Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
гр.София, 11.01.2016 г.
Софийски градски съд,
І ГО, 21 състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
Биляна Балинова
като разгледа гр.д. N 9961/2015 г., намери следното:
Настоящото производство е
образувано по предявен от В.М.И. против В.П. – съдия в Русенски районен съд и
против Русенския районен съд.
Видно от обстоятелствената
част на исковата молба ищецът обосновава претенцията си срещу ответника поради
причинени вреди от клеветнически твърдения, засягащи ищеца и изложени в
обвинителен акт, съставен от ответника.
От изложените
факти в исковата молба съдът приема извод, че се търси гражданска отговорност
от магистрат –
прокурор за извършени от него действия при изпълнение на служебните му задължения.
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ при осъществяването на съдебната
власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни
действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ
характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т. нар.
функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност
на действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при
изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен
при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява
умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната
реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по
общия ред. Уреденият функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване
на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да
правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето
тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата
по делото. Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи
гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън
кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е
последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.
С предявения иск ищецът цели именно реализиране на гражданската отговорност
на ответницата. Това е така, доколкото всеки предявен иск пред съда
представлява искане за защита на засегнато право според твърдения на ищеца чрез
санкциониране, в различна степен според търсената защита, на едно неправомерно
поведение. Именно такава санкция не може да бъде упражнена по отношение на магистрат за действията
му при изпълнение на служебните му задължения. При това положение съдът приема,
че ответницата по делото се ползва от гражданската неотговорност на магистрат по отношение
на действията, предприети от нея при изпълнение на служебните й задължения,
което е основание да се приеме, че същата не може да бъдат надлежен ответник по
настоящото дело. Ето защо е налице абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на производството, каквато е липсата на право на иск в полза на
ищеца за реализация на отговорността на магистрат за действия, предприети при
упражняване на магистратската професия. За наличието на абсолютните процесуални
пречки по допустимостта на производството съдът следи служебно. При наличието
на посочената абсолютна процесуална пречка производството се явява недопустимо
и следва да бъде прекратено.
Предвид
горното и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната,
доколкото с нея е предявен недопустим иск.
Мотивиран от горното, СГС
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на
основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. в рег. на СРС номер 97231/31.07.2015
г., по която е образувано гр.д. N
9961/2015 г. по описа на СГС, ГО, I _ 21 състав.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: