О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 7
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на шести януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
сложи за разглеждане ВЧНД № 2167/2019
год. по описа на ПОС, докладвано от член-съдията Нина Кузманова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на РС- Пловдив, постановено на 01.11.2019г. по ЧНД № 4795/2019г., с което е
потвърдено Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №159/2018г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОДМВР - Пловдив.
Недоволен от определението е останал жалбоподателят Х.Т.Р.,
който го обжалва с доводи за незаконосъобразност, неправилно тълкуване и
преценка на доказателствата, а оттам и неправилни изводи относно липсата на
престъпление от общ характер. Иска се в този смисъл отмяна на атакуваното определението на ПРС,
както и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни
указания. Твърди се необходимост от събиране на нови доказателства и полагане
на усилия за изясняване на обстоятелствата по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка
с направените оплаквания, прие за установено следното :
Жалбата е подадена
в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима,
но разгледана по
същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
постановление от 16.07.2019г. Районна прокуратура-
Пловдив е прекратила наказателното производство
по дос.производство № 159/2018г.
по описа на отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР - Пловдив,
водено за престъпление по чл.206, ал.1 от
НК, като е прието, че не са осъществени съставомерните
признаци по чл.206, ал.1 от НК от страна на св.С.М., а се касае за гражданско-правен
спор, както и че в случая липсват данни за извършено друго престъпление от общ
характер, в точност по чл.209, ал.1 от НК.
За да
потвърди атакуваното постановление,
първоинстанционният съд е възприел изводите на прокурора,
че липсват признаци на престъпление по чл.206, ал.1 и чл.209, ал.1 от НК или
друго от общ характер, като подробно се е аргументирал по направените
възражения за непълнота на доказателствата. Изложените
съображения на районния съд се споделят изцяло
и от настоящата инстанция.
По делото
е безспорно установено, от представените писмени доказателства, какви права на
строеж, съответно на собственост притежава „***“ ООД по отношение на сградата
на ул.“***“ № 2а в гр.П. и отделни обекти в нея. Установено е също, че на
23.03.2017г. „***“ООД продава на св.П.М. един от собствените си обекти в
сградата- апартамент № 3, ет.2, с вписана законна ипотека в полза на
дружеството. Впоследствие, по причини, които също са изяснени по делото, св.М.
решава да продаде този апартамент, като сключва на 15.10.2017г. договор за
посредничество с „***“ООД, представлявано от св.М. при клаузи, подробно
посочени в договора и правилно възприети от предходните инстанции. През
м.ноември 2017г. свидетелите Р.М. и Х.Р., решили да закупят жилище и попаднали
на въпросния апартамент, чрез консултант в „***“ АД, като с последното св.М.
също сключила договор за посредничество, с цел по-бързата му продажба. Имотът
се харесал на свидетелите, които чрез свой познат се свързали със св.М., като
представител на дружеството, извършило строежа на сградата. На 27.11.2017г.
извършили втори оглед в присъствие на М., която обяснила, че е необходимо да дадат сумата от 10 000 лв. като
капаро, понеже имало и други-кандидат –купувачи, а парите били необходими и за
изкарване на скица и други документи за насрочване на сделка пред нотариус.
Непосредствено след огледа свидетелите М.и Р. се обадили на св.М. и заявили, че
искат да купят имота. Същият ден, те посетили офиса на „***“ООД, където
заплатили капаро от 10 000 лв., за което св.М. им издала квитанция към
приходен касов ордер №8/27.11.2017г. Уговорили се след набавяне на необходимите
документи М.да им се обади за дата и час за изповядване на сделката.
След даването на капаро обаче, свидетелите М.и Р. направили консултация с
адвокат, който им обяснил, че има проблеми с това, че „***“ ООД не е собственик
на земята, върху която е построена сградата, че има конфликт между собственика
и св.М., както и че има заведена искова молба срещу дружеството за неизпълнение
на предварителен договор. Предвид чутото от адвоката, както и отказа на М. да
бъде заличена ипотеката преди изповядване на сделката, свидетелите М.и Р.
решили да не купуват въпросния апартамент.
Междувременно обаче, св.М. направила необходимите постъпки като се снабдила
с документи за изповядване на покупко-продажбата на имота, запазила час за
изповядване на сделката при нотариус, който изготвил проект на нотариален акт,
както и проект на молба-съгласи за заличаване на ипотеката върху имота, което
да стане след превод на сумата от продажната цена. На 14.12.2018г. за
изповядване на сделката в кантората на нотариус П.се явили продавачите –св.П.М.,
нейния съпруг, както и св.М., но никой от купувачите не се явил. В периода
15.12.-30.12.2018г. последвали многократни разговори между св.Р. и св.М. с
искане последната да върне даденото капаро от 10 000 лева, на което тя
противопоставила възражение за направени разноски за снабдяване с документи и
пропуснати ползи и в крайна сметка не се стигнало до връщане на сумата или на
част от нея.
