки
от съделителите е предявил претенция по чл.349, ал.2 ГПК по отношение на първия
етаж от жилищната сграда, като и двете са неоснователни предвид
обстоятелството, че конкретният имот не е наследен от тях, а им е дарен с
нотариален акт № 14, том II, н.д. № 490/1996г. на нотариус
Георги Шуманов; отделно от това - Е.П. е
оттеглил тази своя претенция.
Съделителят
Е.П. е предявил и допусната за съвместно разглеждане претенция по сметки с
правна кавалификация по чл. 61, ал.2 от ЗЗД - относно направени в жилищната
сграда подобрения, която също е неоснователна, предвид своевременното
възражение за изтекла давност от страна на съделителя В.П.. Видно от направените
с уточнителна молба в с.з. от 11.11.2021г. (л.100) уточнения по повод претенцията
по сметки – изредените ремонти и подобрения са извървани от 1986г. до 2015г.
Давността по отношение на тях е 5 години, което означава, че е изтекла 2020г.
Същевременно коментираната претенция е предявена в съдебно заседание на
29.04.2021г. – след изтичане на давностния срок. В този смисъл: с Решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр. д. №
111/2012 г., I г. о. на ВКС, е прието, че - Давност не тече само срещу
този, който не може да защити правата си, затова и по време на делбеното
производство давност за вземането за подобрения тече; като е цитирано и Решение № 366/24.10.2011 г. по гр. д. №
1046/2010 г. I гр. о. на ВКС., съгласно което - по време на делбения процес от предявяване на иска за делба до
първото съдебно заседание във втората фаза давност тече, като ако от
предявяването на иска за делба до предявяване на претенцията в хода на това
производство са изтекли пет години, тя е погасена по давност.
От заключение на изготвена по делото
съдебно-техническа експертиза (л.164) се установяват освен достатъчно данни за
остойностяване на допуснатото до делба имущество, също и - че първият етаж от
жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.509.2.1
по КККР на гр. Велинград, е неподеляем на два самостоятелни обекта. За отделен
имот, обаче следва да се счита и гаражът с идентификатор 10450.502.509.3 (виж -
Решение № 343 от 23.04.1986 г. по гр. д.
№ 686/85 г. на Върховен съд на НРБ, I г. о.). Ето защо основният принцип,
че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по
възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по
съображение, че имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото
чл.69 от ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ
получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или
по-голям от броя на съделителите. (така - Решение
№224/21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на I г.о. на ВКС,
решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на I г.о. на ВКС; Решение № 118/05.11.2015г. по
гр.д.№1262/2015г. на II г.о. на ВКС и др.)
Доколкото между
страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
съделителят В.П. е собственик на втория етаж (самостоятелен обект) от сградата,
в която се намира допуснатият до делба първи етаж с идентификатор 10450.502.509.2.1,
способът за поделяне - жребий се явява неподходящ, а такова следва да се
извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, при което за всеки от
съделителите справедливо остане по един от наличните към момента на
допускане /и извършване/ на делбата самостоятелни обекти в жилищната сграда,
а съделителят В.П. получи в дял гаражът и сградите на допълващо застрояване и
съответно уравнение за разликата на стойностите на разпределените дялове.
При
постановяване на решението по извършване на делбата съдът е обвързан от силата
на присъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение
на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид,
местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. В
рамките на обособените от решението по допускане на делбата обекти и с оглед
обективните предели на силата на присъдено нещо, съдът е длъжен да извърши
делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени
всички обекти, допуснати до делба с решението по чл.344 ГПК (така - Решение №377/19.10.2010г. по
гр.д.№742/2010г. на ІІ г.о. на ВКС).
Както е
посочено в Решение № 22 от 30.01.2012 г.
по гр. д. № 145/2011 г., I г.о. на ВКС - При
извършване на делбата пазарната стойност на имота следва да се определи към
момента на извършването й, като тази стойност е необходимо да включва и процентно
припадащите се за всеки дял общи части от дворното място, което е обща част
(чл. 38, ал.1 ЗС). Дяловете в общата част - дворното място /УПИ/ следва да са
съразмерни със съотношението между стойностите на отделните обекти (така - Решение № 561 от 01.03.2011 г. по гр. д. №
492 / 2010 г. на ВКС).
В случая към
момента на делбата отделните самостоятелни обекти в процесното дворно място - /УПИ/
с идентификатор 10450.502.509, са: първият жилищен етаж с идентификатор
10450.502.509.2.1, вторият жилищен етаж с идентификатор 10450.502.509.2.2 и
гаражът с идентификатор 10450.502.509.3. С оглед наличните данни от приетото по
делото експертно заключение няма пречка да се изчисли математически припадащата
се ид. част от двора за всеки от самостоятелните обекти (ч. 40, ал.1 ЗС). За
всеки от двата жилищни етажа от къщата (10450.502.509.2.1 и 10450.502.509.2.2)
тази част се равнява на по 242,21 кв.м. (съотношението
равно на частното от делене на стойността на първия етаж и сборната стойност на
всички самостоятелни обекти (59843 лв./132178 лв.) – умножен по площта на двора
– 535 кв.м.); а за гаража с идентификатор 10450.502.509.3 припадащата се
ид. част от двора е равна на 50,56 кв. м. (сметната
по същия начин, но с делимо – стойността на гаража – 12492 лв.).
Предвид
посочената в експертизата (л.163) стойност на 1 кв. м. от двора (68 лв.) –
стойностите на всяка от припадащите се от него на самостоятелните обекти части
лесно се пресмята чрез умножаването на площта на тези части по 68 лв.: 16470,28
лв. – за припадаща се за първия етаж от къщата идеална част от двора, и 3438,08
лв. – за припадащата се по отношение на гаража част от двора. А с оглед квотите,
при които е допусната делбата (по ½ ) – всяка от тези суми, разделена на
две, представлява елемент от общата стойност на полагащите се на съделителите
дялове.
С влязлото в
сила решение от първа фаза на производството имотите (складови сгради) с идентификатори
10450.502.509.1 и 10450.502.509.4, са допуснати до делба в цялост… Ето защо е
безпредметно обсъждането дали те представляват подобрения към двора (чл. 92 ЗС)
или принадлежности към жилищната сграда (чл. 98 ЗС), а във всеки случай съдът е
обвързан да разпределя стойността им в полагащите се дялове на съделителите
поравно – съобразно посочените в решението квоти – по ½, или: по 1598
лв. (=3196 лв./2) - за сградата на допълващо застрояване с идентификатор
10450.502.509.1 и по 2643,50 лв. (=5287лв./2) - за сградата на допълващо застрояване с идентификатор
10450.502.509.4.
По същия начин
следва да се изчисли и стойността в дяловете на двете страни, формирана от стойността
на гаража с идентификатор 10450.502.509.3 – по 6246 лв. (=12492лв./2) на съделител.
От експертното
заключение се установява още, и че пазарната стойност на първия жилищен етаж с
идентификатор 10450.502.509.2.1 е 59843 лв., което означава – по 29921,50 лв.
към стойността на всеки от двата дяла, полагащи се на съделителите.
С
оглед изложеното равните дялове, на които всеки от съделителите има право, следва
да са на стойност от по 50363,18 лв. (в това число: 29921,50 лв. – половината от стойността на първия етаж с идентификатор
10450.502.509.2.1, 8235,14 лв. – половината от стойността на припадащата се на
първия етаж част от двора, 6246 лв. – половината от стойността на гаража с
идентификатор 10450.502.509.3, 1719,04 – половината от стойността на
припадащата се на гаража част от двора, 1598 лв. – половината от стойността на
сградата с идентификатор 10450.502.509.1, 2643,50 - половината от стойността на
сградата с идентификатор 10450.502.509.4)
Гореобосновано
подлежащият на възлагане в дял на Е.П. самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.509.2.1,
ведно с припадащите се на обекта общи части от дворното място възлиза на сборна
стойност 76313,28 лв. (в това число: 59843
лв. – стойността на самия обект, 16470,28 лв. – стойност на припадащата се за
обекта част от двора).
