Решение по дело №27/2018 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 60
Дата: 21 юни 2018 г. (в сила от 17 юли 2018 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20183240200027
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 21.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 27 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         С Наказателно постановление № 08-000316/244 от 21.09.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на  ЗП М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне,регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.

         Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят  ЗП М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***,който го обжалва в срок чрез адвокат Н.Н.С. и моли съда да го отмени,като необосновано,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.В жалбата се твърди,че административнонаказващият орган  не е изпълнил задълженията си произхождащи от чл.52 ал.4 от ЗАНН,като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност,не е събрал допълнителни доказателства  за извършеното нарушение,преди да се произнесе по преписката.В жалбата се твърди,че въззивника не е спазил и императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,като не е посочил датата и мястото,където е извършено нарушението,обстоятелствата при които е извършено,както и доказателствата които потвърждават извършеното административно нарушение.В жалбата се изразява становище,че не е извършено соченото в НП нарушение,тъй като при извършената на 25.05.2017г. проверка въззивника е представил на контролните органи всички трудови договори на лицата и обяснил на контролните органи,че всички наети лица работят по т.нар.“еднодневни трудови договори“,сключени на основание чл.114а ал.1 от КТ.Въззивника счита,че дори да се приеме,че е налице нарушение то представлява „маловажен случай“,доколкото от действията и поведението му не са произтекли никакви вредни последици за работниците и служителите в предприятието.В условията на евентуалност въззивника моли,съдът да измени обжалваното наказателно постановление,като бъде определено административно наказание „имуществена санкция“ в предвидения в чл.415в от КТ размер от 100 лева,доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

         Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П.която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Изложени са подробни аргументи  по същество на делото.

         От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В.В.,К.Н.К.,М.Р.К.  и С.И.Й.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         При извършена проверка на 25.05.2017г. около 15.10ч. от Г.В. и М.К.-инспектори в ДИТ със седалище Добрич на обект-земеделска нива,находяща се в землището на с.П.Ч.,общ.Каварна стопанисвана от земеделски производител М.И.С.,извършващ икономическа дейност с код по **** „Отглеждане на зеленчуци,дини и пъпеши,кореноплодни и грудкови“ са заварени да работят четирима работници,един от които е С.И.Й.,сееща пипер,която е попълнила декларация относно условията по наемането и на работа.От работодателят са изискани заверени образци на трудовите договори по чл.114а ал.1 от КТ,сключени със заварените на работа трима работници на 25.05.2017г. но не са представени на място,като са изискани за представяне чрез призовка,връчена същия ден.От представеният на 08.06.2017г. в ДИТ Добрич трудов договор № **** от 25.05.2017г. и от попълнената декларация от 25.05.2017г. е установено,че М.И.С. в качеството и на земеделски производител и работодател не е предоставила за подпис преди постъпването на работа на 25.05.2017г. в 08.00ч. трудов договор по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на С.И.Й. ЕГН ********** на длъжност сезонен работник,земеделие.

         По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- Г.В.В.,К.Н.К.,М.Р.К.  и С.И.Й.,НП № 08-0000316/244 от 21.09.2017г.,АУАН № 08-000316 от 07.07.2017г.,Протокол № 1724097/30.06.2017г. за извършена проверка,Декларация от 25.05.2017г. на С.И.Й.,Трудов договор № ****/25.05.2017г.,призовка от 25.05.2017г.

         Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне,регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.

         В законоустановения срок  не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

         Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.416 ал.5,вр. с чл.414 ал.3 от КТ за нарушение  на чл.3 ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне,регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.

         При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен съд са допуснати до разпит свидетелите,посочени в АУАН- Г.В.В.,К.Н.К.,М.Р.К.. Показанията на свидетелите Г.В.В. и М.Р.К.  изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че в земеделска нива,находяща се в землището на с.П.Ч.,общ.Каварна стопанисвана от земеделски производител М.И.С.,извършващ икономическа дейност с код по **** „Отглеждане на зеленчуци,дини и пъпеши,кореноплодни и грудкови“ са заварени да работят четирима работници,един от които е С.И.Й.,сееща пипер,която е попълнила декларация относно условията по наемането и на работа.От работодателят са изискани заверени образци на трудовите договори по чл.114а ал.1 от КТ,сключени със заварените на работа трима работници на 25.05.2017г. но не са представени на място,като са изискани за представяне чрез призовка,връчена същия ден.От представеният на 08.06.2017г. в ДИТ Добрич трудов договор № **** от 25.05.2017г. и от попълнената декларация от 25.05.2017г. е установено,че М.И.С. в качеството и на земеделски производител и работодател не е предоставила за подпис преди постъпването на работа на 25.05.2017г. в 08.00ч. трудов договор по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на С.И.Й. ЕГН ********** на длъжност сезонен работник,земеделие.