При
така установеното, правилни и изключително обосновани са изводите на районния съдия за липса на извършено престъпление по чл.206, ал.1 и
чл.209, ал.1 от НК. По отношение на престъплението по чл.206, ал.1 от НК
първостепенният съдия изключително подробно е анализирал всички доказателства,
касаещи обективните и субективни признаци на деянието, като изводите за липса
на противозаконен отказ от страна на св.М. да върне дадената й като
капаро сума от 10 000 лева, са напълно правилни. Освен това, липсва и
изискуемото от закона своене на чуждата вещ, което се изразява в промяна на
отношението на дееца към чуждата вещ, която владее или пази на законно
основание. Напълно правилно е прието, че св.М. не е променила отношението си
към инкриминираната вещ -сумата от 10 000 лева, дадени й като капаро с
оглед сключване на бъдещ договор за покупко –продажба, държала ги е като чужди,
но на искането за връщане е противопоставила имуществени претенции и право на
задържане на вещта до решаване на спора по друг ред. Районния съд изключително
подробно е анализирал гласните доказателствени средства, както и писмените
доказателства в тази насока, като е дал подробен и аргументиран отговор на
всички въпроси на жалбаподателите касаещи наличието на договор и на правно
основание за даване и съответно получаване на сумата. Отговор на тези въпроси, които впрочем се
поддържат и с въззивната жалба, е даден просторно в мотивите на съда/ на стр.8,
9 и 10/, като въззивният състав не намира за нужно да ги преповтаря, тъй като
се солидаризира изцяло с тях. В крайна сметка изводът за липсата на състав на
престъпление, е напълно правилен и законосъобразен. Налице е имуществен спор за връщане на вещта,
в случая дадените пари на св.М., който спор е изцяло на плоскостта на
гражданските правоотношения.
В тази връзка правилни са и изводите на съда и за липсата на престъпление
по чл.209, ал.1 от НК. За да се реализира измама, следва да са установени
действия по въвеждане в заблуждение или поддържане на заблуждение. Нито от
показанията на свидетелите Р. и М., нито от показанията на св. М. се
установяват активни действия от страна на последната за въвеждане в
заблуждение. При първата им среща, видно от гласните доказателства, въпросите
за собственост на земята, върху която е построена сградата, както и за
наличието на ипотека върху конкретния апартамент, не са били поставяни на
обсъждане. Както правилно е прието, този въпрос е бил поставен на обсъждане
по-късно, след плащане на капаро и след консултация на свидетелите Р. и М.с
адвокат, като след обсъждането на тези въпроси с М., последната не е скрила или
спестила фактите. В този ред на мисли напълно правилни са изводите на съда, че
прехвърлянето на идеални части от земята не е обвързано с прехвърляне на
собствеността на отделен обект в сградата. Досежно възраженията за
собствеността на имота, първостепенният съд, внимателно е анализирал показанията
на свидетелите и изводите, за липса на доказателства за въвеждане в заблуждение
по този въпрос са правилни. Както е отбелязано и след като са установили
истинският собственик на имота, Р. М.са поискали да закупят имота. Не е за
пренебрегване и обстоятелството, че Р. и М.са попаднали на въпросния имот чрез
консултант в „***“ АД, където имотът е обявен за продажба чрез договор за
посредничество от собственика –св.П.М.. Представителят на това дружество-св.И.С.
също е бил уведомен , че върху имота има вписана законова ипотека. Всички
посочени обстоятелства, които Р. и М.са коментирали с адвоката си, в крайна
сметка са ги преценили като незгодни и поради това са се отказали от
окончателното реализиране на сделката, но това не може да обоснове измамлив
умисъл в действията и поведението на св.М.. От съвкупния анализ на всички
писмени доказателства, а и гласни такива като показанията на св.М. и св.М.П.,
дават основание да се направи извод, че същата е предприела реални действия,
насочени към сключване на сделката, но това не е станало по независещи от нея
причини. Неприемливи и противоречащи на доказателствата са възраженията във
въззивната жалба за липса на правомощия на св.М. да посредничи при сключване на
сделката между купувачите и собственика. Всъщност, всички възражения застъпени
в жалбата, са намерили отговор, при това подробен и изчерпателен в мотивите на
първата инстанция .
При така изложеното и правилно възприет доказателствен материал, изводите
на първата инстанция, че не са осъществени от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението измама, се явяват обосновани и правилни.
Доводите изложени във въззивната
жалба относно непълнотата на разследването и необходимостта от разпит на св.А.Л.,
преразпит на свидетели-св.П.и М., и събиране на нови писмени доказателства,
касателно брой на сделките на „***“ ООД при нотариус П., както и извършването
на „цялостна проверка на дейността“ на „***“ ООД и това как са извършвани
плащания за останалите обекти в сградата, са намерили изключително
обстоятелствен отговор в мотивите на районния съдия / на стр. 14/гръб/до края
на мотивите/. Настоящият състав напълно споделя изводите за неоснователност и
неотносимост на част от исканията към предмета на конкретното дело, тъй като
подобни искания се поддържат и във
въззивната жалба. Същите са намерили много внимателен и обстоятелствен анали и
преценка в мотивите на атакувания съдебен акт, така че настоящата инстанция ги
споделя напълно. Уважаването на подобни искания би довело до ненужно забавяне
на наказателното производство. Същите са израз на чувството на
неудовлетвореност на жалбоподателя, което е резултат от оспорена гражданска
претенция и следва да намери разрешение в условията на състезателно
производство по предвидения гражданско-правен ред.
Поради всички изложени по-горе съображения
ПОС, намира атакуваното определение на ПРС за правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1766
от 01.11.2019г. постановено по ЧНД № 4795/2019г по описа на Пловдивски районен съд, XXІ наказателен състав.
Определението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.