А
гореобосновано подлежащият на възлагане на В.П. дял, е на обща стойност 24413,08
лв. (в това число: 12492 лв. – стойността
на гаража, 3438,08 лв. – стойност на припадащата се за гаража с идентификатор
10450.502.509.3 част от двора, 3196 лв. стойността на сградата с идентификатор
10450.502.509.1, 5287 лв. – стойността на сградата с идентификатор
10450.502.509.4).
При тези изчисления съделителят Е.П.
следва да бъде осъден да плати на съделителя В.П. сумата от 25950,10 лв. – за
уравняване на дяловете.
Относно деловодните разноски: Съгласно разпоредбата на 355
ГПК, във вр. с чл.8
от ТДТКССГПК всеки от съделителите, между които е допусната делбата, следва да
заплати държавна такса в размер 4% от стойността на дела му. Доколкото
стойността на полагащите се на всеки от съделителите равни дялове е по 50363,18
лв. и спрямо тази сума се изчислява и дължимото уравняване – то всяка от
страните следва да заплати държавна такса от по 2014,52 лв.
Разноските по съединените във втората фаза на делбата искове
се присъждат по общите правила на ГПК. Облекченият ред за предявяване на иска
за делба – без да се събират предварително държавни такси се отнася и за
производството по сметки, което се разглежда в същото производство. Хипотезата
е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес, в който
случай Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в
чл. 10 държавната такса върху присъдените суми за подобренията, предявени с
възражение да се събира с решението. По делбата всеки съделител има двойното
качество на ищец и ответник, поради което законът говори за искания по сметки,
а не за възражения. Поради това качество на съделителите - в делбата не може да
се предяви възражение за подобрения. То ще съставлява искане по сметки за
подобрения. По тези съображения, съдът приема, че при предявяване на исканията
по чл. 346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се
възлага върху осъдените лица с решението на съда. (така - Определение № 512/19.11.2010г. по ч. гр. д. № 411/2010г. I г. о. на ВКС). Следователно,
отново съобразно чл. 8 от ТДТГПК, Е.П. трябва да заплати за подлежащата на
отхвърляне негова претенция по сметки за сумата от 45000лв. – и държавна такса
в размер на 1800 лв.
Доколкото никоя от страните не е
претендирала изрично и своевременно деловодни разноски – то сторените такива за
адвокатски хонорари и депозит за експертиза не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на Е.П.П. с ЕГН **********, на
основание чл. 353 ГПК, следните допуснати до делба недвижими имоти, а именно:
1.
Самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.509.2.1, с
предназначение – жилище, апартамент, с площ 103 кв. м., намиращ се на първи
етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.509.2, с адрес гр.
Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, ет.1, при съседи: на същия етаж – няма,
под обекта – няма, над обекта - 10450.502.509.2.2, ведно със съответните
припадащи се на обекта общи части на сградата, включително от дворното място,
всичко на обща стойност 76313,28 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на В.П.П. с ЕГН **********, на
основание чл. 353 ГПК, следните допуснати до делба недвижими имоти, а именно:
1.
Сграда с идентификатор 10450.502.509.1, с предназначение –
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, с площ 22 кв. м. брой етажи: 1
2.
Самостоятелен обект – сграда с идентификатор
10450.502.509.3, с предназначение: хангар, депо, гараж, с площ 43 кв.м., брой
етажи:1, с адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, ведно с припадащата
му се част от дворното място, с идентификатор 10450.502.509 в което е изграден.
3.
Сграда с идентификатор 10450.502.509.4, с предназначение –
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, с площ 26 кв. м. брой етажи: 1,
всичко на обща
стойност 24413,08 лв.
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН **********, да заплати на В.П.П. с ЕГН **********,
за уравняване на дяловете сумата от 25950,10 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е.П.П. с ЕГН **********
по реда на чл. 346, ал.1 ГПК претенция с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Велинград сумата от 2014,52 лева, представляваща дължима държавна такса
за производството по делбата, и сумата от 1800 лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по претенцията по сметки, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за тяхното
събиране.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Велинград сумата от 2014,52 лева, представляваща дължима държавна такса
за производството по делбата, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ:
/Милуш Цветанов/