         От показанията на свидетеля К.Н.К. се установява,че е присъствувал само при съставянето на акта и няма непосредствени впечатления  от извършената проверка  обективирана с протокол за извършена проверка на обект.Била е запознат от актосъставителя с констатациите в акта.По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетеля С.И.Й. ЕГН **********,която твърди в показанията си дадени в съдебно заседание на 01.06.2018г.,че е работила при М.С. по трудов договор и е получава възнаграждение всяка вечер.Не отрича,че собственоръчно е попълнила декларация в деня на проверката,като потвърждава,че датата и часът са достоверни.Твърди,че е подписала трудовия договор преди да започне работа сутринта и ги е сложила в чантата.Твърди в показанията си,че към момента в който служителите от Д“ИТ“ Добрич са пристигнали на проверка на полето,тя не е била там,а е прескочила до магазина,но като се е върнала е заварила там проверяващите.

         Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:

         По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество,същата се явява  частично основателна.

         Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;съставеният акт съдържа ли  императивно определените в закона реквизити,актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;компетентността на актосъставителя;има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,дали това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно;наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити и срокове.

         По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган,с оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на ИА“Главна инспекция по труда“,поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен правилник,съдът намира,че АУАН е съставен от компетентен орган,при изпълнение на неговите служебни задължения.При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.

         Относно приложението на материалния административен закон:

         Съгласно чл.114а ал.1 от КТ,трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден,като това време не се признава за трудов стаж.От разпоредбата е видно,че договорът по чл.114а ал.1 е вид срочен трудов договор с особеността,че е за един ден и сключването му е допустимо само за извършването на посочения вид работа в хипотезата на правната норма.Като вид трудов договор той не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на работодателя да го сключи с наетия работник.Сключването на писмен трудов договор с работника преди постъпването му на работа е императивно изискване към работодателите.Законодателят не им е предоставил право да избират дали да сключат трудов договор или не.Работодателите нямат право да избират и дали да сключат договор по чл.61 и сл.,или трудов договор по чл.114а ал.1 от КТ,тъй като вида на договора е в зависимост от извършваната работа и срокът за който се наема работникът.Този извод произтича от нормите на чл.114а ал.2 и ал.3от КТ,тъй като те не допускат такъв вид договори да се сключват с един работник за повече от 90 дни в една календарна година,както и за професии,изискващи специална квалификация.Изрично в чл.114а ал.3 от КТ работодателят е определил,че този вид договор може да се сключва „само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове,зеленчуци,розов цвят и лавандула“.

         Нещо повече,законодателят е предвидил,че такъв вид трудов договор не може да бъде сключван от всеки работодател,а само от такъв,който е регистриран земеделски стопанин/чл.3 ал.1 от Наредбата по чл.114а ал.1 от КТ/.

         От приложените по делото писмени доказателства- АУАН № 08-000316 от 07.07.2017г.,Протокол № 1724097/30.06.2017г. за извършена проверка,Декларация от 25.05.2017г. на С.И.Й.,Трудов договор № ****/25.05.2017г.,призовка от 25.05.2017г.,както и от показанията на свидетелите - Г.В.В.,К.Н.К.,М.Р.К.,съдът намира,че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя-Г.В.В. и свидетеля по акта-М.Р.К./извърщил съвместно с актосъставителя проверката на 25.05.2017г./.,които са категорични, че в земеделска нива,находяща се в землището на с.П.Ч.,общ.Каварна стопанисвана от земеделски производител М.И.С.,извършващ икономическа дейност с код по **** „Отглеждане на зеленчуци,дини и пъпеши,кореноплодни и грудкови“ са заварени да работят четирима работници,един от които е С.И.Й.,сееща пипер,която е попълнила декларация относно условията по наемането и на работа.От работодателят са изискани заверени образци на трудовите договори по чл.114а ал.1 от КТ,сключени със заварените на работа трима работници на 25.05.2017г. но не са представени на място,като са изискани за представяне чрез призовка,връчена същия ден.От представеният на 08.06.2017г. в ДИТ Добрич трудов договор № **** от 25.05.2017г. и от попълнената декларация от 25.05.2017г. е установено,че М.И.С. в качеството и на земеделски производител и работодател не е предоставила за подпис преди постъпването на работа на 25.05.2017г. в 08.00ч. трудов договор по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на С.И.Й. ЕГН ********** на длъжност сезонен работник,земеделие.Затова е безспорно,че е налице нарушение на императивното изискване,което е и основно за цялото трудово законодателство-преди постъпване на работа на работника да се предостави,за да бъде сключен писмен трудов договор.В конкретния случай е правилна направената от наказващия орган правна квалификация с твърдението,че е нарушена нормата на чл.3 ал.1 от Наредбата по чл.114а ал.1 от КТ.Съгласно цитираната разпоредба,трудовият договор по чл.2/чл.114а ал.1 от КТ/ се сключва между работник и работодател-регистриран земеделски стопанин.

         Настоящия съдебен състав обаче намира,че наказващият орган не е приложил правилно  санкционната разпоредба на чл.414а ал.1 от КТ по силата на която е наложил на работодателя за извършеното нарушение имуществената санкция от 1 500 лева.

         Видно от установените по делото факти,налице са предпоставките нарушението да бъде определено като маловажно  и да бъде санкционирано по реда за маловажните нарушения на трудовото законодателство,т.е. по чл.415в ал.1 от КТ,който предвижда,че за нарушение,което е отстранено веднага след установянето му по реда,предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.,а виновното длъжностно лице-с глоба в размер от 50 до 100 лева.Съдът не приема направеното от наказващият орган изявление в наказателното постановление за противното,т.е. че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно,тъй като нарушението е неотстранимо.

         Констатация за „неотстранимост“ на нарушението не съответства на доказателствата по делото.От доказателствата по делото се установява,че работодателя е представил на Д“ИТ“ Добрич по повод проверката подписани от поименно установените от контролните органи работници трудови договори и по конкретно трудов договор № ****/25.05.2017г. сключен със С.И.Й. ЕГН **********.От съдържанието на трудов договор № ****/25.05.2017г. и съдържащата се върху него разписка за получаване на трудово възнаграждение и внесени осигуровки се установява,че С.И.Й. ЕГН ********** е подписала трудовия си договор същия ден/25.05.2017г./,когато и е било изплатено уговореното трудово възнаграждение.Наказващият орган не е съобразил обстоятелството,че от нарушението не са произтекли вредни последици за работника- С.И.Й. ЕГН **********.Неподписването от работника на предварително подготвен за него трудов договор,по който работодателя предварително е внесъл и дължимите осигуровки-условие същите да бъдат регистрирани от Инспекцията по труда по чл.4 ал.4 от Наредбата,не е засегнало трудовите права на работника.Същият е получил уговореното,съобразно предвиденото в договора възнаграждение в края на работния ден.В този момент и нарушението е отстранено,тъй като договора е подписан от работника без възражение,което говори,че същият не е имал уговорка с работодателя,различна от тази в договора.

         Разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ определя кои нарушения на трудовото законодателство не са маловажни.Според цитираната норма,не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.В хипотезите на нормата не е споменато нарушението на чл.3 ал.1 от Наредбата по чл.114а ал.1 от КТ.Поради установена в чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове,забрана за разширително тълкуване на санкционните норми,каквато е чл.415в ал.2 от КТ и щом нарушението по чл.3 ал.1 от Наредбата не е упоменато изрично,няма пречка ако се констатира ниската му степен на обществена опасност и наличие на предпоставките по чл.415в ал.1 от КТ,същото да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство.

По изложените съображения настоящия състав намира,че следва да измени наказателното постановление с налагане на имуществена санкция за извършеното нарушение в размер на 100 лв.,на основание чл.415в ал.1 от КТ.При определяне размера на санкцията съдът приема,че за да бъде съобразена с нормите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН,същата следва да е в минимално предвидения от закона /чл.415в ал.1 от КТ/ размер,поради добросъвестното поведение на работодателя преди извършване на нарушението и поради обстоятелството,че нарушението е извършено за първи път.

         Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН,съдът

Р   Е   Ш   И:

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 08-000316/244 от 21.09.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда  на  ЗП М.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“   в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне,регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда,като  на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено. 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: