О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 193
Гр. П.,24.06.2020 г.
П.СКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №236 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по две частни жалби срещу определение №220 от 29.01.2020 г.,постановено по
т.д.№923/2019 г. по описа на П.ския окръжен съд,XII-ти състав,с което е прекратено
производството по делото и е изпратено същото по подсъдност на Т. при Н.със
седалище ***,а също е и осъдена к.-жалбоподател да заплати на ответника по
делото Ж.М.Ж. деловодни разноски в размер на 5000 лв.
Частна жалба
против горното определение е подадена от ищеца К. „В.К.К.Н.Ч. З.-М.“-гр.П.с ЕИК
***чрез пълномощника й адв. Н.Р..В същата се поддържат твърдения за
неправилност и незаконосъолразност на атакуваното определение.Изложени са
аргументи,че окръжният съд неправилно е прекратил производството по делото и в
противоречие със закона го е изпратил по подсъдност на Т. при Н.със седалище ***,както
и че неправилно е уважил направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за неподведомственост на спора пред съда.Определението е обжалвано
от к. и в частта относно разноските,присъдени на ответната страна,като
конкретните аргументи в тази насока са изложени в частната жалба.Направено е
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,присъдено на ответника като разноски и е поискано намаляването
му до минимума,предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,а отделно от това е изложено и съображението,че при
неправилност на обжалвания съдебен акт и неговата отмяна,то и присъдените
разноски също следва да бъдат отменени.
На база
подробно развитите в частната жалба доводи,к.-частен жалбоподател е поискала
обжалваното определение да се отмени изцяло и да бъде върнато делото на П.ския
окръжен съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.Моли да се присъдят на к. направените пред Апелативен съд-П.разноски в
размер на 855 лв.,от които-840 лв. за адвокатски хонорар и 15 лв. за държавна
такса.
Препис от
подадената от к. частна жалба е връчен на ответника по нея /ответник и по
предявения иск/-Ж.М.Ж.,за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението.В
този срок ответникът не е подал писмен отговор и не е взел становище по горната
частна жалба.
Определението
е обжалвано и от ответника по делото Ж.М.Ж. чрез пълномощника му адв. Х.М. в
частта,с която окръжният съд е постановил служебно изпращане на делото по
подсъдност на Т. при Н.със седалище ***.Поддържа
се твърдението,че в тази част определението е неправилно и
незаконосъобразно,защото при прекратяване на делото поради неподведомственост
съдът няма задължение да изпраща служебно исковата молба на арбитражния съд,а
дали исковата молба ще бъде подадена пред съответния арбитражен съд е право на
страната,подала исковата молба и упражняването му не може да бъде извършено от
прекратяващия съд.Предвид тези доводи ответникът Ж. моли да бъде отменено
определение №220 от 29.01.2020 г. само в частта му,с която ОС-П.е постановил
служебно изпращане на исковата молба на Т. при Н.със седалище в гр. С..
Препис от
частната жалба на ответника е връчен на к.-ищец за отговор в едноседмичен срок
от съобщението,но в този срок писмен отговор не е подаден и становище от к. не
е взето по тази частна жалба.
П.ският
апелативен съд провери допустимостта на частните жалби,законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
По
частната жалба н. К. „В.К.К.Н.Ч. З.-М.“-гр.П.:
Т.д.№923/2019
г. по описа на ОС-П.,XII-ти
състав е образувано по предявен от горната кооперация срещу Ж.М.Ж. иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за установяване дължимостта от ответника на парична сума в
размер на 40031,66 евро,с левова равностойност-78 295,12 лв.,представляваща
част от сумата по запис на заповед,издаден на 28.05.2019 г. и предявен за
плащане на 28.05.2019 г.,за която сума,ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда-9.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата,е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №4663 от 30.05.2019 г. по ч.гр.д.№8902/2019 г. по описа на РС-П.,17-ти
гр. с-в.
С
обжалваното определение №220 от 29.01.2020 г. производството по горното дело е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Т. при Н.със седалище в гр.С.,а
наред с това к.-ищец е осъдена да заплати на ответника Ж.М.Ж. деловодни
разноски в размер на 5000 лв.Съдът е постановил този резултат,след като е
разгледал и приел за основателно заявеното от ответника /в отговора на исковата
молба/ възражение за неподведомственост на спора,основано на твърдение за
наличие на арбитражна клауза в подписаните между страните договор за
поръчителство от 19.11.2014 г. и договор за заем №3751/19.11.2014 г.В тази
връзка първоинстанционният съд е констатирал,че наистина има уговорена
арбитражна клауза в представения по делото договор за заем №3751/19.11.2014
г.,сключен между ищеца като заемодател,лицето Й.П.в качеството му на
заемополучател и Б.П.в качеството й на солидарен длъжник,както и в представения
договор за поръчителство,сключен на същата дата между к.-ищец и ответника по
делото в качеството му на поръчител.Констатирано е,че и в двата договора има
уговорка всички спорове относно
съответния договор да се решават от Т. при Н.със седалище ***,като за
разлика от договора за заем,при който изрично е предвидена и възможността
ищецът сам да прецени дали да се позове на предвидената арбитражна клауза или
да отнесе евентуален спор към съответния районен или окръжен съд,то в договора
за поръчителство такъв избор за ищеца не е предвиден.В този контекст е прието
още,че ответникът Ж. не е подписал и не е страна по договора за заем,а е страна
по договора за поръчителство,с който се е съгласил да отговаря за всички
задължения по цитирания договор за заем,но същевременно при наличие на спор по
този договор изрично и еднозначно е договорена арбитражна клауза,която изключва
компетентността на общите съдилища.
Обжалваното
определение е неправилно.Действително и в двата посочени по-горе договора има
уговорена арбитражна клауза за отнасянето на възникналите по договорите спорове
пред горния арбитражен съд,с тази разлика,че в договора за заем е предоставена
и възможност на ищеца да избере дали да се възползва от същата клауза,или да
отнесе съответно възникналия по договора спор пред държавен съд.В конкретния
случай обаче отговорът на въпроса кому е подведомствен процесния спор-на арбитражен
или държавен съд,следва да бъде даден не с оглед на уговорената в договорите
арбитражна клауза,а предвид предмета на предявения иск.И всъщност с оглед на
този предмет следва да се прецени дали е приложима съдържащата се в договорите
арбитражна клауза.Настоящият състав счита,че тази клауза,уговорена в договора
за заем и договора за поръчителство,не намира приложение по отношение на
конкретния правен спор по следните съображения:
Както
по-горе се посочи в настоящото определение,предявеният пред първоинстанционния
съд иск е с правна квалификация по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване вземане
на к.-ищец спрямо ответника-физическо лице,произтичащо от издаден в полза на к.
запис на заповед от 30.05.2019 г.,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК.Предявяването на такъв иск е процесуално
действие,съставляващо част от проведено заповедно производство,като
материалноправните и процесуалноправни последици от предявяване на иска
настъпват от подаване на заявлението,с оглед на което този иск следва да бъде
разгледан единствено от компетентния държавен съд,но не и от арбитражен съд.На
такъв извод навежда и обстоятелството,че субсидиарното приложение на ГПК по
неуредени в ЗМТА въпроси е изрично изключено-арг. чл.24 ЗМТА,а от друга страна
приложимият съдопроизводствен ред-ГПК по отношение на започналото заповедно
производство не е предвидил арбитражен съд за приключването му.И освен това,с
постановено арбитражно решение,неприложим става и чл.416 ГПК,регламентиращ
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение.
Отделно от
гореизложеното,следва да се отчете,че правното основание на заявеното парично
вземане по процесния иск е запис на заповед и макар самият ищец да е посочил в
исковата молба,че записа на заповед е пряко обвързан с конкретно каузално
правоотношение и да служи за обезпечаване изпълнението на произтичащи от същото
правоотношение задължения,то записа на заповед има своята относителна
самостоятелност и сам по себе си съставлява документ,обуславящ провеждането на
самостоятелно производство.С оглед на това,обсъждането на каузалното
правоотношение в производството по предявен иск по чл.422 ГПК,основан на запис на заповед,не
дава основание арбитражната клауза,уговорена за каузалното правоотношение,да се
пренесе автоматично и по иска по чл.422 ГПК.Това,че въпросът за дължимостта на
вземането по записа на заповед,е обусловен от решаване на спора по каузалното
правоотношение,не придава сила на същото правоотношение то да определи
подведомствеността пред арбитражен съд и на иска по чл.422 ГПК,подведомствен на
съда.Проверката на съществуването и изпълнението на каузалното правоотношение,в
обезпечение по което е издаден записа на заповед,има съпътстващ характер в
заповедното производство и затова арбитражна клауза по каузалното
правоотношение е непротивопоставима автоматично и в заповедното,част от което е
исковото производство по чл.422 ГПК,когато основание за издаване на заповедта е
абстрактната сделка.
Гореизложените
съображения са в съответствие с константната и непротиворечива практика на
ВКС.В този смисъл са:определение №585 от 21.07.2011 г. по ч.т.д.№457/2011 г. на
ВКС,ТК,I
т.о.;определение №938 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№874/2011 г.,ТК,II т.о.;определение №743 от 22.11.2012 г.
на ВКС по ч.т.д.№677/2012 г.,ТК,I т.о.;определение №640 от 13.10.2016 г. на ВКС по
гр.д.№53680/2015 г.,III
г.о.,ГК;определение №365 от 18.06.2019 г. на ВКС по т.д.№38/2019 г.,II т.о.,ТК.Ето защо и въз основа на
горните мотиви,настоящият съд счита,че единствено държавния съд е овластен да
разгледа един иск по чл.422 от ГПК и в частност-иска по посочената разпоредба
за вземане,произтичащо от запис на заповед,дори и в случаите,когато е издаден
за обезпечаване на изпълнението на вземане по каузална сделка,страните по която
имат уговорена арбитражна клауза за споровете,произтичащи от същата сделка.
Предвид
гореизложеното,въззивният съд намира,че обжалваното определение,с което е
прекратено производството по делото и е изпратено същото на горния арбитражен
съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено,като заедно с това се
върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Обжалваното
определение се явява неправилно и в частта,с която на ответника са присъдени
деловодни разноски в размер на 5000 лв.След като този съдебен акт се отменя в
частта на прекратяване на производството,то не е налице хипотезата на
чл.78,ал.4 от ГПК и на ответника не следва да се присъждат съдебни разноски,а
въпросът за дължимостта на разноските следва да бъде разрешен от
първоинстанционния съд в бъдеще време съобразно изхода от спора по предявения
иск.Ето защо определението от 29.01.2020 г. ще се отмени и в частта,с която к.-ищец
е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 5000 лв.
По частната жалба на ответника Ж.М.Ж.:
Тя е
насочена само срещу частта на определение №220/29.01.2020 г.,с която ОС-П.е
постановил служебно изпращане на исковата молба на горния арбитражен съд.С
оглед отмяната на определението в частта на прекратяване на производството,то
очевидно същото определение е неправилно и в частта,с която е постановено
изпращане на делото по подсъдност на арбитражен съд.Наред с това е правилна
позицията на ответника,че при прекратяване на делото поради
неподведомственост,както е станало в случая,съдът няма задължение да изпраща делото
служебно на органа,на който е подведомствен спора,включително и когато
компетентния за разглеждането на спора орган е арбитражен съд.Такова задължение
съдът има,когато констатира,че даден спор не му е подсъден,т.е. при
констатацията,че спора подлежи на разглеждане от друг съд в системата на
държавните съдилища,но не и в случаите на неподведомственост,когато е
констатирано,че спора изобщо не подлежи на разглеждане от държавен съд.По тези
съображения се налага извод,че дори и да бе прието,че определението от
29.01.2020 г. е правилно в частта,с която е прекратено производството по
делото,то пак това определение би било неправилно в частта,с която делото е
изпратено на горния арбитражен съд и от тази гледна точка частната жалба на
ответника е основателна.
Като краен
резултат обаче,предвид основателността и на подадената от к.-жалбоподател
частна жалба,атакуваното определение подлежи на отмяна изцяло.
В частната
жалба н.К. „В.к.к.н.ч. З.-М.“-гр.П.е направено искане да бъдат присъдени на к.
разноските,направени пред Апелативен съд-П.по повод на подадената от к. частна
жалба.Това искане е неоснователно и няма да се уважи,тъй като въпроса за разноските,сторени
от к. в настоящото производство по обжалване на горното определение следва да
бъде разрешен от първоинстанционния съд с крайния му съдебен акт по предявения
иск с оглед изхода от спора по същия иск.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение №220 от 29.01.2020 г.,постановено
по т.д.№923/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което е прекратено производството по делото и е
изпратено същото по подсъдност на Т. при Н.със седалище ***,а също е и осъдена кооперацията-ищец
да заплати на ответника по делото Ж.М.Ж. деловодни разноски в размер на 5000
лв.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П.за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото дело.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.